Р Е Ш Е Н И Е № 139 гр. София, 06 юни 2017 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: МИНА ТОПУЗОВА СПАС ИВАНЧЕВ при секретаря Мира Недева и в присъствието на прокурора Кирил Иванов изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 482 по описа за 2017 г Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия К. С. С. срещу решение на Бургаски апелативен съд № 17 от 16.03.2017 г, по ВНОХД № 282/16, с което е изменена присъда на Бургаски окръжен съд № 196 от 27.10.2016 г, по НОХД № 344/16, като нарушението по ЗДП е преквалифицирано по чл. 134, ал. 2 ЗДП и е постановено оправдаване по чл. 20, ал. 2 ЗДП, а присъдата е потвърдена в останалата й част. С първоинстанционната присъда подсъдимият е признат за виновен в това, че на 14.02.2014 г, в [населено място], общ. С., при управление на моторно превозно средство е нарушил правилата за движение по чл. 5, ал. 1, т. 1 и чл. 20, ал. 2 ЗДП, като е допуснал превозването на пострадалия С. Г. И. в каросерията на превозното средство, и по непредпазливост, е причинил неговата смърт, с оглед на което и на основание чл. 343, ал. 1, б. „в” вр. чл. 342, ал. 1 и чл. 54 НК, е осъден на две години „лишаване от свобода”, отложено по реда на чл. 66 НК, за срок от четири години, и „лишаване от право да управлява МПС”, за срок от две години. С жалбата се релевират основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК. Твърди се, че обвинителният акт не отговаря на изискванията по чл. 246 НПК / не е описано поведението на дееца, с което е допуснал нарушение по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДП /, че неправилно е интерпретирано ТР № 2 от 22.12.2016 г ОСНК ВКС, че е допуснато нарушение на правото на защита / имало е обвинение по чл. 134, ал. 1 ЗДП, което не е възпроизведено в обвинителния акт /, че материалният закон е приложен неправилно. С жалбата са правят алтернативни искания: да бъдат отменени осъдителните съдебни актове и подсъдимият да бъде оправдан или делото да бъде върнато за ново разглеждане. В съдебно заседание на настоящата инстанция защитата пледира за уважаване на жалбата. Подсъдимият не участва лично в производството пред ВКС. Представителят на ВКП счита, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: ВКС намира, че липсва нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. Неоснователно е оплакването за допуснато процесуално нарушение при изготвяне на обвинителния акт. В обстоятелствената му част се съдържат следните факти: Подсъдимият е управлявал товарен автомобил „М.”, модел ....., бордови, ДК [рег.номер на МПС] , с открита каросерия / платформа /, която не е изработена фабрично, пригодена е за превоз на товари, но не е обезопасена и не е предназначена за превоз на пътници. Подсъдимият е позволил на св. И. и на пострадалия И. да пътуват на платформата вместо в пет-местната кабина, където е имало свободно място. Същия ден, докато превозвали сено в едната посока, пострадалият и св. И. пътували в кабината на товарния автомобил, но при втория курс пожелали да пътуват на каросерията и водачът им позволил. Те стояли прави и се държали за кабината, като пострадалият пушел и говорел по мобилния си телефон. При навлизане на автомобила в [населено място], общ. С., пострадалият загубил устойчивост, наклонил се наляво и паднал от платформата, при което главата му попаднала между терена и задната лява гума и била прегазена. Изложената фактическа обстановка съдържа необходимият кърг от обстоятелства, обуславящи правната квалификация на деянието и нарушението на правилата за движение, което е в причинна връзка с престъпните последици / че водачът е допуснал превозването на С. Г. И. в каросерията на товарния автомобил, която не е предназначена за превоз на пътници /. Ето защо, подсъдимият е разполагал с процесуалната възможност да упражни правото си на защита в пълен обем, а доводът в тази насока е неоснователен и не може да бъде уважен. Прокурорът не е посочил вярната квалификация на нарушението / тази по чл. 134, ал. 2 ЗДП /, но словесната формулировка на нарушението / че водачът е допуснал превозването на пострадалия в каросерията на превозното средство / се съдържа в обстоятелствената част на обвинителния и в диспозитива му, където е отразено, че „водачът е допуснал превозването на С. Г. И. в каросерията на товарния автомобил”. Вярно е, че жалбоподателят е привлечен към наказателна отговорност за нарушение по чл. 134, ал. 1 ЗДП, което не е възпроизведено в обвинителния акт, но и не това нарушение, а нарушението по алинея втора на същия текст е релевантно за наказателната му отговорност, а от гледна точка на съблюдаване правото на защита, същественото е, че словесната формулировка на нарушението отразява фактическия състав на нарушеното правило по ЗДП: това по чл. 134, ал. 2 ЗДП. Прокурорът е изменил обвинението / в производството пред първата инстанция /, като в рамките на същите фактически положения е инкриминирал и нарушение по чл. 20, ал. 2 ЗДП, при което измененото обвинение е включвало чл. 5, ал. 1, т. 1 и чл. 20, ал. 2 ЗДП. Първата инстанция е приложила неправилно материалния закон, като е приела, че деянието е съставомерно по чл. 343, ал. 1, б. „в” НК, за нарушаване на цитираните правни норми по ЗДП, а въззивната такава е отстранила нарушението на материалния закон, като е квалифицирала вярно нарушението на правилата за движение. Въззивният съд правилно е интерпретирал ТР № 2 от 2016 ОСНК ВКС, а възражението в тази насока не може да бъде споделено. На основание чл. 337, ал. 1, т. 2 НПК, е приложен закон за същото престъпление, без съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението, като е дадена вярната правна квалификация на нарушеното правило за движение по пътищата / това по чл. 134, ал. 2 ЗДП, каквото фактическо обвинение е фигурирало и в обвинителния акт, и при изменението на обвинението /. Следователно, не е допуснато нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, откъдето и не възниква процесуална необходимост от отмяна на въззивния акт и връщане на делото за ново разглеждане, а искането в тази насока не може да бъде удовлетворено. Не са налице условия за отмяна на осъдителните съдебни актове и оправдаване на подсъдимия от настоящата инстанция, тъй като не е налице чл. 354, ал. 1, т. 2 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК, даващ такава възможност / липсва осъждане за деяние, което не съставлява престъпление /. По тези съображения, ВКС намери, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение на Бургаски апелативен съд № 17 от 16.03.2017 г, по ВНОХД № 282/16. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: