Р Е Ш Е Н И Е №105 гр.София 11.07.2016 г. В И М Е Т О НА Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, ІІІ г.о. в открито съдебно заседание на двадесет и пети април две хиляди и шестнадесета година , в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА ОЛГА КЕРЕЛСКА при секретаря Северина Толева , като изслуша докладваното от съдия Керелска. …… …..гр. дело № 440 по описа за 2016 год. И за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл. 307 ГПК. Образувано е по молба на В. Д. М., чрез адв. И. Ч. за отмяна на влязло в сила решение № 222/31.05.2014 год. , постановено по т.д. № 128/2005 год. на Пловдивския окръжен съд , ТО, 19-ти състав, потвърдено с решение №628/31.10.2014 г. по т.д. №963/2014 г. на Пловдивския апелативен съд. С решението, чиято отмяна се иска, молителката В. Д. М. от [населено място] е осъдена да заплати на М. А. С. от същия град сумата от 90 080.32 лв., представляваща обезщетение за ползите , от които ищецът е лишен по повод това, че ответницата е ползвала лично съсобствен между страните имот – магазин от 125 кв.м., заемащ част от партерния етаж на четириетажна жилищна сграда на адрес [населено място] , [улица], №7, ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 25.04.2005 г. до окончателното изплащане. Молителката твърди , че с решението, чиято отмяна се иска, съдът е приел , че за посочения в исковата молба период от 03.12.2002 г. до 26.05.2004 г. е ползвала процесния имот лично чрез договор от 15.03.1997 г. за съвместна търговска дейност с трети лица . За да формира този извод съдът е съобразил представения по делото проект за анекс към договор за съвместна дейност от 15.03.1995 г. за продължаване на последния като безсрочен ,неподписан от молителката , писмо от Кр. Ц. – [фирма] до молителката с предложение за продължаването на договора за съвместна дейност като безсрочен и документ ,оформен като отговор на молителката М. от 04.07.1997 г., в който тя дава съгласие за продължаването на договора като безсрочен, както и показанията на св. М. Ц. – бивша съпруга на вече покойния Кр. Ц., според които съпругът е ползвал процесния магазин по договор за съвместна дейност. Отговорът, изразяващ съгласие за продължаване на договора за съвместна дейност е бил оспорен от нея , доколкото документа видимо бил съставен от два текста , нанесени с различни пишещи средства и пр., но същият бил приобщен към доказателствения материал по делото и ценен като доказателство . Направеният извод на съда за лично ползване на имота / предвид продълженото действие на договора за съвместна дейност/ е обусловил извод за основателност на предявения иск по чл. 31,ал.2 ЗС. С молбата за отмяна молителката се позовава на основанието по чл. 303,ал.1,т.1,предл.1-во ГПК като твърди , че на 04.12.2005 г., при запознаване с преписка №8434/2014 г. на РП - П. , образувана по нейна жалба , е установила изготвянето на Тройна съдебно – техническа експертиза. Същата дава заключение, че тъй наречения „отговор на молителката за продължаване действието на договора за съвместна дейност” представлява отрязък , част от документ, който е адресиран до учреждение , двата текста съдържащи се в документа са отпечатани на различни пишещи средства като тяхната последователност не може да бъде установена и че е напълно възможно да е налице т. нар. „кражба на подпис” или съставяне на документ с невярно съдържание. Молителят счита, че съдилищата не биха постановили атакуваните решения/ влязлото в сила решение № 492/03.07.2013 год. , на ПОС по т.д. № 128/2005 год. на Пловдивския окръжен съд , ТО, 19-ти състав, потвърдено с решение №628/31.10.2014 г. по т.д. №963/2014 г. на Пловдивския апелативен съд. /ако новооткритите обстоятелства материализирани в съдебно техническата експертиза са били известни при постановяването им .В светлината на новоткритите обстоятелства, а именно манипулирането на „отговора на М. от 04.07.1997 г.” според молителя биха загубили тежест и показанията на св. М. Ц., дадени в полза на ищеца по делото М. С. .С оглед на това молителката счита, че новооткритите обстоятелства, релевирани с молбата за отмяна имат основно значение за изхода на спора. С оглед на горното моли атакуваните решения да бъдат отменени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав при което посочения документ с невярно съдържание и свидетелските показания, които очевидно са пристрастни, да бъдат игнорирани. Ответникът по молбата М. А. С. чрез адв. И. Б. оспорва допустимостта и основателността на подадената молба за отмяна.Счита, че соченото от молителката основание за отмяна на влязлото в сила решение, не се установява. Според него в случая не е налице ново обстоятелство,доколкото експертизата е изготвена след приключване на делото с влязло в сила решение, нито ново писмено доказателство тъй като тройната съдебно- техническа експертиза, на която молителката се позовава няма характер на писмено доказателство.Освен това тъй нар. „Отговор на молителката за продължаване действието на договора за съвместна дейност” няма обуславящо значение за изхода на делото. Претендира разноски. С определение №92 /18.03.2016 г. по делото е прието, че молбата за отмяна на влязлото в сила решение е подадена в срок и е процесуално допустима , поради което същата следва да бъде разгледана по същество : Съгласно чл. 303,ал.1,т.1 ГПК отмяна може да се иска, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото , които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната, срещу която решението е постановено. Под „обстоятелства” законът разбира юридически или доказателствени факти относими към спорното правоотношение .За да е налице хипотезата на чл. 303,ал.1,т.1 , предл.1 ГПК фактите трябва да са нови т.е. да не са били включени във фактическия материал по делото , но да са съществували докато делото е било висящо. Тоест те не трябва да са новосъздадени сиреч да са възникнали след приключване на устните състезания , завършили с влязло в сила решение.Последното е така, тъй като новосъздадените или нововъзникналите факти не се преклудират с влязлото в сила решение и няма пречка ищецът да защити своето право чрез предявяване на нов иск, който да се основава на тях. Н. на тези факти при разглеждането на делото следва да е обусловило неправилен изход на делото. Същевременно силата на пресъдено нещо е пречка да се пререши делото съобразно с новооткритите факти , доколкото те се преклудират от нея. Последното налага отмяна на влязлото в сила решение, за да може делото да се разгледа отново като новооткритите факти бъдат съобразени. Новите факти следва да бъдат инкорпорирани в писмени доказателства / документи/. Обикновено документът потвърждаващ новооткрито обстоятелство ще бъде също новооткрит или новосъздаден.Документът, който потвърждава новооткрито обстоятелство като основание за отмяна следва да се разграничава от новооткритите или новосъздадените документи относно факти, които са били твърдени през висящността на делото , но не са могли да бъдат доказани, поради липса на тези документи ППВС №2/1977 г./, които съставляват самостоятелно основание за отмяна / чл. 303,ал.1,т.1, предл.2-ро ГПК/. В случая новото обстоятелство, на което молителката се позовава е установената с експертизата манипулация на представено по делото писмено доказателство или по- конкретно неговата неистинност като документ .Изводите на една експертиза относно неистинността на документ представен по дело обаче не съставляват обстоятелства по см. на чл. 303,ал.1,т.1 ГПК .Както се посочи тези обстоятелства са факти от действителността в това число и юридически такива. Не случайно установяването на неистинност на документ по съответния ред съставлява самостоятелно основание за отмяна по чл. 303,ал.1,т.2 ГПК.След като констатациите на експертизата не съставляват „обстоятелство” по см. на чл. 303,ал.1,т.1 ГПК , те не могат да бъдат и „ново” такова в посочения смисъл. Не е налице и писмено доказателство, което да инкорпорира твърдяното ново обстоятелство. Това така доколкото тройната експертиза не съставлява писмено доказателство , а е доказателствено средство. Същевременно соченото от молителя „обстоятелство” не би било от значение за изхода на спора.Последното е така, доколкото изводът на съда , че молителката е ползвала имота лично и безвъзмездно , не почива единствено на отговора на молителката за продължаване действието на договора за съвместна дейност като доказателство. Същият е резултат на обсъждане и на други писмени доказателства и на показанията на св. М. Ц., както и на изявления и на самата молителка . С оглед на това не е налице хипотезата на чл. 303,ал.1,т.1,предл.1-во ГПК и молбата за отмяна следва да се остави без уважение . Предвид изхода от настоящото производство, молителят В. Д. М., от [населено място] следва да заплати на ответника по молбата М. А. С. от същия град , направените в настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на В. Д. М., подадена чрез адв. И. Ч. за отмяна на влязло в сила решение № 222/31.05.2014 год. , постановено по т.д. № 128/2005 год. на Пловдивския окръжен съд , ТО, 19-ти състав, потвърдено с решение №628/31.10.2014 г. по т.д. №963/2014 г. на Пловдивския апелативен съд. ОСЪЖДА В. Д. М. от [населено място] да заплати на М. А. С. от с.гр. разноски в размер на 600 лв. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: