5 Р Е Ш Е Н И Е № 147 гр.София, 13.05.2016г. в и м е т о н а н а р о д а Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на трети май две хиляди и шестнадесета година в състав: Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА ЛЮБКА АНДОНОВА при секретаря В. Стоилова като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N463 по описа на ВКС за 2016 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Обжалвано е решение от 11.11.2015г. по гр.д.№212/2015г., с което АС Пловдив е уважил иск с правно основание чл.135 ЗЗД. С определение от 12.02.2016г. е допуснато касационно обжалване по въпроса може ли за личен дълг на единия съпруг да бъде обявена за недействителна по реда на чл.135 ЗЗД цялата разпоредителна сделка. Жалбоподателите Д. И. Б., Е. К. Б. и И. Д. Б., чрез процесуалния си представител в писмено становище поддържат, че решението е неправилно и молят да бъде отменено, като бъде отхвърлен предявения срещу тях иск. Ответникът - [фирма], чрез процесуалния си представител в писмено становище поддържа, че , решението е правилно и моли да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното: С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е обявил за недействително по отношение на [фирма] дарението, обективирано в нот.акт.№.. година на нотариус вписан в СВ-П., направено на 14.03.2014г. от Д. Б. и съпругата му Е. Б. в полза на дъщеря им И. Б., с което и подаряват два самостоятелни обекта в режим на СИО в [населено място]. По делото е установено, че на 04.05.2010г. в [населено място] е сключен Договор за банков кредит под условия за поемане на кредитни ангажименти под формата на банкови гаранции и документирани акредитиви, както и 12 броя последващи анекси към него, с който ищецът [фирма], като кредитор, е предоставил на [фирма], представлявано от изпълнителен директор Д. Б., като кредитополучател, банков кредит в размер на 1 118 835,64 евро, като договорът е подписан от ответника Б. и като физическо лице в качеството му на солидарен длъжник по кредита. За частично обезпечаване на вземането на Банката до размер на 1 000 000 евро е учредена в нейна полза от ответниците по иска- сега жалбоподатели Д. Б., като солидарен и ипотекарен длъжник и от Е. Б., като ипотекарен длъжник, договорна ипотека върху недвижими имоти, притежавани в режим на СИО, подробно описани в н.а. №116/2010г.-три апартамента в [населено място]. Установено е също така, че кредитът не е обслужван редовно и е обявен от Банката за предсрочно изискуем, за което кредитополучателят е уведомен с нотариална покана редовно връчена на 17.04.2014г. , както и че на 14.03.2014г. ответниците Д. и Е. Б. са надарили дъщеря си И. Б. с с два сомостоятелни обекта притежавани от тях в режим на СИО в [населено място]. Преценявайки доказателствата по делото съдът е счел, че са налице всички елементи от фактическия състав обуславящи пораждане на правото по чл.135 ЗЗД: ищецът да има качеството на кредитор на ответника, да има увреждане от действията на длъжника което води до намаляване на имуществото му имущество и така се осуетява удовлетворяването на кредитора , като третото лице приобретател е знаело за увреждането на кредитора. По делото е установено, че дарителите са родители, а надарената е тяхна дъщеря, т.е. в конкретния казус съдът е приел, че е приложима презумпцията на чл.135, ал.2 ЗЗД и е уважил предявения иск. Допуснато е касационно обжалване по въпроса може ли за личен дълг на единия съпруг да бъде обявена за недействителна по реда на чл.135 ЗЗД цялата разпоредителна сделка, на който въззивният съд е дал отговор в противоречие с практиката на ВКС. По така поставения въпрос е прието разрешение в ТР № 5/29.12.2014 г. по тълк.д.№5/2013 г. на ОСГТК- т.1, според което за личен дълг на единия съпруг разпоредителната сделка с имот, притежаван в режим на съпружеска имуществена общност, се обявява за относително недействителна по реда на чл.135 ЗЗД за 1/2 идеална част от имота. Този извод е обоснован с облигационния характер на П. иск, конкретно с активната и пасивната материалноправна легитимация на страните по него и предмета на доказване. Прието е, че ищецът има материалноправна легитимация като кредитор с подлежащо на принудително удовлетворяване вземане, а материалноправна легитимация на длъжник има единият от съпрузите-ответници. Посочва се, че с отчуждаването на вещта съпружеската имуществена общност върху нея се прекратява в резултат на вещно-транслативното действие на разпореждането и при уважаването на иска, прехвърленото имущество не излиза от патримониума на приобретателя и П. иск не може да бъде уважен срещу съпруга - ответник, който не е длъжник . Приема се също така, че извършеното от него разпореждане не следва да се счита за нестанало по отношение на чужд кредитор и за чужд дълг. С оглед на така даденото тълкуване на поставения въпрос Върховният касационен съд, състав на ІVг.о., намира, че разгледана по същество жалбата е частично основателна. Съдът правилно е приел, че ищецът [фирма] е кредитор на ответника Д. И. , както и че атакуваната сделка е безвъзмездна и знание за увреждането на лицето, с което длъжникът е договарял, не се изисква – чл.135, ал.1 ЗЗД. В конкретния случай са налице всички предпоставки на чл.135 ЗЗД за уважаване на иска и обявяване на процесния договор за недействителен по само по отношение на ищеца и първия ответник Д. И.. На първо място, ищецът е доказал по безспорен начин качеството си на кредитор по отношение на този ответник Д. И., както и наличие на вземане към него, което произтича от сключен помежду им договор за кредит. Налице е и другото важно условие за уважаване на предявения иск – вземането на кредитора-ищец е възникнало преди сделката, чието обявяване за недействителна се иска. Неправилно е прието обаче, че съпругата Е. К. е длъжник по сключения от ответника Д. И., като изпълнителен директор на [фирма] , договор за кредит и с оглед приетото в ТР по т.д. №5/2013г. ОСГТК на ВКС, настоящият състав намира, че въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС и в нарушение на материалния закона и следва да бъде отменено в частта му, с която е обявена относителната недействителност на дарението, обективирано в нот.акт.№.. на нотариус вписан в СВ-П., направено на 14.03.2014г. от Д. Б. и съпругата му Е. Б. в полза на дъщеря им И. Б., с което и подаряват два самостоятелни обекта в режим на СИО в [населено място] до размер над 1/2 идеална част от подареното. С оглед разпоредбата на чл.293, ал.2 ГПК настоящата инстанция следва да постанови решение по съществото на спора като за 1/2 идеална част от дарените имоти, с които се е разпоредила съпругата Е. К. – недлъжник, искът по чл.135 ЗЗД следва да бъде отхвърлен като неоснователен. В останалата му част въззивното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора страните по компенсация не си дължат разноски. Предвид изложените съображения, съдът Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение от 11.11.2015г. по гр.д.№212/2015г. нао АС Пловдив в частта му, с която е обявена относителната недействителност на дарението, обективирано в нот.акт.№.. на нотариус вписан в СВ-П., направено на 14.03.2014г. от Д. Б. и съпругата му Е. Б. в полза на дъщеря им И. Б., с което и подаряват два самостоятелни обекта в режим на СИО в [населено място] за разликата над 1/2 идеална част от подареното. ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска на [фирма] срещу Д. И. Б., Е. К. Б. и И. Д. Б. за обявяване на относителната недействителност на дарението, обективирано в нот.акт.№..на нотариус вписан в СВ-П., направено на 14.03.2014г. от Д. Б. и съпругата му Е. Б. в полза на дъщеря им И. Б., с което и подаряват два самостоятелни обекта в режим на СИО в [населено място], за разликата над 1/2 идеална част от дарените имоти. ОСТАВЯ В СИЛА същото решение в останалата му част – с която е обявена относителната недействителност дарението, обективирано в нот.акт.№.. на нотариус вписан в СВ-П., направено на 14.03.2014г. от Д. Б. и съпругата му Е. Б. в полза на дъщеря им И. Б., с което и подаряват два самостоятелни обекта в режим на СИО в [населено място], до размер на 1/2 идеална част от дарените имоти. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: