Р Е Ш Е Н И Е № 491 София, 14.12.2010 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и девети октомври две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : Лиляна Методиева ЧЛЕНОВЕ : Елена Авдева Татяна Кънчева при участието на секретар К.Павлова и в присъствието на прокурора П. Маринова изслуша докладваното от съдията E. Авдева наказателно дело № 429/ 2010 г. Производството по делото е образувано на основание чл. 349 , ал.1 от НПК по жалби на подсъдимите Н. Д. Р. и Г. С. С. и техните защитници против решение № 41 от 12.02.2010 г. по внохд № 709/2009 г. на Софийския апелативен съд, наказателно отделение, четвърти състав. В жалбите на Н. Р. и защитника му се сочи, че решението е постановено в нарушение на материалния и процесуален закон, а наложеното наказание е явно несправедливо - касационни основания по чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК. Изтъква се, че съдът е боравил неправилно с косвени доказателства, които не доказват по несъмнен начин участието на жалбоподателя в инкриминираната дейност. Атакува се анализа на обстоятелствата относно авторството, вината и правната квалификация на деянието.Със същите аргументи се обосновават оплакванията за явна несправедливост на наказанието и присъденото на пострадалите обезщетение. В заключение се формулира искане за отмяна на обжалваното решение и оправдаване на касатора или, алтернативно – за изменение на въззивния акт чрез намаляване на наложеното наказание лишаване от свобода и обезщетениято в полза на гражданските ищци. В жалбата на защитника на подсъдимия Г. С. С. също се съдържат оплаквания за касационните основания по чл. 348, ал.1, т.1-2 от НПК. Подробно се мотивира твърдението за съществени нарушения на процесуалните правила, съдържащи се в чл. 13, чл.14 и чл. 107 от НПК. Касаторът отправят упрек за превратно и избирателно тълкуване на свидетелските показания и резултатите от назначените експертизи и твърдят, че съдът не е дал отговор на направените с въззивната жалба оплаквания.Особено внимание се отделя на въпроса за вменяемостта на подсъдимия предвид данните за неговата умствена изостаналост и млада възраст. Излагат се и оплаквания за явна несправедливост на наложеното наказание с доводи за подценени смекчаващи отговорността на жалбоподателя обстоятелства. In fine се поддържа искане за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане. Гражданските ищци и частни обвинители оспорват основателността на жалбите. Прокурорът пледира решението да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл. 347, ал.1 от НПК , установи следното : Делото е за втори път пред касационната инстанция. Софийският окръжен съд, наказателно отделение, първи състав, с присъда № 47 от 12.11.2008 г. по нохд № 155/2008 г.признал 1. Н. Д. Р. · за виновен в това, че на 24.04.2007 г. в гр.Самоков, в съучастие като съизвършител с Г. С. С. и Г. Ф. Я., като непълнолетен, но разбиращ свойството и значението на деянието и ръководещ постъпките си извършил престъпление по чл. 195, ал.1, т.3 пр. 1 във вр. с чл. 20, ал.2 от НК, поради което и във връзка с чл. 63, ал.1, т.3 от НК от НК му наложил наказание шест месеца лишаване от свобода · за виновен в това, че на същата дата в съучастие като съизвършител с Г. С. С. умишлено умъртвил по особено жесток начин и с особена жестокост Г. Ф. Я., поради което и на основание чл. 116, ал.1, т.6, пр.2 и пр.3 от НК във вр. с чл.115 и чл 20, ал.2 и чл. 63, ал.2,т.1 от НК и чл. 54 от НК му наложил наказание десет години лишаване от свобода На основание чл. 23 от НК съдът наложил на подсъдимия най-тежкото наказание – десет години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване. 2.Г. С. С. · за виновен в това, че на 24.04.2007 г. в съучастие като съизвършител с Н. Д. Р. и Г. Ф. Я. като непълнолетен, но разбиращ свойството и значението на деянието и ръководещ постъпките си, извършил престъпление по чл. 195, ал.1, т.3, пр.1 във вр. с чл. 194, ал.1 вр. с чл. 20 , ал.2 от НК поради което и във връзка с чл. 63,ал.1 , т.3 от НК и чл. 54 от НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца · за виновен в това, че на същата дата в съучастие като съизвършител с Н. Д. Р. умишлено умъртвил по особено жесток начин и с особена жестокост Г. Ф. Я., поради което и на основание чл. 116, ал.1, т.6, пр. 2 и пр.3 от НК във вр. с чл.115 и чл. 20, ал.2 и чл. 63, ал.2, т.1 от НК и чл. 54 от НК му наложил наказание шест години лишаване от свобода На основание чл. 23 от НК съдът постановил подсъдимият да изтърпи по-тежкото наказание – шест години лишаване от свобода. Двамата подсъдими били осъдени да заплатят на гражданските ищци обезщетения за понесените от тях неимуществени вреди в размер на 50 000 лева за всеки един. В останалата част исковете бил отхвърлени. Софийският апелативен съд с присъда № 26 от 01.04.2009 г по внохд № 172/2009 г.отменил частично така постановената присъда и вместо нея признал Н. Д. Р. за невинен и го оправдал по обвинението по чл. 195, ал.1, т.3, пр.1 във вр. с чл. 194, ал.1 вр. с чл. 20, ал.2 от НК, както и за съучастническа дейност по чл. 116, ал.1, т.6, пр. 2 и 3 от НК. Г. С. С. бил оправдан както за кражбата , така и за убийството на Г. Ф. Я.. Върховният касационен съд с решение № 358 от 20.10.2009 г.по нохд №33/2009 г. отменил въззивната присъда относно гражданската и наказателната отговорности на подсъдимите Н. Р. и Г. С. за деянието по чл. 116, ал.1 от НК и върнал делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд. Касационният съдебен състав дал указания за спазване на процесуалните норми при събиране, проверка и обсъждане на доказателствата. При новото разглеждане на делото Софийският апелативен съд с решение № 41 от 17.02.2010 г. изменил първоинстанционната присъда, като увеличил наложеното на подсъдимия Г. С. С. наказание от шест на седем години лишаване от свобода, които да изтърпи в поправителен дом. Първостепенната присъда била изменена и относно жалбоподателя Н. Д. Р., като съдът постановил той да изтърпява наложеното му наказание лишаване от свобода в затворническо общежитие от закрит тип при първоначален строг режим. В останалата част присъдата била потвърдена. По жалбите на Н. Д. Р. и неговия защитник Жалбите са изцяло неоснователни. Тезата на касаторите, че осъдителната присъда е постановена в нарушение на процесуалните правила без да е постигната несъмнена доказаност на обвинението, се опровергава от данните в досието на делото. При повторното разглеждане на казуса въззивната инстанция провела съдебно следствие, чрез което допълнила доказателствената съвкупност с нови доказателствени източници. Събраната информация, макар в основната си част да се отнася до престъпната дейност на подсъдимия Г. С., подкрепя фактическите изводи на двете предходни инстанции за отричаната от Н. Р. съпричастност към извършеното убийство. Жалбоподателят бил заловен от полицейския патрул в района на престъплението броени минути след сигнала на свидетеля П. П. Г. за скандал и побой на същото място. При задържането той доброволно предал дрехите, с които бил облечен. По долнището на анцуга му били установени множество пръски с червеникав цвят, идентифицирани чрез извършените експертизи като кръв, произхождаща от пострадалия Г. Я.. Аналогични следи били изолирани и от намерения до трупа на жертвата камък. Той напълно отговаря на оръдието , с което /според експертите, извършили съдебно -медицинската експертиза/ са причинени смъртоносните увреждания на жертвата. Видът и разположението на кървавите пръски са разтълкувани от експертите като признак на непосредствена близост между нападателите и падналия на земята пострадал. След отвеждането в районното полицейско управление Н. Р. признал пред свидетеля Г. И. Г., че другото лице, което било с него и успяло да избяга, е подсъдимият Г. С.. Въззивният съд съобразил всички тези обстоятелства и успял да пресъздаде в мотивите си извършеното деяние без да допуска логически грешки или превратност във възприемане на доказателствата. В атакуваното съдебно решение /на стр.11/ се обсъжда и невъзможността да се стигне по-далеч в изясняване на фактическата обстановка поради факта, че подсъдимите се възползвали от правото да откажат да дават обяснения. Макар съдът да не узнал тяхната версия за нощта на престъплението той е стигнал до параметри на обективната истина, достатъчни за нуждите на настоящия наказателен процес. Съвкупността от косвени доказателства разкрива по несъмнен и категоричен начин предмета на доказване и отхвърля изцяло твърденията на жалбоподателя, че няма причинно-следствена връзка между смъртта на Г. Я. и действията на подсъдимия Р.. Позоваването на липсата на дактилоскопни следи върху радиокасетофана и камъка, с които са нанасяни удари върху жертвата, не изключва използването им от подсъдимите. Върху тези предмети изобщо не са установени пръстови отпечатъци, годни за сравнително изследване, което може да е резултат на много причини – специфика на контактните повърхности, съхраняване, техника на изследване, поради което свързването на този отрицателен факт с твърдението, че описаните вещи не са докосвани от подсъдимите, е логически и доказателствено неприемлив. Правнорелевантните факти се установяват с всички доказателствени средства. В конкретния случай отсъствието на пръстови отпечатъци от подсъдимите на местопрестъплението не компрометира останалите косвени доказателства, тъй като не им противостои по начин, изключващ връзката им с основния факт. Ето защо настоящият състав отхвърля и това оплакване за съществено процесуално нарушение при анализа на доказателствената съвкупност. На следващо място защитникът на подсъдимия /на стр.2 от жалбата си/ прави опит да обоснове наличието на съществени процесуални нарушения при провеждане на въззивната процедура , като се позовава на грешки в протоколите от съдебните заседания от 31.11.2009 г., 21.12.2009 г. и 08.02.2010 г.,сравнявайки ги с елементите от съдебното решение от 12.02.2010 г. Въпреки твърде неясния изказ, може да се заключи, че според жалбоподателя неправилно в част от протоколите /”първите два” / са посочени /”фигурират”/ само председател и секретар, а решението е подписано от двама съдии. Непредубеденият преглед на цитираните протоколи и съдебен акт показва, че те съдържат всички изискуеми от процесуалния закон / чл.34 и чл.311 от НПК/ атрибути. По-специално и в отговор на жалбата следва да се отбележи,че в титулната част на протоколите и решението са вписани имената на трима съдии, членове на въззивния състав. Протоколите са подписани само от председателя и съдебния секретар, както изисква чл.311, ал.2 от НПК, а под текста на решението стоят подписите на тримата съдии, а не само на двама от тях, както твърди касатора. Ето защо няма фактически и правни основания за съмнение в доказателствената стойност на протоколите и валидността на постановения въззивен акт. На последно място подсъдимият и неговият защитник пледират за нарушение на материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание като релация на допуснатите процесуални нарушения. С оглед възприетото от този състав и изложено по-горе отсъствие на нарушения при формиране на вътрешното убеждение на въззивния съдебен състав по фактите и тези оплаквания подлежат на отхвърляне. Установените от съда обстоятелства са получили правилна правна квалификация – т.е. приложена е точната разпоредба от НК.Определеното наказание е в рамките на предвидената санкция, редуцирана по реда на чл. 63, ал.2, т.1 от НК, и отразява точно изведения от двете предходни инстанции превес на отегчаващите отговорността обстоятелства. В касационните жалби не се сочат други конкретни основания в подкрепа на бланкетното искане за намаляване срока на наказанието лишаване от свобода, а подобни не бяха установени и в рамките на допустимия служебен контрол от касационната инстанция. Наказанието е адекватно на високата степен на обществена опасност на деянието и дееца, отразява точно съотношението между смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства и е в състояние да постигне целите на наказанието, посочени в чл. 36 от НК. Гражданските искове са уважени съобразно критерия за справедливост и настъпилите в резултат на извършеното престъпление неимуществени вреди. Гражданските ищци са изгубили сина си внезапно и шокът от неговата кончина е бил подсилен от престъпния начин на умъртвяването му.Няма основание за изменение на присъдените обезщетения в желаната от жалбоподателите насока. По жалбата на защитника на подсъдимия Г. С. С. Жалбата е основателна частично относно справедливостта на наложеното наказание. Останалите оплаквания на касатора не се споделят от настоящия състав по следните съображения: Упреците за липса на аналитичен подход към доказателствения материал за сметка на проявена от състава тенденциозност не намират подкрепа в съдържанието на обсъждания акт. В него подробно и в съответствие с правилата на формалната логика са изследвани както доказателствата събрани от първата инстанция, така и тези, присъединени в хода на съдебното следствие пред въззивната инстанция. Тук е мястото да се изрази съгласие със защитата на подсъдимия С. относно коментара на проведения от съдебния състав следствен експеримент / вж.протокола от съдебното заседание на 08.02.2010 г., л.71 и сл./ Съдът разпоредил Г. С. да обуе маратонките, приложени към делото, при което констатирал, че те ” съответстват по размер”. Този извод по-късно е интерпретиран в мотивите на въззивното решение в контекста на обвинителната теза. Доказателствената стойност на така придобитата информация е крайно съмнителна. Принципно следственият експеримент като доказателствен способ е процесуална дейност, която се състои във възпроизвеждане на обстановката или отделни обстоятелства на изследваното събитие и в извършване на опитни действия, за да се проверят и уточнят данни, получени от други следствени действия. С. П. , Наказателен процес на Н., 1979 г.,стр. 450Доказателствената сила на следствения експеримент е обусловена в най-голяма степен от постигнатото сходство между възпроизвежданите и реалните събития. В случая съдът е искал да провери спорното обстоятелство дали приложените маратонки са били носени от подсъдимия в нощта на престъплението. Той не е отчел важните за казуса обстоятелства, че подсъдимият е във възраст, предполагаща растеж, а върху маратонките е упражнено механично въздействие. Неустановимостта на физическите промени на подсъдимия през изминалия двегодишен период поставя под съмнение категоричността на резултата от наблюденията на съдебния състав, още повече , че и обутата маратонка не е върната в състояние от преди срязването. Ето защо съдът не е следвало да цени следствения експеримент с манифестираната в решението категоричност. Независимо от това останалите доказателства по обхват, обем и процесуална екзактност са били достатъчни за изграждане на вътрешното убеждение на съда и разкриване на обективната истина, поради което не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, обхванати от принципите на чл. 13 и чл. 14 от НПК. Въззивният съд е положил дължимите и възможни усилия и е установил по несъмнен начин ,че Г. С. е лицето , което е избягало от местопрестъплението и което е носило приложените дрехи и обувки . В показанията на свидетелите – полицейски служители от Р.- С. Г. Г. , М. Б., Б. Ш. , И. Г. и А. Д. се съдържат съвпадащи и допълващи се данни, според които името на Г. С. е съобщено от подсъдимия Р. непосредствено след задържането на последния на метри от местопрестъплението. Полицаите намерили жалбоподателя в дома му, спящ и очевидно пиян, облечен в дрехите, които по-късно доброволно предал в полицейското управление. Върху долнището на анцуга и върху маратонките чрез методите на Д. анализ се установила кръв от пострадалия. Изброените свидетели изясняват и начина , по който са предадени дрехите и обувките и тяхното съхраняване. Съдът внимателно е изследвал възражението за манипулация на веществените доказателства и законосъобразно е стигнал до заключението, че няма за такава дейност, както и мотив за извършването и от лицата, които са боравили с предадените предмети по служба. Неоснователно е и оплакването , че съдът е пренебрегнал данните за психическо и психиатрично здраве на подсъдимия С. и е постановил решение без да изясни вменяемостта му. Въззивният съдебен състав очевидно е отговорил на този въпрос чрез принципното инкорпориране на позицията на първата инстанция по него. Не може обаче да не се подчертае, че убедителността на въззивния акт на Софийския апелативен съд би спечелила много, ако той съдържаше изричните разсъждения на второинстанционния съдебен състав наместо препратки, още повече, че в допълнението към въззивната жалба защитникът на подсъдимия е акцентирал върху проблема. Независимо от това не е налице съществено процесуално нарушение, тъй като все пак е постигнат стандартът на чл.339,ал.2 от НПК и възраженията на защитата са получили, макар и косвено, коментар. Според заключението на съдебно – психиатричната и психологическа експертиза / л.116 от дознанието / Г. С. С. не боледува от психично заболяване и няма интелектуална непълноценност, която да е пречка за правилна фактическа ориентация и адекватно за нея отреагиране. Вещите лица са изразили становище ,че данните в цитирания от защитата протокол от 2003 г.на И. по образованието не опровергават основния им извод, тъй като той дава сведения само за социална непълноценност на освидетелствания поради израстването му в една примитивна среда. Експертите са подчертали, че това не се отразило на неговите възможности да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си. Експертното заключение правилно е оценено като достатъчно пълно , ясно и обосновано,поради което отказът на съда да назначи допълнителна или повторна експертиза не е съществено процесуално нарушение. Обобщено, фактическите изводи на съда са изградени в съответствие с процесуалните правила. Жалбоподателят не сочи конкретни доводи за нарушение на материалния закон, такива не бяха констатирани и служебно , а това ограничава отговора на настоящия състав на твърдението за касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК настоящият състав до констатация за правилно приложение на закона към установената фактическа обстановка. Жалбата на защитника на подсъдимия е основателна в частта й, с която се оспорва справедливостта на увеличеното от въззивната инстанция наказание от шест на седем години лишаване от свобода. Въззивният съд е допуснал грешка при определяне на параметрите на наказанието лишаване от свобода, предвидено за извършеното от подсъдимия престъпление . На стр.13 от решението може да се прочете , че средният размер на санкцията /след редукцията по чл.63 от НК/ е шест години и половина лишаване от свобода, което означава допустимост на наказание от три до десет години / както е приел и първостепенния съд на стр.209 от досието на нохд №155/2008 г. на С. /.Стъпвайки на тази база въззивният съдебен състав преценил, че наложеното наказание от шест години лишаване от свобода не отразява установения превес на отегчаващите обстоятелства, а точно обратното, и го увеличил с една година. Това разбиране противоречи на разпоредбата на чл. 63 , ал.1, т.1 и т.2 и ал.3 от НК и е обусловило определянето на наказание, което не съответства на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства. Когато непълнолетен подсъдим е извършил престъпление, за което се предвиждат няколко алтернативни наказания, на основание чл. 63, ал.1 от НК се заменят всички наказания и в пределите на заменените санкции се определя конкретното наказание за извършеното деяние. В конкретния случая за престъплението по чл. 116, ал.1, т.6, пр. 2 и 3 от НК наказанията са лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна. При замяната на първото алтернативно наказание съгласно чл. 63,ал.1, т.2 от НК се получава наказание лишаване от свобода до пет години. Останалите две наказания съгласно чл. 63,ал.1,т.1 от НК се заменят с лишаване от свобода от три до десет години. Тъй като след замяната се оказва , че се предвижда еднакво по вид наказание – лишаване от свобода, неговият размер ще бъде от три месеца до десет години. Следователно средният размер на санкцията е пет години , един месец и петнадесет дни и въззивният съд не е имал основание да увеличи размера на наложеното на Г. С. наказание от първата инстанция с единствения аргумент,че то попада под този ориентир. Настоящият съдебен състав споделя извода на предходните инстанции за превес на отегчаващите обстоятелства – продължително асоциално поведение, два квалифициращи престъплението признака, които надделяват по тежест над смекчаващите – чисто съдебно минало и изключително ниска възраст в рамките на непълнолетието. Ето защо определеното от първата инстанция наказание – шест години лишаване от свобода отразява адекватно всички фактори за индивидуализация на наказанието, посочени в чл. 54 от НК и е в състояние да постигне неговите цели, посочени в чл. 36 от НК. Това налага изменение на постановеното от въззивния съд решение и намаляване на определеното от него наказание от седем на шест години лишаване от свобода. Водим от горното и на основание чл.354,ал.2,т.1 във връзка с чл. 348 , ал.1 , т.3 и ал.5, т.1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, Р Е Ш И ИЗМЕНЯВА решение № 41 от 12.02.2010 г. по внохд № 709/2009 г. на Софийския апелативен съд, наказателно отделение, четвърти състав, като намалява наложеното на подсъдимия Г. С. С. наказание лишаване от свобода от седем на шест години. Оставя в сила решението в останалата му част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.