О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 181
Гр. София, 22.06.2022 год.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито съдебно заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова т.д. № 2974/2019 год. и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 83, ал. 2 ГПК.
С определение № 183 от 31.03.2022 г. по т.д. № 2974/2019 г. по касационна жалба на Т. В. Г. е допуснато касационно обжалване на решение № 1801 от 16.07.2019 г. по в.гр.д. № 4778/2018 г. на Апелативен съд – София в обжалваните му части, като на касатора е указано в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внасяне на дължимата на основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, държавна такса за разглеждане на жалбата му в размер на 649.72 лв. по съответната сметка на ВКС.
В този срок е постъпила молба от процесуалния пълномощник на касатора за освобождаването му от внасяне на такса, на основание чл. 83, ал. 2 ГПК. Твърди се, че същият е материално затруднен и няма възможност да внесе дължимата за производството държавна такса, защото не притежава имущество, няма банкови сметки, не управлява търговски дружества, не полага труд и не живее на територията на Република България.
Във връзка с това искане с разпореждане от 27.04.2022 г. на съдията-докладчик на молителя е указано да представи декларация относно всички обстоятелства, посочени в чл. 83, ал. 2 ГПК, ведно с доказателства във връзка с тях, включително относно получавани доходи и притежавано имущество извън страната. В изпълнение на това указание молителят е представил декларация за материално и гражданско състояние, в която е декларирал, че: не получава месечен доход; не упражнява дейност като едноличен търговец, не извършва услуги с личен труд, нито извършва селскостопанска дейност; не е в граждански брак; не притежава моторни превозни средства; не притежава дялове и акции в търговски дружества; не притежава парични влогове; не страда от заболяване, което да налага постоянни разходи. Недекларирани са останали обстоятелствата дължи ли молителят издръжка на други лица и притежава ли недвижими имоти в страната и/или чужбина, където повторно заявява, че живее.
От извършените от съда служебни справки се установи, че молителят е изключен от здравно осигуряване, считано от 01.02.2006 г., няма участия в търговски дружества и не развива дейност като ЕТ, както и че е бил собственик на недвижими имоти в [населено място] и [населено място], с които се е разпоредил, като последният имот е продаден през 2018 г. – в хода на производството.
При тези данни съставът на ВКС счита, че искането за освобождаване от задължението за заплащане на държавна такса, дължима в размер на 649.72 лв., е неоснователно.
Разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК предвижда възможност физическо лице, което е страна по дело и дължи държавна такса за разглеждането му, да бъде освободено от внасяне на таксата по преценка на съда, ако няма достатъчно средства, за да я заплати. При произнасяне по молбата за освобождаване от такса съдът съобразява примерно изброените в т. 1 – т. 6 на чл. 83, ал. 2 ГПК обстоятелства, както и други констатирани такива, и с оглед на тях формира извод дали материалното, семейното и здравословното състояние позволяват на лицето да заплати без особени затруднения дължимата такса.
В качеството му на физическо лице касаторът Т. Г. попада в кръга на лицата, адресати на разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК, но освобождаването му от задължението за държавна такса е обусловено от доказване на предпоставките в горецитираната норма. В тази връзка настоящият състав съобразявва, че молителят е в трудоспособна възраст, роден е през 1971 г. Не декларира и не представя доказателства за каквито и да било обстоятелства за влошено здравословно състояние, препятстващо го от полагане на труд и реализиране на доходи. Не декларира и дължима издръжка към други лица, която да го обременява финансово, т.е., бидейки физически здрав и работоспособен, молителят следва да реализира доходи, необходими поне за личните му нужди.
На следващо място, касационната жалба е депозирана на 06.08.2019 г. След този момент и за период от почти три години касаторът е имал знанието, че при допускане на исканото от него касационно обжалване ще следва да внесе и дължимата за производството пред ВКС държавна такса, която при тези факти (размер на дължимата такса; време, през което сумата е могла да бъде събрана) не представлява прекомерна финансова тежест за последния, независимо от декларираните от него обстоятелства.
С оглед изложеното настоящият съдебен състав приема, че молителят твърди нереализиране на доходи, но не установява обективни предпоставки за невъзможност да получава средства от трудово, служебно или друго правоотношение. Недостоверна, необоснована и необяснима е декларираната пълна липса на парични средства, без каквито съществуването на човешкия индивид на настоящия етап на обществено развитие е немислимо. Отсъствието на данни за имущественото състояние на молителя в чужбина също не дава основание да се приеме, че няма достатъчно средства да заплати определената държавна такса за производството пред ВКС. Не може да не се отчете и обстоятелството, че за предходните две инстанции касаторът не е внасял държавни такси, т.е. до момента не е понесъл никаква финансова тежест за водене на делото, а видно от договор за правна защита и съдействие, сключен на 16.07.2018 г., е заплатил адвокатско възнаграждение на процесуалния си представител във въззивното производство в размер на 5 161.80 лв.
По изложените съображения съдът намира, че представената декларация не установява по достатъчен и категоричен начин липсата на средства у молителя за внасяне на дължимата държавна такса, поради което и
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Т. В. Г. за освобождаване от такса за касационно обжалване, на основание чл. 83, ал. 2 ГПК.
ПРЕДОСТАВЯ на същия нов едноседмичен срок, считано от съобщението, за изпълнение на указанията, дадени в определение № 183 от 31.03.2022 г. – да представи доказателства за внесена по сметката на Върховен касационен съд държавна такса по чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, в размер на 649.72 лв.
При неизпълнение на указанията за внасяне на таксата, делото ще бъде прекратено.
Определението в частта, с която е оставено без уважение искането за освобождаване от държавна такса, може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на молителя пред друг състав на Върховния касационен съд, ТК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |