Р Е Ш Е Н И Е № 419 гр. София, 12 януари 2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на шести ноември две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА АНТОАНЕТА ДАНОВА при участието на секретаря Илияна Петкова и на прокурора от ВКП Ивайло Симов, изслуша докладваното от съдията ВЕРОНИКА ИМОВА наказателно дело № 1314/2014 г. на ВКС, трето наказателно отделение и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по реда на чл. 346, т. 1 и сл. от НПК, по КАСАЦИОННА ЖАЛБА от адвокатите В. А. и С. А. - упълномощени защитници на подсъдимия Д. Н. М. и ДОПЪЛНЕНИЕ към нея от адвокат Е. Й. - трети упълномощен защитник на подсъдимия, срещу решение № 23/ от 30.06.2014 год.по по внохд№ 72/2014год. на Апелативния специализиран наказателен съд, трети състав. В КАСАЦИОННАТА ЖАЛБА НА ЗАЩИТНИЦИТЕ на подсъдимия се изтъкват касационни основания по чл. 348, ал.1,т.т.1,2 от НПК за нарушение на закона и съществени процесуални нарушения, със следните доводи: не е налице престъпно деяние; фактите на обвинението очертават битова роднинска свада, а не престъпление; не е доказано изпълнителното деяние „закана на другиго”; съдът не е обсъдил и не е преценил онези свидетелски показания, които опровергават обвинението; взел е предвид само показанията, които го подкрепят; незаконосъобразен е изводът относно възможността за възбуждането на основателен страх от осъществяването на заканата. В жалбата не се посочва изрично какво е искането, но от съдържанието й може да се направи извод, че молят съда за отмяна на решението и оправдаване на подсъдимия по обвинението. В ДОПЪЛНЕНИЕТО КЪМ ЖАЛБАТА адв. Е. Й. твърди, че подсъдимият е осъден за деяние по чл. 144 , ал.1 от НК, по което липсва обвинение, тъй като обвинението е за закана за убийство по чл. 144, ал.3 от НК. Освен това, съдът не е посочил точно коя форма на евентуално увреждане измежду всички по алинея първа се има предвид. Твърди се още, че неправилно е приложено квалифициращото обстоятелство „принадлежност към органите на МВР”, тъй като деецът не е действал в това си качество. Не е установено подсъдимият да е проявявал каквато и да е агресивност към пострадалия. Иска се отмяна на решението и оправдаване на подсъдимия. В откритото съдебно заседание пред ВКС ПОДСЪДИМИЯТ Д. Н. М. СЕ ЯВЯВА ЛИЧНО С АДВОКАТ Е. Й.. Защитата пледира за нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуални правила: подсъдимият е осъден за престъпление, за което не му е повдигнато обвинение; в решението съдът не е посочил точно коя хипотеза от изброените в чл. 144, ал.1 НК има предвид. По този начин е нарушено правото му на защита. От друга страна, престъплението не е доказано – липсват основания да се приеме, че заканата може да предизвика основателен страх от осъществяването й. В тази насока дори има констатации от съда за „бутафорния характер на заплахите, известни на пострадалия”, има и свидетелски показания, които макар и обсъдени , неясно защо не са променили извода на съда за липсата на състав на престъпление закана срещу личността. Неправилно е приета квалификацията за „лице от състава на МВР”, тъй като деецът не е действал в това си качество. ПОДСЪДИМИЯТ Д. М. в своя лична защита и в писмени бележки моли да бъде оправдан с мотив, че деянието не е престъпление, а наследствен спор между него и брат му; не е извършил и няма намерение да извършва посегателство срещу личността на последния. ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ и ГРАЖДАНСКИ ИЩЕЦ И. Н. М. се явява лично и с ПОВЕРЕНИКА си адв. М. М., редовно упълномощена. Последната изразява становище за неоснователност на жалбата и допълнението към нея. Оспорва доводите на подсъдимия и защитата в съдебно заседание, моли решението да бъде оставено в сила, тъй като престъплението е доказано. ПРЕДСТАВИТЕЛЯТ НА ВЪРХОВНАТА КАСАЦИОННА ПРОКУРАТУРА заключава, че аргументите в жалбата и допълненията към нея са необосновани и следва да бъдат оставени без уважение, а решението – в сила. В последната си дума подсъдимият моли да бъде оправдан. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД В ПРЕДЕЛИТЕ НА КАСАЦИОННА ПРОВЕРКА И СЪГЛАСНО ПРАВОМОЩИЯТА СИ, СЛЕД КАТО ПРОВЕРИ ДАННИТЕ ПО ДЕЛОТО, СЪОБРАЗИ ОПЛАКВАНЕТО В КАСАЦИОННАТА ЖАЛБА И ДОПЪЛНЕНИЯТА КЪМ НЕЯ И ДОВОДИТЕ В ИЗРАЗЕНИТЕ ОТ СТРАНИТЕ СТАНОВИЩА, ПРИЕ СЛЕДНОТО: Жалбата е ОСНОВАТЕЛНА. С присъда от 11.02.2014 год. по НОХД№1368 по описа за 2013 година, на V - ти състав на Специализирания наказателен съд подсъдимият Д. Н. М. с ЕГН [ЕГН], е признат за ВИНОВЕН в това, че на 24.03.2012 г. в [населено място],[жк], [жилищен адрес] вх. „вход”, на междустълбищната площадка между ет.5 и ет.6, се е заканил на И. Н. М., негов брат, с убийство - хванал го с едната си ръка в областта на врата, стиснал го и го заплашил с думите „Ще те убия!“ и това заканване би могло да възбуди основателен страх от осъществяването му и деянието е извършено от лице по чл. 142, ал. 2, т. 6 от НК - лице от състава на Министерство на вътрешните работи /към 24.03.2012 г. Д. М. е заемал длъжността „старши полицай“, категория „Е“ - полицай I степен в „Охрана на Н. - ЕАД“ към сектор „Охранителна полиция“ при 05 РУП - СДВР към НС „Полиция“ - МВР/, поради което и на основание чл. 144, ал. 3, предл. 1-во и 2-ро във вр. с ал. 1 от НК и във вр. чл. 54 НК е осъден на ШЕСТ МЕСЕЦА „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“, изпълнението на което е отложил на основание чл. 66 ал. 1 НК за срок от ТРИ години. Гражданският иск за неимуществени вреди, предявен от гражданския ищец И. Н. М. срещу подсъдимия Д. Н. М. е уважен за сумата от 500 /петстотин/ лева, ведно със законната лихва от датата на извършване на деянието 24.03.2012 г. , до окончателното й изплащане, като искът за разликата до пълния му предявен размер от 3 000 лева е отхвърлен като неоснователен и недоказан. Подсъдимият е осъден да заплати на гражданския ищец И. Н. М. сумата от 166,67 лева, представляващи направени по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, както и да заплати такса по сметката на републиканския бюджет в размер на 4 % върху уважената част от предявения граждански иск, а именно 20 (двадесет) лева; да заплати по сметка на СДВР - [населено място] разноските направени в хода на досъдебното производство - сумата от 140,00 /сто и четиридесет/ лева и направените в хода на съдебното следствие – сумата от 80 (осемдесет) лева по сметка на СпНС. По жалби от защитата на подсъдимия и от повереника на частния обвинител и гражданския ищец е образувано внохд№72/2014год. на Апелативния специализиран наказателен съд, трети състав, по което с решение № 23/30.06.2014 год. съдът е изменил присъда № 4 от 11.02.2014г. по нохд№ 1368/2013 г.на СпНС, като отменил присъдата в частта, с която подсъдимият е признат за виновен и е осъден да се е заканил с убийство, което заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му - престъпление по чл.144 ал.3 пр.1 вр. ал.1 НК и е потвърдил присъдата в останалата й част, за престъпление по чл. 144 ал. 3 пр. 2, вр. ал. 1 НК. Доводите за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила са основателни. Споделя се оплакването, че преквалифицирането на деянието от въззивната инстанция , при упражняване правомощието й по чл. 337, ал. 1,т. 2 от НПК, от престъпление по чл. 144, ал.3, предложение първо и второ от НК, в престъпление по чл. 144, ал.3, предложение второ във връзка с ал.1 от НК, направените изводи в мотивите относно фактическия състав на престъплението са непълни и неясни; диспозитивът на решението е непълен и противоречив. Като е признал подсъдимия за невинен в извършване на инкриминираното от обвинението деяние „закана с убийство”, но го е признал за виновен за деяние „закана с престъпление”, извършена „от лице от състава на МВР”, съдът не е посочил въобще нито в мотивите, нито в диспозитива на решението коя форма на изпълнително деяние от изброените форми на закана с престъпление в състава на чл. 144, ал.1 НК е осъществена от дееца. Липсва ясен извод относно приетата квалификация на престъплението, след като съдът е дал нова правна оценка на установените по делото фактически данни въз основа на събраните и проверени доказателствени източници. Прието е за установено от въззивната инстанция, че фактическите данни по делото не сочат на закана с убийство, а за наличие на закана с друго, по-леко, престъпление срещу личността на пострадалия свид.И. М. – телесна повреда (спр. в мотивите на решението на стр.9, четвърти абзац; стр. 12, трети абзац). В тази връзка, съдът е изложил аргументирани съображения за липсата на основателен страх у пострадалия за закана с убийство от дееца, които следва да бъдат споделени като съответни на данните по делото и на закона. Вън от това, апелативният съд е допуснал редица непълноти в мотивите относно точната формулировка на състава на престъплението, което е приел да е извършено от подсъдимия и непълнота на диспозитива с несъответствие между него и мотивите на решението, което е пречка да се разбере действителната воля на въззивната инстанция. От разсъжденията на въззивния съд може да се изведе единствено, че деянието трябва да се преквалифицира от „закана с убийство” в „закана с престъпление срещу личността с телесна повреда, извършено от лице от състава на МВР”, но нито в мотивите, нито в диспозитива е направена такава ясна и точна преквалификация. ВКС в настоящия състав намира за уместно да посочи, че в мотивите на решението отсъства анализ на правната характеристика на състава на престъплението по чл. 144, ал.3 от НК, какъвто е бил наложителен в случая на преквалификация от едната в другата хипотеза на този квалифициран състав на заканата с престъпление. Съдът е следвало да съобрази , че въведените обективни и субективни признаци по чл. 144, ал.3 от НК предвиждат две самостоятелни хипотези на квалифицирани състави на закана с престъпление. Първата хипотеза е по чл.144, ал.3,предложение първо от НК -„закана с убийство”, която е самостоятелен квалифициращ признак на престъплението; субект на престъплението може да бъде всяко лице; т.е. без значение е дали деянието ще бъде извършено от лице по чл. 142, ал.2, т. 6 и т. 8 НК; качеството на дееца в този случай може да се има предвид евентуално при индивидуализацията на наказанието. Втората хипотеза на квалифицирания състав е по чл.144, ал.3, предложение второ от НК - „закана от лице по чл. 142, ал. 2, т.6 и т.8 от НК” и тя винаги препраща към закана с престъпление по чл. 144, ал.1 от НК. Ето защо, формулировката на обвинението „закана с убийство от лице от състава на МВР” е непрецизна ,неточна и подвеждаща. Пред решаващият съд при новата оценка на фактическите данни приети за установени относно поведението на подсъдимия и пострадалия е стоял за решаване въпросът дали така формулираната от обвинението правна квалификация на закана с убийство може да бъде променена и да се приеме, че заканата е с друго престъпление. В такъв случай при преквалифициране на престъплението от състава на първата квалифицирана хипотеза в състава на втората квалифицирана хипотеза няма да е противопоставимо възражението за липса на обвинение . Затова е неоснователно възражението на защитата, че подсъдимият е осъден за деяние по чл. 144, ал. 3, предл. второ, вр. ал. 1 НК, по което нямало повдигнато обвинение. В случая следва промяна само на квалификацията по отношение на това дали заканата е с убийство или с друго престъпление против личността. В обвинителния акт фигурират и двете предложения на чл. 144, ал. 3 НК и затова подобна преквалификация е допустима без да се ограничават правата на защита на подсъдимия за узнае и да се защитава по фактите на обвинението и правната им квалификация. При правната оценка на установените факти съдът е трябвало да формулира точно и ясно текстово и с посочване на съответния престъпен състав, в какво престъпление против личността се е изразила заканата. При оценката на фактите съдът е трябвало да акцентира на установеността или не на обективираното намерение на дееца за извършване на заканата ( оставянето от подс.Д. М. на чука и козия крак, с които преди срещата със свид.И. М. е разбивал входната врата на апартамента на последния и хващането му с една ръка в областта на врата, стискане и изричане на думите „ще те убия”, при положение , че преди това пострадалият е отправил обидни думи спрямо съпругата на подсъдимия). Заплашването трябва да е част от реалността, да принадлежи на познаваемите процеси и явления и да създава възможност за възбуждане у жертвата на основатален страх от извършване на престъплението, което ще се прецени от съда предвид обстановката, начинът по който е отправена заканата, психичното състояние на дееца. За съставомерността на деянието не е необходимо пострадалият да се е уплашил, поради което настоящият състав на ВКС намира за неуместно и неправилно изследването на психичните процеси на свид.М. относно това , „дали заканата е възбудила преживяване на страх у пострадалия за живота му или за друго по-леко престъпление”( мотивите на стр. 9 от решението, абз.4-ти). В тази връзка е било неотносимо и ненужно назначеното експертно изследване от СППЕ-за. Съдът е трябвало от съвкупната оценка на събраните гласни доказателствени средства да установи обективно наличие на възможността за възникване на основателен страх у пострадалия, а не дали е налице или не състояние на възникнал страх у пострадалия, който единствено може да се преценява при индивидуализацията на наказанието, но не и за отговорността за деянието. Съдът не е дал убедителен отговор на възражението на защитата за липса на престъпление изобщо и за наличие единствено на битов роднински скандал. Не е направена разлика между битовата свада и престъплението в изследване на съдържанието на умисъла, вложен в думите и действията на подсъдимия спрямо свидетеля М., в които се обективира интелектуалният момент - влючвал ли е съзнание у дееца, че отправя към пострадалия закана с престъпление и волевият момент - отправя ли се заканата с цел да бъде възприета от жертвата и тя обективно да е възможно да предизвика страх от нейното осъществяване. При заканата думите и действията със застрашителна насоченост срещу волята на потърпевшия се използват съзнателно и със съдържанието, което имат; при скарването същите изрази и действия се използват импулсивно, механично и имат единствено емоционален заряд, изразяват гняв и яд, но в действителност не целят чрез реална заплаха или реално нападение да се въздейства върху свободното протичане на волевите процеси у потърпевшия и да ги промени като предизвика страх от осъществяването на заканата. Следователно в мотивите на решението липсват фактически и правни съображения, каквито изисква чл. 301, ал.1,т.1 и т.2 от НК по оценка на установените в делото фактически данни за извършеното деяние и участието на дееца в него, какви обективни и субективни признаци изпълват от състава на изменената от съда правна квалификация в престъпление по чл. 144, ал.3, предложение второ във връзка с ал.1 от НК ; в какво се е изразила формата на заканата във връзка с чл.144, ал.1 от НК измежду всички посочени хипотези на изпълнителното деяние. Освен отсъствието в мотивите на изискуемото се съдържание, диспозитивът на решението в осъдителната му част също не съдържа данни за деянието и практически подсъдимият формално е признат за виновен, без да е известно за какво точно деяние, поради което не е ясно каква е волята на съда по отношение изводите му за фактическата и правна формулировка на изпълнителното деяние на признатия за виновен подсъдим. По този начин съдът е допуснал съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 348, ал.3,т.1 от НПК, тъй като е ограничил правото на защита на подсъдимия да узнае какво е действителното съдържание на въззивното решение, с което е изменена правната квалификация на инкриминираното деяние, тъй като в изменителната част на диспозитива на решението той на практика е оправдан за деянието, но в потвърдителната част на диспозитива е признат за виновен. Деянието от фактическа страна е едно и също, за разлика от неговата правна оценка! Неправилно въззивният съд е отменил присъдата в частта за закана с убийство и е потвърдил присъдата в останалата част. По този начин е отпаднало деянието (независимо от преценката дали е закана с убийство или заканата е с друго престъпление). Останало е само качеството на извършителя – „лице от състава на МВР”. Правилно е било, при наличие на доказателствените предпоставки, съдът да измени само квалификацията на деянието: от „закана с убийство” - в „закана с престъпление” - с посочване на конкретно кое от изброените по алинея първа форми на закана с престъпление е извършено от „лице от състава на МВР”. Това противоречие между мотивите и диспозитива се равнява на липса на мотиви, поради което е допуснато отменителното основание и по чл. 348, ал. 3, т. 2, предл. първо от НПК. Само при наличието на този порок е достатъчно да се приеме касационно основание за отмяна. Ето защо, на основание чл. 354, ал. 3, т .т. 2 от НПК, във връзка с чл. 348, ал. 3, т.1 и т. 2, предл. първо,вр.ал.1,т.2 от НПК, съставът на ВКС, ІІІ н.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА ВЪЗЗИВНО решение № 23/30.06.2014 год., постановено по ВНОХД №72/2014 год. на Апелативен специализиран наказателен съд, трети състав и ВРЪЩА делото на същия съд за НОВО РАЗГЛЕЖДАНЕ от ДРУГ СЪСТАВ в стадия на СЪДЕБНОТО ЗАСЕДАНИЕ. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :