3 Р Е Ш Е Н И Е 305 гр.София, 03.12. 2015 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, ГК, Трето гражданско отделение, в публичното съдебно заседание на 26 ноември 2015 г. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова ЧЛЕНОВЕ Емил Томов Драгомир Драгнев при участието на секретаря Росица Иванова, като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 4688 по описа за 2015 г. приема следното: Производството е по реда на чл.73 от Закона за частните съдебни изпълнители. Образувано е по жалби на частния съдебен изпълнител Л. Е. М. и на Министъра на правосъдието срещу решение от 24.06.2015 г. по дисциплинарно дело № 71 по описа за 2014 г. на Дисциплинарната комисия на Камарата на частните съдебни изпълнители на Република България, с което е наложена глоба в размер на 1 000 лв. на частния съдебен изпълнител Л. Е. М., рег. № 785 по регистъра на КЧСИ и район на действие Софийски градски съд, заради определяне на такса от 1 493 237 лв. на основание т.26 от ТТРЗЧСИ по изпълнително дело № 20117850400132 и прехвърляне на вземането за тази сума на четири търговски дружества. Л. М. твърди, че не е извършил нарушение на служебните си задължения, поради което желае настоящата инстанция да отмени решението и да откаже да наложи наказание. Министърът на правосъдието счита, че наказанието не съответства на тежестта на нарушението, поради което моли то да бъде увеличено. Камарата на частните съдебни изпълнители оспорва жалбите и моли настоящата инстанция да потвърди обжалваното решение. Жалбите са подадени в срока по чл.73, ал.2 от ЗЧСИ срещу решение на дисциплинарния състав от легитимирани да обжалват лица, поради което са процесуално допустими. За да се произнесе по основателността на жалбите, Върховният касационен съд на Република България взе предвид следното: Изпълнително дело № 20117850400132 е било образувано по молба на кредитора [фирма] срещу длъжника [фирма] за вземане в размер на 43 726 925,12 лв. Сумата не е била събрана по изпълнителното дело, а кредиторът е бил удовлетворен в производството по несъстоятелност на длъжника с оздравителен план, по силата на който вземанията му са превърнати в част от капитала на дружеството-длъжник. Частният съдебен изпълнител Л. М. е прекратил производството, но е уведомил длъжника, че има вземане по изпълнителното дело, представляващо такса по чл.26 от ТТРЗЧСИ в размер на 1 791 884,40 лв. След като длъжникът е възразил, че не дължи таксата, тъй като вземането не е удовлетворено посредством принудителното изпълнение, частният съдебен изпълнител е прехвърлил претендираното от него вземане за таксата на четири търговски дружества с договори от 10.4.2014 г. Както правилно сочи частният съдебен изпълнител в своята жалба, сключването на договори за цесия за вземането за таксата само по себе си не противоречи на закона. Частният съдебен изпълнител поначало има възможност както да поиска заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, към която разпоредба препраща чл.79, ал.3 от ЗЧСИ, така и да използва други правни способи за събиране на претендираните от него вземания за такси, включително-да цедира тези вземания. Частният съдебен изпълнител обаче не е обикновен субект в гражданскоправните правоотношения, а изпълнява важни държавни функции. Затова той се подчинява не само на правните норми, но е длъжен да спазва и правилата на професионалната етика, съдържащи се в Етичния кодекс на частните съдебни изпълнители. Съгласно чл.21, ал.3 от Кодекса съдебният изпълнител не използва авторитета на професията за постигането на свои лични интереси, а според чл.53 частният съдебен изпълнител прави и приема само онези разноски по изпълнението, които са оправдани с оглед фактическите обстоятелства по делото. Тези две етични норми са били нарушени от съдебния изпълнител. На първо място той е приел за разноски по изпълнителното дело такса, която не му се дължи, тъй като вземането не е събрано посредством индивидуално изпълнение, а чрез оздравителен план в производството по несъстоятелност. На второ място макар да е знаел, че тези разноски не са оправдани с оглед на фактическите обстоятелства по делото, той е предприел действия да събере поне част от сумата, цедирайки вземанията. По този начин съдебният изпълнител е злоупотребил с авторитета на професията за свои лични интереси. Нормите на Етичния кодекс са задължителни за частните съдебни изпълнители/чл.3/ и нарушението им е основание за носене на дисциплинарна отговорност по глава четвърта от ЗЧСИ/параграф 2 от ПЗР на Кодекса/. Следователно действията на частния съдебен изпълнител обуславят необходимостта от налагане на наказание. Неговият размер/глоба от 1 000 лв./ съответства на тежестта на нарушението, като се вземе предвид, че на длъжника не са причинени имуществени вреди и няма данни за широко разгласяване на неетичните действия на съдебния изпълнител и узнаването им от обществеността. По тези съображения настоящата инстанция приема, че жалбите на частния съдебен изпълнител и на Министъра на правосъдието са неоснователни, поради което решението на дисциплинарния състав трябва да бъде оставено в сила. При този изход на спора Л. Е. М. дължи на Камарата на частните съдебни изпълнители 300 лв. юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното, съдът Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение от 24.06.2015 г. по дисциплинарно дело № 71 по описа за 2014 г. на Дисциплинарната комисия на Камарата на частните съдебни изпълнители на Република България, с което е наложена глоба в размер на 1 000 лв. на частния съдебен изпълнител Л. Е. М., рег. № 785 по регистъра на КЧСИ и район на действие Софийски градски съд, заради определяне на такса от 1 493 237 лв. на основание т.26 от ТТРЗЧСИ по изпълнително дело № 20117850400132 и прехвърляне на вземането за тази сума на четири търговски дружества. ОСЪЖДА частния съдебен изпълнител Л. Е. М. да заплати на Камарата на частните съдебни изпълнители 300/триста/ лв. юрисконсултско възнаграждение. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: