Р Е Ш Е Н И Е № 64 гр. София, 05 март 2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение в съдебно заседание на шестнадесети февруари две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА РУМЕН ПЕТРОВ със секретар Мира Недева, при участието на прокурора ТОМА КОМОВ, след като изслуша докладваното съдия РУМЕН ПЕТРОВ наказателно дело № 2005 по описа за 2014 г. и за да се произнесе взе предвид: Производството е по реда на чл.422 ал.1 т.5 вр. с чл.348 ал.1 т.1-3 от НПК. Образувано е по искане на осъдения В. И. В., чрез защитника му адв.М. М. за възобновяване на наказателното производство по НОХД № 14382/2010 г. на РС – София и ВНОХД № 5749/2013 г. по описа на Софийски градски съд и отмяна на влезлия в сила съдебен акт. В искането са изложени доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се липса на обективно, всестранно и пълно изследване на доказателствата по делото, които сочели, че са налице гражданско-правни отношения между страните. В мотивите на съдебните актове не били обсъдени направените от защитата възражения, както и не се установявало кои точно доказателства съдилища са приели за установени и защо са приели едни, а другите са ги отхвърлили. Според защитата в случая е налице и нарушение на материалния закон, тъй като В. не е въвел и не е поддържал заблуждение у пострадалите, а той реално е взел от тях пари на заем, за да може да упражнява професията си на стоматолог. Подписаните от осъдения записи на заповед и договори за заем доказвали наличието на облигационни отношения между него и пострадалите, което изключвало осъществяването на измама от обективна страна. В случая липсвал и умисъл, тъй като В. е върнал частично взетите от гражданските ищци пари на заем. Наличието на явна несправедливост на наказанието е възведено от защитата като основание за възобновяване на производството с неотчетеното от въззивния съд изключително смекчаващо отговорността обстоятелство, а именно – частичното плащане на взетата парична сума. Претендира се да се отмени решението на въззивния съд и В. да бъде оправдан по така повдигнатото му обвинение или алтернативно да бъде върнато делото за ново разглеждане, или да бъде намален размера на наложеното наказание с приложение на чл.55 от НК. В съдебно заседание въпреки предоставената от съда възможност осъденото лице и защитникът му не се явяват, като от адв.М. е постъпила „писмена защита”. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на депозираното искане, тъй като не са налице основанията за възобновяване и счита, че същото следва да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Искането е подадено в срока предвиден в чл.421 ал.3 от НПК, от процесуално легитимирана страна по отношение на съдебен акт, подлежащ на проверка по реда на Глава тридесет и трета от НПК, поради което е допустимо, но разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО. С Присъда от 22.03.2013 г. по НОХД № 14382/2010 г. Районен съд – София, 114 н.с. е признал В. И. В. за виновен в това, че от юни 2007 г. до март 2008 г., в [населено място], при условията на продължавано престъпление с цел да набави за себе си имотна облага е възбудил заблуждение у Д. М., П. Х. и Н. М. и с това им е причинил имотна вреда съответно – 21 400 лв., 16 061,72 лв. и 57 258,75 лв., или общо в размер на 95 720,47 лв., като деянието е в особено големи размери и същото е извършено при условията на опасен рецидив, поради което и на основание чл.211 вр. с чл.209 ал.1 вр. с чл.29 ал.1 б. „А” вр. с чл.26 ал.1 и вр. с чл.54 от НК го е осъдил на ОСЕМ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което на основание чл.61 т.2 от ЗИНЗС е постановил да се изтърпи при първоначален „строг” режим в затвор. С присъдата на основание чл.45 от ЗЗД съдът е осъдил В. да заплати на гражданските ищци Д. М. сумата от 20 500 лв., на М. В. – 16 061,72 лв. и на Н. М. – 51 825 лв., представляващи обезщетение за причинените им имуществени вреди, като за разликата до пълния предявен размер е отхвърли гражданските искове като неоснователни. В тежест на подсъдимия са били възложени направените по делото разноски в размер на 240 лв. и дължимата държавна такса върху уважения размер на предявените граждански искове. По жалба на подсъдимия с Решение № 871/11.08.2014 г. по ВНОХД № 5749/2013 г. Софийски градски съд, н.к. Х в.с. е изменил присъдата като е намалил единствено наложеното на В. наказание на СЕДЕМ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. При проверка на съдържанието на обвинителния акт, първоинстанционната присъда и въззивното решение настоящият състав на ВКС не констатира да са налице сочените в искането основания, попадащи в обсега на чл. 348 ал.1 т.2 от НПК. Действително в акта на представителя на РП – София не е отбелязано цифрово разпоредбата на чл.26 ал.1 от НК, но в обстоятелствената част и в диспозитива на обвинителния акт изрично е посочено, че инкриминираната дейност на В. е осъществена при условията на продължавано престъпление, като дори напълно излишно, макар и в скоби, са изписани неговите обективни и субективни признаци. Нещо повече – при последвалото в съдебно заседание на 27.02.2013 г. изменение на обвинението този макар и несъществен недостатък е изцяло преодолян. В случая не са разкриват пороци при формиране на вътрешното убеждение за фактическите констатации на предходните съдилища. Направеният анализ на доказателствената съвкупност е съобразен с изискванията на чл.13, чл.14 и чл.107 ал.3 от НПК, като са изложени убедителни съображения относно изведените релевантни на обвинението факти. Не отговаря на действителността твърдението на защитата за нарушение на разпоредбата на чл.276 от НПК. Първоинстанционният съд е дал ход на съдебното следствие на 26.10.2011 г. - в третото по ред заседание, когато е прочетен и обвинителния акт от представителя на РП – София. До този момент е даван ход единствено на делото и в съответствие с разпоредбата на чл.274 от НПК по искане на подсъдимия и защитника му са приети изисканите и представени писмени доказателства, които преди приключване на съдебното следствие на основание чл.283 от НПК са надлежно прочетени и приобщени към доказателствения материал по делото. Настоящият състав не възприема като основателно и оплакването на защитата за допуснато съществено процесуално нарушение, свързано с нарушаване на правото на защита на подсъдимия, изразяващо се в частност в лишаването му от възможността да даде обяснения по така повдигнатото обвинение. Видно от съдебните протоколи непосредствено след прочитане на обвинителния акт В. е заявил, че разбира обвинението, но ще се възползва от правото си да не дава обяснения и ще прецени дали да даде такива на по-късен етап. Близо година и половина по-късно, след допускане на изменение на обвинението, по искане на подсъдимия му е предоставена възможност той да се подготви по новото обвинение, което е и сторено от съда. В последствие – по време на следващото съдебно заседание защитникът изрично е заявил, че няма доказателствени искания. В този смисъл не би могло да се приеме, че не е предоставена възможност на В. да даде обяснения и по този начин да е нарушено правото му на защита. Несъстоятелни са и доводите за едностранна и превратна оценка на доказателствата. Всички доказателствени средства, а и всички доводи на защитата и на В. са подложени на цялостен анализ за изясняване на обстоятелствата от предмета на делото, като въззивният съд е изпълнил в пълнота задълженията си по чл.339 ал.2 от НПК, поради което не е налице основание за възобновяване на делото по чл.422 ал.1 т.5 вр. с чл.348 ал.1 т.2 от НПК. В искането е акцентирано върху претендираната в него неправилност на правните изводи на предходните съдилища относно съставомерността на деянията по чл.211 вр. с чл.209 ал.1 вр. с чл.26 ал.1 от НК, като се твърди, че в случая са налице гражданско-правни отношения между осъдения и всеки един от пострадалите по-отделно, като част от дължимото изпълнение на договор за заем и издадени записи на заповед, без да се оспорват установените по делото факти. ВКС нееднократно е изтъквал в решенията си, че договорните отношения могат да бъдат използвани като способ за измама, само когато деецът поначало няма намерение да изпълнява задълженията си по тях. Изначалната липса на такова намерение е необходимо да съществува към момента на договарянето, а не в последствие, най-малкото поради това, че прекият умисъл и користната цел като аспекти на субективната страна на измамата следва да са налични към този момент. В настоящия случай, към инкриминирания момент В. е работил като зъболекар, без да е надлежно вписан като член на Съюза на стоматолозите в България и Р., т.е. не е имал надлежна правоспособност да упражнява професията си, твърдял е че разполага с банкови сметки в чужбина, с които ще покрие задълженията си към пострадалите, а не на последно място му е предстояло и изтърпяване на наложеното му наказание от шест години и шест месеца лишаване от свобода по НОХД № 143/2000 г. по описа на РС – Асеновград, /потвърдено с Решение от 24.02.2004 г. по ВНОХД № 30/2003 г. на ОС – Пловдив и оставено в сила с Решение № 763/25.11.2004 г. по н.д. № 358/2004 г. на ВКС/ отново за престъпление по чл.211 от НК. Тези безспорно установени факти по делото представляват красноречиво доказателство, че В. изначално не е имал намерение, а и възможност да изпълни поетите ангажименти към пострадалите, като единственото му намерение е било да набави за себе си имотна облага и в резултат на неговите действия пострадалите са били мотивирани да извършат имуществено разпореждане в негова полза. В случая сключването на договорите за заем, а и издадените от осъдения записи на заповед са способствали допълнително за въвеждането в заблуждение на всеки един от пострадалите. От самото начало В. не е имал възможност да изпълни – да върне поетите парични задължения, тъй като не е имал правоспособност да упражнява благородната си професия на стоматолог, а и не е предприел необходимите действия в тази насока, очевидно предвид предстоящия му престой в пенитенциарно заведение, още повече, че е бил обявен и за издирване във връзка с изпълнението на наложеното му наказание лишаване от свобода по предходната влязла в сила присъда. По делото не се установява осъденият да е притежавал и спестявания в чуждестранни банки, както и да е изградил или оборудвал – негов зъболекарски кабинет – в тази връзка не се ангажирани и не са представени, каквито и да било доказателства за придобито право на собственост или за наем на помещение, или за закупуване на стоматологично оборудване. Само осъщественото посещение на свидетелите М. и Х. по покана на осъдения в зъболекарски кабинет, находящ се на в[жк]на [населено място] не е достатъчно и не дава основание да се приеме, че В. има някакво отношение към този обект, а още по-малко, че той е закупен, нает или снабден с медицинска - дентална апаратура именно с получените от пострадалите средства. При тези обстоятелства, извършените от страна на осъдения действия по внасянето на няколко първоначални вноски за погасяване на изтеглените от свидетелите кредити не обективират намерението му да изпълни задълженията си, които е поел, още повече, че в конкретния казус е инкриминирано само въвеждането в заблуждение, без поддържането на такова, т.е. изцяло неоснователно е твърдението, че правилното прилагане на материалния закон налага В. да бъде признат за невиновен по така повдигнатото му обвинение. Неоснователно е и оплакването за явна несправедливост на наложеното на осъдения наказание. Обсъдени са всички относими към тежестта на дължимата санкция обстоятелства и справедливо е наложено наказание при баланс на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства. Възстановяването на общо около 6 300 лв. от дължимите повече от 95 000 лв. не е изключително смекчаващо отговорността обстоятелство, което да обоснове приложението на чл.55 от НК. Същевременно с това въззивният състав в достатъчна степен е отчел значителният период от време изминал от образуване на наказателното производство до влизане в сила на съдебния акт и проява на по-голямо снизхождение от страна на касационния състав би била неуместна. В този смисъл по делото не се установяват други обстоятелства, а и такива не се изтъкват, които да не са били взети предвид от инстанциите по същество и да пораждат необходимост от допълнително смекчаване на наложеното наказание. Относно присъдените обезщетения за причинени имуществени вреди в настоящото производство не са направени каквито и да било възражения от страна на защитата. Ето защо съдът не констатира да е налице някоя от предпоставките на чл.422 ал.1 т.5 вр. с чл.348 ал.1 т.1-3 от НПК, поради което искането за възобновяване на наказателното производство е неоснователно и на основание чл.426 ал.1 вр. с чл.354 ал.1 т.1 от НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ без уважение искането на осъдения В. И. В. за възобновяване на наказателното производство по НОХД № 14382/2010 г. на РС - София и ВНОХД № 5749/2013 г. на Софийски градски съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: