Ключови фрази
Възстановяване на запазена част * намаляване на дарение * симулация * доказателства * наследяване * възстановяване на запазена част * нищожност-привидност на сделка * договор за дарение * прихващане * свидетелски показания

Р Е Ш Е Н И Е

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 492

 

гр. София, 12.07.2010 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание проведено на двадесет и шести май през две хиляди и десета година в състав:  

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА

ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА

при секретаря Ан. Иванова

след като разгледа докладваното от съдия Л. РИКЕВСКА гр. д. № 1904 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взема предвид следното:

 

Производство по чл. 290 и сл. ГПК.

С решение от 12.05.2005 г. по гр. д. № 2769/05 г. Софийски районен съд е възстановил на основание чл. 30 ЗН запазените части на Г. В. З. , В. Г. М. и С. Г. Б., като е намалил дарствените разпореждания на Т. Н. З. , обективирани в нот. акт № 187 от 21.05.1993 г. в полза на З. Г. З., с 5/6 ид. ч.

С решение от 26.06.2009 г. по гр. д. № 3791/05 г. Софийски градски съд е обезсилил първоинстанционното решение в частта, в която по иска на Г. З. запазената му част от наследството на Т. З. е възстановена, като дарението в полза на З. З. е намалено с 5/72 ид. ч. и в тази част производството е прекратено. Отменил е първоинстанционното решение в частта, в която запазената част на В. М. и С. Б. е възстановена и дарението е намалено с по над 5/18 ид. ч., като исковете за разликата над 5/18 до 5/48 ид. ч. за всяка една от тях са отхвърлени. Оставил е в сила решението в частта, в която дарението в полза на З. З. е намалено по отношение на В. М. и С. Б. с по 5/18 ид. ч.

Срещу решението на въззивния съд в частта, в която първоинстанционното решение е потвърдено, е подадена жалба от З. З.

Ответниците по касация оспорват жалбата.

ВКС, след като взема предвид становищата на страните, обсъди доводите им съобразно чл. 290 ал. 2 ГПК, както и събраните по делото доказателства, прие за установено следното:

За да постанови решението си съдът приел, че процесният апартамент е бил придобит по време на брака на Т. и Г. З. . На 21.05.1993 г. те дарили имота на дъщеря си З. Траянка З. починала на 03.05.2004 г., като нейни наследници били съпругът и Г. , починал в хода на въззивното производство, и дъщерите В. , С. и З. Към момента на смъртта на Т. , запазената част на всеки един от наследниците бил по 5/24 ид. ч. Затова В. и С. имали право на запазена част от по 5/24 ид. ч. от наследството на Т. и по 1/3 ид. от възстановената запазената част на баща си Г, или по 5/18 ид. ч. За да прекрати производството по иска на Г. З. за 5/72 ид. ч. съдът приел, че З. З. се явява ищец и ответник на 1/3 от неговата възстановена част. За да потвърди първоинстанционното решение съдът обсъдил факта, че на 05.05.1993 г. дарителите получили срещу разписка от З. З. 10 000 лв. които им били предоставени за да погасят ипотеката към банката. Приел е, че договорът е за дарение, а не възмезден, тъй като от разписката не може да се направи извод че се касае за заем който трябва да се върне от дарителите, както че в тежест на ответницата било да докаже че наследодателката имала и друго имущество което да бъде включено в наследствената маса.

В касационната жалба се твърди, че при постановяване на решението съдът не е обсъдил всички доказателства. Първоначалният ищец Г. З. бил поставен под ограничено запрещение и не е могъл да формира воля за водене на дело, затова съдът е трябвало да прекрати производството по отношение на неговата част, а оттук и ответниците не били приобретатели на неговата част от наследството на Т. Налице били данни за престъпно обстоятелство че исковата молба не е подписана от ищеца Г. З. , затова съдът е трябвало да спре производството. Съдът не отчел и факта, че дарението било привидно, като действителната сделка била договор за прехвърляне на недвижим имот срещу прихващане на дълг, затова решението било незаконосъобразно.

С определение № 122 от 09.02.2010 г. ВКС е допуснал на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК касационното обжалване на въззивното решение по формулирания въпрос за това, коя сделка е действителна - прикриваната или прикриващата, както и има ли доказателствени ограничения при установяване привидността на правна сделка между роднини по права линия.

Съгласно чл. 26 ал. 2 ЗЗД, привидните договори са нищожни. За да е налице симулация е необходимо по безспорен начин да се установи че страните по договора не са имали воля да бъдат обвързани от него, а са го сключили само за да създадат привидни правни последици, настъпването на каквито не са желаели. Симулативният договор е нищожен независимо от това, че не прикрива никаква друга сделка /абсолютна симулация/ или прикрива някаква друга сделка /относителна симулация/. Според чл. 17 ЗЗД, ако страните прикрият сключеното между тях съглашение с едно привидно съглашение, прилагат се правилата относно прикритото, ако са налице изискванията за неговата действителност. Отговор на втория въпрос, за допустимостта на гласни доказателства, е решен с чл. 134 ал. 2 ГПК /отм./. Свидетелски показания се допускат и тогава, когато страната цели да докаже, че изразеното в документа съгласие е привидно, и то ако в делото има писмени доказателства, изхождащи от другата страна или пък удостоверяващи нейни изявления пред държавен орган, които правят вероятно твърдението й, че съгласието е привидно. Това ограничение не се отнася до третите лица, както и до наследниците, когато сделката е насочена срещу тях.

По основателността на касационната жалба настоящият състав приема следното:

Неоснователен е доводът на касатора, че първоначалният ищец Г. З. не е могъл да изрази воля за предявяване на иска, тъй като бил поставен под запрещение. Като е отказал да спре производството тъй като имало висящо дело за поставяне на Г. З. под пълно запрещение въззивният съд не е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила. Действително, процесуалният представител на ищците е направил изявление че Г. З. е поставен под непълно запрещение, но писмени доказателства за влязло в сила решение към момента на подаване на исковата молба не са представени, което е било в тежест на касатора. Още повече, че правните последици от поставянето на едно лице под запрещение настъпват с действие в бъдеще, затова е било необходимо този факт да бъде доказан по несъмнен начин. Съдът не е допуснал нарушение като отказал да спре производството и поради наличие на престъпно обстоятелство. Такова обстоятелство се доказва с влязла в сила присъда, докато в случая касатора разполага само с писмо на МВР че има спряна преписка срещу неизвестен извършител за съставяне на неистински частен документ.

Като е приел че искът е основателен обаче, въззивният съд е допуснал нарушение на материалния закон.становено е, че страните са наследници на Т. З. , починала на 03.05.2004 г. - съпруг и три дъщери. Процесният апартамент е закупен през 1982 г. от Г. и Т. З. за 13 296 лв. от които 2 350 лв. внесени в брой и 10 946 лв. заем от ДСК. С нот. акт № 187 от 21.05.1993 г. Г. и Т. З. дарили апартамента на дъщеря си З. З. Пред въззивния съд З. З. е заявила че дарението е привидна сделка, а действителната сделка била прехвърляне на имот срещу прихващане на дълг. Настоящият състав счита, че прикритата сделка е доказана с писмени и гласни доказателства. Видно е от разписка изготвена на 05.05.1993 г., че дарителите са направили изявление за получени от З. З. 10 000 лв., която им били предоставени за да погасят остатъка от вноските за апартамента към банката. Според писмо на кметство “С” до служба по вписванията, заемът по ипотеката е изплатен на същата дата. С оглед родствените връзки между страните, съдът е допуснал и разпитал свидетеля С. Тя присъствувала когато З. З. , заедно с баща си Г, внесли 10 000 лв. ДСК. Твърди, че родителите прехвърлили апартамента на З. , тъй като не можели да върнат заема.

С оглед отговорите на формулираните по-горе съществени въпроси настоящият състав счита, че жалбата е основателна. В тежест на ищците по спора е било да установят че е осъществена не друга сделка, а дарение на процесния недвижим имот, докато в тежест на ответницата по иска е било да установи че е сключила сделката, от която черпи благоприятни за себе си правни последици - плащане на дълг чрез прехвърляне собственост върху имот. Ищците не са доказали че действителната цел на договора е дарение. С представените писмени доказателства и гласни такива отразената в нотариалния акт сделка е опровергана, тъй като не тя е целена от страните. Предвид на тези съображения, настоящият състав на ВКС, приема, че въззивното решение в обжалваната му част е неправилно и следва да бъде отменено. Доколкото не се налага извършването на нови съдопроизводствени действия, съобразно правомощията на касационната инстанция по чл. 293 ал. 2 ГПК, спорът следва да се реши по същество, като исковите претенции се отхвърлят като неоснователни.

Водим от горното и на основание чл. 293 ГПК ВКС

 

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение от 26.06.2009 г. по гр. д. № 3791/05 г. на Софийски градски съд в частта, в която е оставено в сила първоинстанционното решение с което на В. М. и С. Б. е възстановена запазената им част от наследството на Т. З. , като дарението в полза на З. З. е намалено с по 5/18 ид. ч. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ ИСКА на В. Г. М. и С. Г. Б. срещу З. Г. З. по чл. 30 ЗН за възстановяване на запазената им част от наследството на Т. Н. З. чрез намаляване на дарствените разпореждания обективирани в нот. акт № 187 от 21.05.1993 г. в полза на З. Г. З..

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: