Р Е Ш Е Н И Е
№ 296
Гр.София, 16 юни 2011 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на тринадесети юни, две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛЯНА МЕТОДИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА
ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА
При участието на секретаря ПАВЛОВА
В присъствието на прокурора ГЕНЧЕВ
Изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д. 1656/11 г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.422,ал.1,т.5 НПК.
Постъпило е искане от Главния прокурор на РБ, с което се претендира възобновяване на Н.О.Х.Д.140/10 г.по описа на РС-Балчик, отмяна на присъда № 13/11.03.11 г.в частите,с които на осъдения М. П. Й. е определен общ режим на изтърпяване на две наказания лишаване от свобода, в затворническо общежитие от открит тип, както и в частта,с която на основание чл.25,ал.3 НК спрямо Й. са зачетени наложени по Н.О.Х.Д.361/2010 г.по описа на РС-Добрич пробационни мерки,приравнени на девет месеца и двадесет и осем дни лишаване от свобода. Развити са оплаквания за нарушение на материалния закон по смисъла на чл.348,ал.1,т.1 НПК.
В съдебно заседание пред ВКС представителят на ВКП поддържа искането за възобновяване.
Осъденият, редовно призован, не се явява и не заявява становище.
Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид искането и изложените в него доводи, като съобрази становището на представителя на ВКП в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото, годни да бъдат ценени в настоящото производство, намира за установено следното:
Постановената на 11.03.11 г. присъда на РС-Балчик, оповестена по Н.О.Х.Д. 140/10 г.,е влязла в сила на 28.03.11 г. Искането за възобновяване на Главния прокурор е с дата 03.05.11 г.и следователно е подадено в предвидения в закона шестмесечен срок от влизане на присъдата в сила, ценим, доколкото се иска утежняване положението на осъденото лице. Затова искането е допустимо.
Разгледано по същество,то е и основателно.
Видно от приложеното на л.26 от съд.д.свидетелство за съдимост на Й., спрямо последния е налице влязла в сила на 15.04.10 г. присъда № 10/ 30.03.10 г.,постановена по Н.О.Х.Д.361/10 г.от РС-Добрич, с която е наложено наказание пробация, изразяващо се в три пробационни мерки-задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от девет месеца, задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от девет месеца и безвъзмезден труд в полза на обществото 100 часа за срок от една година. На л.64 от съд.д.е приложена служебна бележка №842/02.03.11 г.на МП, ГДИН, Областна служба “Изпълнение на наказанията”-Д.. От нея е видно, че Й. е изтърпял изцяло първите две пробационни мерки и е изработил 55 часа от предвидения 100 часов безвъзмезден труд.
Наказанието по цитираната присъда е било предмет на групиране с осъждането по настоящото производство, по което за измама по чл.210 НК е постановено наказание лишаване от свобода за срок от единадесет месеца. На основание чл.25,ал.3 НК са зачетени пробационните мерки, като са приравнени на девет месеца и двадесет и осем дни лишаване от свобода.
Първо, наказанието пробация е единно такова по смисъла на чл.37,ал.1, т.2 НК, независимо колко и какви са пробационните мерки, които обосновават съдържанието на това наказание-съвкупност от мерки за контрол и въздействие без лишаване от свобода, налагани заедно и поотделно-чл.42 А, ал.1 НК. Те могат да бъдат с различна продължителност. Второ, при зачитане на пробацията в съгласие с разпоредбата на чл.25,ал.3 НК, законовите указания са ясни-два дни пробация се зачитат за един ден лишаване от свобода. Законът не задължава съда да изчислява отделните пробационни мерки и да ги сумира, приравнявайки ги към лишаване от свобода, както е сторил Балчишкият районен съд. Мерките, както бе казано, не представляват отделни наказания, а опредметяват единното наказание “пробация”. Приравняването на поправителния към безвъзмездния труд в полза на обществото по чл.43,ал.2 НК, взето предвид от съда при изчисляване на безвъзмездния труд, е частен случай на трансформиране на пробационни мерки, ненамиращ приложение в случая по чл.25,ал.3 НК.
След като наказанието е само пробация и трябва да бъде зачетено, законосъобразният подход е да се прецени пробационната мярка с най-голяма дълготрайност, която ще определи продължителността на срока на пробацията; и в съгласие с разпоредбата на чл.25,ал.3 НК да се приспадне в съотношение два дни пробация-един ден лишаване от свобода. В конкретния случай, прокуратурата претендира да се приравнят девет месеца /по две пробационни мерки/ пробация към четири месеца и половина лишаване от свобода. И това е така, защото, според материалите по делото, безвъзмездният труд в полза на обществото, чиято продължителност е отмерена на една година, не е изцяло изтърпяна пробационна мярка,а наполовина.
В този смисъл е основателно искането на Главния прокурор за допускане на нарушение на материалния закон от страна на РС-Балчик-чл.348,ал.1,т.1 НПК, което изисква възобновяване на наказателното производство и отмяна на присъдата в третираната част.
Състоятелна е и втората част на искането с обосноваване на наличие на основанието по чл.348,ал.1,т.1 НПК. Съгласно ЗИНЗС връзката между типа затворническо общежитие и дължимия режим при изтърпяване на наказание лишаване от свобода, е функционална. Според чл.59,ал.1 ЗИНЗС в затворнически общежития от открит тип са настаняват осъдените за първи път на лишаване от свобода до 5 години за умишлени престъпления и осъдените за престъпления, извършени по непредпазливост. Това от своя страна определя и общия режим по чл.61,т.3 ЗИНЗС.
В случая по отношение на Й. незаконосъобразно е определен първоначален общ режим и изтърпяване в затворническо общежитие от открит тип за осъждането по чл.210 НК, тъй като то не е първо поред за осъдения, независимо че е 11 месеца лишаване от свобода. Що се касае до привеждането в изпълнение на наказание по присъда по Н.О.Х.Д.1298/08 г.на РС-Добрич, на основание чл.68,ал.1 НК, същото предполага да е налице осъждане, което активира приложението на тази законова норма, с оглед отложено изтърпяване на наказанието и извършване на друго престъпление в определения изпитателен срок. Ето защо отново не може да се стъпи на плоскостта на приложението на чл.59,ал.1 ЗИНЗС за първо осъждане. Дължимите общежитие и режим в казуси като обсъждания са затворническо общежитие от закрит тип или затвор и строг режим-чл.61,т.2 вр.чл.60,ал.1 вр.чл.59,ал.1 ЗИНЗС.
Водим от изложените съображения и на основание чл.425,ал.1,т.1 вр.чл.422,ал.1,т.5 вр.чл.348,ал.1,т.1 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение
Р Е Ш И :
ВЪЗОБНОВЯВА Н.О.Х.Д.140/10 г.по описа на РС-Балчик.
ОТМЕНЯВА присъда № 13/11.03.11 г.,постановена по Н.О.Х.Д.140/10 г. в частта по определяне на общ режим и затворническо общежитие от открит тип за осъждането на единадесет месеца лишаване от свобода за извършено престъпление по чл.210,ал.1,т.4 вр.чл.209,ал.1 вр.чл.28 НК и при приложението на чл.68,ал.1 НК за девет месеца лишаване от свобода, наложено по Н.О.Х.Д.1298/08 г.на РС-Балчик; както и по приложението на чл.25,ал.3 НК със зачитане на наказание пробация,приравнено на девет месеца и двадесет и осем дни лишаване от свобода- по отношение на М. Й..
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на съда в отменените части.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/
|