Ключови фрази

2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 289/14.04.2021 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение в закритото заседание на шести април две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: Веска Райчева
Членове: Зоя Атанасова
Геника Михайлова
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр.д. № 232 по описа за 2021 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 11 733/ 30.07.2020 г. по гр.д. № 3882/ 2018 г., с което Софийски апелативен съд е отказал да допусне поправка на очевидна фактическа грешка в своето решение № 1048/ 2020 г. по същото дело, квалифицирайки по чл. 247 ГПК молбата на А. М. Б. за привеждане на решението за уважаване на иска по чл. 62, ал. 2 СК и отхвърлянето на иска по чл. 69 СК в съответствие с чл. 16, ал. 2, вр. чл. 15 ЗГР.
Решението се обжалва от А. М. Б. с искане да бъде допуснато до касационен контрол при предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК (обща и допълнителна) по процесуалноправни въпроси, чието уточняване и конкретизиране в съответствие с т. 1 от ТР № 1/ 19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/ 2009 г. ОСГТК на ВКС се свеждат до следните: Промяната на името на дете, чийто произход е установен или оспорен (отречен) по съдебен ред, представлява ли задължителен реквизит на съдебното решение и какъв е редът, по който се поправя евентуалния пропуск на съда да се произнесе по този въпрос? Касаторът счита въпросите включени в предмета на обжалване, като твърди, че въззивният съд ги е решил в противоречие с решение № 282/ 19.12.2014 г. по гр.д. № 3346/ 2014 г. на ВКС, III-то ГО. По същество се оплаква, че решението е неправилно.
Настоящият състав намира касационната жалба с допустим предмет (решението е въззивно по гражданско дело по иск за установяване на произход), от процесуално легитимирана страна (касатор е ищецът, подал молбата, квалифицирана по чл. 247 ГПК), спазен е срокът по чл. 283 ГПК, налице са и останалите предпоставки за нейната редовност и допустимост, а повдигнатите въпроси имат претендираното значение. Съображенията са следните:
С решение № 1048/ 28.05.2020 г. по гр.д. № 3882/ 2018 г. Софийски апелативен съд, изменяйки решение № 1699/ 19.03.2016 г. по гр.д. № 5285/ 2014 г. на Софийски градски съд, е признал за установено по иск с правна квалификация чл. 62, ал. 2 СК, предявен от А. М. Б., че малолетното дете М. А. М., не е заченато и не произхожда от бащата А. М. З. и е отхвърлил иска по чл. 69 СК, предявен от А. М. Б., че малолетното дете е заченато и произхожда от И. Б..
Решението не е обжалвано и е влязло в сила на 01.10.2020 г.
С молба от 15.10.2020 г. ищцата А. М. Б. е поискала от въззивния съд по реда на чл. 247 ГПК да установи допусната очевидна фактическа грешка в решението, като приведе бащиното и фамилното име на малолетното дете в съответствие с чл. 16, ал. 2, вр. чл. 15, ал. 1 ЗГР.
С обжалваното пред настоящата инстанция решение, въззивният съд квалифицира молбата по чл. 247 ГПК и я отхвърля. Мотивите са, че диспозитивът на основното решение съответства на неговата воля – искът по чл. 62, ал. 2 СК срещу А. З. е уважен, а искът по чл. 69 СК срещу И. Б. – отхвърлен, като евентуална грешка по прилагането на чл. 16, ал. 2, вр. чл. 15 ЗГР е била отстранима само по реда на касационното обжалване на решението, а срокът по чл. 283 ГПК е пропуснат.
При тези мотиви на въззивния съд повдигнатите въпроси обуславят решението, но то не противоречи на решението на ВКС, на което касаторът се позовава. Решението е по реда на чл. 290 – 293 ГПК, но е постановено в производство по молба по чл. 19 ЗГР, разгледана по реда на глава III, раздел VIII ЗГР с прилагане и на общите правила за охранителните производства – част VI, глава XLIX ГПК. Следователно това решение на ВКС е без отношение към обжалваното. Последното е по молба за поправяне пропуск на въззивния съд, която е обоснована с твърдения, че уважаването на иска по чл. 62, ал. 2 СК и отхвърлянето на иска по чл. 69 СК задължава съдът по произхода да промени бащиното и фамилното име на детето като законна последица, предвидена в чл. 16, ал. 2, вр. чл. 15, ал. 1 ЗГР. Следователно повдигнатите въпроси са от значение за точното прилагане на закона (на чл. 16, ал. 2, а и на чл. 73, вр. чл. 75 ЗГР, както и на чл. 247 ГПК) и за развитието на правото, т.е. налице са общото и допълнително условие по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационния контрол.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 11733/ 30.07.2020 г. по гр.д. № 3882/ 2018 г. на Софийски апелативен съд.
Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание с призоваване на касатора А. М. Б. и А. М. З. като ответник по жалбата (касаторът е освободен от държавна такса с разпореждане от 18.11.2015 г. по гр.д.№ 5285/ 2014 г. на Софийски градски съд).
ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.