Ключови фрази
прекратяване на производството по делото * Иск за защита на отнето владение * допустимост на иск * негаторен иск * неправилна правна квалификация

М О Л Б А

                                    О   П  Р  Е  Д  Е Л  Е  Н  И  Е

 

 

                                                            №.232

 

 

 

                                     София.01.06...2010 г.

 

 

 

                                     В   ИМЕТО   НА    НАРОДА

 

 

            Върховният касационен съд на Република България, Второ

гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на пети май, две хиляди и десета година в състав:

 

 

                                      Председател :  ПЛАМЕН СТОЕВ

                       

                                               Членове :  ЗЛАТКА РУСЕВА

                                                                   ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА         

 

 

при секретар

и в присъствието на прокурора

изслуша докладваното от съдията ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

ч. гр. дело №133/2010 г.

 

Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Р. П. П., град С., приподписана от пълномощника и адвокат Ц, срещу определение от 07.12.2009 г. по ч. гр.дело №4572/2009 г. на Софийския градски съд, с което е потвърдено разпореждане от 14.04.2009 г. по гр.дело №34935/2008 г. на Софийския районен съд. С първоинстанционното разпореждане е върната исковата молба на Р. П. П., тъй като в едноседмичния срок по чл.129, ал.2 ГПК не са отстранени нередовностите на исковата молба за представяне на още един препис от исковата молба и приложенията към нея за втория ответник по делото. В обжалваното определение е прието, че посочената нередовност на исковата молба е отстранена, но предявеният иск с правно основание чл.76 ЗС е недопустим, поради това, че с разрушаването на процесната сграда тя като вещ е погинала и съответно се погасило правото на иск за защита на владението и.

Жалбоподателката излага доводи за произнасяне в определението по материалнооправни и процесуалноправни въпроси относно това, дали е допустимо първоинстанционният и въззивният съд да използват различни основания за прекратяване производството по делото и дали е допустим предявеният иск при условие, че част от надземната сграда е разрушена. Тези въпроси са решавани противоречиво от съдилищата.

По подадената частна жалба Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. намира следното:

Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е допустима. Това е така, защото съобразно разпоредбите на чл.274, ал.3, т.1 ГПК във връзка с чл.280, ал.1, т.2 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото и в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата и който е от значение за точното прилагане на закона.

Формулираните по-горе въпроси са правнорелевантни и касационното обжалване следва да бъде допуснато на основание чл.280,ал.1,т.3 ГПК.

Ето защо следва да се приеме, че са налице предпоставките за разглеждане на частната жалба по същество.

Частната жалба е основателна.

Правилен е изводът на въззивния съд, че в едноседмичния срок по чл.129, ал.2 ГПК са отстранени нередовностите на исковата молба за представяне на още един препис от исковата молба и приложенията към нея. Това е станало с молбата за уточняване на предявените искове от 10.03.2009 г., към която са приложени преписи от исковата молба и приложените към нея писмени доказателства за втория ответник. Неправилно е прието обаче, че е предявен иск с правно основание чл.76 ЗС и с разрушаването на процесната сграда тя като вещ е погинала, поради което се е погасило правото на иск за защита на владението и. От исковата молба и последващите уточняващи молби следва, че са предявени искове за собственост. Ищцата е заявила претенции за признаването и за собственик на обекти в жилищна сграда, за преустановяване на неоснователните въздействия върху имотите и възстановяването им в предишното положение. От изложеното следва, че обстоятелствената част и петитумът на исковата молба сочат на искове с правно основание чл.109 ЗС. Това е така, защото неоснователно по смисъла на чл. 109, ал. 1 ЗС е всяко действие, което пречи на собственика да упражнява правото си на собственост и не се основава на законова разпоредба, ограничаваща това право. Собственикът може на общо основание да иска по съдебен ред признаването и зачитането на правото му на собственост от всички правни субекти, както и въздържането от неоснователни въздействия и посегателства.

Това налага отмяна на обжалваното определение и оставеното в сила с него първоинстанционно разпореждаане и връщане на делото на Софийския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.

 

 

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

 

 

ОТМЕНЯ определение от 07.12.2009 г. по ч. гр.дело №4572/2009 г. на Софийския градски съд и потвърденото с него разпореждане от 14.04.2009 г. по гр.дело №34935/2008 г. на Софийския районен съд.

ВРЪЩА делото на Софийския районен съд за продължаване на процесуалните действия.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

2.