Р Е Ш Е Н И Е № 370/2014 г. гр. София 23.04.2015 г.. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на 20 октомври през две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА ЗОЯ АТАНАСОВА при секретаря Ани Давидова, като разгледа докладваното от съдия З.Атанасова гр.д. № 7063 по описа за 2013 година, за да се произнесе взе предвид следното: Производството по делото е по реда на чл. 290 от ГПК. Образувано е по подадена касационна жалба от ищците М. Ц. В. и Д. М. В., двамата чрез адв.Р. В. против решение № 912/07.05.2013 г. по гр.дело № 3866/2011 г. на Софийски апелативен съд, с което е обезсилено решението на Софийски градски съд от 09.03.2011 г., постановено по гр.дело № 970/2000 г. в частта, с която съдът е осъдил солидарно Ц. М. Ц. и П. К. Г. да заплатят на жалбоподателите на основание чл.79 ЗЗД обезщетения за недовършени строително монтажни работи, уговорени като престация по договор, материализиран в нот.акт № 51/95 г. и предварителен договор от 31.05.1995 г. в размер на 44 000 лв. и е прекратено производството по исковете с пр.осн. чл.79, вр.чл.265 ЗЗД, предявени от жалбоподателите срещу Ц. М. Ц. и П. К. Г. за присъждане на обезщетения за недовършени СМР на обща стойност 44 000 лв. за обектите, описани в решението. Със същото решение е отменено решението на СГС от 09.03.2011 г. по гр.дело № 970/00 г. в частта, с която съдът е осъдил солидарно Ц. М. Ц. и П. К. Г. да заплатят на жалбоподателите обезщетение за пропуснати ползи в общ размер 27 350 лв. и вместо отменената част са отхвърлени предявените искове с пр.осн.чл.79, ЗЗД, вр.чл.258 ЗЗД, вр.чл.82 ЗЗД, предявени от жалбоподателите срещу Ц. М. Ц. и П. К. Г. за присъждане на обезщетение за пропуснати ползи в размер както следва – 14 371 лв. за периода 21.09.97 г. до 24.07.00 г. за апартамент 9а, находящ се в [населено място], [улица], за сумата 7 943 лв. за периода от 21.09.97 г. до 24.07.00 г. за магазин-бистро, находящ се в сграда на същия административен адрес и за сумата 4 346 лв. за периода 21.09.97 г. до 15.03.00 г. за апартамент 4а, находящ се в сграда на посочения административен адрес. Поддържаните от жалбоподателите основания за неправилност на обжалваното решение по чл.281,т.3 ГПК са нарушение на материалния закон и съществени нарушения процесуалните правила. Според жалбоподателите относно предявения иск за присъждане на обезщетение, представляващо разходи за довършване на неизпълнени, но договорени СМР въззивният съд не е обсъдил и не е съобразил, че исканото от него уточнение е извършено с молба от 20.12.2011 г., в която е посочен глобално размера на претендираните неизвършени работи и изрично е препратено към вече приетите две експертизи, всички неизвършени работи на брой над 200 са подробно описани и оценени, че с тази молба са изпълнени изискванията на закона да изложат и доуточнят обстоятелствата на които основават иска. Посочват, че съдът е следвало да приеме, че е налице един иск за недовършено строителство, че този иск следва да се счита за отговарящ на изискванията на ГПК, доколкото в исковата молба е заявен петитум, изразяващ се в искане за осъждане на ответниците да заплатят в размер на – цялата стойност на недовършените строителни работи, представляващо обезщетение за неточно изпълнение на задълженията по договора на основание чл.79,ал.1 ЗЗД и възлиза на 22000 лв. Излагат се доводи, че по делото почти не е спорно – във въззивната жалба е посочено, че обектът е бил „завзет” от собствениците преди да бъде довършен, че е налице неизпълнение на договора по отношение на обема работи, че основното, по което страните са спорели в хода на делото е точния обем и стойност на неизвършеното строителство, че са приети няколко експертиза и са били точно определени вида неизвършени работи и тяхната стойност. При това положение според жалбоподателите съдът е следвало да приеме, че исковата молба е редовна и може да се произнесе по нея. В касационната жалба са изложени и доводи за неправилност на въззивното решение в частта по иска за присъждане на пропуснати ползи в резултат на забавено строителство. Ответникът по жалбата П. К. Г., чрез адв. Р.Д. и адв.А. И. е изразил становище за неоснователност на касационната жалба. В съдебно заседание поддържа становище, че ищците-жалбоподатели не са отстранили указаните от въззивния съд нередовности на исковата молба. Ответникът Ц. М. Ц. не е изразил становище по жалбата. С определение № 796/12.06.2014 г. постановено по настоящото дело е допуснато касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК на въззивното решение на Софийски апелативен съд по гр. дело № 3866/2011 г. в частта, с която с която е обезсилено решение от 09.03.2011 г. по гр.дело № 970/2000 г. на Софийски градски съд в частта, с която съдът е осъдил солидарно Ц. М. Ц. и П. К. Г. да заплатят на М. Ц. В. и Д. М. В. на осн.чл.79 ЗЗД обезщетения за недовършени строително монтажни работи, уговорени като престация по договор, материализиран в нот.акт № 51/1995 г. и предварителен договор от 31.05.1995 г. в общ размер на 44 000 лв. и е прекратено производството по исковете с пр.осн.чл.79 ЗЗД, вр.чл.265 ЗЗД, предявени от М. Ц. В. и Д. М. В. срещу Ц. М. Ц. и П. К. Г. за присъждане на обезщетения за недовършени строително монтажни работи на обща стойност 44 000 лв. за следните обекти – гараж № 1, паркомясто № 5, гараж № 6, магазин № 3/бистро/, апартамент № 4а, апартамент № 7, апартамент № 8, апартамент № 9, апартамент № 10, апартамент № 11 в сграда с административен адрес [населено място] [улица], както и в частта за разноските, присъдени в тежест на ищците. Касационно обжалване е допуснато по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по правните въпроси: 1. при предявен иск за заплащане на обезщетение за вреди от виновно неизпълнение на договорни задължения за изграждане на обект необходимо ли е в исковата молба съответните строително монтажни работи да бъдат посочени поотделно като вид и стойност и може ли исковата молба, съответно молбата, с която се конкретизират тези искови претенции да препраща към приложени към нея писмени доказателства, съответно към заключение на вещо лице, които съдържат описание на конкретните строителни работи и тяхната стойност, 2. искът по чл.79,ал.1 ЗЗД за присъждане на обезщетение за неизпълнение на задължение за построяване на сграда един иск ли е или са налице множество обективно съединени искове за всяка отделна строителна работа. С определението на ВКС от 12.06.2014 г. по настоящото дело не е допуснато касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд по гр.дело № 3866/2011 г. в частта, с която е отменено решение от 09.03.2011 г. по гр.дело № 970/2000 г. на Софийски градски съд в частта, с която съдът е осъдил солидарно Ц. М. Ц. и П. К. Г. да заплатят на М. Ц. В. и Д. М. В. на осн.чл.79 ЗЗД, вр.чл.82 ЗЗД обезщетения за пропуснати ползи в общ размер 27 350 лв. и вместо това са отхвърлени като недоказани исковете с пр. осн.чл.79 ЗЗД, вр.чл.258 ЗЗД, вр.чл. 82 ЗЗД, предявени от М. Ц. В. и Д. М. В. срещу Ц. М. Ц. и П. К. Г. за присъждане на обезщетение за пропуснати ползи както следва – среднопазарна наемна цена за периода 21.09.1997 г. до 24.07.2000 г. в размер на 14371 лв. за апартамент 9а, 7 943 лв. среднопазарна наемна цена за периода 21.09.97 г. до 24.07.2000 г. за магазин-бистро и 4 346 лв. среднопазарна наемна цена за периода 21.09.97 г. до 15.03.00 г. за апартамент 4а, всички обекти находящи се в сграда с административен адрес [населено място] [улица]. В частта на решението на Софийски апелативен съд, в която не е допуснато касационно обжалване същото е влязло в сила. Върховният касационен съд като взе предвид доводите на страните и извърши проверка на обжалваното решение намира за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от надлежни страни в процеса и е процесуално допустима. Както се посочи по-горе предмет на касационен контрол е решението на Софийски апелативен съд по гр.дело № 3866/2011 г. само в частта по предявените искове с пр.осн.чл. 79 ЗЗД, вр.чл.265 ЗЗД. Твърденията в исковата молба на ищците – сега жалбоподатели М. Ц. В. и Д. М. В. са за сключен на 31.05.1995 г. предварителен договор с ответниците Ц. М. Ц. и П. К. Г. за изграждане на жилищни обекти, магазин и гараж. Ищците твърдят, че окончателен договор е сключен с нот.акт № 51/1995 г., в който са възпроизведени клаузите от предварителния договор относно срока за изпълнение – 24 месеца след получаване на разрешение за строеж и степен на завършеност на обектите, отредени като обезщетение на ищците. Твърденията са, че линия за строеж е дадена на 25.07.95 г. , поради което срокът за изпълнение на обектите е изтекъл на 25.07.97 г. Според ищците с последващи предварителен и окончателен договор, обективиран в нот.акт № 39/95 г. ответниците прехвърлили правата и задълженията си по договора с ищците на трето лице – търговско дружество, неучастващо в процеса [фирма]. Твърденията са, че уговорените обекти не били завършени до 25.07.97 г., като в исковата молба е описана степента на завършеност за всеки обект, отреден на ищците – гараж № 1, паркомясто № 5, гараж № 6, магазин № 3, апартаменти №№ - 4а, 7, 8, 9, 10 и 11. Въззивният съд е приел, че първоначално ищците посочили, че разходите за довършване на строителните работи са в размер на 22 000 лв. Впоследствие с молба от 19.03.2008 г. са уточнили, че началния момент на срока за изпълнение е от издаване на строителна линия на 21.09.05 г. и същият е изтекъл на 21.09.97 г. Увеличен е размера на претендираната сума на 44 000 лв. С молба в съдебно заседание на 04.09.2009 г. цената на исковете е увеличена на 83 710 лв. Прието е, че с първоинстанционното решение Софийски градски съд е уважил исковете за присъждане на обезщетение за претърпени загуби от неизпълнение задължението на ответниците да предадат обектите в уговорения завършен вид в размер на 44 000 лв., като в решението отделните строителни работи не са посочени, съответно такива не са посочени и в мотивите на решението. С допълнително решение от 05.01.2011 г. СГС е отхвърлил иска до пълния размер от 44 000 лв. до 83 710 лв. В тази част решението не е обжалвано пред въззивния съд и е влязло в сила. Въззивният съд е приел, че няма яснота относно уважените претенции на ищците по предявените искове с пр.осн.чл.265,вр.чл.79,ал.1 ЗЗД за присъждане на обезщетение за причинени вреди от неизпълнение на договорни задължения за извършване на СМР, представляващи претърпени загуби и на иска за присъждане на обезщетение за вреди за забавено изпълнение на договорните задължения за извършване на СМР под формата на пропуснати ползи. С разпореждане от 05.12.2011 г. на осн.чл.100,ал.3 ГПК/отм./ е оставил исковата молба без движение с указания да се уточнят претенциите за обезщетение за причинени вреди, представляващи претърпяна загуба, поради недовършени СМР в рамките на последното увеличение на исковете да се определи цена на всеки вид недовършена работа. Дадени са подобни указания за претендираните обезщетения за вреди, под формата на пропуснати ползи, поради забавено изпълнение. Прието е, че с молба от 20.12.2011 г. ищците са конкретизирали претенцията до сумата 44 000 лв., като са разграничени сумите, претендирани за обектите на ищците и за общите части на сградата, за които съдът е приел, че претенция не е предявявана. Прието е, че са посочени сборни цени в 3 пункта – за обектите, за които е запазено право на строеж за ел. инсталация, за ВИК и ОВ инсталация. Прието е, че липсва конкретизация по отделни заявени като недовършени СМР. По предявените искове за присъждане на обезщетение за неизпълнение на договорни задължения за изграждане на обект, представляващи стойност на неизвършени СМР – чл.79, вр.чл.265 ЗЗД съдът е приел, че след като производството по делото е оставено без движение с указание за заявяване на цена по всяка отделна претенция и с оглед уточненията на ищците липсва редовна искова молба. Прието е, че претендираното обезщетение за отделните отклоняващи се от договорните клаузи работи е самостоятелен иск, който следва да бъде индивидуализиран като вид, обем несвършена/некачествена/ работа и цена. Прието е, че липсва такова уточнение, поради което е невъзможна проверка на допустимостта и правилността на съдебното решение в тази част. При тези съображения съдът е приел, че тези искови претенции са недопустими, съответно недопустимо е решението в осъдителната му част. С въззивното решение е обезсилено решението на Софийски градски съд в уважената част на предявените искове с пр.осн.чл.265 ЗЗД, вр.чл.79,ал.1 ЗЗД и производството по делото в тази част е прекратено. По правните въпроси: Съгласно разпоредбите на чл.127,ал.1,т.4 ГПК исковата молба трябва да съдържа изложение на обстоятелствата, на които се основава искът – да се индивидуализира спорното право чрез неговото основание, като се посочат фактите, от които то произтича. Фактическите твърдения следва да са ясни и пълни, така че съдът да може да определи каква е фактическата обстановка, на която ищецът основава претенцията си. Когато се твърди, че по силата на някакво правоотношение ответникът дължи пари на ищеца, обстоятелствата, на които се основава искането задължително включват източника на правоотношението с всичките му индивидуализиращи белези. Ищецът следва да посочи ясно и конкретно дали вземането, чиято защита търси е елемент от правоотношение, възникнало от договорен или извъндоговорен източник. При твърдения за липса на договор следва да опише фактите, които могат да бъдат подведени под съответния състав на неоснователното обогатяване, деликта или гестията. При твърдения за договорен източник на задължението ищецът е длъжен да го индивидуализира по време и място на сключването, субекти и характеризиращи престации, като не е длъжен да квалифицира договора. Когато е предявен иск за присъждане на обезщетение за неизпълнение на сключен договор за строителство на сграда, който представлява договор за изработка обстоятелствата, които следва да изложи ищеца в исковата молба са различни в зависимост от формата на неизпълнението – пълно неизпълнение или неточно изпълнение – т.е. всяко друго изпълнение, което се отклонява от дължимото, а именно неизпълнение в качествено, количествено и неточно изпълнение с оглед на времето. Правната уредба за отговорността на изпълнителя за неизпълнение в различните му форми на сключен договор за изработка – строителство е в разпоредбите на чл.260,ал.2,чл.262,ал.2 ЗЗД, както и чл.265 ЗЗД. В разпоредбите на чл.265,ал.1,т.2 ЗЗД е предвидена възможност възложителят да претендира заплащане на разходите, необходими за поправката, когато при извършване на работата изпълнителят се е отклонил от поръчката или ако изпълнената работа има недостатъци. При предявен иск с пр.осн.чл.265,ал.1,т.2 ГПК в обстоятелствената част на исковата молба ищецът следва да индивидуализира сключения договор за строителство на сграда по време и място на сключването, субекти, срок и характеризиращи престации, да посочи отделните недостатъци в извършените СМР, лошо изпълнение или неизпълнение на такива СМР по вид и стойност, съответно да посочи общата стойност на претенцията. Законът не съдържа /забрана/пречка исковата молба да препраща към други документи, стига те да са представени като приложения към нея, съдържащи описание на съответните строителни работи и тяхната стойност. Извън обхвата на тези документи е заключение на вещо лице, изслушано в хода на делото, образувано въз основа на исковата молба. С оглед на посоченото се налага извода, че когато се претендира присъждане на обезщетение за пълно неизпълнение на сключен договор за изработка, в частност за изграждане на сграда, съответно присъждане на разходите, необходими за поправката, в хипотеза на извършена работа от изпълнителя в отклонение от поръчката или ако изпълнената работа/СМР/ има недостатъци по чл.265,ал.1,т.2 ЗЗД се касае за един иск, а не за множество обективно съединени искове за всяка отделна СМР. По основателността на касационната жалба: Като взема предвид разрешението на поставените правни въпроси настоящият състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и като краен резултат отчасти неправилно – постановено е при нарушение на разпоредбите на чл. 127,ал.1,т.4 ГПК. Неправилен е извода на въззивния съд, че предявеният иск с пр.осн.чл.265,ал.1,т.2 ЗЗД не отговаря на изискванията на чл.127,ал.1,т.4 ГПК. Неправилно е прието, че се касае за нередовна искова молба и поради това постановеното решение в тази част на първоинстанционния съд е обезсилено, а производството по делото прекратено. В исковата молба на ищците М. Ц. В. и Д. М. В. са изложили твърдения за сключен договор с ответниците Ц. М. Ц. и П. К. Г., обективиран в нот.акт № 51/28.07.1995 г. Въз основа на този договор ищците, като собственици на дворно място, находящо се в [населено място], [улица] учредили в полза на ответниците право на строеж за пететажна жилищна сграда. Според същия договор ответниците поели задължението да построят на ищците по одобрен архитектурен проект обекти в жилищната сграда в напълно завършен вид, подробно описани в нотариалния акт, за които ищците си запазили правото на строеж. В исковата молба са изложени твърдения, че обектите в процесната сграда, за които ищците си запазили правото на строеж са предадени от ответниците в незавършен вид, като обектите са посочени подробно – гараж № 1, паркомясто № 5, гараж № 6, магазин № 3, апартамент № 4а, апартамент № 7, апартамент № 8, апартамент № 9, апартамент № 10 и апартамент № 11. За всеки от посочените обекти в исковата молба подробно са описани недовършените строителни работи, както и общата стойност 22 000 лв. Искането на ищците е за осъждане на ответниците да заплатят посочената сума, представляваща разходи за отстраняване на непълно извършени СМР по сключения договор, който съдържа елементи и на договор за изработка - строителство. С допълнителна молба/л.157/ от 15.03.2006 г. ищците са посочили неизпълнени строително монтажни работи в собствените им обекти и в общите части на сградата. С молба от 19.03.2008 г./л.213/ ищците са поискали изменение на предявения иск за присъждане на разходи за неизвършени СМР като размер на претенцията от 22000 лв. на 44000 лв. и изрично са посочили, че незвършените СМР са и тези, посочени в молбата от 15.03.2006 г. С определение, постановено в съдебно заседание на 19.03.2008 г. съдът е допуснал поисканото изменение на иска. В съдебно заседание на 04.02.2009 г. ищците са поискали изменение на иска по размер, като същият се счита предявен за 83 710 лв. По това искане първоинстанционния съд не се е произнесъл. С решение от 09.03.2011 г. по гр.дело № 970/2000 г. на Софийски градски съд ответниците Ц. М. Ц. и П. К. Г. са осъдени да заплатят солидарно на ищците на осн.чл.79,ал.1 ЗЗД сумата 44 000 лв., като не са конкретизирани неизвършените СМР или некачествено извършените такива, нито е отразено дали същите касаят, обекти, собственост на ищците или съответните идеални части от общите части на сградата. С допълнително решение от 05.10.2011 г., постановено по гр.дело № 970/2000 г. Софийски градски съд е отхвърлил иска с пр.осн.чл.79, ал.1 ЗЗД за разликата от сумата от 44000 лв. до общо предявения размер 83710 лв. също без да са конкретизирани неизвършени СМР или некачествено извършени такива. С разпореждане от 05.12.2011 г. въззивният съд е указал на ищците в 7-мо дневен срок от съобщението да конкретизират на колко възлизат с оглед последното изменение на исковете претендираните за недовършени СМР, като се определи цена за всеки вид неизвършена работа. Дадени са указания ищците да конкретизират претендира ли се обезщетение за забава и неточно изпълнение под формата на равностойност на пропуснати ползи или се претендира неустойка. С молба от 20.12.2011 г. ищците са конкретизирали, че претенцията представлява цената/стойността/ на престацията, която е следвало да извършат ответниците срещу учреденото им право на строеж за останалите обекти в сградата. Конкретизирана е стойността на строително-довършителните работи както следва – в обектите на ищците за които е запазено право на строеж и описани в исковата молба 10 225 лв. част от целия размер от 57 210 лв., съобразен с посоченото в двете експертизи –тройната и тази на инж.Т., като идеална част от тези в общите части на сградата – 10 000 лв., част от целия размер от 14 837 лв., съобразен с посоченото в двете експертизи, изграждане на електрическа инсталация – в обектите на ищците 3 211 лв., като идеална част от тези в общите части на сградата 11 886 лв., изграждане на отопление и вентилация само в обектите на ищците – тръбна мрежа 2570 лв., отоплителни тела 5 736 лв., вентилация 372 лв. общо 8 678 лв. Съдът намира, че ищците са предявили срещу ответниците иск с пр.осн.чл.265,ал.1,т.2 ЗЗД за присъждане на разходи за некачествено и непълно извършени СМР в собствените им обекти, подробно описани в исковата молба. Исковата претенция е в общ размер на сумата 22 114 лв., като съдът съобрази заявения размер на претенцията с молба, подадена от ищците на 20.12.2011 г. по гр.дело № 3866/2011 г. на Софийски апелативен съд. Както се посочи по-горе в отхвърлената част на иска над сумата 44 000 лв. решението на първоинстанционния съд е влязло в сила. Отделните строително монтажни работи които не са извършени, съответно извършени некачествено подробно са описани освен в исковата молба и в допълнителната молба от 15.03.2006 г., като стойност е посочена и в молбата от 19.03.2008 г., които са неразделна част от първата. С оглед на това съдът преценява, че исковата молба в частта, с която е предявен иск с пр.осн.чл.265,ал.1,т.2 ЗЗД съответства по съдържание на изискванията на чл.127, ГПК, включително и по ал.1,т.4 на посочения текст. В хода на делото пред първоинстанционния съд ищците са поискали изменение на предявения иск с молба 19.03.2008 г., неразделна част от която е молба от 15.03.2006 г., като са включили видове и стойност неизвършени СМР в общите части на жилищната сграда, в която се намират собствените им обекти, която стойност е съответна на притежаваните от тях идеални части от тези общи части. С определение, постановено в с.з. на 19.03.2008 г. съдът е допуснал това изменение на иска. Претенцията за присъждане на разходи за неизвършени СМР в общите части на пететажната жилищна сграда съдът преценява, че представлява нов иск, който не е бил предмет на първоначалното сезиране. Първоинстанционното решение, с което е уважен искът на ищците за присъждане на разходи за неизвършени СМР в общите части на сградата за общата сума 21 886 лв. е недопустимо и следва да се обезсили. Изложените съображения налагат извода, че въззивното решение следва да се отмени в частта, с която е обезсилено решението на СГС от 09.03.2011 г. по гр.дело № 970/2000 г. в частта, с която съдът е осъдил солидарно Ц. М. Ц. и П. К. Г. да заплатят на М. Ц. В. и Д. М. В. на осн.чл.79 ЗЗД обезщетения за недовършени строително монтажни работи, уговорени като престация по договор, материализиран в нотариален акт 51/95 г. и предварителен договор от 31.05.1995 г. за сумата 22 114 лв., представляваща стойност на недовършени СМР в обекти, собственост на ищците, описани в исковата молба и е прекратено производството по делото в тази част. Вместо отменената част делото следва да се върне на Софийски апелативен съд за продължаване на процесуалните действия по предявения иск от жалбоподателите с пр.осн.чл.265,ал.1,т.2 ЗЗД. Въззивното решение следва да се отмени в частта, с която е отменено решението на СГС в частта по присъдените разноски, както и в частта, с която на осн.чл.64 ГПК отм. ищците са осъдени да заплатят на П. К. Г. разноски за двете инстанции над сумата 1000 лв. Въззивното решение, с което е обезсилено решението на Софийски градски съд в частта, с която е осъдил солидарни ответниците да заплатят на ищците на осн.чл.79 ЗЗД обезщетение за недовършени СМР за сумата 21886 лв., представляващи недовършени СМР в общите части на жилищната сграда, находяща се в парцел IV-458 кв.11 по плана на [населено място] м.К. с.-С. с административен адрес [населено място], [улица] е прекратено производството по делото в същата част следва да се остави в сила. Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : Отменя въззивно решение № 912/07.05.2013 г. постановено по гр.дело № 3866/2011 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е обезсилено решение на Софийски градски съд от 09.03.2011 г. по гр.дело № 970/2000 г. в частта, с която съдът е осъдил солидарно Ц. М. Ц. и П. К. Г. да заплатят на М. Ц. В. и Д. М. В. на осн.чл.79 ЗЗД обезщетения за недовършени строително монтажни работи, уговорени като престация по договор, материализиран в нот.акт № 51, н.дело № 13813/1995 г. по описа на нотариалната служба при СРС и предварителен договор от 31.05.1995 г. за сумата 22114 лв., представляваща стойност на недовършени строително монтажни работи и е прекратено производството по исковете с пр.осн.чл. 79 ЗЗД, вр.чл.265 ЗЗД, предявени от М. Ц. В. и Д. М. В. срещу Ц. М. Ц. и П. К. Г. за присъждане на обезщетения за недовършени строително монтажни работи на стойност 22 114 лв. в следните обекти – гараж № 1, паркомясто № 5, гараж № 6, магазин № 3/бистро/, апартамент № 4а, апартамент № 7, апартамент № 8, апартамент № 9, апартамент № 10, апартамент № 11 в сграда с административен адрес [населено място], [улица] и в частта, с която е отменено решение на СГС от 09.03.2011 г. по гр.дело № 970/00 г. на СГС в частта, с която съдът е осъдил Ц. М. Ц. и П. К. Г. да заплатят на М. Ц. В. и Д. М. В. на осн.чл.64 ГПК отм. разноски по компенсация в размер на 2 787.20 лв. и в частта, с която е осъдил Ц. М. Ц. и П. К. Г. да заплатят по сметка на СГС разноски в размер на 500 лв. за представляване по реда на чл.50,ал.2 ГПК отм. на ответника Ц. Ц. от адв.Т. М. и вместо отменената част са осъдени на осн.чл. 64 ГПК отм. М. Ц. В. и Д. М. В. да заплатят на П. К. Г. разноски за двете инстанции над сумата 1000 лв. и вместо отменената част връща делото на Софийски апелативен съд за ново разглеждане от друг състав. Оставя в сила решение № 912/07.05.2013 г. постановено по гр.дело № 3866/2011 г. на Софийски апелативен съд в останалата обжалвана част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: