Р Е Ш Е Н И Е
№ 40
София, 04.07.2017 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на четвърти април през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
при участието на секретаря Зоя Якимова
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 3171 по описа за 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 290 ГПК.
Обжалвано е решение № 46 от 19.05.2016г. по гр.д. № 82/2016г. на Разградски окръжен съд, с което е отменено решение №18 от 18.02.2016г. по гр.д. № 2021/2015г. на Разградски районен съд и вместо него е постановено ново решение, с което е признато за установено по иска на [фирма], че С. В. и С. В. не са собственици по покупка и давност на 1/6 ид.ч. от три земеделски имота по плана за земеразделяне на [населено място], а именно: 1/ нива с площ 31,400 дка в местн. „К. О.”, съставляваща имот № 021005; 2/ овощна градина с площ 2,849 дка в местн. „Баалар Алтъ”, съставляваща имот №075016 и 3/ нива с площ 21,851 дка в местн. „Баалар Алтъ”, съставляваща имот № 103001, като на основание чл. 537, ал.2 ГПК е отменен констативния нотариален акт, удостоверяващ това право на собственост. С решението на следващо място е признато за установено по иска на [фирма], че С. В. и С. В. не са собственици по наследство и давност на 29/35 ид.ч. от нивата, посочена по-горе под № 3, като също е отменен констативния нотариален акт, удостоверяващ правото на собственост върху тази част.
Касационната жалба е подадена от ответниците по иска С. С. В. и С. М. В. чрез пълномощника адв. Й.. Изложени са съображения, че решението противоречи на формалната логика и на събраните доказателства, които сочат, че след възстановяване на собствеността касаторите повече от 10 години обработват и владеят наследствените земеделски земи и като последица от това са придобили правото на собственост по давност.Това обстоятелство е установено от разпита на свидетелите пред нотариуса при издаване на нотариалния акт.
Ответникът [фирма] оспорва жалбата .
С определение № 494 от 23.12.2016г. е допуснато касационно обжалване на решението отчасти за проверка допустимостта на решението в частта относно иска за имот № 103001, както и поради противоречие с Тълкувателно решение № 1/2012г. на ОСГК по въпроса за необходимостта да се доказва преобръщане на държането във владение в хипотеза когато фактическата власт се осъществява на основание предварителен договор.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното:
Производството е по отрицателен установителен иск за собственост. Ищецът [фирма] е придобил чрез договор за замяна от 28.06.2013г. собствеността върху 9/70 ид.ч. от трите земеделски имота, предмет на спора. С договор за покупко-продажба от септември същата година е придобил още 12/210 ид.ч. Имотите са възстановени по реда на ЗСПЗЗ през 1996г. в полза на наследниците на С. В. И., починал 1972г. Наследници на С. И. са съпругата му Ф. и шест деца: А. В., Б., Ю., Х., М. и С. В.; съответно делът на съпругата Ф. след нейната смърт се наследява от нейните пет деца: Ю., С., А. А., Е. и С. В.. Договорът за замяна ищецът е сключил с наследниците на Б. В. и С. В., а договорът за продажба с наследниците на Ю./Г./ О. и А. А..
Ответникът С. В. се е снабдил през 2014г. с констативен нотариален акт за собственост по покупка и давност на по 1/6 ид.ч. от имотите, позовавайки се на предварителен договор за продажба, сключен през 1997г. с неговия брат Б. В. за продажба на дяла му, възлизащ на 1/6 ид.ч. След завеждане на делото, през 2015г., в полза на ответника е издаден и нотариален акт за собственост по наследство и давностно владение върху цялата нива с площ 21,851 дка, поради което с допълнителна искова молба ищецът е предявил иск за установяване, че ответникът не е собственик на този имот изцяло.
Съдът е установил, че Б. В. е притежавал не 1/6, а 1/7 ид.ч. от наследствените имоти. Намерил за безспорно, че ответникът по иска е ползвал имотите от възстановяването на собствеността, първоначално лично, по-късно чрез отдаването им на кооперация. Независимо от това е счел, че не е придобил по давност нито частта на Б. В., за която е сключен предварителен договор, нито имота изцяло. На първо място е намерил, че не е доказано превръщането на държането на частите на другите съсобственици във владение. На второ място е счел, че дори такова да е налице, то ответниците не са се позовали на давността до 2013г. когато наследниците на Б. В. са прехвърлили своите дялове на ищцовото дружество и то е станало техен собственик. Затова последиците от изтичането на давностния срок не са настъпили, а извършеното по-късно позоваване с издаването на констативния нотариален акт през 2014г. за 1/6 ид.ч. от имотите е ирелевантно.
По тези съображения е уважен отрицателният установителен иск за 1/6 ид.ч. от имотите. По отношение на втория констативен нотариален акт, съответно по предявения отрицателен установителен иск за цялата нива с площ 21,851 дка, съдът е установил, че С. В. притежава 1/7 ид.ч. по наследство от баща си и 1/35 ид.ч. по наследство от майка, така че общо е собственик на 6/35 ид.ч. Затова е намерил иска за основателен за разликата над 6/35 ид.ч., т.е. за 29/35 ид.ч. от имота.
По допустимостта на решението досежно иска за отричане изцяло собствеността на ответниците върху имот №103001.
Ищецът е мотивирал правния си интерес от водене на първоначалния отрицателен установителен иск за 1/6 ид.ч. от трите имота с твърдение, че е придобил чрез сделка правото на собственост върху 9/70 ид.ч. от тези имоти от наследниците на лицето, чийто дял ответникът претендира да е придобил чрез давностно владение. При предявяване на допълнителния отрицателен установителен иск относно целия имот №103001 ищецът е заявил, че освен посочените 9/70 ид.ч. е придобил от други наследници още 12/210 /които са равни на 4/70 / ид.ч. и затова има право да отрече изцяло правото на собственост на ответника, снабдил се с констативен нотариален акт за имота. Тъй като за допустимостта на решението, съответно за наличието на правен интерес от водене на иска, съдът е длъжен да следи служебно и предвид разясненията в Тълкувателно решение № 8/2012г. на ОСГТК за правния интерес при отрицателен установителен иск, следва да се приеме, че ищецът [фирма] не разполага с интерес да оспорва изцяло правата на ответниците по иска върху нивата с площ 21,851 дка в местн. „Баалар Алтъ”, съставляваща имот № 103001. За този имот ищецът се легитимира като собственик на 13/70 ид.ч. и именно в рамките на тази квота, доколкото е налице конкуренция на права, може да отрича правата на ответниците. Като е разгледал и уважил отрицателен установителен иск за собственост върху целия имот и е признал, че ответниците не са собственици на 29/35ид.ч. от имота, съдът е постановил недопустимо решение за разликата над 13/70 ид.ч. до 29/35 /равни на 58/70/ид.ч. В тази част решението подлежи на обезсилване, а производството по иска - на прекратяване. В частта, с която искът е отхвърлен за разликата над 29/35 ид.ч. решението не е обжалвано, влязло е в сила и проверката за допустимост не може да го засегне - чл. 269 ГПК.
Отделно от това, установява се, че по отношение на същия този имот № №103001 въззивният съд в постановения диспозитив на решението си е извършил „двойно” произнасяне. За тази нива, заедно с другите две, първоначално е предявен иск за отричане собствеността върху 1/6 ид.ч., а след това е предявен иск за отричане собствеността изцяло, при което вторият иск поглъща първия. С оглед на това произнасянето относно този имот следва да е едно. Въззивният съд с първия си диспозитив е приел, че искът е основателен за 1/6 ид.ч., а с втория, че е основателен за 29/35ид.ч., които надвишават 1/6. Първият диспозитив е излишен и представлява произнасяне „свръхпетитум”, поради което следва да се обезсили.
По основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1,т.1 ГПК. Констатирано е противоречие с Тълкувателно решение № 1/2012г. на ОСГК по въпроса за необходимостта да се доказва преобръщане на държането във владение хипотеза когато фактическата власт се осъществява на основание предварителен договор. В мотивите на тълкувателния акт се приема, че когато един от съсобствениците е започнал да упражнява фактическа власт върху чуждата идеална част на основание, изключващо владението на останалите, намерението му за своене се предполага. Тогава е достатъчно да докаже, че е упражнявал фактическа власт върху целия имот в сроковете по чл.79 ЗС.
Когато фактическата власт върху съсобствена част от имот е предадена на основание предварителен договор за продажба, то тя изначало има характер на владение - упражняващият фактическа власт държи имота за себе си, тъй като има увереността, че ще придобие собствеността. Поради това, за придобиване на имота по давност, не е необходимо да се доказва т.нар. преобръщане на държането във владение, нито демонстриране на намерението за своене. Такова би било нужно, ако се твърди завладяване и придобиване по давност на части на съсобственици, с които не е сключен предварителен договор.
По основателността на касационната жалба.
При горните разяснения по поставения въпрос обжалваното въззивно решение се явява неправилно поради нарушение на материалния закон.
На първо място, съдът незаконосъобразно приема, че касаторите е следвало да обективират пред съсобственика - продавач по договора, намерението си да владеят неговите части за себе си. Те са владелци на тези идеални части, за които са сключили предварителен договор за продажба и за придобиването им по давност е необходимо владението да е продължило в изискуемия от закона срок.
На второ място, напълно несъстоятелни са разсъжденията на съда, че позоваване на изтеклата давност би могло да се извърши само преди съсобствениците, чиито части се владеят, да са прехвърлили своите права на трето лице и че извършеното от владелеца позоваване на давността чрез снабдяване с констативен нотариален акт след тази сделка, е закъсняло и няма правни последици. Не съществува времева зависимост между позоваването на давността от страна на владелеца - купувач по предварителния договор и извършеното от съсобствениците разпореждане с частите, които купувачът по предварителния договор владее /доколкото разпореждането не е довело до прекъсване на владението/. Придобивната давност е оригинерен придобивен способ и за настъпването на последиците й е необходимо да се осъществи фактическия състав, посочен в нормата на чл.79 ЗС. Както е разяснено в Тълкувателно решение № 4/2012г. на ОСГК позоваването е само процесуално средство за защита на материалноправните последици на давността, зачитани към момента на изтичане на законовия срок, т.е. при наличие на позоваване вещното право се придобива от момента на изтичане на законовия срок по чл. 79 ЗС, а не от момента на позоваването.
Събраните свидетелски показания установяват, че владението върху нивите е осъществявано от С. В. от 1997г., като първоначално той ги обработвал лично, а по-късно ги предоставил на кооперация. Установява се от друга страна, че наследниците на брат му Б. са знаели за сключения между братята договор и при отправен въпрос от дъщерята на Б. за земите, той отговорил, че те нямат ниви /виж показанията на св. Е. А./. След провеждане на този разговор наследниците на Б. В. са прехвърлили своите дялове на ищеца.
При горните обстоятелства следва, че С. В. е придобил по давност притежаваната от брат му Б. В. 1/7 ид.ч. от земите. Независимо, че предварителният договор е за 1/6 ид.ч., то придобиването по давност чрез владение, основано на договора, е ограничено до притежаваните от прехвърлителя идеални части. В противен случай биха били засегнати правата на други сънаследници, спрямо които, за да придобие дяловете им по давност, ответникът е необходимо да установи демонстриране на намерение за своене.
В заключение, С. В. притежава по наследство 1/7 ид.ч. и 1/7 ид.ч. е придобил по давност въз основа владението, предадено чрез предварителния договор, т.е. има общо 2/7 ид.ч. от трите ниви. Отрицателният установителен иск е предявен за отричане правата му върху 1/6 ид.ч., за която той се е снабдил с констативен нотариален акт за собственост по давност. Съгласно разясненията на Тълкувателно решение № 8/2013г. на ОСГТК при отрицателния установителен иск, за разлика от всички останали искове, основанието на иска не е негов индивидуализиращ белег. След като ищецът изобщо отрича правото на ответника, последният трябва да изчерпи в процеса всички основания, на които то е могло да се породи. Съответно, с уважаването на отрицателния установителен иск за собственост претендираното от ответника право се отрича, без оглед на конкретно определено правопораждащо основание, а с оглед на всички възможни негови основания. При отчитане на тази специфика на отрицателния установителен иск за собственост, в настоящия случай, след като е установено, че ответникът притежава дял от имота по-голям, от този за който е предявен иска, макар и по силата на две придобивни основания, то отрицателният установителен иск следва да се отхвърли.
Въз основа на горните изводи обжалваното решение в частта, с която е уважен отрицателния установителен иск относно 1/6 ид.ч. от нивата с площ 31,401 дка и от овощната градина с площ 2,850 дка следва да се отмени и да се постанови ново за отхвърляне на иска.
По отношение нивата с площ 21,851 дка, съставляваща имот № 103001. Както се установи по-горе искът за разликата над придобитите от ищеца 13/70 ид.ч. до признатите от въззивния съд 29/35ид.ч. е недопустим и в тази част решението подлежи на обезсилване. Същото се отнася и за частта, с която е извършено дублирано произнасяне за 1/6 ид.ч. от имота. За разликата над 29/35 ид.ч. до пълната собственост искът е отхвърлен от въззивния съд и решението е влязло в сила. А за 13/70 ид.ч., за които искът е допустим, той се явява неоснователен по изложените по-горе съображения, тъй като ответникът се легитимира като собственик на по-голяма идеална част.
В полза на ответниците следва да се присъдят направените разноски за водене на делото в трите инстанции, които според приложените списъци по чл.80 ГПК възлизат на 2080 лв.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА решение № 46 от 19.05.2016г. по гр.д. № 82/2016г. на Разградски окръжен съд в частта, с която е разгледан и уважен иск на [фирма], ЕИК[ЕИК], против С. С. В. и С. М. В., двамата от [населено място], [община], [улица], за установяване, че ответниците не са собственици на нива с площ 21,851 дка в местн. „Баалар Алтъ”, съставляваща имот № 103001 по плана за земеразделяне на [населено място] за разликата над 13/70ид.ч. до 29/35ид.ч. /равни на 58/70ид.ч./, както и в частта, с която е уважен иска за 1/6 ид.ч. от същия имот и ПРЕКРАТЯВА производството в тази част.
ОТМЕНЯ горепосоченото решение в частта, с която искът на [фирма] е уважен за 1/6 ид.ч. от следните имоти: 1/ нива с площ 31,400 дка в местн. „К. О.”, съставляваща имот № 021005 и 2/ овощна градина с площ 2,849 дка в местн. „Баалар Алтъ”, съставляваща имот №075016, както и за 13/70 ид.ч. от нива с площ 21,851 дка в местн. „Баалар Алтъ”, съставляваща имот № 103001 и са отменени констативните нотариални актове, легитимиращи ответниците за посочените идеални части и вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ иска на [фирма], ЕИК[ЕИК], против С. С. В. и С. М. В., двамата от [населено място], [община], [улица], за установяване, че не са собственици на 1/6 ид.ч. от: 1/ нива с площ 31,400 дка в местн. „К. О.”, съставляваща имот № 021005 и 2/ овощна градина с площ 2,849 дка в местн. „Баалар Алтъ”, съставляваща имот №075016, както и на 13/70 ид.ч. от нива с площ 21,851 дка в местн. „Баалар Алтъ”, съставляваща имот № 103001, и трите имота по плана за земеразделяне на [населено място].
ОСЪЖДА [фирма] да заплати на С. С. В. и С. М. В. сумата 2080 /две хиляди и осемдесет/ лева разноски по делото за три инстанции.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: |