Р Е Ш Е Н И Е № 311 Гр. София, 03 юли 2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и втори юни през две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: САВКА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: 1. ЛИДИЯ СТОЯНОВА 2. БИСЕР ТРОЯНОВ при участието на секретаря Кристина Павлова ........................................................... и в присъствието на прокурора Атанас Гебрев ........................................................... разгледа докладваното от съдия Троянов ..................................................................... наказателно дело № 929 по описа за 2012 г. Производството е по реда на Глава Тридесет и трета от НПК, образувано по искане на осъдения Д. Д. М. за възобновяване на в.ч.н.д. № 61/ 2012 г. на Пловдивския окръжен съд, изменение на въззивно определение № 146 от 27.02.2012 г. и отмяна на института по чл. 24 от НК. Искането се основава на съществено нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Според осъдения Д. Д. М. увеличаването на общото наказание по извършеното групиране е явно несправедливо. В открито съдебно заседание адвокат С. П., служебен защитник на осъденият, настоява за намаляване на наказанието с отмяна на приложеното увеличение. Навежда твърдения за присъствие на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, оказано съдействие от осъдения за разкриване на престъпленията и изразено разкаяние. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура счита жалбата за неоснователна, тъй като с извършеното групиране не е нарушен законът, молителят е осъждан деветнадесет пъти за престъпления против собствеността и определеното му общо наказание е справедливо и съобразено с целите по чл. 36 от НК. Върховният касационен съд, след като обсъди направеното искане, развитите съображенията в съдебно заседание и извърши проверка в рамките на изтъкнатите основания за възобновяване, намира следното: С определение № 146 от 27.02.2012 г. по в.ч.н.д. № 61/ 2012 г. Пловдивският окръжен съд потвърдил определение от 12.01.2012 г. по н.ч.д. № 8626/ 2011 г., по описа на Пловдивски районен съд, с което на осъдения Д. Д. М. било определено изпълнението на едно общо най-тежко наказание от 2 години и 8 месеца лишаване от свобода, наложено му измежду санкциите по влезлите в сила споразумение по н.о.х.д. № 3648/2011 г. и присъди по н.о.х.д. № 744/2010 г. и по н.о.х.д. № 5131/ 2011 г. – всички на Пловдивски районен съд. Съдът определил първоначален строг режим за изпълнение на общото наказание в затвор и приспаднал вече изтърпяната част от наказанията по първите две цитирани дела. На основание чл. 24 от НК съдът увеличил общото наказание допълнително с още четири месеца, като подлежащата на изпълнение санкция била в размер на три години лишаване от свобода. Процесуално допустимото искане е неоснователно. Извършеното по чл. 25, във вр. с чл. 23 от НК групиране е законосъобразно. Осъденият М. е осъществил три еднородни престъпни посегателства – кражби при условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 196, ал. 1, т. 2 от НК, във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „А” и „Б” от НК, преди влизането в сила на съдебните актове, с които те са били разгледани. Престъпленията са извършени в сравнително кратък период от време – в периода от 07.10.2010 г. до 04.06.2011 г. Всички съдимости на молителя наброяват 19 присъди и споразумения за кражби. Последните три от тях образуват самостоятелна съвкупност и не участват в предходни групирания. Многобройните съдимости на осъдения, извършените от него множество престъпления против собствеността и демонстрираното асоциално поведение с пренебрежение на законовата забрана към въздържане от престъпни посегателства убедено налагат извода за необходимостта от приложение на института по чл. 24 от НК. Увеличението на общото наказание не води до явната му несправедливост. Не е налице основанието по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК за намаляване на подлежащата към изпълнение санкция. Отсъства необходимост от възобновяване на въззивния съдебен акт. Искането на осъдения Д. Д. М. като неоснователно следва да бъде оставено без уважение. По изложените съображения, Върховният касационен съд, на основание чл. 425 от НПК. Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Д. Д. М. за възобновяване на в.ч.н.д. № 61/ 2012 г., по описа на Пловдивски окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.