Р Е Ш Е Н И Е № 3 София, 23 януари 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на петнадесети януари две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА ЧЛЕНОВЕ: ПАВЛИНА ПАНОВА СЕВДАЛИН МАВРОВ при участието на секретаря Ив.Илиева и в присъствието на прокурора Кр.КОЛОВА изслуша докладваното от председателя (съдията) ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА дело № 2272/2012 година Производството е образувано на основание касационна жалба на подсъдимия В. О. С. срешу въззивно решение № 263/24.09.2012г.по внохд № 562/12г. по описа на Софийски апелативен съд,с което е изменена присъда № 31 на Софийски градски съд,НО,6 състав от 02.02.2012г. по нохд № 1486/2011г. в частта за наказанието и потвърдена в останалата й част. В жалбата се твърди,че при постановяване на двата съдебни акта са допуснати съществени процесуални нарушения,нарушаващи правата на подсъдимия.Като такова е посочен отказа на съда от първата инстанция да събере доказателства, които били от съществено значение за разкриване на обективната истина.Освен това събраните доказателства не водели до извод,че подсъдимият е извършил деянието,за което му е повдигнато обвинение.Субективната страна на деянието не била доказана. Прави се искане решението да бъде отменено и подсъдимият да бъде оправдан. В съдебно заседание са прави довод и за явна несдправедливост на наказанието. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.Доказателствените искания на подсъдимия са уважени от първоинстанионния съд,а пред втората инстанция нови искания не са правени.Не е налице нарушение по чл.348,ал. 1 т.1 НПК.Законът е правилно приложен, умисълът на подсъдимия се извлича от неговите действия,а не от твърденията му.По отношение довода в съдебно заседание за явна несправедливост на наказанието,намира същият за недопустим. Върховният касационен съд,за да се произнесе съобрази следното: С горната присъда Софийският градски съд е признал подсъдимия В. О. С. за ВИНОВЕН в това,че на 04.12.2009г. в периода от около 18.30ч. до около 19.00 часа в гр.София,кв.Челопечене в условията на продължавано престъпление прокарал в обръщение подправени парични знаци-2 броя банкноти с номинал 50 лева,като знаел,че са подправени.,поради което и на основание чл.244,ал.1 пр.1 вр.с чл.26,ал.1 и чл.54 НК ГО ОСЪДИЛ на ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. На основание чл.66,ал.1 НК е ОТЛОЖИЛ изтърпяването на наказанието за изпитателен сротк от ПЕТ ГОДИНИ. С обжалваното решение Софийският апелативен съд е ИЗМЕНИЛ решението в частта за наказанието,като е НАМАЛИЛ изпитателния срок по чл.66,ал.1 НК от пет-на ТРИ ГОДИНИ.Потвърдил е присъдата в останалата й част. Касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА: Решението на въззивния съд е правилно и законосъобразно.При постановяването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,които да обуславят неговата отмяна . Доводът,че съдът по същество е нарушил правата на подсъдимото лице,тъй като е отказал да събере доказателства съществени за разкриване на обективната истина ,не се подкрепя от данните по делото. Съдът е спазил изискванията на чл.13,чл.14,чл.107 НПК за пълно,всестранно и обективно изследване на всички обстоятелства от значение за правилното решаване на делото.Чрез проведеното съдебно следствие са проверени гласните и писмени доказателства,събрани на досъдебното производство. В съдебно заседание на 05.05.2011г. защитникът на подсъдимия е поискал да бъдат разпитани двама свидетели при довеждане,които са работници в гумаджийницата на подсъдимия. Видно е,че съдът е уважил молбата и доведените свидетели В. К. М. и Г. Р. Н. са разпитани от съда съответно на 06.06.2011г. и на 04.10.2011г. Пред въззивната инстанция доказателствени искания не са правени. Предвид изложеното,съдебните инстанции не са нарушили правото на подсъдимия по чл.55 НПК да представя доказателства. Други конкретни оплаквания в частта по чл.348,ал.1 т.2 НПК не се излагат в касационната жалба. Възражението в жалбата,че събраните доказателства не водят до несъмнен извод,че подсъдимият е извършил инкриминираното деяние, по същество съставлява довод за необоснованост,който не е касационно основание за проверка по смисъла на чл.348,ал.1 т.1-3 НПК.Независимо от това, въззивният съд в мотивите на решението е изложил съображения, по реда на чл.339,ал.2 НПК защо намира довода за недоказаност на субективната страна на деянието за неоснователен. Съдът на л.29 от делото е изложил съображения,които почиват на конкретни факти и обстоятелства. Приел е,че извън показанията на анонимния свидетел № 3,сходният механизъм на поведение при извършените две отделни деяния -използване на банкноти всяка с номинал от 50 лева, в тъмната част на денононощието за месец декември,покупки на ниска стойност-10 лева,при наличие на други дребни банкноти държани от него,както и последващото изхвърляне при задържането в полицията на други аналогични по номинал подправени банкноти, косвено налагат извода относно умисъла на подсъдимия.В този смисъл обосновано е прието,че на подсъдимия е било известно обстоятелството с неистинността на предадените при покупките банкноти. Приетите за установени фактически положения са обусловили правилния извод за авторството на деянието, и за неговата съставомерност.Вътрешното убеждение на съда не е произволно,а основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Освен гласните доказателства, по делото са налице протоколи за разпознаване на лица и предмети с приложен снимков материал,съгласно които подсъдимият е бил разпознат от свидетелите К. Г. С. и В. С. Й., на които при продажбата на риба и на бензин,той заплатил с неистинските банкноти ,всяка с номинал от по 50 лева. По изложените съображения като е потвърдил присъдата постановена срещу подсъдимия С.,въззивният съд не е допуснал нарушения по чл.348,ал.1 т.2 НПК,които да са довели до неправилното осъждане на същия,респ.до нарушение по чл.348,ал.1 т.1 НПК. Обвинението е доказано съгласно изскванията на чл.303,ал.2 НПК и материалният закон е правилно приложен. Решението е законосъобразно и правилно и следва да се остави в сила. Доводът за явна несправедливост на наказанието,релевиран в съдебно заседание е извън срока по чл.351 НПК, поради което не подлежи на обсъждане. Воден от тези мотиви и на основание чл.354,ал.1 т.1 НПК Върховният касационен съд,трето наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 263 от 24.09.2012г. постановено по внохд № 562/2012г. по описа на Софийския апелативен съд. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: