Р Е Ш Е Н И Е № 194 С., 21.04.2012 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на дванадесети април две хиляди и дванадесета година, в състав: Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА при секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№834 по описа за 2011г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. И. С., И. А. С., С. А. К., К. П. К., Т. П. У., С. К. Т., С. П. С., А. И. А., Теменуга И. М., Н. Д. Н., Ж. Г. Ж., С. К. Б., И. Ж. С., И. С. С., С. К. Б., К. И. С., М. И. Д., С. В. С., А. С. С. и Ц. С. С. срещу решение №526 от 15.04.11г. по гр.д.№1999/10г. на Варненския окръжен съд. Жалбоподателите поддържат, че обжалваното решение противоречи на практиката на ВКС, според която ответниците по иск за собственост, основан на земеделска реституция, не могат да оспорват идентичността между притежавания от наследодателя на ищците и възстановения имот, ако самите те не заявяват собствени права върху същия имот към момента на образуване на ТКЗС. Ответниците Б. П. Г., Д. П. Д. и И. Г. И. оспорват жалбата. Считат, че тя е неоснователна. Ищците не са собственици на спорните части от имоти, тъй като са били налице пречките на чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността. Настояват за косвен съдебен контрол за законосъобразност на решението за възстановяване на собствеността. С определение №1241 от 21.12.2011г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по въпроса за допустимите възражения, които може да противопостави ответникът по иск за собственост, основан на земеделска реституция. За да се произнесе по този въпрос и по касационната жалба, съдът взе предвид следното: С обжалваното решение състав на Варненския окръжен съд е потвърдил решение №576/23.02.10г. по гр.д.№1439/09г. на Варненския районен съд, с което са били отхвърлени предявените искове по чл.108 от ЗС – за установяване на собствеността и предаване владението върху реална част с площ от 306 кв.м. от УПИ VІ-541 от кв.79 по плана на [населено място], оцветена в червено на скицата, неразделна част от решението, както и на реална част с площ от 353кв.м. от УПИ Х-2013 в кв. 79, оцветена в жълто по същата скица. Въззивният съд е приел, че процесните реални части от имоти попадат в бивш стопански двор на ТКЗС. Те са възстановени на ищците с две решения на съда по чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ – решение №236 от 20.02.06г. по адм.д.№5606/05г. на Варненския районен съд и решение №96 от 30.01.07г. по адм.д.№1219/06г. на Варненския окръжен съд. Въз основа на тях е издадено и последващо позитивно решение на ОСЗ А.. Същевременно ответниците още на 30.06.97г. са закупили с договор по §29, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ тази част от стопанския двор, включена в парцел VІ-541 с площ от 6370кв.м., представляваща паркинг с бетонова настилка. С договор от 02.06.1998г. те са закупили от държавата земята, включена в парцел VІ-541, части от който са спорни по настоящото дело. От правна страна съдът е приел, че предявеният иск е неоснователен. По делото не е установена идентичност между земеделските земи, които е притежавал наследодателят на ищците преди образуване на ТКЗС и имотите, които са възстановени на неговите наследници в стари реални граници по реда на чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ. Освен това – правата на наследодателя са установени с декларация по чл.12, ал.3 от ЗСПЗЗ, която не е достатъчно писмено доказателство в състезателното съдебно производство, още повече, че тя не е и представена по делото. В процеса не е установено по категоричен начин твърдяното придобивно основание – давностно владение за период от 20 г. преди обобществяването на земята. Освен това – не е установено отнемането на имота и внасянето му в организация по чл.10 от ЗСПЗЗ или отстъпването му безвъзмездно на стопанството или държавата. По въпроса за допустимите възражения срещу иск за собственост, основан на земеделска реституция, обжалваното решение противоречи на практиката на ВКС, на която се е позовал жалбоподателят - решение №1082 от 05.12.08г. по гр.д.№25702007г. на ІІ ГО на ВКС, решение №1519 от 17.11.08г. по гр.д.№10332007г. на ВКС, ІІ ГО. В тях най-общо се приема, че по иск за собственост, основан на земеделска реституция, ответникът не може да оспорва легитимацията на ищеца с възражението, че неговият наследодател не е бил собственик на спорния имот към момента на обобществяването му, ако самият той не заявява права върху имота към същия момент. Ответникът може да противопоставя по предявения иск само собствени права, които изключват правата на ищеца. Настоящият състав намира за правилна тази практика на ВКС, която е установена при действието на ГПК /отм./, още повече, че в същия смисъл е и последващата задължителна практика по чл.290 от ГПК - решение №426 от 21.07.2009г. по гр.д.№2713/2008г. на ВКС, ІІ ГО, решение №595 от 04.12.2009г. по гр.д.№3474/2008г. на ВКС, ІІ ГО, решение №329 от 27.04.2010г. по гр.д.№927/09г. на І ГО; решение №185/28.05.10г. по гр.д.№65/10г. на ІІ ГО; решение №540/13.07.10г. по гр.д.№1837/09г. на І ГО; решение № 365/15.10.10г. по гр.д.№1493/09г. на ІІ ГО. Тази практика следва да намери приложение и по настоящото дело. По съществото на касационната жалба: Основателно е оплакването на жалбоподателите, че въззивният съд е основал решението си на едно недопустимо възражение срещу правото на собственост на техния наследодателя върху спорния имот към момента на образуване на ТКЗС. След като ответниците не са противопоставили насрещни права върху имота към същия момент, съдът не е следвало да разисква придобивното основание на наследодателя на ищците и дали притежавания от него имот е идентичен с този, който е възстановен на наследниците му по реда на ЗСПЗЗ. Същевременно липсва произнасяне по основното възражение на ответниците срещу материалноправната легитимация на ищците. Спорният имот попада в бивш стопански двор на ТКЗС и възстановяването му се извършва при условията на чл.10, ал.12 от ЗСПЗЗ, вр.чл.11, ал.2, т.3, ал.3, ал.4 и ал.5 и чл.45 от ППЗСПЗЗ. Ответниците противопоставят права върху спорните части от имоти, придобити по реда на чл.56а и сл. от ППЗСПЗЗ. Въззивният съд не се е произнесъл по тази конкуренция на права, която представлява същинският спор по делото, ето защо постановеното от него решение следва да бъде отменено и делото да се върне за ново произнасяне от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото съдът следва да упражни косвен съдебен контрол за законосъобразност на решенията за възстановяване на собствеността на ищците, но не от гледна точка на това дали наследодателят им е бил собственик на спорните земи към момента на образуване на ТКЗС, а дали са били налице условията на чл.10, ал.12 от ЗСПЗЗ, вр.чл.11, ал.2, т.3, ал.3, ал.4 и ал.5 и чл.45 от ППЗСПЗЗ за възстановяването на собствеността. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение №526 от 15.04.11г. по гр.д.№1999/10г. на Варненския окръжен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: