Р Е Ш Е Н И Е № 450/2015 г. гр. София, 14.04.2016 г.. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на 07 декември през две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА ЗОЯ АТАНАСОВА при секретаря Аврора Караджова, като разгледа докладваното от съдия З.Атанасова гр.дело № 1279 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното: Производството по делото е по реда на чл. 290 от ГПК. Образувано е по подадена касационна жалба от ищцата С. С. Д., чрез адв. А. Д. против решение № 258/21.10.2014 г., постановено по в.гр.дело № 440/2014 г. на Сливенския окръжен съд в частта, с която е отменено решение № 474/09.06.2014 г. по гр.дело № 3708/2013 г. на Сливенския районен съд в уважената част на предявения иск от жалбоподателката с пр.осн.чл.2,ал.1,т.3 ЗОДОВ срещу Прокуратура на РБългария над присъдения размер обезщетение за претърпени неимуществени вреди от 6000 лв. до 10000 лв., заедно със законната лихва, считано от 04.11.2011 г. до окончателното изплащане на сумата, в уважената част на предявения иск от жалбоподателката с пр.осн.чл.2,ал.1,т.4 ЗОДОВ срещу Ямболски районен съд и Ямболски окръжен съд над сумата 5000 лв. до присъдения размер от 15 000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, заедно със законната лихва от 04.11.2011 г. до окончателното изплащане на сумата, в частта, с която Прокуратура на РБългария е осъдена да заплати на ищцата разноски над сумата 485.49 лв. до 783.27 лв., в частта, с която Ямболския районен съд и Ямболския окръжен съд са осъдени да заплатят на жалбоподателката разноски над 462.37 лв. до 1216.73 лв. и вместо отменената част предявените искове от жалбоподателката са отхвърлени както следва – срещу Прокуратура на РБългария иска с пр.осн.чл.2,ал.1,т.3 ЗОДОВ над сумата 6000 лв. до 10 000 лв., срещу Ямболския районен съд и Ямболския окръжен съд иска с пр.осн.чл.2,ал.1,т.4 ЗОДОВ над сумата 5000 лв. до 15 000 лв., като неоснователни. Поддържаните основания за неправилност на въззивното решение в обжалваната част са нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Жалбоподателката счита, че в настоящият случай фактическата обстановка по делото е напълно изяснена от въззивния съд и съответно е възприета от същия съд, но правните изводи относно размера на присъденото обезщетение за претърпени неимуществени вреди по отношение на ответника Прокуратура на РБългария, както и ответниците Районен съд гр.Ямбол и Окръжен съд гр.Ямбол са необосновани и са в нарушение на материалния закон, както и при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Сочи, че предявените искове са доказани не само по основание, но и по размер с оглед претърпените от ищцата неимуществени вреди, тяхната тежест и причинната връзка между тях и обвинението за извършване на престъпление, за което ищцата е оправдана. Искането е за отмяна на въззивното решение в обжалваните части и уважаване на предявените искове в пълни размери. Срещу въззивното решение на Сливенския окръжен съд постановено по в.гр.дело № 440/2014 г. е подадена касационна жалба от ответника Районен съд гр.Ямбол, чрез А. А. – районен съдия. Въззивното решение е обжалвано в частта, с която е потвърдено решение № 474/09.06.2014 г. по гр.дело № 3708/2013 г. на Сливенския районен съд в уважената част на предявения иск с осн.чл.2,ал.1,т.4 ЗОДОВ, като ответникът е осъден да заплати солидарно с Окръжен съд гр.Ямбол сумата 5000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, заедно със законната лихва, считано от 04.11.2011 г. до окончателното изплащане, както и сумата 1000 лв. обезщетение за имуществени вреди и сумата 462.37 лв. разноски пред първоинстанционния съд и сумата 519.34 лв. разноски за въззивната инстанция. Поддържаното основание за неправилност на обжалваното решение е допуснато съществено процесуално нарушение. Изложени са доводи за недопустимост на предявения иск от С. Д.. Жалбоподателят счита, че в качеството му на процесуален субституент на държавата по смисъла на чл.26, ал. 2 ГПК не е пасивно процесуално легитимиран като ответник по предявените искове с пр.осн.чл.2 ЗОДОВ. Позовава се на практиката на Европейския съд по правата на човека, обективирана в решение от 10.04.2008 г. по дело № 67719/01 „М. срещу България”, пар.44-51 и в пилотно решение от 10.05.2011 г. по дело „Д. и Х. срещу България”, пар.97, в което е прието, че в аспекта на разпоредбата на чл.13 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи/КЗПЧОС/ съдът не може да бъде пасивно процесуално легитимиран да отговаря по предявени искове по чл.2 ЗОДОВ, предвид сериозното съмнение от нарушаване на принципа на безпристрастността. Искането е за обезсилване на решението в обжалваната част. Срещу въззивното решение на Сливенския окръжен съд постановено по в.гр.дело № 440/2014 г. е подадена касационна жалба от ответника Окръжен съд гр.Ямбол, чрез председателя на съда В. П.. Възивното решение е обжалвано в частта, с която е потвърдено решение № 474/09.06.2014 г. по гр.дело № 3708/2013 г. на Сливенския районен съд в уважената част на предявения иск с осн.чл.2,ал.1,т.4 ЗОДОВ, като ответникът е осъден да заплати солидарно с Районен съд гр.Ямбол сумата 5000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, заедно със законната лихва, считано от 04.11.2011 г. до окончателното изплащане, както и сумата 1000 лв. обезщетение за имуществени вреди и сумата 462.37 лв. разноски пред първоинстанционния съд и сумата 519.34 лв. разноски за въззивната инстанция. Поддържаното основание за неправилност на решението е допуснато съществено процесуално нарушение. Според жалбоподателя същият не е пасивно процесуално легитимиран по предявените искове от С. Д., че тези искове са процесуално недопустими. Позовава се на практиката на Европейския съд по правата на човека – решение от 10.04.2008 г. по дело № 67719/01 г.”М. срещу България”, пар.44-51 и в пилотно решение от 10.05.2011 г. по дело „Д. и Х. срещу България”, пар.97, в които се приема, че в аспекта на разпоредбата на чл.13 от КЗПЧОС съдът не може да бъде пасивно процесуално легитимиран да отговаря по предявени искове по чл.2 ЗОДОВ. Посочва, че Окръжен съд гр.Ямбол, като правораздавателен орган, в качеството му на процесуален субституент на държавата по смисъла на чл.26,ал.2 ГПК не е пасивно процесуално легитимиран като ответник по предявените искове с пр.осн.чл.2 ЗОДОВ. Искането е за обезсилване на решението в обжалваните части. В съдебно заседание процесуалния представител на Окръжен съд гр.Ямбол, чрез съдебен администратор с юридическо образование С. К. подробно е мотивирал доводите в касационната жалба за недопустимост на въззивното решение в частта, с която се е произнесъл по предявения иск срещу Окръжен съд гр.Ямбол. Позовава се на практика на ВКС – т.решение № 5/2013 г. по т.дело № 5/2013 г. на ОСГК на ВКС. Жалбоподателката-ищца С. Д. е изразила становище за неоснователност на касационните жалби на Районен съд гр.Ямбол и на Окръжен съд гр.Ямбол по същество. Окръжен съд гр.Ямбол е изразил становище за неоснователност на касационната жалба на ищцата по същество. Районен съд гр.Ямбол и Прокуратура на РБългария не са изразили становище по жалбите на другите страни. С определение № 1026/10.09.2015 г., постановено по настоящото дело е допуснато касационно обжалване както следва: 1. по чл.280, ал.1,т.1 ГПК по правния въпрос относно справедливостта като критерий по чл.52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди по предявен иск с пр.осн.чл.2 ЗОДОВ по касационната жалба, подадена от жалбоподателката-ищца С. С. Д., 2. по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по правния въпрос - легитимиран ли е съдът да представлява държавата по искове за вреди по чл.2 ЗОДОВ по касационна жалба подадена от всеки от ответниците Районен съд гр.Ямбол и Окръжен съд гр.Ямбол. Върховният касационен съд като взе предвид доводите на страните и извърши проверка на обжалваното решение намира за установено следното: Всяка от касационните жалби е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от надлежна страна в процеса и е процесуално допустима. В уважената част на предявените искове с пр.осн.чл.2,ал.1,т.3 ЗОДОВ и чл.86,ал.1 ЗЗД срещу Прокуратура на РБългария решението на въззивния съд не е обжалвано и е влязло в сила. Предявените искове срещу Прокуратура на РБЪлгария са с правно основание чл.2,ал.1,т.3 ЗОДОВ Въззивният съд е приел, че предявените искове против Прокуратурата на Република България са при условията на обективно кумулативно съединяване за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10000 лв. и на обезщетение за имуществени вреди в размер на 300лв. от обвинение в извършване на престъпление, за което ищцата е оправдана с влязла в сила присъда. Съдът е приел, че в случая са налице елементите от фактическия състав на чл.2,ал.1,т.3 - повдигнато обвинение, по което лицето е било оправдано с влязла в сила присъда, вреда и причинна връзка между повдигнатото неоснователно обвинение и причинената вреда, че отговорността на Държавата по ЗОДОВ е обективна, не зависи от това дали вредите са причинени виновно от длъжностното лице - чл.4 от ЗОДОВ, като се дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Прието е също, че е установено по делото, че ищцата в първоинстанционното производство е била привлечена като обвиняема за извършено престъпление по чл.290, ал.1, вр. с чл.20, ал.3 от НК с постановление от 14.05.2009г. Наказателното производство е продължило до 22.02.2011г., когато е влязло в сила решението на ЯОС по ВНОХД №635/2010г., потвърждаващо осъдителната присъда, постановена от ЯРС по НОХД №1846/2009г. С Решение №347/20.09.2011г. на ВКС производството по ВНОХД №635/2010Г. на ЯОС е възобновено и е приключило на 04.11.2011г., когато е влязла в сила Присъда №176/19.10.2011г. на ОС - Ямбол, с която е отменена осъдителната присъда на ЯРС и ищцата е оправдана по повдигнатото й обвинение. Прието е, че наказателното производство спрямо ищцата е продължило по-малко от 2 години, като ищцата е имала качеството обвиняема, съответно подсъдима. Съдът е приел, че са налице и предпоставките – вреди и причинна връзка между тях и обвинението в извършване на престъпление, за което ищцата е оправдана. Прието е за установено, че през периода на воденето срещу ищцата наказателно производство, същата е търпяла притеснения, неудобства и негативни емоции, което се отразило на поведението й и е ограничило ежедневните й контакти. Ищцата се затворила в себе си, избягвала контактите с близки, приятели, познати, съседи, извън най-близкия роднински кръг. Станала нервна, притеснена, била в постоянно безпокойство и терзания. От жизнен, енергичен и ангажиран човек се превърнала в нещастна, притеснена и унизена жена, „грохнала“, съсипана физически и психически. Според въззивния съд е налице влошаване на здравословното й състояние. Приел е, че С. Д. е имала от преди наказателното производство установени заболявания – хипертония, флебит и тромбофлебит, като в хода на наказателното производство е развила стенокардия. Прието е, че ищцата изпитвала силно психическо и нервно напрежение – безпокойство, нервност, тревожност, не можела да спи, стояла будна по цяла нощ. Променило се отношението на съседите спрямо нея, като част от тях спрели да я поздравяват, някои я наричали „престъпник“. Прието е, че в хода на наказателното производство и непосредствено след него ищцата развила и тежко онкологично заболяване - карцином на матката, а впоследствие и карцином на млечната жлеза. Според въззивния съд това заболяване има такъв характер, че не може да се установи безспорно кой е отключващия фактор, довел до развитие на заболяването у ищцата. Взето е предвид, че при ищцата са налице няколко рискови фактора, извън стреса, налице, поради воденото срещу нея наказателно производство - хипертония, затлъстяване, неправилно хранене, късна менопауза и за карцинома на млечната жлеза. Посочил е, че стресът не е единствения и основен фактор за развитието на онкологичните заболявания, като е отчел значението му като рисков фактор, който наред с останалите такива е бил в значителна степен налице, с оглед воденото против ищцата наказателно производство, в резултат на повдигнатото против нея обвинение в престъпление, за което тя е била оправдана. Според въззивния съд не е безспорно установено каква е точната роля на стреса за отключването на двете онкологични заболявания, като е приел, че стресът е изиграл такава и е взел предвид двете заболявания и връзката им с преживения стрес при определяне на причинените на ищцата неимуществени вреди. Въззивният съд е приел, че наказателното производство е дало отражение върху поведението, начина на живот, здравословното и емоционално състояние на ищцата, че претърпените неимуществени вреди са в пряка и непосредствена последица от повдигнатото й незаконно обвинение и следва да бъдат обезщетени от ответника - Прокуратура на Република България. При определяне размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди съдът е взел предвид тежестта на повдигнатото обвинение, продължителността на наказателното производство и по какъв начин това се е отразило на ищцата. Прието е, че при определяне на обезщетението следва да се вземат предвид установените неудобства, притеснения и негативни емоции, търпени от ищцата, довели до значително ограничаване на контактите й и до негативна промяна в поведението й - нервност, затвореност, депресия, изпитваните чувства на унижение, притеснение и несигурност, накърнените й морални и нравствени ценности, възрастта на ищцата - 74 годишна, влошеното й здравословно състояние в резултат на онкологичните заболявания и лечението им, както и факта, че в резултат на тях е налице и влошаване на състоянието, във връзка със съществуващи и преди заболявания /тези на венозната система/. Приел е също, че при определяне размера на обезщетението за неимуществените вреди следва да се вземе предвид тежестта на повдигнатото обвинение по чл.290, ал.1 от НК, че е повдигнато обвинение за едно престъпление. Съдът е съобразил и продължителността на наказателното производство, включително с възобновяването по реда на извънредния контрол, че същото е в разумен срок, че спрямо ищцата е наложена най-леката мярка за неотклонение – „подписка“. При тези съображения съдът е приел, че обезщетението за претърпени неимуществени вреди следва да се определи в размер на 6000 лв. Съдът е преценил за неоснователно възражението на Прокуратура на РБългария за съпричиняване от страна на ищцата на вредоносния резултат. Прието е за неустановено по делото ищцата да е допринесла виновно за установеното увреждане – описаните неимуществени вреди. С оглед тези съображения съдът е приел, че исковата претенция относно заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, в резултат на незаконно обвинение е основателна до размер на 6000лв., а в останалата част до пълния претендиран размер от 10000лв. следва да се отхвърли. Приел е, че с оглед основателността на главната искова претенция, основателна се явява и акцесорната претенция за присъждане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда – 04.11.2011г. В уважената част на предявения иск срещу Прокуратура на РБългария с правно основание чл.2,ал.1,т.3 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение на имуществени вреди въззивното решение не е обжалвано и е влязло в сила. Прието е, че против Районен съд – Ямбол и Окръжен съд – Ямбол са предявени при условията на обективно кумулативно и субективно пасивно съединяване искове за солидарното им осъждане да заплатят обезщетение за неимуществени вреди в размер на 15000лв. и обезщетение за имуществени вреди в размер на 1000лв., вследствие налагане на наказание по Наказателния кодекс за престъпление, за което ищцата е оправдана с влязла в сила присъда по реда на извънредния контрол, с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 4 от ЗОДОВ. Съдът е приел, че отговорността за вреди от осъждане на наказание по НК, когато лицето бъде оправдано по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 4 от ЗОДОВ, възниква само при наличие на влязла в законна сила присъда, с която лицето е признато за виновно и е осъдено на наказание по НК и по реда на извънредните способи за отмяна е признато за невиновно и е оправдано. Прието е, че само в тази хипотеза съдът отговоря за вреди по посочения текст и че настоящият случай е такъв. Според въззивния съд налице е осъдителна присъда на първоинстанционния ЯРС, потвърдена с влязло в сила решение на ЯОС, отменено от ВКС по реда на извънредния способ за контрол и впоследствие ищцата е била оправдана с влязла в сила присъда на ЯОС, постановена след възобновяване на наказателното производство. Направил е извод за наличие на първата предпоставка за ангажиране отговорността на съда – в случая солидарната отговорност на осн. чл.53 от ЗЗД на районния и окръжния съд, постановили осъдителната присъда, впоследствие отменена и ищцата е оправдана. Съдът е приел, че и другите две предпоставки – причинени вреди /неимуществени и имуществени/ и причинната им връзка с наложеното наказание по НК, също са налице. По иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди съдът е приел, че в резултат на наложеното на ищцата наказание „пробация“ по чл. 37, т.2 от НК с две пробационни мерки, същата е претърпяла редица притеснения, неудобства и негативни емоции. Преживявала много тежко факта, че е осъдена и че трябва да ходи „да се подписва с престъпниците“ , преживявала много тежко психически както самото наказание, така и изпълнението му, обкръжаващата я среда в пробационната служба. Приел е, че с налагане на наказанието, продължило отрицателното отношение на съседите към ищцата, като някои я наричали „престъпник“, не я поздравявали, шушукали зад гърба й. Ограничаването на социалните контакти на ищцата, настъпило в хода на наказателното производство, продължило и се задълбочило след признаването й за виновна и осъждането й на въпросното наказание. Извън контактите с най-близкия семеен кръг, адвокатката й и свидетелката П., с която заедно ходили да изпълняват наложените им пробационни мерки, ищцата-жалбоподател не контактувала с никой друг. Продължило установеното нервно и психическо напрежение, затваряне в себе си, превръщането й в нещастна, притеснена и унизена жена, „грохнала“, съсипана физически и психически. Продължило сърцебиенето. Прието е за установено, че ищцата изпитвала тежко физическо затруднение във връзка с ходенията до пробационната служба, намираща се на висок етаж - трудно изкачване по стълби, с оглед съществуващите заболявания на венозната система. Прието е също, че ищцата впоследствие е развила онкологични заболявания, като първото -карцином на матката датира още по време на изпълнението на наложеното й наказание - около м.юли 2011г.. Според въззивния съд не само и единствено стреса е довел до развиване на това заболяване, но той е един от рисковите фактори, налични у ищцата, довели в съвкупност до това заболяване и, че следва да се отчете като допринасящ за влошаване здравословното й състояние на. Прието е, че стрес у ищцата има, както с оглед на воденото против нея наказателно производство, така и в резултат на признаването й за виновна и осъждането й на наказание по Наказателния кодекс със съответните на това редица неблагоприятни последици за осъденото лице. При определяне на дължимото обезщетение за причинените на ищцата неимуществени вреди при съблюдаване принципа на „справедливост“, въззивният съд е взел предвид всички приети за установени негативни изживявания на ищцата, свързани с психическо и емоционално напрежение, безпокойство, влошаване на здравословното й състояние, ограничаване на социалните контакти и уронване на доброто й име пред съседите. Взето е предвид, че при налагане на наказанието „пробация“, съдът е приложил само двете задължителни пробационни мерки и ги е определил за срок от 8 месеца, т.е. за срок почти до минималния такъв, предвиден в закона. Прието е, че това наказание не е свързано само по себе си с обществено разгласяване и такова не е било налице. Съдът е взел предвид, че отрицателните нагласи на съседите се дължат не само на наказателното преследване и наложеното на ищцата наказание, но и на факта на наличие на гражданскоправни спорове помежду им. Съдът е съобразил всички тези обстоятелства и е приел сумата 5000 лв. справедливо ще обезщети претърпените от ищцата неимуществени вреди. Приел е, че обезщетението следва да се заплати солидарно от ответниците ЯРС и ЯОС, постановили, съответно потвърдили осъдителната присъда, отменена впоследствие по реда на възобновяването на наказателното производство, на осн. чл.53 от ЗЗД. Прието е също, че е основателна и акцесорната претенция за присъждане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда – 04.11.2011г. При тези съображения съдът е приел, че решението на Сливенския районен съд в уважената част на иска срещу Ямболския районен съд и Ямболския окръжен съд следва да се отмени над размера от 5000лв. и вместо него да се постанови ново, с което предявеният иск се отхвърли като неоснователен и недоказан над размера от 5000лв. до претендирания такъв от 15000лв. Въззивният съд е приел, че е основателен предявеният иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, причинени в резултат на налагане на наказание за престъпление, за което ищцата е била оправдана с влязла в сила присъда в размер на 1000лв. с правно основание чл. 2 ал. 1, т. 4, предл. 1 от ЗОДОВ. Приел е също, че са налице са и трите изискуеми кумулативно предпоставки за уважаване на тази претенция - наложено наказание по НК, което впоследствие по реда на извънредните способи за отмяна и отменено, ищцата е призната за невиновна и оправдана. Прието е, че за защита във възобновеното в съдебната фазата производство ищцата С. Д. е ангажирала адвокат, на когото е заплатила възнаграждение в размер от 1000лв. Прието е също, че тази сума представлява имуществена вреда за ищцата, пряка и непосредствена последица от наложеното й наказание за престъпление, за което ищцата е оправдана след възобновяване на наказателното производство, която следва да бъде обезщетена от ответниците ЯРС и ЯОС при условията на солидарност. Посочил е, че върху него следва да се присъди и законната лихва за забава, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда – 04.11.2011г. В тази част първоинстанционното решение е потвърдено. По правния въпрос, поставен от жалбоподателката – ищца С. С. Д.. С т.II от ППВС № 4/23.12.1968 г. е застъпено становището, че размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, че понятието справедливост не е абстрактно понятие, че то е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Настоящият съдебен състав възприема тази практика на ВС. По правния въпрос, поставен от жалбоподателите-ответници – Районен съд гр.Ямбол и Окръжен съд гр.Ямбол. С т.решение № 5/15.06.2015 г. по т.дело № 5/2013 г. на ОСГК на ВКС е прието, че съдът е легитимиран да представлява държавата по искове за обезщетение за вреди по чл. 2 ЗОДОВ/ред. преди ЗИД на ЗОДОВ - ДВ, бр. 38 от 18.05.2012 г./ само в случаите по ал. 1, т. 4 и т. 5 за прилагане от съда на задължително настаняване и лечение или принудителни медицински мерки, когато те бъдат отменени поради липса на законно основание и за прилагане от съда на административна мярка, когато решението му бъде отменено като незаконосъобразно. С мотивите на решението е прието, че Държавата не отговаря чрез съда по искове за обезщетение за вреди при постановяване на осъдителна присъда, отменена по реда на инстанционния контрол. Прието е, че според т. 13 на ТР № 3 от 22.04.2005 по тълк. дело № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС ако лицето е оправдано или образуваното наказателно производство е прекратено, държавата отговаря по чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ. В тези случаи обезщетението за неимуществени вреди обхваща и вредите от незаконното задържане под стража. Ако са настъпили имуществени вреди, обезщетението за тях не се поглъща, а се присъжда самостоятелно с оглед особеностите на всеки конкретен случай. Със същото тълкувателно решение е прието, че когато се претендират вреди от неоснователно обвинение и задържането под стража като мярката за неотклонение е била потвърдена от съдебна инстанция, това не е основание държавата да отговаря чрез съда, защото мярката е била наложена не в нарушение, а в съответствие с изискванията на процесуалния закон. Тя уврежда непозволено задържания само когато обвинението е неоснователно. Съответният съд не е процесуално легитимиран да представлява държавата и когато постанови осъдителна присъда и впоследствие обвиняемият е оправдан, тъй като правно действие поражда само влязлата в сила присъда. Прието е, че в този случай процесуално легитимирана да представлява държавата е Прокуратурата на Република България, защото тя е поддържала неоснователно обвинение. Липсва причинна връзка между актовете на съда и настъпилите вреди. Такава има само с действията на Прокуратурата на РБ, защото без повдигане на неоснователно обвинение не би се стигнало и до неправилна осъдителна присъда. Прокуратурата упражнява надзор върху разследващите органи и е компетентният орган, който повдига и поддържа обвинение за извършването на престъпление от общ характер. С оглед на това е формиран извода, че при неоснователно държавно обвинение, прокуратурата е правозащитният орган, които трябва да промени практиката си и да вземе мерки за отстраняване причините за увреждането. Участието и на съда наред с нея като представител на държавата означава заличаване на съществената разлика между основни функции в наказателния процес. В мотивите на посоченото тълкувателно решение е прието, че държавата не отговаря чрез съда и по искове за обезщетение за вреди при наличие на влязла в сила присъда, с която лицето е било признато за виновно и осъдено на наказание по НК и по реда на възобновяване на наказателните дела е признато за невиновно и оправдано или административното наказание отменено. Отговорността по чл. 45 ЗЗД произтича от забраната да се вреди другиму, докато отговорността по ЗОДОВ се основава на задължението на държавата да спазва правата и законните интереси на гражданите и юридическите лица. По чл. 2 ЗОДОВ държавата носи обективна отговорност за незаконно причинени вреди от дейността на правозащитните органи. Общата деликтна отговорност на държавата е за вреди от противоправно поведение на нейни служители, като вината им се предполага до доказване на противното, докато специалната отговорност на държавата по чл. 2 ЗОДОВ е за вреди от неоснователно осъществена процесуална принуда, която може да е процесуално законосъобразна, а вината е без правно значение. Характерът на отношенията при осъществяване на производството по НПК не винаги обуславя наличие на процесуално незаконосъобразна дейност на конкретното длъжностно лице или орган, причинител на вредата. След като според изричната разпоредба на чл. 4 ЗОДОВ държавата дължи обезщетение независимо от това, дали вредите са причинени виновно от длъжностното лице, то тогава наличието или не на вина е извън предмета на делото по искове с правно основание чл. 2 ЗОДОВ. По тази причина трудно може да бъде обоснована тезата за отговорност на държавата чрез съда само поради наличието на съдебен акт/влязъл или невлязъл в сила/. При обективната отговорност се прилага принципът на риска, а не на вината. Когато е без значение дали увреждането се дължи на виновното поведение на длъжностно лице, то отговорността за вреди се поема от този, който е създал риска. При обвинение в извършване на престъпление рискът не е за съда, а за прокуратурата, на която е предоставена държавната функция по обвинение в наказателния процес. Според мотивите на тълкувателното решение в разпоредбата на чл. 422 НПК са посочени основанията за възобновяване на наказателното дело и някои от тях не сочат на извънредност и извънинстанционност на възможността за отмяна на влязла в сила присъда, нито на незаконност на актове или действия на съда, като наличието или не на вина е без правно значение, както е посочено по-горе /напр. - допуснати съществени нарушения по присъди, решения и определения, непроверени по касационен ред по жалба или протест на страната, в чийто интерес се предлага отмяната/. Съответният съд като съдебна инстанция не е процесуално легитимиран да представлява държавата и при наличие на влязла в сила присъда, с която лицето е било признато за виновно и осъдено на наказание по НК и по реда на възобновяване на наказателните дела е признато за невиновно, защото това също е станало в съответствие с изискванията на процесуалния закон. В резултат от действията на съда като субект в наказателния процес и национален съд по правата на човека по смисъла на чл. 13 от Конвенцията в крайна сметка се е стигнало до признаване на лицето за невиновно и оправдаването му. По този начин съдът в рамките на самия наказателен процес е взел мерки за отстраняване причините за допуснатото увреждане. В противен случай би могло да се стигне до хипотезата съдът, който е възобновил наказателното дело /ВКС/ като по този начин е поправена допусната грешка, да представлява държавата и за това, че по реда на инстанционния контрол преди това е потвърдил осъдителна присъда. Същият резултат ще се получи и в случаите, при които съответната съдебна инстанция е постановила мярка за неотклонение задържане под стража или е потвърдила такава, а след възобновяването на наказателното дело е оправдала лицето. Съдът възприема тази практика на ВКС. Като взема предвид разрешението на правните въпроси настоящият съдебен състав намира, че касационната жалба на ищцата С. Д. е частично основателна относно въззивното решение в частта, с която се е произнесъл по предявения иск с правно основание чл.2,ал.1,т.3 ЗОДОВ по отношение на ответника Прокуратура на РБългария. Основателна е касационната жалба на ответниците Районен съд гр.Ямбол и Окръжен съд гр.Ямбол. По делото е установено, че с постановление за привличане на обвиняем от 14.05.2009 г. ищцата С. С. Д. е привлечена в качеството на обвиняем за извършено пресъпление по чл.290,ал.1, вр.чл.20,ал.3 НК. С пълномощно от 14.05.2009 г. ищцата упълномощила адв.А. Д.. Видно от приложения договор за правна помощ договореното адвокатско възнаграждение е 1000 лв., което е внесено от ищцата. С присъда № 1174 от 02.12.2010 г. по нохд № 1846/2009 г. на Ямболския районен съд ищцата е призната за виновна за извършено престъпление по чл.290, л.1 НК, вр.чл.20,ал.3 НК и на основание посочените текстове, вр.чл.55, ал.1,т.2,б.”б” НК й е наложено наказание пробация с пробационни мерки - задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от осем месеца с периодичност два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от осем месеца. С определение от 02.12.2010 г. след постановяване на осъдителната присъда съдът е потвърдил взетата по отношение на ищцата мярка за неотклонение „подписка”. С решение № 23/22.02.2011 г. по внохд № 635/2010 г. на Ямболския окръжен съд е потвърдена присъдата на Ямболския районен съд от 02.12.2010 г. по нохд № 1846/2009 г. С решение № 347/20.09.2011 г. по кндело № 1801/2011 г. на ВКС, II н.о е възобновено нохд № 635/2010 г. на Ямболския окръжен съд, отменено е решение № 23/22.02.2011 г. по внохд № 635/2010 г. на Ямболския окръжен съд и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. С присъда № 176/19.10.2011 г. по внохд № 436/2011 г. ищцата С. Д. е призната за невиновна за извършено престъпление по чл. 290,ал.1,вр.чл. 20,ал.3 НК.Присъдата е влязла в сила на 04.11.2011 г. Постановената оправдателна присъда спрямо ищцата води до извода, че повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл.290,ал.1 НК е незаконосъобразно. От събраните по делото гласни доказателства се установява, че в периода на воденото срещу ищцата наказателно производство същата е търпяла притеснения, неудобства и негативни емоции. Ищцата се затворила в себе си, избягвала контактите с близки, приятели, познати, съседи, извън най-близкия роднински кръг. Станала нервна и притеснена. От жизнен, енергичен и ангажиран човек се превърнала в нещастна, притеснена и унизена жена, „грохнала“, съсипана физически и психически. Установява се също, че се е влошило здравословното й състояние. Преди наказателното производство ищцата е имала установени заболявания – хипертония, флебит и тромбофлебит. В хода на наказателното производство е развила стенокардия. От показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че ищцата изпитвала силно психическо и нервно напрежение – безпокойство, нервност, тревожност, не можела да спи, стояла будна по цяла нощ, че се променило отношението на съседите спрямо нея, като част от тях спрели да я поздравяват, някои я наричали „престъпник“. Установява се по делото, че в хода на наказателното производство и непосредствено след него ищцата развила и онкологично заболяване - карцином на матката - установено през месец юли 2012 г. и впоследствие и карцином на млечната жлеза – установено през месец април 2013 г. В двата случая е проведено оперативно лечение. От събраните по делото писмени доказателства, преценени в съвкупност със заключението на вещото лице по назначената съдебно медицинска експертиза пред първоинстанционния и въззивен съд се установява, че онкологичното заболяване е от такова естество, че не може да се установи кой е отключващия фактор, довел до развитие на това заболяване. Установено е, че при ищцата са налице няколко рискови фактора освен стреса, който е последица от воденото срещу нея наказателно производство. Тези рискови фактори са - хипертония, затлъстяване, неправилно хранене, късна менопауза, а за карцинома на млечната жлеза и провеждано йонизиращо лечение по повод рак на матката. В настоящият случай стресът не е единствения и основен фактор за развитието на онкологичните заболявания, но същият е от значение, като рисков фактор и е установен по делото с оглед воденото срещу ищцата наказателно производство, приключило с оправдателна присъда. Като взема предвид изложеното съдът преценява, че в настоящият случай са налице елементите от фактическия състав на чл.2,ал.1,т.3 ЗОДОВ за ангажиране отговорността на държавата, чрез Прокуратура на РБългария. Съгласно чл.2,ал.1,т.3 ЗОДОВ Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда при обвинение в извършване на престъпление ако лицето бъде оправдано. Държавата отговаря за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането – чл.4 ЗОДОВ. Отговорността е обективна и не е обвързана от наличието или липсата на вина у длъжностното лице, пряк причинител на вредите. Установено е по делото, че ищцата С. Д. е привлечена като обвиняема за извършено престъпление по чл.290,ал.1 НК, вр.чл.20,ал.3 НК на 14.05.2009 г. Наказателното производство срещу същата е приключило с оправдателна присъда, влязла в сила на 04.11.2011 г. Оправдателната присъда е постановена, след като по реда на възобновяването с решение от 20.09.2011 г. по кнд №1801/2011 г. на ВКС, II н.о. е възобновено внохд № 635/2010 г. на Ямболския окръжен съд, отменено е решението на същия съд от 22.02.2011 г. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Установено е също и наличието на претърпени неимуществени вреди от страна на ищцата – посочените по-горе притеснения, неудобства и негативни емоции, както и наличието на влошено здравословно състояние. Съдът преценява, че в случая е налице и пряка причинна връзка между незаконното обвинение в извършване на престъпление, за което ищцата е оправдана с влязла в сила присъда и претърпените вреди. Искът е доказан по основание по отношение на ответника Прокуратура на РБългария. Неправилен е извода на въззивния съд относно размера на обезщетението за претърпените от ищцата С. Д. неимуществени вреди. В тази насока следва да се вземат предвид всички конкретни обстоятелства, както следва: периода от време, през който е продължило наказателното производство – от 14.05.2009 г., когато ищцата е привлечена в качеството на обвиняема до 22.02.2011 г. – момента в който е влязла в сила осъдителната присъда срещу нея и от 20.09.2011 г., когато е възобновено наказателното производство по внохд № 635/2010 г. на Ямболския окръжен съд до 04.11.2011 г., когато е влязла в сила оправдателната присъда. Общо периода на наказателното производство е 1 година, 10 месеца и 22 дни. Съдът взема предвид тежестта на повдигнатото срещу ищцата обвинение – за престъпление по чл.290,ал.1 НК, вр.чл.20,ал.3 НК – престъпление за което предвиденото наказание в НК е до пет години лишаване от свобода – т.е. не е тежко престъпление по смисъла на чл.93,т.7 НК и спрямо ищцата е взета най-леката мярка за неотклонение – „подписка”. При определяне размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди следва да се съобрази възрастта на ищцата – същата е на 76 години, както и всички негативни преживявания, притеснения и неудобства във връзка с проведеното наказателно производство. По делото както се отбеляза се установи влошаване на здравословното състояние на ищцата във връзка с онкологичните заболявания, за които стресът, преживян в хода на наказателното производство не е единствен и основен рисков фактор, но е установен като такъв и е допринесъл за проява на тези заболявания. Освен това като последица от онкологичните заболявания се е влошило и състоянието относно заболяване, констатирано преди наказателното производство – това на венозната система. От заключението на вещото лице по назначената съдебно медицинска експертиза пред въззивния съд е установено, че проведената операция ЛХТ с аднексите и тазовата лимфна дисекция и проведената лъчетерапия са довели до затруднения в оттичането на лимфата и натоварна допълнително венозната система. Според заключението на вещото лице ищцата от доста време е с хронична венозна недостатъчност, има трофични язви по краката, получила е запушване на повърхностната вена на левия крак- извършена е операция, че има връзка между гинекологичната операция и дистална дисфункция на левия крак, че е наличен предразполагащ момент и предварително увреден терен. Освен това в хода на наказателното производство по делото е установено, че са се влошили и съществуващи при ищцата заболявания – хипертония , както и се е развило ново заболяване – стенокардия. Като взема предвид всички тези обстоятелства настоящият съдебен състав преценява, че сумата 8000 лв. справедливо ще обезщети претърпените от ищцата неимуществени вреди, които са пряка последица от воденото срещу нея наказателно производство, приключило с оправдателна присъда. Предявеният иск срещу Прокуратурата на РБългария е основателен за сумата 8000 лв. и в този размер следва да се уважи, заедно със законната лихва, считано от 04.11.2011 г., когато е влязла в сила оправдателната присъда до окончателното изплащане на сумата. Не са налице данни по делото, от които да се изведе извода, че ищцата е допринесла за увреждането, с оглед на което да се намали посочения размер обезщетение. Изложените съображения налагат извода, че въззивното решение следва да се отмени в частта, с която е отменено първоинстанционното решение в отхвърлената част на иска срещу Прокуратура на РБългария над сумата 6000 лв. до 8000 лв., заедно със законната лихва, считано от 04.11.2011 г. до окончателното изплащане и вместо отменената част е отхвърлен предявения иск срещу Прокуратура на РБългария над сумата 6000 лв. до 8000 лв. Вместо отменената част в полза на ищцата следва да се присъди на основание чл.2,ал.1,т.3 ЗОДОВ и сумата 2000 лв./разликата от 6000 лв. до 8000 лв./ обезщетение за неимуществени вреди, заедно със законната лихва, считано от 04.11.2011 г. до окончателното изплащане. В останалата обжалвана част по този иск срещу Прокуратура на РБългария въззивното решение следва да се остави в сила. По жалбата на Районен съд гр.Ямбол и Окръжен съд гр.Ямбол. Въззивното решение е неправилно в частта, с която са уважени предявените искове с правно основание чл.2,ал.1,т.4 ЗОДОВ вр.чл.86,ал.1 ЗЗД срещу Районен съд гр.Ямбол и Окръжен съд гр.Ямбол. Неправилно е прието, че е налице фактическия състав на чл.2,ал.1,т.4 ЗОДОВ, тъй като ищцата е призната за виновна и е осъдена с влязла в сила присъда и по реда на извънредните способи за отмяна е призната за невиновна и е оправдана. Според практиката на ВКС - т.решение № 5/15.06.2015 г. по т.дело № 5/2013 г. на ОСГК на ВКС съдът е легитимиран да представлява държавата по искове за обезщетение за вреди по чл. 2 ЗОДОВ/ред. преди ЗИД на ЗОДОВ - ДВ, бр. 38 от 18.05.2012 г./ само в случаите по ал. 1, т. 4 и т. 5 за прилагане от съда на задължително настаняване и лечение или принудителни медицински мерки, когато те бъдат отменени поради липса на законно основание и за прилагане от съда на административна мярка, когато решението му бъде отменено като незаконосъобразно. Съгласно мотивите на посоченото тълкувателно решение държавата не отговаря чрез съда и по искове за обезщетение за вреди при наличие на влязла в сила присъда, с която лицето е било признато за виновно и осъдено на наказание по НК и по реда на възобновяване на наказателните дела е признато за невиновно и оправдано или административното наказание отменено. Като взема предвид тази практика съдът намира, че по отношение на ответниците Районен съд гр.Ямбол и Окръжен съд гр.Ямбол не са налице предпоставките на чл.2,ал.1,т.4 ЗОДОВ за ангажиране отговорността на държавата, чрез посочените съдилища за причинените неимуществени и имуществени вреди на ищцата С. Д.. В хипотезата на чл.2,ал.1,т.4 ЗОДОВ, когато лицето е признато за виновно и е осъдено на наказание по НК с влязла в сила присъда и впоследствие по реда на възобновяването на наказателното дело – чл.419 и сл.НПК влязлата в сила присъда е отменена и е постановена оправдателна присъда държавата не отговаря чрез съда за причинените вреди – неимуществени и имуществени на лицето, които вреди са пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение. Като взема предвид изложеното съдът намира, че въззивното решение на Сливенския окръжен съд в частта, с която е оставено в сила решението на Сливенския районен съд в уважената част на предявените искове с правно основание чл.2,ал.1,т.4 ЗОДОВ срещу Районен съд гр.Ямбол и Окръжен съд гр.Ямбол следва да се отмени. Вместо отменената част предявените искове с правно основание чл.2,ал.1,т.4 ЗОДОВ срещу посочените ответници за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени вреди от ищцата С. Д. следва да се отхвърлят, като неоснователни, заедно със законната лихва от деня на увреждането до окончателното изплащане. В останалата обжалвана част по тези искове въззивното решение следва да се остави в сила. По разноските: С оглед изхода на спора в полза на жалбоподателката-ищец следва да се присъди сумата 707.50 лв. разноски по делото за настоящото производство и за въззивното, които да се заплатят от Прокуратура на РБългария. Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : Отменя решение № 258/21.10.2014 г. по в.гр.дело № 440/2014 г. на Сливенския окръжен съд в частите както следва: 1. в частта, с която е отменено решение № 474/09.06.2014 г. по гр.дело № 3708/2013 г. на Сливенския районен съд в частта, с която Прокуратурата на РБългария е осъдена да заплати на С. С. Д. ЕГН [ЕГН], [населено място],[жк]-А-12 на основание чл.2,ал.1,т.3 ЗОДОВ обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл.290,ал.1,вр.чл.20,ал.3 НК, по което С. С. Д. е оправдана с влязла в сила присъда № 176/19.10.2011 г. по внохд № 436/2011 г. на Ямболския окръжен съд над размера от 6000 лв. до 8000 лв. заедно със законната лихва за забава върху обезщетението за неимуществени вреди, считано от 04.11.2011 г. до окончателното изплащане и вместо отменената част е отхвърлен предявения иск с правно основание чл.2,ал.1,т.3 ЗОДОВ от С. С. Д. против Прокуратура на РБългария за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди над сумата 6000 лв. до 8000 лв., заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 04.11.2011 г. до окончателното изплащане, 2. в частта, с която е потвърдено решение № 474/09.06.2014 г. по гр.дело № 3708/2013 г.на Сливенския районен съд в частта, с която са осъдени на основание чл.2,ал.1,т.4 ЗОДОВ Ямболски районен съд и Ямболски окръжен съд да заплатят солидарно на С. С. Д. сумата 5000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, заедно със законната лихва върху сумата, считано от 04.11.2011 г. до окончателното изплащане, както и в частта, с която на основание чл.2,ал.1,т.4 ЗОДОВ Ямболски районен съд и Ямболски окръжен съд са осъдени да заплатят солидарно на С. С. Д. сумата 1000 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, както и да заплатят солидарно на С. С. Д. сумата 462.37 лв.разноски по делото за първата инстанция, 3. в частта, с която Ямболски районен съд и Ямболски окръжен съд са осъдени да заплатят на С. С. Д. сумата 519.34 лв. разноски по делото за въззивната инстанция и вместо отменените части постановява Осъжда Прокуратура на РБългария, [населено място], [улица] да заплати на С. С. Д. ЕГН [ЕГН], [населено място],[жк], [жилищен адрес] на основание чл2,ал.1,т.3 ЗОДОВ и сумата 2000 лв./разликата от 6000 лв. до 8000 лв./ обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл.290,ал.1 НК, вр.чл.20,ал.3 НК, по което С. С. Д. е оправдана с влязла в сила присъда № 176/19.10.2011 г. по внохд № 436/2011 г. на Ямболския окръжен съд, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 04.11.2011 г. до окончателното изплащане, както и да й заплати сумата 707.50 лв. разноски по делото за настоящата инстанция и за въззивната инстанция. Отхвърля предявения иск с правно основание чл.2,ал.1,т.4 ЗОДОВ от С. С. Д. ЕГН [ЕГН] срещу Ямболски районен съд и Ямболски окръжен съд за присъждане в условията на солидарност на обезщетение в размер на 5000 лв. за претърпени неимуществени вреди, както и за присъждане на сумата 1000 лв. обезщетение за имуществени вреди от наложено наказание по НК за престъпление по чл.290,ал.1 НК, вр.чл.20,ал.3 НК, по което С. С. Д. е оправдана с влязла в сила присъда № 176/19.10.2011 г. по внохд № 436/2011 г. на Ямболския окръжен съд заедно със законната лихва върху всяка от сумите, считано от 04.11.2011 г. до окончателното изплащане. Оставя в сила решение № 258/21.10.2014 г. по в.гр.дело № 440/2014 г. на Сливенския окръжен в частите както следва: 1. в частта, с която е отменено решение № 474/09.06.2014 г. по гр.дело № 3708/2013 г. на Сливенския районен съд в частта, с която Прокуратура на РБългария е осъдена да заплати на С. С. Д. ЕГН [ЕГН], [населено място],[жк]-А-12 обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл.290,ал.1,вр.чл.20,ал.3 НК, по което С. С. Д. е оправдана с влязла в сила присъда № 176/19.10.2011 г. по внохд № 436/2011 г. на Ямболския окръжен съд над размера от 8000 лв. до 10 000 лв. заедно със законната лихва за забава върху обезщетението за неимуществени вреди, считано от 04.11.2011 г. до окончателното й изплащане, 2. в частта, с която е отменено решение № 474/09.06.2014 г. по гр.дело № 3708/2013 г. на Сливенския районен съд в частта, с която Ямболски районен съд и Ямболски окръжен съд са осъдени да заплатят солидарно на С. С. Д. ЕГН [ЕГН] на основание чл.2,ал.1,т.4 ЗОДОВ обезщетение за претърпени неимуществени вреди над сумата 5000 лв. до присъдения размер от 15 000 лв., заедно със законната лихва върху сумата, считано от 04.11.2011 г. до окончателното изплащане на сумата, в частта, с която Прокуратура на РБългария е осъдена да заплати на С. С. Д. разноски над сумата 485.49 лв. до 783.27 лв., в частта, с която Ямболски районен съд и Ямболски окръжен съд са осъдени да заплатят на С. С. Д. разноски над 462.37 до 1216.73 лв. и вместо отменената част е отхвърлен предявения иск от С. С. Д. против Прокуратура на РБългария с правно основание чл.2,ал.1,т.3 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди за сумата 2000 лв./разликата от 8000 лв. до 10 000 лв., заедно със законната лихва върху сумата, считано от 04.11.2011 г. до окончателното изплащане и е отхвърлен предявения иск от С. С. Д. против Ямболски Районен съд и Ямболски окръжен съд с правно основание чл.2,ал.1,т.4 ЗОДОВ за присъждане в условията на солидарност на обезщетение за претърпени неимуществени вреди над сумата 5000 лв. до 15000 лв., заедно със законната лихва, считано от 04.11.2011 г. до окончателното изплащане 3. и е осъдена Прокуратура на РБългария да заплати на С. С. Д. сумата 545.30 лв. разноски по делото за въззивната инстанция. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: