Р Е Ш Е Н И Е № 35 София, 05 юни 2014 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на .. двадесет и трети януари ………. 2014 год. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: .. Севдалин Мавров ............................... ЧЛЕНОВЕ: .. Даниела Атанасова ............................ .. Красимир Шекарджиев .................... при секретар .. Иванка Илиева ....................................... и в присъствието на прокурора от ВКП .. Ивайло Симов .................., като изслуша докладваното от съдията .. С. Мавров ............................ НОХД № .. 2222 .. / .. 13 .. год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на глава ХХХІІІ НПК. В срок е постъпило искане от страна на осъдения Л. Л. за възобновяване на ВНОХД № 932/13 год. по описа на Пловдивския окръжен съд. Атакува се постановеното по делото и неподлежащо на касационна проверка решение № 276 от 18.10.13 год., с което е потвърдена присъда № 3 от 07.01.13 год. по НОХД № 2316/12 на Пловдивския районен съд. Посочено е основанието по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 3 НПК – допуснати съществени процесуални нарушения и явна несправедливост на наложеното наказание. Извежда се искане или да се измени решението, като се намали наложеното на Л. наказание, или делото да се върне за ново разглеждане. Не са посочени конкретни доводи. В съдебно заседание осъденият и неговите упълномощени защитници не се явяват. По факс е постъпила молба от Л. чрез защитниците му – адв. С. Д. и адв. С. Х., да се даде ход на делото в тяхно отсъствие, като поддържат искането. Представителят на ВКП счита искането за неоснователно. Пледира същото да се остави без уважение. Върховният касационен съд, като взе предвид постановените съдебни актове, постъпилото искане, посоченото основание, липсата на конкретни доводи и становището на прокурора, намира следното: С цитираната присъда подсъдимият Л. Л. е признат за виновен в това, че при условията на продължавано престъпление за периода 23-25.11.11 год. в [населено място], като непълнолетен, но разбиращ свойството и значението на извършеното и можещ да ръководи постъпките си, след предварителен сговор в немаловажен случай с К. Л., отнел 2 790.00 лв. от владението на Ц. Ц., без неговото съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на осн. чл. 195, ал. 1, т. 5, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3, вр. чл. 26, ал. 1 и чл. 54 НК е осъден на ДЕВЕТ месеца лишаване от свобода с приложението на чл. 66 НК за срок от три години. Съдът на основание чл. 67, ал. 3 НК е постановил спрямо същия пробационна мярка „задължителна регистрация по настоящ адрес” с периодичност два пъти седмично в рамките на две години по времето на определения изпитателен срок. С присъдата съдът е осъдил за същата кражба и К. Л.. Произнесъл се е по веществените доказателства и разноските по делото. С атакуваното решение присъдата е потвърдена. В искането не се изтъкват доводи и по двете сочени основания. Единствено се твърди, че „приключилото дело с толкова несправедливо по размер и продължителност наказание е в противоречие с разпоредбите на НК и НПК”. Приема се, че в изводите на ПРС и ПОС не са „съобразени цялата съвкупна маса от всички факти и обстоятелства по делото”. Настоящият състав на ВКС намира, че при разглеждането на делото в двете контролирани инстанции и постановяването на съдебните актове не са допуснати процесуални нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 3 НПК. Наложеното на Л. наказание не е явно несправедливо. Предвидената в закона за извършеното престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 5, чл. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 НК санкция е лишаване от свобода до три години. При индивидуализацията на определеното на Л. наказание съдилищата по фактите в достатъчна степен са взели предвид като смекчаващи отговорността обстоятелства чистото му съдебно минало и младата му възраст. Същите, обаче, не следва да се надценяват с оглед проявената от двамата осъдени упоритост, високата равностойност на предмета на престъплението и факта, че пострадалия е лице в състояние на отслабена възможност за самозащита предвид възрастта му. При тези обстоятелства, съдилищата, индивидуализирали наказанието на Л. на девет месеца лишаване от свобода с отложено изпълнение за срок от три години, са проявили достатъчна снизходителност, поради което не са налице предпоставки за намаляването му. При тези съображения искането е НЕОСНОВАТЕЛНО и следва да се остави без уважение. Водим от горното и на осн. чл. 425, ал. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Л. Д. Л. за възобновяване на ВНОХД № 932/13 год. по описа на Пловдивския окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ:.............................................. ЧЛЕНОВЕ: 1............................................. 2.............................................