Р Е Ш Е Н И Е
№ 305
София,28.11.2011 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България,Второ гражданско отделение,в съдебно заседание на трети ноември през две хиляди и единадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Елса Ташева
ЧЛЕНОВЕ:Светлана Калинова
Зоя Атанасова
при участието на секретаря Ани Давидова
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 1421 от 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.290-293 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на /фирма/ със седалище и адрес на управление [населено място], [улица] по касационна жалба на [фирма]-гр.С. срещу въззивното решение на Софийски градски съд,постановено на 07.07.2010г. по гр.д.№1628/2002г.
С определение №278/14.03.2011г.,постановено по настоящето дело, е допуснато касационно обжалване по въпроса приложима ли е разпоредбата на чл.2,ал.3 /отм./ ЗОбС в случаите,когато сградите и постройките са с временен статут.
Касаторите поддържат,че обжалваното решение е неправилно,тъй като неправилно въззивният съд е приел,че разпоредбата на чл.2,ал.3/отм./ от ЗОбС не намира приложение по отношение на сгради с временен статут. Неправилно също така според касаторите въззивният съд е приел за недоказано обстоятелството,че строежът е извършен от кооперативните организации върху държавна земя,като не е взел предвид представените по делото доказателства в тази насока,както и неправилно е прието,че не са наведени доказателства за правоприемството на съищците. Поддържат,че обжалваното решение е неправилно поради допуснато нарушение на материалния закон,съществени съдопроизводствени правила и необоснованост и молят същото да бъде отменено като им бъдат присъдени направените по делото разноски.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК [фирма], трето лице-помагач на ответника по касационна жалба, изразява становище,че касационната жалба е неоснователна по изложените в отговора съображения. Поддържа,че и понастоящем постройките са с временен статут,тъй като процедура по §17 ЗУТ не е проведена,както и че по делото липсват доказателства процесните сгради да са били строени със средства на кооперативни организации преди 13.07.1991г.,както и доказателства за издадени на името на такива организации разрешения за строеж. Претендира заплащане на направените по делото разноски.
Върховният касационен съд,като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290,ал.1 ГПК и чл.293 ГПК, приема следното:
С обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила решението на първоинстанционния съд,с което са отхвърлени исковете на /фирма/ и [фирма] /праводател на [фирма] при настъпило в хода на производството правоприемство/ срещу С. община и при участието на трето лице-помагач на ответника [фирма] за установяване,че ищците са собственици на дворно място от 32000кв.м.,находящо се в [населено място], [улица]-180 извън регулация,представляващо имот пл.№* по плана за земеразделяне на [населено място],м.”П.” и на построените в него сгради: 1/с. “С. з. б. №1 с площ от 1129кв.м.; 2/с. “С. з. б.” №2 с площ от 1129кв.м.;3/с. “С. з. б.” №3 с площ от 495кв.м.;4/с. “С. з. б.”№4 с площ от 64кв.м.; 5/с. “Б. х.” с площ от 744кв.м.;6/с. “Т.” с площ от 744кв.м.; 7/с. “д. п.” с площ от 732кв.м.;8/с. “Ж.” с площ от 738кв.м.;9/с. “Е.” с площ от 732кв.м.; 10/м. н. №1 с площ от 285кв.м.;11/м. н. №2 с площ от 230кв.м.;12/а. с. №1 с площ от 31кв.м.; 13/т. с площ от 30кв.м.;14/к.-п. п. с площ от 42кв.м.;15/а. с. №2 с площ от 139кв.м.;16/ с. з. б. с площ от 90кв.м.;17/ж. р. с площ от 41кв.м.; 18/с. з. х. с. с площ 1234кв.м.;19/ д. р. с площ от 25кв.м.;20/ с. з. б.с площ от 25кв.м.; 21/с. з. к. с площ от 681кв.м.,означени с тези номера на скица, представляваща неразделна част от молбата,подадена от ищците на 12.12.2000г.
Прието е,че ГКС е вписан като юридическо лице с определение на съда от 18.03.1967г. М. предприятие “К.” към ГКС пък,което е праводател на [фирма], респ. [фирма] е вписано в регистъра на фирмено отделение на Благоевски РС с определение №109/30.07.1982г. Не е установено според въззивния съд същото да е правоприемник на предприятието СП”К.”,което е създадено на основание чл.16,ал.1 и ал.2 от ПКО /ДВ.бр.63/1960г.,отм./ във вр. с чл.2,ал.1 от Закона за кооперациите /отм./ към ГКС.
Прието е,че правото на собственост върху терена не е установено-същият при условията на чл.33 от Наредба-закон за ТКЗС /ДВ.бр.95/1945г./ е предоставен на К. м. с.,но не е установено Г. р. п. да е неин правоприемник,а освен това с разпореждане №319/15.07.1970г. е постановено преминаване на това предприятие към друго такова без новопостроените складове. Прието е,че за най-ранна дата като начало на давностно владение за ГКС може да се приеме 01.10.1970г.,когато е подписан протоколът между Д.”Р. з.” и ГКС-С.,но в този период е действувала забраната на чл.86 ЗС,по силата на която кооперация не може да придобие по давност имот,собственост на държавата,както и на друга кооперация, като освен това не е и установено владение върху земята /такова е установено само върху сградите/. По отношение на [фирма] е прието,че не е установено да е владяло за себе си имота,доколкото за периода 30.07.1982г. до 21.06.1989г. е владяло за ГКС и едва на 21.06.1989г. е обособено като самостоятелно юридическо лице.
По приложението на чл.2,ал.3 от Закона за общинската собственост е прието,че кооперацията следва да докаже,че е построила със свои средства сградите или постройките върху държавна земя,като определящо значение има фактът на построяването без да е необходимо кооперацията да доказва придобиване на собствеността по някой от способите по чл.77 ЗС. Прието е обаче,че не е установено ГКС и [фирма] да са построили постройките върху държавна земя,тъй като не е установено правоприемство със съществували по-рано кооперации. Прието е също така, че искът е неоснователен и по причина,че нормата на чл.2,ал.3 ЗОбС /обн.ДВ.бр.44 от 1996г.,в сила от 01.06.1996г., отм.ДВ.бр.101/16.11.2004г./ не намира приложение за сгради с временен статут,изградени по реда на чл.120,ал.4 ППЗТСУ/отм./-постройките с временен статут не са сгради по смисъла на Наредба №58 за правила и норми по Т.,издадена от министъра на строежите и архитектурата /обн.ДВ.бр.69/02.09.1972г. и бр.70/06.09.1972г.,отм.бр.48/26.05.1995г./.
Въпросът,произнасянето по които е обосновало наличието на основание за допускане на касационно обжалване, касае приложимостта на разпоредбата на чл.2,ал.3/отм./ ЗОбС досежно сгради и постройки с временен статут,разрешени по реда на чл.120,ал.2 ППЗТСУ/отм./,като в производството по чл.288 ГПК по така поставения въпрос е констатирано наличие на противоречива практика на съдилищата.
В обжалваното решение е прието,че нормата на чл.2,ал.3 /отм./ ЗОбС не намира приложение за сгради с временен статут,изградени по реда на чл.120,ал.4 ППЗТСУ/отм./,тъй като постройките с временен характер не са сгради по смисъла на Наредба №58 за правила и норми по Т. от 1972г.
В решение №1202/22.12.2008г. по гр.д.№3692/2007г. на V ГО на ВКС е прието,че приложението на разпоредбата на чл.2,ал.3/отм./ ЗОбС не е обусловено от градоустройствения статут на сградата и нейния характер, тъй като законът не е предвидил подобно изискване.
След преценка на застъпените в решението на СГС и решението на ВКС становища по реда на чл.291 ГПК настоящият състав приема за правилна практиката,съдържаща се в решение №1202/22.12.2008г. по гр.д.№3692/2007г. на V ГО на ВКС,като съображенията за това са следните:
Разпоредбата на чл.2,ал.3 /отм./ ЗОбС установява самостоятелно, изрично предвидено в закона основание за придобиване право на собственост,за осъществяването на което е ирелевантно дали към момента на изграждането на постройките е съществувало правно основание кооперацията да придобие правото на собственост върху построеното,в какъвто смисъл са и решение №66/29.07.2010г. на ВКС,ІV ГО по гр.д.№4459/2008г.; решение №404/19.01.2010г. на ВКС,І ГО по гр.д.№4205/2008г.,постановени по реда на чл.290 ГПК/което становище се споделя напълно от настоящия състав/. Обстоятелството дали в полза на кооперацията е било надлежно учредено право на строеж също е ирелевантно,в какъвто смисъл и решение №42/13.08.2010г. на ВКС,І ГО по гр.д.№121/2009г.; решение №255/17.06.2010г. на ВКС по гр.д.№89/2009г.,І ГО и решение №768/02.11.2010г. по гр.д.№1958/2009г. на ВКС,І ГО, постановени по реда на чл.290 ГПК. Разпоредбата установява като единствено изискване за придобиване на собствеността построяването на сградите от кооперациите с техни средства и следователно това е единственият юридически факт,на чието осъществяване законодателят придава правно значение и го обвързва с настъпването на предвидената в закона правна последица. Г. статут на сградата е ирелевантен,тъй като разпоредбата на чл.2,ал.3 /отм./ ЗОбС не установява като изискване за придобиване правото на собственост построеното да има траен градоустройствен статут и изначално законодателят не обвързва възможността да бъде придобито право на собственост посредством друг придобивен способ с този статут. Още повече,че разпоредбата на §17 ПР ЗУТ дава възможност чрез изменение на действащия подробен устройствен план временните строежи да получат траен устройствен статут,след което на собствениците на съществуващите строежи да бъде учредено право на строеж,като изрично възприема построилите сградите лица като техни собственици.Следователно разпоредбата на чл.2,ал.3/отм./ ЗОбС следва да намери приложение и в случаите,когато сградите са с временен статут, разрешени по реда на чл.120,ал.2 ППЗТСУ/отм./ и съществуват към момента на влизане на закона в сила,като последващите промени на градоустройствения статут следва да бъдат инициирани от кооперациите по реда на §17 ПР ЗУТ.
С оглед изложеното по основателността на касационната жалба настоящият състав приема следното:
Обжалваното решение е валидно,процесуално допустимо,но по същество неправилно по отношение на сградите,построени в имот №*по плана за земеразделяне на [населено място],м.”П.” като постановено при неправилно приложение на материалния закон и допуснати нарушения на съдопроизводствените правила при извършването на преценка на събраните по делото доказателства.
Действително по делото не е установено построилите сградите кооперативни организации да са придобили правото на собственост върху терена преди построяването на сградите,както и впоследствие,но както вече беше отбелязано,обстоятелството дали теренът принадлежи на съответната кооперативна организация е ирелевантно досежно настъпването на правните последици на предвидения в разпоредбата на чл.2,ал.3 /отм./ ЗОбС придобивен способ. За да се приеме,че кооперативната организация притежава правото на собственост е достатъчно по делото да бъде установено по категоричен начин,че тя или неин праводател са построили върху държавна земя претендираните сгради до 13.07.1991г.
В случая по делото е установено,че сградите са построени от ГКС и К.,като в заключението на изслушаната съдебно-техническа експертиза от 24.03.2006г. на в.л.Г. са посочени удостоверяващите това факти-в протокола от 01.10.1970г.,съставен на основание разпореждане №319/15.07.1970г. е посочено,че към момента на съставянето му вече е имало построени складове в района /№№7,8,9,10 от претендираните/,като този факт е констатиран и в договор от 16.06.1971г.,с който ГКС преотстъпва на Д.”Т. н. е.” терен в складовата база,непосредствено до складовете на ГКС. В проекто-сметната документация на обект С. б.”Б.”,част “Г.” в обяснителната записка към проекта от м.юли,1979г. е записано,че с изработването на Г. съществуващите сгради остават,като в незастроената част от терена са предвидени строежи,които ще обслужват стопанската дейност на ГКС. Съществува и преписка между ГКС и У. за съгласуване на основание чл.120,ал.4 ППЗТСУ относно временно строителство на складови помещения №№5,8 и 9,приложен е Г. на складовата база,на който са показани петната на тези складове. В експертизата са изброени отделните складове и годината на въвеждането им на отчет по баланса на кооперациите /от 1970г. до 2001г./,което недвусмислено сочи,че същите са строени от тези кооперации. Обстоятелството,че сградите са заведени като дълготрайни материални активи по първоначална балансова стойност след построяването от ГКС и [фирма] е отразено в изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза на в.л.Р. от 01.03.2004г. Представени са и сметки за извършени СМР с инвеститор МП”К.”,договор за строителство с инвеститор МП”К.”,договор между СП”К. и с.” и “К.-с. б.-Б.” за построяване на част от сградите,както и писмо за приемане на обекта с протокол №16. Изслушани са и показания на свидетели /Т.,М.,М.,Б.,Й./,които са заявили,че складовете са строени със собствени средства на кооперациите,като старите са строени към 1970г.,а новите в периода 1980-82г.,като впечатленията на свидетелите от построяването са преки и непосредствени и не се установява наличие на обстоятелства,сочещи на основание да не бъде дадена вяра на казаното от тези свидетели. Тези доказателства не са обсъдени от въззивния съд в тяхната съвкупност и тяхното доказателствено значение не е преценено правилно,поради което и неправилно е прието,че построяването на сградите със средства на ГКС и К. не е установено.
Неправилно е прието също така,че по делото не е установено предявилите иска ГКС и [фирма] /като правоприемник на [фирма]/ да са правоприемници на кооперациите,които са финансирали строителството на сградите. Представените по делото доказателства,касаещи учредяването на ГКС и последващите промени в същия,не са обсъдени от съда при спазване на установените в чл.188,ал.3 ГПК/отм./ правила и правните последици на отразените в тях като осъществили се факти не са правилно преценени.
По отношение на правоприемството следва да се има предвид следното:Въз основа на учредителен протокол от 01.03.1967г. и с определение на съда от 18.03.1967г. /фирма/ е вписан като юридическо лице в специалния регистър при СНС-Фирмено отделение. С решение на учредителното събрание към ГКС,проведено на 26.03.1982г. и вписано в регистъра на ФО на Благоевски РС с определение №109/30.07.1982г. е образувано М. п. “К.”,като видно от удостоверение от 13.06.2001г.,издадено от СГС,ФО по ф.д.№8054/2000г., [фирма],а впоследствие и [фирма] е правоприемник на това междукооперативно предприятие-налице е следователно надлежно удостоверяване на факта на правоприемство между междукооперативното предприятие,което е финансирало строителството на част от сградите, и предявилото иска дружество по смисъла на чл.2,ал.3/отм./ЗОбС. С решение на СГС,ФО от 18.07.1995г. по ф.д.№13760/1990г. е вписано прекратяване на кооперативните предприятия на ГКС /СП”С.” при ГКС; СП”К. и с.” и СП”К.” при ГКС/ чрез вливане в ГКС,като в решението изрично е посочено,че СП”К. и с.” е вписано с определение №128/30.12.1981г. по ф.д.№5/1967г. към ГКС без юридическа самостоятелност на основание чл.16 от тогава действащия ПКО /ДВ.бр.63 от 1960г.,в сила до 01.04.1984г./, СП”С.” е вписано с определение №65/14.09.1974г. по ф.д.№5/1967г. като предприятие без юридическа самостоятелност,а СП”К.”-с определение №71/23.04.1987г. на основание чл.75 от тогава действащия ЗКО,т.е. тези предприятия,за които по делото има данни,че са финансирали или извършили строителството на част от процесните сгради,са представлявали предприятия към ГКС без юридическа самостоятелност,т.е. по отношение на построеното от тях следва да се приеме,че е налице правоприемство с оглед разпоредбата на чл.2,ал.3/отм./ЗОбС. Осъществяването на фактите,отразени в представените по делото доказателства,следователно дава основание да се приеме,че предявилите иска юридически лица са правоприемници на кооперациите и предприятията,които са финансирали и реализирали строителството на процесните сгради,след което са използвали същите за своите производствени и търговски нужди,т.е. за осъществяването на стопанска дейност. Установени са всички предпоставки,предвидени в разпоредбата на чл.2,ал.3/отм./ ЗОбС-процесните сгради са изградени до 13.07.1991г. от кооперации и кооперативни организации,чиито правоприемници са ГКС и [фирма],които на това основание към настоящия момент се легитимират като собственици на построеното, от което пък следва извода,че по отношение на сградите и прилежащия към тях терен предявеният иск е основателен-разпоредбата на чл.2,ал.3/отм./ ЗОбС изрично предвижда,че не е общинска собственост, т.е. принадлежи на построилата сградите кооперативна организация,и прилежащият към сградите терен.
Неправилен е изводът на въззивния съд,че предявеният иск за установяване правото на собственост върху процесните сгради е неоснователен,поради което по реда на чл.293,ал.2 ГПК в тази част постановеното от въззивния съд решение следва да бъде отменено и вместо това предявеният иск бъде уважен.
В частта,с която е прието,че предявеният от ГКС и [фирма] иск за признаване правото им на собственост върху дворно място от 32000кв.м.,находящо се в [населено място], [улица]-180 и представляващо имот пл.№* по плана за земеразделяне на [населено място] е неоснователен,обжалваното решение е валидно,процесуално допустимо и правилно.
Както правилно е приел въззивният съд,в тежест на предявилите иска лица е да установят по категоричен начин,че те или техните праводатели са придобили правото на собственост върху терена посредством предвиден в закона придобивен способ. В случая такива доказателства по делото не са представени-предоставянето на терена на ГКС-С. за помощно стопанство с протокол от 30.10.1981г. няма за последица прехвърляне на правото на собственост в патримониума на кооперацията. Не са представени и доказателства ГКС или [фирма] да са правоприемници на регистрираната с определение №1775/10.05.1947г. К. м.-т. с..
Представената пред въззивния съд декларация за притежавани непокрити земеделски земи,стр.227 от регистъра за 1949г. не удостоверява твърдяната принадлежност на правото на собственост върху имота като подадена от името на Търговска кооперативна и стопанска дейност с печат на Районен кооперативен съюз-С.,тъй като към настоящия момент лицето, притежаващо към 1949г. земеделска земя,следва да се легитимира като собственик с решение на ОСЗ за възстановяване на собствеността /само в такъв случай декларацията представлява доказателство,годно да удостовери принадлежността на правото на собственост/. Ако се поддържа обаче,че имотът не е бил включван в ТКЗС и деклараторът е запазил правото на собственост върху същия в реални граници,представената декларация,която представлява годно доказателство за принадлежността на правото на собственост само по смисъла на чл.12,ал.2 ЗСПЗЗ,не би могла да удостовери нито факта на придобиване,а оттам и придобивното основание, нито факта на притежаване на правото на собственост.
Правилно е прието също така,че не се установява и придобиване правото на собственост върху терена по давност с оглед установената в разпоредбата на чл.86/отм./ ЗС забрана и от установения впоследствие мораториум по отношение на имотите,общинска собственост.
В тази част обжалваното решение е правилно,поради което по реда на чл.293,ал.1 ГПК следва да бъде оставено в сила.
Съобразно изхода на спора С. община следва да заплати на ГКС сумата 7239.22лв. и на [фирма] сумата 7029.22лв., представляващи направените по делото разноски.
По изложените по-горе съображения,Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивното решение на Софийски градски съд, постановено на 07.07.2010г. по гр.д.№ 1628/2002г. в частта,с която е оставено в сила решението на първоинстанционния съд,с което са отхвърлени исковете на /фирма/-С. и [фирма] за установяване по отношение на С. о. и при участието на трето лице-помагач на страната на ответника [фирма],че /фирма/ и [фирма] са собственици на построените в имот пл.№*по плана за земеразделяне на [населено място] дворно място с площ от 32000кв.м.,находящо се в [населено място], [улица]-180 и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С. о., че /фирма/-С. със седалище и адрес на управление [населено място], [улица] [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], [улица] са собственици на сградите,построени в имот пл.№* по плана за земеразделяне на [населено място],м.”П.”представляващ дворно място с площ от 32000кв.м., находящо се в [населено място], [улица]-180 както следва: 1/склад “С.з. б. №1 с площ от 1129кв.м.; 2/склад “С. з. б.” №2 с площ от 1129кв.м.;3/склад “С. з. б.” №3 с площ от 495кв.м.;4/склад “С. з. б.”№4 с площ от 64кв.м.; 5/склад “Б. х.” с площ от 744кв.м.;6/склад “Т.” с площ от 744кв.м.; 7/склад “Д. п.” с площ от 732кв.м.;8/склад “Ж.” с площ от 738кв.м.; 9/склад “Е.” с площ от 732кв.м.; 10/м. н. №1 с площ от 285кв.м.;11/м. н. №2 с площ от 230кв.м.;12/а. с. №1 с площ от 31кв.м.; 13/т. с площ от 30кв.м.; 14/к.-п. п. с площ от 42кв.м.;15/а. с. №2 с площ от 139кв.м.;16/ с. з. б. с площ от 90кв.м.; 17/ж. р. с площ от 41кв.м.; 18/с.з. х. с. с площ 1234кв.м.;19/ д. р. с площ от 25кв.м.;20/ с.з. б. с площ от 25кв.м.; 21/с. з. к. с площ от 681кв.м., означени с тези номера на скица, представляваща неразделна част от молбата,подадена от ищците на 12.12.2000г.,ведно с прилежащия терен към сградите,очертан според скица №2 към заключението на в.л. В. Г. от 03.12.2004г.,вариант ІІ,приподписана от настоящия състав и представляваща неразделна част от решението.
ОСТАВЯ В СИЛА решението на Софийски градски съд,постановено на 07.07.2010г. по гр.д.№1628/2002г. в частта,с която е оставено в сила решението на първоинстанционния съд,с което са отхвърлени исковете на /фирма/-С. и [фирма] срещу С. о. и при участие на трето лице-помагач на ответника [фирма] са установяване правото на собственост на /фирма/ и [фирма] върху дворно място от 32000кв.м.,находящо се в [населено място], [улица]-180 извън регулация,представляващо имот пл.№.* по плана на [населено място], м.”П.”.
ОСЪЖДА С. о. на основание чл.78,ал.1 вр. чл.81 ГПК да заплати на /фирма/ сумата 7239.22лв. /седем хиляди двеста тридесет и девет лева и 22ст./ и на [фирма] сумата 7029.22лв. /седем хиляди двадесет и девет лева и 22 ст./,представляваща направените по делото разноски.
В производството по делото участие като трето лице-помагач на ответника е взело [фирма].
Председател:
Членове:
|