6 Р Е Ш Е Н И Е № 81 София, 22.04.2015 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на пети март две хиляди и петнадесета година в състав: Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА Членове: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ при секретаря Стефка Тодорова, изслуша докладваното от съдията Цачева гр.д. № 5838 по описа за 2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. С определение № 1502 от 29.12.2014 година е допуснато касационно обжалване на решение № 143 от 23.04.2014 година по гр.д. № 1130/2014 г. на Старозагорски окръжен съд, с което са уважени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 т.2 и т.3 КТ, предявени от С. И. Д. от [населено място] против „А. . С.”, Е., [населено място]. Касационно обжалване на решението е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по материалноправните въпроси изключена ли е личната дисциплинарна отговорност, когато нарушението на трудовата дисциплина е допуснато едновременно от неколцина и съставлява ли дисциплинарно нарушение неизпълнението на основни трудови задължения по длъжностна характеристика, свързани с опазването на сериозни материални блага, по които въпроси съставът на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд намира следното: Виновното неизпълнение на трудовите задължения е нарушение на трудовата дисциплина, за което работникът или служителят носи дисциплинарна отговорност. Дисциплинарната отговорност е лична – работникът отговаря за допуснато лично виновно неизпълнение на задълженията. Когато едно трудово задължение е възложено от работодателя за изпълнение едновременно на няколко работници, всеки от тях отговаря лично за изпълнението му. Изпълнението на трудовата задача от едного, не освобождава от отговорност останалите, които е следвало също да участват в изпълнението, а когато никой от работниците не е изпълнил общото задължение, всеки от тях носи лична дисциплинарна отговорност. Всяко виновно неизпълнение на трудовите задължения на работника или служителя съставлява дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 186 КТ. Обемът на трудовите задължения произтича от съдържанието на конкретното индивидуално трудово правоотношение – това са задълженията, които работникът се е задължил да извършва по трудов договор при спазване на трудовата дисциплина. Когато възложените трудови задължения са по охрана на материални ценности, всяко бездействие на работника свързано с опазването им, в т.ч. неуведомяване или несвоевременно уведомяване за посегателство върху охранявания обект е неизпълнение на основно трудово задължение и съставлява дисциплинарно нарушение. В обжалваното решение на Старозагорски окръжен съд е прието за установено, че ищецът е заемал в ответното дружество длъжността „охранител” с място на работа Фотоволтаичен парк, [населено място], [община]. Трудовото му правоотношение е било прекратено от работодателя със заповед за дисциплинарно уволнение № 311219А от 23.09.2013 г. за допуснати нарушения по чл. 187, т.7 и т.10 КТ – в разрез с възложените му трудови задължения е допуснал нарушение целостта на оградата на охранявания обект и създаване на зеленчукова градина на територията на обекта и неправомерно използване на външни електронни носители за свързване с интернет и компютърни игри, в резултат на които е настъпило смущение в работата на охранителните камери на обекта. Прието е, че извършването на дисциплинарни нарушения не е доказано - не е доказано ищецът да е създал лично зеленчуковата градина или да е разрушил целостта на оградата и тъй като отговорността на лицата е лична, то дисциплинарната му отговорност не може да бъде ангажирана. Прието и че ищецът не е имал задължения да съобщава на работодателя за нарушения, извършени от други служители, което би довело до нарушаване на колегиалните им отношения; че не е установено да е извършено лично от ищеца и нарушението, изразяващо се във вмешателство на външни електронни носители в системата за видеонаблюдение. Формиран е извод, че дори и нарушенията да са извършени, наложеното наказание не съответства на тежестта им, поради което дисциплинарното наказание е наложено незаконно. Предявените искове за отмяна на уволнението, възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и присъждане на обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ са уважени като основателни. В касационната жалба против решението на Старозагорски окръжен съд, постъпила от [фирма] се поддържа, че в нарушение на съдопроизводствените правила съдът не е обсъдил доказателствата по делото в тяхната цялост; възприел е за достоверни показанията на свидетели, уволнени за същата дисциплинарна простъпка, без да изложи мотиви защо не дава вяра на свидетелите на ответника работодател. Изложени са оплаквания за необоснованост на изводите на съда относно съдържанието на трудовите задължения на ищеца, както и по отношение на изводите съставлява ли допуснатото от работника бездействие дисциплинарно нарушение. Ответникът по касационната жалба С. И. Д. я оспорва като неоснователна. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че касационните оплаквания против въззивното решение са основателни. В нарушение на съдопроизводствените правила въззивният съд не е обсъдил относимите към правния спор доказателства в тяхната съвкупност. Не е обсъдил представената по делото длъжностна характеристика, съдържаща описание на трудовите задължения на уволнения работник, включващи задължение за рапорт за всички неизправности по постовете, оградата и корпусите на охраняваните обекти, а при установено нарушение на охранителния режим незабавно уведомяване на началника на охранителния екип и дежурния служител на централния офис на дружеството. Съдът не е обсъдил и представения план инструкция за осъществяване на охранителната дейност на обекта, съгласно който ищецът е имал задължение за обход на оградата - периодичен обход на целия обект и при констатирана нередност незабавно уведомяване на дежурния в дружеството. Не е обсъдил и показанията на свидетеля П. П., съгласно които едно от основните задължения на ищеца като старши на смяна е било да извършва обход на обекта по оградата му, както и че при съвестното изпълнение на това задължение нарушението на целостта на оградата се констатира незабавно. Неглижирайки тези доказателства, съдът е формирал неправилен извод, че ищецът не е извършил дисциплинарно нарушение, тъй като не е установено да е разрушил целостта на оградата на охранявания обект – дисциплинарното нарушение се изразява не в разрушаване на част от оградата, а в това, че е допуснато нарушение на целостта и; че за тази неизправност не е бил подаден рапорт, нито са били уведомени незабавно съответните длъжностни лица, т.е. допуснато е бездействие при изпълнението на основни трудови задължения по опазване на обекта, съставляващо дисциплинарно нарушение по чл. 187, т.3 КТ. Основателни са и касационните оплаквания за избирателно обсъждане на доказателствата; за възприемане на фактическа обстановка въз основа на показанията на част от свидетелите, без да се изложат мотиви защо не се дава вяра на показанията на друга група свидетели, установяващи противоположни факти. Така съдът е приел, че зеленчуковата градина на територията на охранявания обект е била създадена от охранителите със знанието на ръководството на дружеството, поради което ищецът не е имал задължение да го уведомява – извод, формиран въз основа на показанията на свидетелите Д. Ю. и А.А., работили като охранители на обекта и наказани дисциплинарно за същите нарушения на трудовата дисциплина. Същевременно от показанията на свидетелите П. С., началник на оперативна част, отговарящ за организацията на физическата охрана и П. Й. П., представител на работодателя за района на [населено място] се установява, че са узнали за зеленчуковата градина едва след получения сигнал за нарушение целостта на оградата (сигнал не от охранителите на обекта, а от представител на възложителя по договора за охрана – л. 36 и л. 47 от първоинстанционното производство по гр.д. № 2780/2013 г. на Казанлъшки районен съд); че не са давали разрешение за създаване на зеленчукова градина в обекта, а при проверката на място и проведен разговор с охранителите те са прехвърляли отговорността за това един на друг, отказвайки да я поемат лично. Показанията на тези свидетели се подкрепят и от писмените доказателства- заповед № 69 от 07.08.2013 г. на управителя на дружество „С.” и докладна записка от 06.08.2013 г. за констатациите от проверката. В този ред, неправилни са и формираните в решението изводи, че ищецът не е имал задължения да съобщава на работодателя за нарушения, извършени от други служители, което би довело до нарушаване на колегиалните им отношения. Ищецът е имал задължение да съобщава на работодателя си за всяко допуснато нарушение на целостта на обекта; за причините, довели до нарушението и кой е нарушителя (в конкретния случай целостта на оградата е била нарушена с цел по-лесното поливане на зеленчуковата градина от воден източник извън обекта – л. 39 гр.д. № 2780/2013г.), а прикриването на нарушение с цел запазване на „колегиални отношения” съставлява злоупотреба с доверието на работодателя – дисциплинарно нарушение по чл. 187, т. 8 КТ. Неправилни са и изводите, че не е установено нарушение изразяващо се в допускане на неправомерно използване на външни електронни носители, в резултат на което е настъпило смущение в работата на монтираните на обекта охранителни камери. От показанията на свидетелите Л. Л., директор по фирмена сигурност и Г. Г. се установява, че при проверката през м. август 2013 г. е било констатирано, че на обекта не работи нито една от видеокамерите, общо 17 на брой; че в компютрите са били инсталирани папки с игри; че това е било извършено по време на работната смяна на ищеца; че в резултат на тази намеса компютърът е бил сериозно повреден, а камерите не са могли да бъдат използвани за видеонаблюдение, каквото е предназначението им; че камерите обхващат целия периметър на обекта и че чрез тях може да бъде констатирано всяко нарушение (вкл. разрушението на оградата), но вмешателството в компютъра е довело до срив в системата на камерите и невъзможност за работата им по предназначение. Установено е, че ищецът не е докладвал за настъпилата повреда и не е предприел мерки за отстраняването и, независимо, че това е препятствало нормалното изпълнение на охранителната дейност – допуснал е бездействие, съставляващо дисциплинарно нарушение по чл. 187, т. 10 КТ. С оглед изложените мотиви по приложението на чл. 186 КТ, неправилни са и изводите на въззивния съд, че дисциплинарната отговорност на ищеца не може да бъде ангажирана, тъй като нарушенията, доколкото са установени, са извършени и от други охранители на обекта. Ищецът отговаря лично за допуснатите от него нарушения на трудовата дисциплина, независимо дали същите нарушения са допуснати и от други негови колеги и дали същите задължения са имали и други охранители. Неправилен е и изводът, че наложеното дисциплинарно наказание не съответства по тежест на допуснатите от работника нарушения. Всяко от допуснатите нарушения на трудовата дисциплина е свързано с изпълнение на основни трудови задължения, а проявеното бездействие е могло да доведе до тежки за работодателя последици, свързани с посегателства върху охранявания обект. Тежестта на нарушенията и обстоятелствата, при които са извършени дават основание за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание. Предвид изложеното, обжалваното въззивно решение, постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон, следва да бъде отменено и постановено ново решение по съществото на гражданскоправния спор, с което предявеният иск за отмяна на дисциплинарното уволнение и обусловените искове за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и присъждане на обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ следва да се отхвърлят като неоснователни. С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на касатора ответник по делото следва да бъдат присъдени направените в хода на инстанционното производство съдебни разноски в размер общо на 1790 лева, в т.ч. 210 лева държавни такси и 1580 лева адвокатски възнаграждения. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА решение № 143 от 23.04.2014 година по гр.д. № 1130/2014 г. на Старозагорски окръжен съд. ОТХВЪРЛЯ предявените от С. И. Д. от [населено място] против „А. .. С.”, Е., [населено място] обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ за отмяна на уволнение, извършено със заповед № 311219А от 23.09.2013 г. и заповед № 106 от 23.09.2013 г.; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност "охранител" и за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ в размер на 1231,53 лева. ОСЪЖДА С. И. Д. от [населено място] с ЕГН [ЕГН] да заплати на „А. ..С.”, Е., [населено място] сумата 1790 (хиляда седемстотин и деветдесет) лева разноски по делото. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: