О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

Ключови фрази
правосубектност * преобразуване на търговски дружества

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 490

гр. София, 18.08.2009 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на седемнадесети август през две хиляди и девета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА

ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 465 по описа за 2009г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на „Н” О. чрез процесуалния му представител адв. М срещу определение № 288 от 16.03.2009г. по ч. гр. д. № 498/2009г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 4 състав. С обжалвания съдебен акт е оставена без уважение частната жалба на „Н” О. срещу разпореждане от 24.09.2008г. по т. дело № 1413/2002г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-10 състав, с което върната на основание чл. 200, ал. 1, б. „а” ГПК /отм./ въззивната жалба на „Н” О. против решение от 03.11.2003г. по т. дело № 1413/2002г. на СГС, ТО, VІ-10 състав.

Частният жалбоподател поддържа становище за неправилност на определението на САС поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В приложно към частната жалба изложение частният жалбоподател е обосновал допускането на касационно обжалване на съдебния акт с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – съдът се е произнесъл по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а именно по въпроса за сливането и загубването правосубектността на преобразуващите се дружества. Частният жалбоподател моли определението да бъде отменено.

Ответникът А. за с. к. , гр. С. не изразява становище по частната касационна жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение след като прецени данните по делото, приема следното:

Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 от ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт. Определението на Софийски апелативен съд е от категорията на определенията по чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК, поради което частната касационна жалба е процесуално допустима.

За да остави без уважение частната жалба на „Н” О. срещу разпореждането на Софийски градски съд, с което върната на основание чл. 200, ал. 1, б. „а” ГПК /отм./ въззивната жалба на „Н” О. против решение от 03.11.2003г. по т. дело № 1413/2002г. на СГС, ТО, VІ-10 състав, въззивният съд е приел, че въззивната жалба е просрочена. Решаващият съдебен състав е констатирал, че с решение от 20.05.1997г. по ф. дело № 2662/1997г. на СГС е вписано сливане на „С” ЕО. и „Н” ЕО. , рег. по ф. дело № 3226/1996г. на СГС, в дружество „С” О. , като съдружници са „Н” О. и държавата, но не е постановено прекратяване без ликвидация на „Н” О. , рег. по ф. дело № 3226/1996г. на СГС. Въззивният съд е установил, че с решение от 22.02.1999г. по ф. дело № 304/1999г. Плевенски окръжен съд е вписал преместване на седалището и адреса на управление на „С” ЕО. , рег. по ф. дело № 2662/1997г. на СГС, в гр. П..

При посочените фактически констатации Софийски апелативен съд е приел, че въпреки вписването на сливането, към момента на завеждане на иска и постановяване на решението „Н” О. продължава да съществува в правния мир, тъй като не е вписано прекратяването му поради сливане. В подкрепа на тези съображения е и доводът, че въззивната жалба и молбата за възстановяване на срока са подадени от „Н” ООД. Поради това и с оглед факта, че в удостоверението от 06.12.2002г. по ф. дело № 3226/1996г. на СГС, ФО е посочен адрес на управление на „Н” О. гр. С., ул. „Цар Самуил” № 1* от където призовката е върната с отбелязване, че на ул. „Цар Самуил” няма № 1* въззивният съд е направил извод, че приложение намира разпоредбата на чл. 51, ал. 4 ГПК /отм./. Решаващият съдебен състав е съобразил обстоятелството, че промененият адрес се отнася до „С” О. /погрешно изписано „С” ООД/, а не до „Н” ООД.

Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за спора, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. В случая значимият за спора правен въпрос е относно преобразуването на търговски дружества чрез сливане и правните последици на преобразуването по отношение правосубектността на преобразуващите се дружества.

По така посочения въпрос е налице практика на ВКС в смисъл, че сливането е форма на преобразуване на търговски дружества, при която две или повече търговски дружества образуват ново търговско дружество, в резултат на което преобразуващите се дружества се прекратяват без ликвидация, а имуществото и дейността им преминават към новото търговско дружество, което е универсален правоприемник на прекратените дружества. Следователно с вписване на сливането настъпват няколко правни последици: възниква новото търговско дружество, преобразуващите се дружества се прекратяват без ликвидация и имуществото, правата и задълженията на прекратените търговски дружества преминават в новоучреденото дружество. Регистърният съд на новоучреденото дружество е следвало да уведоми регистърния съд на преобразуващите се дружества, за да бъде извършено вписване на съответните обстоятелства и по партидата на тези дружества. Обжалваният съдебен акт е постановен в противоречие с практиката на ВКС, поради което касационното обжалване на въззивното определение следва да бъде допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

По делото са налице данни, че ищецът е изпращал съобщения до „Н” О. на адрес гр. С., ул. „Цар Самуил” № 127 /писмо изх. № ДС1-02-487/26.11.2002г./ и че новоучреденото дружество „С” О. е било първоначално регистрирано на адрес гр. С., ул. „Цар Самуил” № 1* Посочените обстоятелства, обсъдени във взаимовръзка с отразеното върху изпратената призовка на адрес гр. С., ул. „Цар Самуил” № 1* че на ул. „Цар Самуил” не съществува № 1* дават основание да се направи извод, че вероятно е допусната техническа грешка при изписване адреса на управление на преобразуваното дружество. Поради това съобщение за решението е следвало да се изпрати и на адрес гр. С., ул. „Цар Самуил” № 1* От друга страна в отговор на изпратеното от АСК до „С” О. , гр. П. промяна на седалището на новоучреденото дружество/ писмо изх. № 26-00-3058/23.05.2003г. за предоставяне на информация за актуалния адрес на купувача по приватизационния договор „Н” О. , частният жалбоподател е уведомил с писмо вх. № 26-00-3392/09.06.2003г. ищеца, че всяка поща до „Н” О. следва да бъде изпращана на адрес гр. П., бул. „Г. Кочев” № 1*„С” О. , т. е. на адреса на управление на новоучреденото дружество след извършената промяна от гр. С. в гр. П..

Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че като е приложил разпоредбата на чл. 51, ал. 4 ГПК /отм./ на базата на посочения в удостоверението от 06.12.2002г. по ф. дело № 3226/1996г. на СГС, ФО адрес на управление на „Н” О. и отбелязването върху призовката, че на ул. „Цар Самуил” няма № 1* въззивният съд е постановил неправилен съдебен акт. Следователно въззивното определение на САС и разпореждането на СГС трябва да бъдат отменени и делото върнато на Софийски градски съд за администриране на въззивната жалба.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ определение № 288 от 16.03.2009г. по ч. гр. д. № 498/2009г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 4 състав и разпореждане от 24.09.2008г. по т. дело № 1413/2002г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-10 състав.

ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за администриране на въззивната жалба.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.