Р Е Ш Е Н И Е
№524
гр. София, 02 декември .2013г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести ноември, през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА
ДАНИЕЛА АТАНАСОВА
при секретар ИВАНКА ИЛИЕВА
и в присъствието на прокурора КРАСИМИРА КОЛОВА
изслуша докладваното от съдията ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА
н. д. №1714/2013г.
Производството е образувано по искане на задочно осъдения А. А. за възобновяване на нохд №1519/2011г. на Районен съд /РС/- Русе, за отмяна на постановената по него и влязла в сила присъда и връщане на делото за ново разглеждане, по реда на чл.423 от НПК.
Декларира се и явна несправедливост на определеното наказание, предпоставяща ревизия на атакувания съдебен акт в санкционната част.
В съдебно заседание на 26.11.2013г. осъденото лице и неговият процесуален представител поддържат заявените претенции.
Прокурор при Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за законосъобразно прилагане на задочната процедура от първоинстанционния съд и пледира за наличие на основание по чл.422, ал.1, т.5, вр.чл.348, ал.1, т.3 от НПК.
Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда №264 от 14.12.2011г., по нохд №1519/2011г., Русенски РС е признал А. Х. А. за виновен в извършена на 10.02.2011 година, в [населено място], при условията на опасен рецидив измама, чрез въвеждане в заблуждение на И. С. Ц., с цел имотна облага, като с инкриминираното престъпление по чл.211, пр.2, вр.чл.209, ал.1 от НК е причинена вреда на пострадалата, в размер на 150 лева и му наложил наказание - ПЕТ ГОДИНИ лишаване от свобода, при строг режим, в затворническо общежитие от закрит тип.
Визираният съдебен акт не е бил предмет на въззивен контрол и придобил юридически стабилитет на 30.12.2011 година.
Искането за възобновяване на нохд №1519/2011г. на РС – Русе е подадено в предписания от чл.421, ал.3, пр.2 от НПК шестмесечен срок от узнаване, че присъдата е влязла в сила и допустимо за разглеждане, при условията на чл.419-425 от НПК, но преценено при съблюдаване на действащото законодателство, сочи на неоснователност.
Правото на задочно осъдения да иска отмяна на придобилия юридически стабилитет съдебен акт, по реда на извънредния способ за проверка, при всяко обективно незнание за започване на наказателното преследване срещу него на досъдебната фаза и за продължаването му в последващата фаза пред съда, е предоставено от чл.423 от НПК.
Очертаните във визираната норма предписания са предпоставени от регламентираните в чл.55 от НПК основни права на обвиняемия /подсъдим/ в наказателния процес, между които и това да участва лично в наказателното разследване във всичките му фази и стадии на развитие, чрез даване на обяснения по обвинението, представяне на доказателства, предявяване на искания, доводи и възражения. Законодателят е отговорил нормативно на изискванията на Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС) /чл.6, пар.3, б.„а”,”b”,”c” и „d”/ за справедлив процес, свързан с правото на всеки подробно да бъде информиран за характера и причините на обвинението срещу него, да се защитава лично или да ползува квалифицирана адвокатска помощ, да присъства непосредствено при разпита на свидетели и в извършването на други процесуално-следствени действия, посочени от обвинителната власт и защитата, или реализирани по служебен почин от решаващия орган. Правната разпоредба на чл.423 от НПК е съобразена и с практиката на съда в Страсбург, изрично установяваща на лицата, осъдени задочно да бъде осигурен достъп до съдебна инстанция, която да се произнесе по искането им за проверка на правилността на влязлата в сила присъда, както относно спазването на процесуалните гаранции на правото на защита, така и досежно приложението на материалния закон.
Правото на обвиняемия /подсъдимия/ да участвува лично в наказателния процес и да обективира защитната си позиция има диспозитивен характер и то не следва да бъде упражнявано във вреда на обществения интерес от своевременно и ефективно наказателно правосъдие, и да препятства постигането на целите в чл.1 от НПК. Институтът на задочното производство, регламентиран от процесуалния кодекс несъмнено представлява ограничаване на възможностите за пълноценно реализиране правата в наказателния процес, което обаче е съвместимо с разпоредбите на чл.31, ал.4 и чл.57, ал.2 от Конституцията на Р България и може да бъде законосъобразно прилаган при разумно тълкуване на предписанията за провеждане на разследване,в рамките на очертаната от чл.269, ал.3 от НПК процедура.
Представената по делото писмена документация предпоставя изводи, че осъденият А. е участвал лично в досъдебното разследване и същият е бил надлежно уведомен за съдебното производство по нохд №1519/2011г. на Русенски РС.
С постановление от 18.05.2011г. срещу А. Х. А. е повдигнато обвинение за осъществено на 10.02.2011 година престъпно посегателство по чл.211, пр.2, вр.чл.209, ал.1 от НК, предявено му на същата дата и на лицето е взета мярка за неотклонение – подписка. След проведени разпити на обвиняемия и на съпричастните към неправомерното деяние свидетели, прилагане на относимите писмени доказателства, на 30.06.2011г. Районна прокуратура /РП/ - Русе внася обвинителен акт в съответния първостепенен съд.
Русенски РС е насрочил образуваното нохд №1519/2011г. за разглеждане в открито заседание на 03.10.2011г., за което подсъдимият е призован на 06.07.2011г., като на същия са връчени съдебните книжа /препис от обвинителния акт и разпореждане на съдията-докладчик от 01.07.2011г./ и е изпълнена процедурата по чл.254, ал.4 от НПК.
Съдебното заседание на 03.10.2011г. не се състояло, поради неявяването на А. А. и независимо от наличието на предпоставките на чл.269, ал.3, т.3 от НПК за разглеждане на делото, като след изменение на мярката за неотклонение на подсъдимия в задържане под стража, са предприети мероприятия за установяване на неговото местонахождение, чрез местно и общодържавно издирване. Положените процесуални усилия са обективирани в предоставени официални справки от ОД на МВР, гр.Русе от 12.12.2011г., от които е видно, че лицето е обявено за издирване с бюлетин №278/06.10.2011г. на ОДМВР-Русе и телеграма №34470/06.10.2011г. на ГДКП, но не е намерено; липсват данни в граничните масиви да е напускало страната легално, като надлежните полицейски органи разполагат с оперативна информация за пребиваването му в Германия на неизвестен адрес.
На 14.12.2011г. след преценка на РС – Русе за съществуваща реална възможност за разкриване на обективната истина в процеса в отсъствие на А. А., на основание чл.269, ал.3, т.2 от НПК, е даден ход на делото и с участие на служебен защитник проведено следствие, приключило с осъдителна присъда.
След влизане в сила на съдебния акт, на 07.04.2013г. осъденият е задържан в Хамбург, Германия, въз основа на издадена на 21.06.2012г. европейска заповед за арест, за привеждането му в изпълнение.
Очертаните данни, установяващи процесуално поведение на А. А., препятстващо присъствието му в съдебната фаза на наказателния процес, въпреки реализираните от първостепенния съд процесуални действия, оценени във взаимовръзка с приобщената доказателствена съвкупност за изясняване на фактите по обвинението , мотивират заключение за правилно приложена задочна процедура.
Институтът на възобновяване на наказателните дела по реда на чл.423 от НПК цели да възстанови конституционно установеното право на обвиняемия /подсъдим/, изрично регламентирано в разпоредбата на чл.55 от НПК и уредено като стандарт съгласно чл.6, пар.3, б ”с” и „d” от КЗПЧОС да участва лично в процесуалните действия, предприети срещу него в рамките на досъдебното и съдебно производство.Същият предпоставя кумулативна даденост на изискванията - задочно осъденото лице да не е знаело за наказателното преследване срещу него и незнанието да се дължи на причини, извън недобросъвестността му. При констатация, че правото на лично присъствие на обвиняемия /подсъдим/ е накърнено в резултат на незаконосъобразна процесуална дейност на компетентните органи /липса на надлежно уведомяване; нарушена процедура по призоваване; проведено задочно производство при отсъстващи предпоставки по чл.269, ал.3 от НПК или без осигуряване на процесуален представител, упражняващ адвокатска професия/, несъмнено осъденият основателно би се позовал на допуснати нарушения с негативно отражение върху правото на защита. Процесуален механизъм за санирането им е именно възобновяването на наказателното производство и свързаните с него отмяна на опорочения влязъл в сила съдебен акт и връщане на наказателното дело за ново разглеждане от стадия, когато е започнала задочната процедура.
Когато обаче обвиняемият /подсъдим/ сам се е поставил в такова състояние, било защото е напуснал първоначално посочения адрес без уведомяване на съответните длъжностни лица, или се е укривал в страната и в чужбина, демонстрирайки нежелание да участвува в производството, липсва визираното в чл.423, ал.1 от НПК основание.
В коментирания смисъл е практиката на ВКС по приложението на чл.362 от стария процесуален закон /ДВ, бр.70 от 1999г./ и на чл.423 от сега действащия кодекс /обн. ДВ, бр.86 от 28.10.2005 г., в сила от 29.04.2006г./, и на Европейския съд по правата на човека във връзка с претендираното несъблюдаване на чл.6, т.3, б.”с”и „d”от КЗПЧОС.
ВКС и Съдът в Страсбург са категорични, че уведомяването на дадено лице за започналото срещу него наказателно преследване съставлява юридически факт с голяма важност и поради тази причина трябва да отговаря на условията за форма и съдържание, които могат да гарантират ефективното упражняване на процесуалните му права.
При обективна даденост на фактически данни, доказващи че обвиняемият /подсъдим/ знае за наказателното преследване, за естеството и причината за повдигнатите обвинения, и няма намерение да вземе участие в наказателния процес или желае да го избегне, е изключена обаче възможността на осъдения, след узнаване на постановената присъда да предизвика ново разглеждане на делото, при проведена в негово отсъствие досъдебна или съдебна процедура. Буквата и духът на чл.6 от КЗПЧОС не забраняват на едно лице по своя собствена воля да се откаже изрично или мълчаливо от правото си да се ползва от гаранциите на справедливо гледане на наказателното дело. Този отказ, за да се счита действителен за преследваните от Конвенцията цели, трябва да бъде установен по категоричен начин и да бъде придружен от минимални гаранции, без да влиза в противоречие със значим обществен интерес. 1
Промяна в очертаната позиция не внасят измененията в института, обнародвани с ДВ, бр.109 от 23.12.2008г. и 93/25.11.2011г.
Нормата на чл.423, ал.1 от НПК /в актуалната редакция, в сила от 27.12.2008г. до 29.11.2011г./, предвижда императивно уважаване на искането на задочно осъдения за възобновяване на делото, поради неучастие в наказателното производство, освен ако след изпълнение на процедурата по чл.254, ал.4 от НПК, лицето не се е явило в съдебно заседание без уважителни причини или се е укрило.
Установеният към момента регламент /ДВ, бр.93/25.11.2011г./ също е категоричен, че искането на осъдения по чл.423, ал.1 от НПК е основателно, освен при прояви на недобросъвестност, изразили се в укриване от надлежните органи, препятстващо съблюдаването на чл.254, ал.4 от НПК или предпоставящи правоприлагането на действащата процесуална разпоредба на чл.269, ал.3, т.3 от НПК, след предявяване на обвинението в досъдебното производство.
Конкретиката в разисквания казус, сочеща на лично присъствие А. А. при досъдебното разследване, съответно на надлежното му и своевременно уведомяване за съдебното производство по нохд №1519/2011г. на Русенски РС, и на последвалата непосредствено след реализираното на 06.07.2011г. призоваване, промяна в мястото на пребиваване и установяване в чужбина на неизвестен адрес, се субсумира от лимитираната в нормата алтернатива - укриване на лицето, създало пречка за участието му в съдебната фаза на процеса
_____________________________________________________________
1. решение №172/01.03.2007г. по н.д.№913/2006г. на 3-то н.о. на ВКС; решение №258/15.06.2010г. по н.д.№194/2010г. на 3-то н.о. на ВКС; решение от 12.02.1985г. на ЕСПЧ по делото Колоца срещу Италия; решение от 21.02.1990г. по делото Хакансон и Стюресон срещу Швеция; решение от 01.03.2006г. по делото Сейдович срещу Италия; решение от 23.05.2006г. по делото К. срещу България; решение от 18.10.2006г. по делото Х. срещу Италия;
В подкрепа на изведеното заключение са и ограниченията в правния статут на обвиняемия /подсъдим/, произтичащи от взетата от компетентните разследващи органи мярка за неотклонение – подписка. Съгласно чл.60 от НПК, подписката се състои в поемане на задължение от обвиняемото /подсъдимо/ лице да не напуска местоживеенето си без надлежно разрешение, което А. е дерогирал и въпреки проведеното издирване, не е открит до задържането му на 07.04.2013г.
Изложените съображения мотивират настоящия състав да приеме, че проведената задочна процедура по нохд №1519/2011г. на РС-Русе, в отсъствие на А. А., не обосновават ограничаване на правото на защита на осъдения от съда и предпоставят неоснователност на искането за отмяна на атакувания акт, по реда на чл.423, ал.1 от НПК, с последващо връщане на делото за ново разглеждане.
Несъстоятелни са и бланкетно релевираните оплаквания за явна несправедливост на наложеното на осъдения А. наказание.
Санкцията - лишаване от свобода за срок от ПЕТ ГОДИНИ е справедливо отмерена, при съблюдаване тежестта на престъплението /измамливи действия по повод наложително за здравето на човека кръвопреливане, вредите от които не са репарирани до момента/; с отдаване на нужното значение на личната опасност на извършителя на неправомерното деяние /многократно осъждан/; и след отчитане на смекчаващите и отегчаващи наказателната отговорност обстоятелства.
Водим от горното, Върховният касационен съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на задочно осъдения А. А. за възобновяване на нохд №1519/2011г. на Русенски РС, и за отмяна или ревизия на влязлата в сила присъда №264 от 14.12.2011г.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2. |