Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е   №. 387   гр. София, 30 септември 2009г.   В   ИМЕТО   НА   НАРОДА             Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети септември, две хиляди и девета година, в състав:                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГРОЗДАН ИЛИЕВ                        ЧЛЕНОВЕ :ФИДАНКА ПЕНЕВА                                             ЦВЕТИНКА  ПАШКУНОВА                                                                                     при  секретар  ИВАНКА ИЛИЕВА и в присъствието на прокурора  АТАНАС  ГЕБРЕВ изслуша докладваното от съдията   ЦВЕТИНКА  ПАШКУНОВА н. д. №407/ 2009 година   Производството е образувано по искане на осъдения С. Т. Ж. за отмяна на присъда №10/22.05.2009година на Сливенски военен съд по реда на възобновяването, регламентиран в чл.425, ал.1, т.т.1 и 2, вр.чл.422, ал.1, т.5 НПК. В депозираното искане се релевират оплаквания за несъблюдаване на процесуалния и материален закон. В подкрепа на заявената позиция се навеждат доводи за неспазване предписанията на разпоредбата на чл.301НПК, приложима и в рамките на диференцираната процедура по чл.371, т.2, Глава двадесет и седма на НПК, и изискваща коментар по въпросите-извършено ли е деянието, съставлява ли то престъпление и неговото авторство. Поставя се акцент на несъответността на приетите от първостепенния съд фактически положения за инцидента на съдържимите се данни в депозираните по време на досъдебното разследване обяснения на осъдения Ж. за осъществено на 21.10.2008 година спрямо същия нападение от кучетата на И. И. , и на липсата на подробни мотиви за правната квалификация на неправомерното посегателство. Обосновава се престъпна несъставомерност на инкриминирания акт и непрецизност при очертаване на юридическото обвинение в обявената присъда, предпоставящи нарушение на материалния закон. Излагат се съображения, че поведението на С. Ж. не сочи на реализирани в присъствието на други хора хулигански действия по чл.325, ал.2НК, като при формулиране на диспозитива не е визирана чрез цифрово изписване конкретната хипотеза на особената правна норма. При условията на алтернативност се предлага отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото на Военен съд-Сливен за ново разглеждане, или прекратяване на наказателното производство по чл.24, ал.1, т.1 НПК, последното от които извън обсега на лимитираните касационни правомощия . В съдебно заседание на 25.09.2009 година осъденият С. Ж. , редовно уведомен не се явява, като неговите права и законни интереси се охраняват от упълномощен адвокат. В хода на съдебните прения защитата поддържа направеното искане след подробно възпроизвеждане на обективираната в него аргументация. Представителят на обвинителната власт дава заключение за неоснователност на искането на осъденото лице. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, съобразявайки становищата на страните и материалите по делото, за да се произнесе взе предвид следното: С присъда №10/22.05.2009г., постановена по НОХД №50/2009г., Сливенски военен съд, след проведено съкратено съдебно следствие по чл.373, ал.2, вр.чл.372, ал.4, вр.чл.371, т.2 НПК, е признал старши сержант С. Т. Ж. за виновен в извършени на 21.10.2008 година, в с. К., хулигански действия, отличаващи се с изключителна дързост, поради което и на основание чл.325, ал.2 НК ангажирал неговата наказателна отговорност и при съблюдаване изискванията на чл.55, ал.1, т.2, б”Б”НК му определил наказание-ПРОБАЦИЯ, с пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес и задължителни периодични срещи с пробационен служител, за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА . Присъдата не е обжалвана по предвидения в процесуалния закон ред и влязла в сила на 09.06.2009 година, с произтичащите от това правни последици-неотменимост по реда на инстанционното производство /“формална законна сила”, обективирана в разпоредбите на чл.412, ал.2НПК/, изключителност /”материална законна сила”, изразена в правилото non bis in idem-чл.24, ал.1, т.6 НПК/, задължителност /чл.413 НПК/ и изпълнителна сила /чл.412 ал.1 НПК / Искането на осъдения Ж. е допустимо за разглеждане в съдебно производство при очертаните от процесуалноправните норми на чл.419-чл.426, гл. ХХХІІІ НПК условия на извънредния способ за съдебен контрол- възобновяване на наказателните дела. Същото обаче преценено в контекста на предложените доводи за възобновяване на НОХД№50/2009г. на Военен съд-Сливен и отмяна на обявената по него присъда, е неоснователно. При осъществената съдебна проверка ВКС не констатира релевираните съществени процесуални нарушения, обосноваващи упражняване на възложената му от процесуалния закон компетентност /чл.425, ал.1НПК/. Сливенски военен съд съд не е дерогирал правните предписания на разпоредбата чл.301 НПК и не е пренебрегнал предявените от законодателя изисквания към постановения съдебен акт. Аргументи за това заключение се съдържат в нормативната база, очертаваща характера и особеностите на диференцираната процедура-съкратено съдебно следствие в производство пред първата инстанция. Регламентираната в чл.370-чл.374НПК процедура е насочена към обслужване на обществения интерес чрез ускоряване на наказателното производство, поради което съпроводена с компромисни поведенчески прояви на процесуалните участници и предопределени от същите процесуалноправни, и материалноправни ползи и тежести. Представителят на прокуратурата е улеснен в полагането на усилия и осъществяване на действия по доказването на своята обвинителна теза, като постига бързо своевременно осъждане и санкциониране на престъпните посегателства, съгласявайки се със снизхождението при индивидуализация на наказателната отговорност. Обвиненото лице получава по–леко наказание, приемайки по собствено желание процесуални ограничения, свързани с възможността да спори по предложените от прокурора фактически констатации и да участвува непосредствено в събирането и проверката на доказателствени източници, подкрепящи и оборващи обвинението, които осуетяват претенциите за накърнено право на защита в тази насока и стесняват обсега на свързаните с него нарушения. Заявеното от С. Ж. признание на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, в съдебно заседание на 22.05.2009 година е създало процесуални предпоставки за правоприлагане особените правила на чл.370-374НПК, в предвидената по чл.371, т.2 НПК алтернативна форма и мотивирало органа по процесуално ръководство да вземе решение за разглеждане на делото при установения в глава ХХVІІ НПК регламент - израз на правомощието му по свой почин или по искане на подсъдимото лице, и при съответна преценка да определи реда за провеждане на съдебното производство. Първостепенният съд е съобразил, че волеизявлението на Ж. е подкрепено от доказателствата, събрани и проверени в хода на досъдебното разследване, удовлетворявайки основополагащото принципно начало на чл.31 от Конституцията, възпроизведено в чл.116 НПК за недопустимост обвинението и присъдата да се основават само на направено самопризнание. Изискуемата от закона подкрепа на направеното самопризнание от приобщения доказателствен материал не следва да се абсолютизира и отъждествява с необходимост от изключителна еднопосочност на доказателствените източници и пълна съответност на всички инкорпорирани чрез тях фактически данни, което практически е невъзможно или трудно достижимо. Необходимо и достатъчно условие за приложението на диференцираната процедура по чл. 371, т. 2 НПК е надлежно приобщените и проверените гласни, писмени и веществени доказателства убедително да потвърждават признатите от подсъдимия факти. Незначителните противоречия в доказателствените материали не представляват процесуална пречка за прилагане на процедурата. Предявените от законодателя изисквания по чл.372, ал.4 НПК са изпълнени и при установени несъответствия в определена категория доказателствени средства, но при налични други доказателствени източници, достатъчни за категоричното обосноваване на направеното самопризнание. При фактическия анализ и юридическата оценка на доказателствената съвкупност, обезпечаваща признатите факти по обвинителния акт е недопустимо да бъдат прилагани по-строги критерии и предявявани по-високи изисквания от установените в теорията и практиката по отношение на правилното формиране на вътрешното убеждение за доказаност на обвинението в пределите на съдебно производство по общия ред. В тази насока неоснователни са твърденията на защитата за игнориране на депозираното от С. Ж. на 06.02.2009 година, което противоречи на дадените от него на 23.03.2009 година и 17.04.2009 година в хода на досъдебното производство обяснения, още повече че акцентираното изявление е направено в качеството му на свидетел, поради което и лишено от доказателствена стойност. Производството, последвало категоричната и безусловна декларация на осъденото лице и предпоставеното от нея определение по чл.372, ал.4 НПК, е проведено при стриктно спазване на специалните разпоредби, касаещи правно регулираната в чл.371, т.2 НПК хипотеза и финализирало със съдебен акт, с който компетентният орган при съблюдаване нормата на чл.373, ал.3НПК се е произнесъл по въпросите за виновно извършеното деяние, неговата престъпна съставомерност, и произтичащите от инкриминираното поведение наказателно-правни последици. Логическа закономерност от реализираното съкратено съдебно следствие, доброволно инициирано от С. Ж. е обхватът на мисловната и доказателствена дейност на първостепенния съд, обективираща изпълнение на предписаното от чл.301 НПК и словно материализирана в постановената присъда, по отношение на която разпоредбата на чл.373 ал.3 НПК предявява различни процесуални изисквания от предвидените в чл.305, ал.3 НПК. Неговите съдържание и параметри са предопределени от характеристиките и рамките на описаната в прокурорския акт, и призната от осъдения фактология на неправомерния акт, съответно значително редуцирани при доказателствената интерпретация. Очертаните в акта на обвинителната власт обстоятелства сочат, че на 21.10.2008 година С. Ж. влязъл в двора на обитаваното от И. И. жилище, находящо се в с. К. на ул.”Христо Ботев”№5, произвел изстрели със законно притежавания си личен пистолет „Макаров” по трите домашни кучета, собственост на пострадалия и причинил смъртта на две от тях, като не инкорпорират каквито и да било данни за твърдяното от защитата нападение срещу Ж. , застрашаващо живота и здравето му. Визираните факти убедително обосноваващи виновно извършено неправомерно деяние и идентифициращи неговия автор са приети за безспорно установени от Сливенски военен съд въз основа на направеното самопризнание и обезпечаващите го доказателства, и отразени надлежно в постановения съдебен акт, като същите изключват категорично лансираната от защитата теза за предприета по необходимост отбрана, индицираща на института на чл.13НК. В контекста на изложеното лансираните оплаквания за непълнота при доказателствения анализ и лаконичност на предложените съображения по чл.301НПК са неоснователни. Несъстоятелни са и релевираните доводи за липса на задълбочен и подробен коментар относно престъпната съставомерност на деянието и правната му квалификация. Правните изводи на съдебната инстанция за инкриминираната дейност са формирани на базата на категорично доказаните по делото фактически положения, като тяхната словна пестеливост е предпоставена от процесуалното поведение на осъдения и неговия з. , в рамките на което е демонстрирано съгласие с повдигнатото фактическо и юридическо обвинение и са заявени претенции относно вида и размера на наказателната санкция, последните от които удовлетворени от решаващия орган. Характерът и особеностите на диференцираната процедура по чл.371, т.2 НПК предпоставят и заключението на съдебния състав за процесуална недопустимост на възраженията на защитата за предхождащо инкриминираното деяние нападение срещу Ж. , индициращи на несъответност на описаните от представителя на обвинителната власт факти, признати от осъденото лице и впоследствие възпроизведени в съдебния акт, на обективната действителност. След като осъденият по своя воля е създал предпоставки за разглеждане на делото по този процесуален ред, отказвайки се от участие в един състезателен наказателен процес, и диференцираната процедура е проведена в съответствие с предписанията на чл.372, ал.4, вр.чл.371, т.2 НПК не може да се релевира фактология, различна от очертаната в обвинителния акт и претендира обезпечаването й с доказателствени искания, респективно компетентният съдебен орган да установява несъвместими с признатите фактически положения и инкорпорира подкрепящи ги доказателства. В рамките на диференцираната процедура по чл.371, т.2НПК допустимата защита на осъдения остава ограничена в рамките на признатите фактически положения по акта на обвинението. В тези предели могат да се установяват и противопоставят правопроменящи и правопогасяващи обстоятелства, свързани с приложимия материален закон, с предпоставките и съдържанието на наказателната отговорност. В обсега на същите са излагане на съображения за необходимост от приложение на относимите основни институти на наказателното право; очертаване на аргументи за обективните и субективни признаци на престъпния състав и обоснованата от тях правна квалификация, визирана в особените норми на наказателния кодекс; релевиране на възражения за наказателна неотговорност и погасителна давност; предлагане на доводи за индивидуализация на санкционните последици. Всичко това обаче е възможно при условие, че е съвместимо с фактологията по обвинителния акт и не внася съществени изменения в нейните очертания. /ТР1/2008година на ОСНК на ВКС/ В рамките на приетите за установени от представителя на обвинителната власт и признати от осъдения Ж. фактически положения за инкриминираната дейност, обвързващи съда, и при съблюдаване на актуалната материалноправна уредба и съдебна практика, настоящият състав не констатира нарушение на материалния закон по чл.348, ал.1, т.1НПК при очертаване на правната квалификация на инкриминираното деяние и ангажиране наказателната отговорност на С. Ж. . Визираните от прокурора факти, признати от осъденото лице и съобразени от органа по процесуално ръководство в съдебната фаза чрез обективиране на фактология, сочеща на идентичност с тази, лимитирана в обстоятелствената част на обвинителния акт обосновават субсумиране действията на С. Ж. от обективните и субективни признаци на извършено неправомерно деяние против реда и общественото спокойствие, и мотивират изводи за правна квалификация по чл.325, ал.2НК. С инкриминираното поведение осъденият Ж. грубо нарушил произтичащите от особения му статут на военизирано лице и нормативно регламентирани в Закона за контрол на взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите и Правилника за неговото приложение, общи задължения за носене, съхранение и използуване на огнестрелни оръжия, като убивайки отглежданите от И. животни създал тревожна обстановка, смут сред обществеността на с. К.. Чрез непристойната си проява, скандализирала живущите в малкото населено място, С. Ж. изразил брутална демонстрация срещу установения в държавата ред и открито неуважение към личността и нейните права, и застрашил основаните на нравствеността и определящи поведението на хората, обществени отношения. В коментирания смисъл релевираното отсъствие на други лица освен пострадалия И. , присъствуващи на неправомерния акт не сочи на престъпна несъставомерност. Публичността не е задължителен елемент, предвиден в особената норма на чл.325НК. При наличност на визираните в нея обективни и субективни признаци неправомерните действия следва да бъдат квалифицирани като «хулигански» и когато същите не са извършени на публично място, но са станали или могли да станат обществено достояние, на каквито обстоятелства сочи конкретиката по настоящото дело. Заявеният от осъдения Ж. личен мотив, че кучетата на И. И. често се разхождали свободно по улицата и дразнели неговия домашен любимец-порода «дакел», също не изключва консумиран състав по чл.325НК, доколкото е установено и доказателствено обезпечено извършването на непристойни действия, грубо нарушаващи установения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като същият правилно е съобразен при индивидуализация на наказателната санкция-задължителни пробационни мерки по чл.42а, ал.2, т.1 и 2НК, в минимално предвидения законов срок./П2/74г. на Пленума на ВС и Р485/87г. на І-во н.о. на ВС на РБ/ Правилна и компетентна, базираща се на фактическите данни по делото досежно значимостта на охранявания обект на посегателство, и използуваното средство при осъществяване на инкриминирания акт е оценката на Сливенски военен съд за правната квалификация на престъплението по чл.325, ал.2, пр.3 НК. Хулиганството се отличава с изключителна дързост, щом като неправомерното поведение е свързано с употреба на огнестрелно оръжие./Р578/73 на І-во н.о. на ВС/ В тази насока акцентираната липса на цифрово изписване на предложението на правната норма, очертаваща квалифициращия елемент, преценена при съблюдаване на прецизната словесна материализация на фактическото обвинение, не създава неясноти по отношение в юридическото такова, поради което и не индицира на сериозни пороци в атакувания съдебен акт, предпоставящи неговата отмяна. Интерпретираните при визиране правните очертания на инкриминираното поведение на С. Ж. обстоятелства, на плоскостта на установената корелация със съдържанието на приложимата норма на чл.325, ал.2НК и при съществуващата съответност с изискванията на съдебната практика, обуславят вътрешното убеждение на Върховния съд за липса на касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 НПК, обосноваващи прилагане на чл.354, ал.1, т.2НПК и оправдаване на осъдения. По изложените съображения, настоящият състав намира, че искането на осъденото лице С. Ж. за отмяна на присъда №19/22.05.2009 година на Военен съд-Сливен, при визираните от процесуалните норми на чл.425, ал.1, вр.чл.422, ал.1, т.5, вр. чл.348, ал.1, т.1-3 НПК условия, следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на посочените основания, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И :   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения С. Т. Ж. за възобновяване на НОХД№50/2009г., по описа на Сливенски военен съд. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.