6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 489 София, 29.10.2019 година
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Соколова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Гълъбина Генчева
при секретар
като изслуша докладваното от съдия С. Калинова
гражданско дело № 1748 от 2019 година, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх.№7869/11.03.2019г., подадена от В. А. П. и М. Г. П., двамата от [населено място], чрез процесуалния им представител адв.К. А., срещу решение №236/22.02.2019г., постановено от осми граждански състав на Пловдивския окръжен съд по в.гр.д.№2123/2018г., с което е обезсилено постановеното от първоинстанционния съд решение, с което е отхвърлен предявеният от В. Т. Т. против В. А. П. и М. Г. П. по реда на чл.76 ЗН иск за признаване на относителната недействителност на договор за дарение за ¼ идеална част от правото на собственост върху 1/3 идеална част от ПИ №............ по КК на [населено място], [улица] площ от 307кв.м., върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор ..........., намиращ се в сграда №2, разположена в ПИ ............, представляващ апартамент с площ от 123.09кв.м., с прилежащи части : приземна стая, 1/3 ид.част от таванско помещение и 1/3 ид.част от изба и върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор ............, намиращ се в същата сграда №2, представляващ гараж с площ от 28.47кв.м., с прилежащи части: приземна стая, 1/3 ид.част от таванско помещение и 1/3 ид.част от изба, оформен с н.а.№..., том ..., дело №..../2015г. по описа на нотариус С. К., и искът за признаване на относителната недействителност по реда на чл.76 ЗН на договор за покупко-продажба на правото на 1/6 ид.част от правото на собственост върху ПИ ........... по КК на [населено място] и ½ идеална част от правото на собственост върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор .......... по КККР на [населено място], намиращ се в сграда №2, разположена в ПИ ............, представляващ апартамент с площ от 123.09кв.м., с прилежащи части: приземна стая, 1/3 ид.част от таванско помещение и 1/3 ид.част от и ½ идеална част от правото на собственост върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор .........., намиращ се в сграда №2, разположена в ПИ .........., с предназначение: гараж в сграда, с площ от 28.47кв.м., с прилежащи части: приземна стая, 1/3 ид.част от таванско помещение и 1/3 ид.част от изба, оформен с н.а.№..., том ..., дело №.../2015г. по описа на нотариус С. К., и е допусната делба между В. Т. Т., В. А. П. и М. Г. П. на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ........ по КККР на [населено място], с адрес [населено място], [улица], ет.4, намиращ се в сграда №2, разположена в ПИ №........., с предназначение: жилище, апартамент, с площ от 123.09кв.м., с прилежащи части: приземна стая, 1/3 ид.част от таванско помещение и 1/3 ид.част от изба, ведно с 1/3 ид.част от ПИ №........... по КК на [населено място], находящ се в [населено място], [улица], с площ от 307кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, при квоти ¼ ид.част за В. А. П., 2/4 ид. Части общо в режим на съпружеска имуществена общност за В. А. П. и М. Г. П. и ¼ ид.част за В. Т. П., и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.
В изложението към подадената касационна жалба се поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Излагат се съображения, че в обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по въпроса неразглеждането от първоинстанционния съд на възражението за намаляване на направеното дарение до размера на запазената част на ответницата има ли за последица постановяване на решение по непредявени искове или недопустимо ли е като постановено по непредявен иск съдебното решение по иск за делба поради неразглеждане на направено възражение за намаляване на дарение до размера на запазената част на ответницата. Според касаторите даденият от въззивния съд отговор на така поставения въпрос противоречи на трайната практика на ВКС, според която предмет на делото е спорното материално субективно право – претендирано или отричано от ищеца, индивидуализирано от основанието и петитума на иска, а правната квалификация се определя от съда съобразно въведените от ищеца твърдения, като решението на съда е недопустимо, когато в нарушение на принципа на диспозитивното начало се е произнесъл по предмет, за който не е бил сезиран или когато е определил предмета на делото въз основа на обстоятелства, на които страната не се е позовала /решение №77/08.03.2011г. по гр.д.№127/2010г. на Четвърто ГО на ВКС и решение №249/23.07.2010г. по гр.д.№92/2009г. на Четвърто ГО на ВКС/. Излагат съображения, че в трайната си практика ВКС винаги е заставал на становището, че неизпълнението на задължението на съда да се произнесе по всички искания, възражения и доводи на страните води до неправилност на съдебното решение и в тези случаи ВКС е отменял въззивните решения като неправилни, а не ги е обезсилвал като недопустими /решение №222/27.03.2018г. по т.д.№505/2017г. на Второ ТО на ВКС/.
Според касаторите е налице основание за допускане на касационно обжалване и по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК. Считат, че обжалваното от тях въззивно решение е очевидно неправилно – за да обезсили решението на районния съд като недопустимо въззивният съд е приел, че „с решението си първоинстанционният съд е разгледал предявения иск по чл.76 ЗН, но като го е отхвърлил не е разгледал направеното възражение за намаляване на дарението, което бащата на ответницата е направил в полза на първия ищец…което на практика има за последица постановяване на решение по непредявени искове“.
В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК съделителката В. Т. Т. изразява становище, че не са налице поддържаните от касаторите основания за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения. Претендира присъждане на направените във връзка с подаването на отговора разноски.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК.
Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията са следните:
В. А. П. и М. Г. П. са предявили срещу В. Т. Т. иск за делба с твърдението, че са придобили права в съсобствеността въз основа на договор за дарение /н.а.№..., т...., дело №.../2015г. на СВ-А./ за съделителя В. П., а за съделителката М. П. – по договор за покупко-продажба /н.а.№..., т...., дело №.../2015г. на СВ-А./.
В срока по чл.212 ГПК съделителката В. Т. Т. е предявила против В. А. П., М. Г. П. и прехвърлителя по сключените през 2015г. договори Т. П. Т. иск за прогласяване на извършените договори за относително недействителни спрямо нея по реда на чл.76 ЗН с твърдението, че процесните имоти са съсобствени между нея и Т. П. Т. по наследство.
На 24.02.2017г. преди провеждане на първото съдебно заседание по делото, Т. П. Т. е починал, като от удостоверение за наследници №20-00-1289/08.03.2017г., издадено от [община] се установява, че В. Т. Т. е единствен негов наследник по закон, тъй като П. Т. Т., син на наследодателя, е починал на 18.07.2008г. неженен и без деца.
С писмена молба с вх.№1015, подадена на 23.01.2018г., т.е. на датата, за която е насрочено първото по делото заседание, В. Т. Т. е заявила при условията на евентуалност искане за намаляване на дарението, извършено с н.а.№..., дело .../2015г. до размера на запазената си част от наследството.
Първоинстанционният съд е приел предявения по реда на чл.76 ЗН иск за неоснователен по съображения, че в случая се касае до съсобственост, възникнала вследствие прекратяване на съпружеска имуществена общност и наследяване, докато разпоредбата на чл.76 ЗН е приложима само за актове на разпореждане, извършени с наследствена вещ или идеална част от такава.
Приел е, че в настоящето производство възражението за намаляване на дарение не може да бъде разгледано, тъй като в делбената маса не са включени всички вещи, притежавани от Т. Т., съответно дарени на В. П., поради което последният не би могъл да упражни правото си по чл.34 ЗН.
С оглед на това първоинстанционният съд, след като е отхвърлил предявения по реда на чл.76 ЗН иск, е допуснал делбата между В. Т. Т., В. А. П. и М. Г. П. при квоти ¼ ид.част за В. Т. Т., ¼ ид.част за В. А. П. и 2/4 ид.части общо в режим на съпружеска имуществена общност за В. А. П. и М. Г. П..
С обжалваното решение, произнасяйки се по подадената от В. Т. Т. въззивна жалба, въз основа на данните по делото въззивният съд е приел, че В. П. и съпругата му М. П. черпят права от прехвърлителни сделки, които Т. Т. /баща на В. Т./ е направил в полза на В. П., дарявайки му своята придобита по наследство ¼ ид.част /н.а.№.../18.03.2015г. на нотариус С. К., и по силата на покупко-продажба в полза на В. П., извършена по време на брака му с М. П., с което е продал своята ½ ид.част от имота /н.а.№.../23.03.2015г. на нотариус С. К.. За В. Т. пък е прието, че черпи права по наследство от своята майка И. Т., чийто дял възлиза на ¼ ид.част от имота, като по делото е изяснено, че И. Т. след своята смърт през 2010г. оставя за наследници своя преживял съпруг Т. Т. и дъщеря В. Т., както и че И. Т. и Т. Т. са притежавали имота в режим на съпружеска имуществена общност.
Взето е предвид, че в първоинстанционното производство В. Т. е предявила инцидентен установителен иск с правно основание чл.76 ЗН, с който е поискано да бъдат обявени за относително недействителни прехвърлителните сделки на разпореждане с посочените части от наследственото имущество, извършени от Т. Т. в полза на В. П. и М. П., по който като ответници са конституирани двамата съделители, както и прехвърлителя Т. Т..
Взето е предвид също така, че в условията на евентуалност спрямо предявения по реда на чл.76 ЗН съделителката В. Т. е направила възражение за намаляване на дарението, което Т. Т. е извършил в полза на В. П., като са изложени съображения, че правото на възстановяване на запазена част от наследството е имуществено субективно право с преобразуващ ефект, процесуално допустимо е да бъде предявено под формата на възражение и съдът дължи произнасяне по него с изричен диспозитив.
С оглед на това е прието, че предявеното от В. Т. придобивно основание на спорното право включва в себе си наследяване, недействителност на прехвърлителни сделки на разпореждане с части от наследствено имущество, а при условията на евентуалност и намаляване на дарението, което Т. Т. е извършил със своята ¼ ид.част от имота в полза на В. П.. И тъй като с решението си първоинстанционният съд е разгледал предявения иск по чл.76 ЗН, но като го е отхвърлил не е разгледал направеното възражение за намаляване на дарението, което възражение представлява преюдициален въпрос, доколкото съставлява част от фактическия състав по придобиване на претендираните от В. Т. собственически права, въззивният съд е приел, че това има за последица постановяване на решение по непредявени искове. Изложени са съображения, че възражението за намаляване на дарението, от което В. Т. черпи права, е в обуславяща връзка със спора за собствеността и съответно за правилното определяне на обема на правата на всеки един от съсобствениците, като липсата на произнасяне по този въпрос означава, че не е разгледан в пълнота фактическият състав, на който съделителката В. Т. основава правата си и не е постановено решение по повдигнатия спор със всички елементи от фактическия състав по придобиване на претендираните собственически права върху имота, предмет на делбата. Поради това е прието, че решението на първоинстанционния съд, като постановено по непредявени искове, е недопустимо и следва да бъде обезсилено, като делото следва да бъде върнато на районния съд за постановяване на решение по предявените искове с изясняване и произнасяне по всички елементи от фактическия състав по придобиване на претендираните собственически права върху имота, предмет на делбата.
Така изложените от въззивния съд съображения обосновават извод за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по поставения от касаторите въпрос недопустимо ли е като постановено по непредявен иск съдебното решение по иск за делба поради неразглеждане на направено от ответник в производството възражение за намаляване на дарение до размера на запазената му част от наследството. Касационното обжалване следва да бъде допуснато по реда на чл.280, ал.1, т.3 ГПК с оглед особеностите на настоящия случай, като се има предвид, че прехвърлителят по договора, чиято относителна недействителност се твърди, е починал в хода на производството, както и с оглед необходимостта на въпроса да бъде даден отговор при съобразяване на особеностите на делбеното производство.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване решение №236/22.02.2019г. по от осми граждански състав на Пловдивския окръжен съд по в.гр.д.№2123/2018г.
Указва на касаторите В. А. П. и М. Г. П. в едноседмичен срок от съобщението да внесат по сметка на ВКС държавна такса в размер на 50лв. /петдесет лева/ и да представят доказателства, че държавната такса е внесена.
След представяне на доказателства, че дължимата държавна такса е внесена, делото да се докладва на председателя на Първо ГО на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението е окончателно.
Председател: Членове:
|