Р Е Ш Е Н И Е
№ 62 гр. София, 27.06.2018 г. В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в съдебно заседание на шестнадесети май две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретаря Ина Андонова
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев дело № 4314/16г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 – 293 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [община] срещу въззивно решение № 755 от 25.05.16г., постановено по гр.д.№ 650/16г. на Пловдивския окръжен съд с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
Решението е допуснато до касационен контрол при условията на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса за възможността да се придобие по давност имот-частна общинска собственост, владян в периода 01.06.1996г.-31.05.2006г., предвид въведената с § 1 от ЗДЗС от 2006г. забрана и разпоредбата на чл.7, ал.1 ЗОС.
Ответниците по жалбата изразяват становище за нейната неоснователност. Претендират разноски.
С посоченото решение въззивният съд е потвърдил решение № 247 от 25.01.16г., постановено по гр.д.№ 2819/15г. на Пловдивския районен съд, ІІІ с-в, с което е признато за установено по отношение на [община], че Г. Д. У. и А. Д. Т. са собственици по давностно владение на поземлен имот с идентификатор 56784.531.45 по КККР на [населено място] с площ от 314 кв.м., идентичен с парцел VІІ-45 от кв.89 по предходния план на града и с което е отхвърлен насрещният иск на касатора за признаване на установено по отношение на Г. Д. У. и А. Д. Т., че общината е собственик на посочения имот, както и искането за отмяна на констативен нот. акт № 2/2000 г.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че съгласно удостоверение № 3873 от 02.09.1959г. на ГНС-П. и на основание чл.4 от Закона за уреждане правата на лица, които са заели или получили държавни дворни места А. Т. и Д. Т. са признати за собственици на построена в държавно дворно място с площ от 300 кв.м. /процесния имот/ паянтова жилищна сграда на 45 кв.м., като през 1961г. на същите е позволено изграждането на двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 85 кв.м. През 1975г. е допусната съдебна делба на имота между наследниците на А. Т., като впоследствие с решението по извършване на делбата на Денка Т. лично и като майка и законен представител на малолетните си деца Г. Т. и А. Т. /ищците в настоящото производство/ е възложена двуетажната жилищна сграда с площ от 85 кв.м., ведно с 1/2 ид.част от дворното място, а на В. Т.- жилищната сграда с площ от 45 кв.м. и останалата 1/2 ид.част от мястото. От тогава през годините имотът е владян от ищците и от тяхната майка, които са направили в него и подобрения.
При тези фактически данни въззивният съд е приел, че до 1996г. не е било възможно държавни или общински имоти да се придобиват по давност, но след изменението на чл.86 ЗС това е възможно по отношение на имоти частна държавна или частна общинска собственост и с осъществяваното от ищците владение на имота в периода от 01.06.1996г. до 31.05.2006г. същите са придобили правото на собственост върху него на основание давностно владение съгласно чл.79, ал.1 ЗС.
Поставеният правен въпрос, обусловил изводите на въззивния съд по предявените установителни искове за собственост, е решен в противоречие с практиката на ВКС – Р № 98 от 11.05.2016г. по гр.д. № 201/16г., І г.о. и др., която се споделя от настоящия състав, и според която придобиване по давност на имоти - частна държавна или общинска собственост, които са владени в периода 01.06.1996г. до 31.05.2006г. не е възможно, тъй като преди изтичане на предвидения в чл.79, ал.1 ЗС десетгодишен давностен срок при недобросъвестно владение, с разпоредбата на § 1 от Закона за допълнение на ЗС /ДВ, бр.46 от 06.06.2006г./, в сила от 01.06.2006г., е прието, че давността за придобиване на такива имоти спира да тече до 31.12.2017г. /понастоящем срокът е удължен до 31.12.2022г./. В мотивите на ТР № 3/17г. на ОСГК на ВКС също е посочено, че десегодишният срок, започнал да тече от 01.06.1996г., изтича на 01.06.2006г., от когато е в сила мораториумът, установен с § 1ДР ЗС.
Предвид отговора на поставения правен въпрос следва да се приеме, че въззивният съд неправилно и в нарушение на материалния закон приел, че ищците по първоначалния иск Г. Д. У. и А. Д. Т. са придобили правото на собственост върху процесния поземлен имот на основание изтекла в тяхна полза придобивна давност през посочения период. Осъществяваното от тях владение върху имота преди 01.06.1996г. също е правно ирелевантно предвид действалата през този период разпоредба на чл.86 ЗС. Предвид липсата на твърдения и данни наследодателят на ищците, респ. самите ищци да са придобили правото на собственост върху бившия държавен имот /АДС № 666/18.11.1954г./ на някое друго основание, извършената през 1975г. без участието на държавата делба на имота не може да ги легитимира като негови собственици, нито като такива може да ги легитимира издаденият въз основа на решението по извършване на делбата констативен нотариален акт № 2/2000г. за 1/2 ид. част от мястото. Понастоящем, по силата закона имотът е станал общинска собственост, за което е съставен акт за частна общинска собственост № 1453 от 21.04.2008г. на основание чл.2, ал.1, т.2 ЗОС, вр. с § 42 ПЗР на ЗИД на ЗОС и заповед № 32-00-179 от 29.02.2008г. на областния управител на Област П. за отписване на имота от актовите книги за държавна собственост.
С оглед изложеното и на основание чл.293, ал.1 и 2 ГПК обжалваното решение следва да бъде отменено, като вместо него се постанови друго, с което първоначалният иск бъде отхвърлен, а насрещният уважен. На основание чл.537, ал.2 ГПК следва да бъде отменен констативен нот.акт № 2, том 1, рег.№ 462, дело № 25 от 2000г., съставен от Н. П., помощник нотариус по заместване на нотариус П. П., в частта, с която А. П. Т. и Г. Д. У. са признати за собственици на 1/2 ид.част от дворното място.
По отношение на иска на [община] съдът да признае за установено, че извършената делба по гр.д.№ 36/97г. на ПРС, VІІ с-в, е нищожна/недействителна липсва произнасяне от предходните две инстанции, поради което ВКС не би могъл да се произнесе за пръв път по него. Само за пълнота на изложението следва да се отбележи, че подобно на продажбата на чужда вещ, и делбата на чужда вещ, за разлика от делбата без участието на съсобственик, не е нищожна, но не поражда вещнопрехвърлително действие, нито решенията по нейното допускане и извършване са противопоставими на действителния собственик.
При този изход на спора въззивното решение следва да бъде отменено и в частта за разноските, като на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК ответниците по касационната жалба следва да заплатят на касатора сторените от него разноски за всички инстанции в размер на 924,29 лв., от които 600 лв. юрисконсултско възнаграждение и 324,29 лв. платени държавни такси.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
Р Е Ш И :
О т м е н я въззивно решение № 755 от 25.05.16г., постановено по гр.д.№ 650/16г. на Пловдивския окръжен съд изцяло и вместо него постановява:
О т х в ъ р л я предявените от Г. Д. У., ЕГН [ЕГН] и от А. Д. Т., ЕГН [ЕГН], двамата от [населено място], [улица] против [община] искове с правна квалификация чл.124, ал.1 ГПК, вр. с чл.79, ал.1 ЗС за признаване за установено, че ищците са собственици на основание давностно владение на поземлен имот 56784.531.45 по КККР на [населено място] с площ от 314 кв.м., идентичен с парцел VІІ-45 от кв.89 по предходния план на града като неоснователни.
П р и з н а в а за установено на основание чл.124, ал.1 ГПК по отношение на Г. Д. У., ЕГН [ЕГН] и от А. Д. Т., ЕГН [ЕГН], двамата от [населено място], [улица], че [община] е собственик на поземлен имот 56784.531.45 по КККР на [населено място] с площ от 314 кв.м., идентичен с парцел VІІ-45 от кв.89 по предходния план на града.
От м е н я на основание чл.537, ал.2 ГПК констативен нот.акт № 2, том 1, рег.№ 462, дело № 25 от 2000г., съставен от Н. П., помощник нотариус по заместване на нотариус П. П., в частта, с която А. П. Т. и Г. Д. У. са признати за собственици на 1/2 ид.част от дворното място.
О с ъ ж д а Г. Д. У. и А. Д. Т. да заплатят на [община] сумата 924, 29 лв./деветстотин двадесет и четири лева и двадесет и девет стотинки/ разноски за всички инстанции.
ПРЕДЕСДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
|