Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е     № 301   гр. София, 18 юни 2010г.     В   ИМЕТО   НА   НАРОДА                 Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на осемнадесети  май,  две хиляди и десета година,  в състав:                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ :   ЕЛИЯНА  КАРАГЬОЗОВА        ЧЛЕНОВЕ :   КЕТИ  МАРКОВА                                                                           СЕВДАЛИН  МАВРОВ     при  участието на секретаря  ИВАНКА  ИЛИЕВА и в присъствието на прокурора  КРАСИМИРА  КОЛОВА изслуша докладваното от съдията  КЕТИ   МАРКОВА н. д. №  248/ 2010г., и за да се произнесе, взе предвид следното:   Производството е по чл. 419 и сл. НПК, образувано по искане на Главния прокурор на Република България, за възобновяване на НЧД № 12124/ 2009г., по описа на Софийски районен съд, отменяване на постановеното същото дело определение от 15. 12. 2009г., и връщане на делото за ново разглеждане, на основание чл. чл. 420, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК, поради допуснато нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Искането се поддържа от представителя на Върховната касационна прокуратура, по изложените в него съображения. Осъденият К. И. З. поддържа, че искането на Главния прокурор е неоснователно, поради което счита, че същото не следва да бъде уважавано. Редовно упълномощеният му защитник взема становище, че искането на Главния прокурор е основателно, поради което следва да бъде уважено. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите в искането, становищата на страните, и провери атакувания съдебен акт в пределите на правомощията си по чл. 425 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: Искането на Главния прокурор на Република България е процесуално допустимо, тъй като е депозирано от надлежен орган, по смисъла на чл. 420, ал. 1 НПК, в срока по чл. 421, ал. 1 НПК. Разгледано по същество, искането е основателно. С определение от 15. 12. 2009г., постановено по НЧД № 12124/ 2009г., Софийският районен съд, наказателно отделение, 20 състав, в производство по чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК, е групирал наказанията, наложени на осъдения К. И. З., от гр. С., както следва: На основание чл. 68, ал. 1 НК е привел в изпълнение наказанието лишаване от свобода за срок от три години, наложено по НОХД № 7673/ 2003г., както и това, по НОХД № 9027/ 2006г., със срок от девет месеца, като е определил общ първоначален режим на изтърпяване, за всяко от тях, в затворническо общежитие от закрит тип. На основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК е определил на осъдения К. И. З. едно общо наказание в размер на три години лишаване от свобода, между тези, наложени му по НОХД №№ 572/ 2004г., 7673/ 2003г., 9027/ 2006г., 14190/ 2006г. и 10296/ 2007г., всички на СРС, при общ режим на изтърпяването му, в затворническо общежитие от закрит тип. На основание чл. 24 НК е увеличил така определеното общо наказание с един месец, постановявайки осъденият да изтърпи наказание лишаване от свобода, общо три години и един месец, при общ режим, в затворническо общежитие от закрит тип. На основание чл. 23, ал. 3 НК е присъединил наказанието глоба в размер на 500 лв., по НОХД № 572/ 2004г., на СРС. На основание чл. 25, ал. 2 НК и чл. 59, ал. 1 НК е приспаднал изтърпените наказания лишаване от свобода по цитираните дела и задържането с мерки за неотклонение „задържане под стража”. На основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК е определил на осъдения К. И. З. едно общо наказание в размер на най- тежкото, а именно- една година лишаване от свобода, между тези, наложени му по НОХД №№ 3245/ 2009г. и 405/ 2008г., двете на СРС, при строг режим на изтърпяването му в затвор. На основание чл. 24 НК е увеличил така определеното общо наказание с един месец, постановявайки осъденият да изтърпи наказание лишаване от свобода, общо една година и един месец, при строг режим , в затвор. На основание чл. 25, ал. 2 НК и чл. 59, ал. 1 НК е приспаднал изтърпените наказания лишаване от свобода по цитираните дела и задържането с мерки за неотклонение „задържане под стража”. Определението не е обжалвано и протестирано, влязло е в сила, и не е било проверено по касационен ред. Настоящата инстанция намира за изцяло основателен доводът, релевиран в искането на Главния прокурор, че проверяваното определение е постановено при съществени нарушения на материалния закон, обуславящи неговата отмяна по реда на възобновяването. Принципно законосъобразно първоинстанционният съд е съобразил, че цялостната оценка на осъжданията на К. З. сочи на наличието на усложнена форма на престъпна дейност, при която част от престъпленията във формираното множество са в условията на съвкупност помежду си, но същевременно са и в рецидив с други, което налага при групирането на наказанията да се приложи най- благоприятното съчетание за осъденото лице. При конкретното кумулиране на наказанията, при условията на чл. 25, вр. чл. 23 НК, и начина на изтърпяването им обаче СРС е допуснал две групи съществени нарушения на закона, срещу които Главният прокурор основателно възразява в искането си, и в чиито в рамки ВКС дължи произнасянето си в настоящото производство. Даннните по делото сочат, че при определянето на общото наказание по втората съвкупност, районният съд е нарушил правилата, установени с нормите на чл. 25 и чл. 23 НК. Макар принципно вярно в нея да са отнесени наказанията, наложени на З. с присъдите по НОХД №№ 3245/ 2009г. и 405/ 2008г., и двете по описа на СРС, съобразно констатацията, че престъпленията, предмет на цитираните дела са извършени преди да е имало влязла в сила присъда, за което и да е от тях, неправилно е определен размерът на общото наказание, а именно една година лишаване от свобода. Изцяло погрешен е изводът, че най- тежко във формираната съвкупност, се явява наказанието една година лишаване от свобода, по НОХД № 3245/ 2009г., тъй като в конкретния случай това е наказанието от една година и шест месеца лишаване от свобода, наложено по НОХД № 405/ 2008г., за престъпление по чл. 194, ал. 1 НК. По това дело, освен за визираното деяние, К. З. е признат за виновен и осъден и за престъпление по чл. 343б НК- на девет месеца лишаване от свобода, на основание чл. 23, ал. 1 НК му е определено едно общо, най- тежко наказание, в размер на една година и шест месеца лишаване от свобода, а на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК е извършено групиране и с наказанията по други присъди, с приложение и на чл. 68, ал. 1 НК. При тези данни за осъжданията на З. , отразени в свидетелството му за съдимост и приложените влезли в сила съдебни актове, е видно, че най- тежкото, и следователно водещо в обсъжданата съвкупност наказание, е това по НОХД № 405/ 2008г., за престъплението по чл. 194, ал. 1 НК. От приложения по делото препис от въззивното решение на СГС, от 21. 07. 2009г., по ВНОХД № 2361/ 2009г., става ясно, че жалбоподателят е оправдан единствено по обвинението за квалифицирания по- тежко наказуем състав на кражба- по чл. 195, ал. 1, т. 3 НК, но първоинстанционната присъда по НОХД № 405/ 2008г., на СРС е потвърдена в останалата си част, включително за осъждането на дееца по основния състав- чл. 194, ал. 1 НК, респ. за вида и размера на наложеното за него наказание. За преквалификацията на престъплението и липсата на основание за ревизия на наказанието, въпреки недостатъчно прецизната формулировка на диспозитива, в мотивите на СГС се съдържат изрични констатации и съображения, които недвусмислено сочат каква е волята на въззивния съд. В този смисъл, ВКС намери, че нарушението на закона, релевирано по първия пункт в искането на Главния прокурор, е съществено, и само по себе си- достатъчно, за да обоснове исканата отмяна на проверявания съдебен акт по реда на възобновяването. Основателни са също така и възраженията, касаещи режима на изтърпяване на определените по съвкупност общи наказания по двете съвкупности, които следва да бъдат изтърпени при строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, на основание чл. 60, ал. 1 и чл. 61, т. 2 ЗИНЗС, а не при общ режим в затворническо общежитие от закрит тип, както неправилно е приел районният съд по отношение на наказанието от три години лишаване от свобода, увеличено с един месец, на основание чл. 24 НК- за първата група. Известно е, че действащият ЗИНЗС регламентира корелацията между типа на пенитенциарното заведение и режима на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. Осъденият З. няма качеството на осъден за първи път на лишаване от свобода до пет години, за да бъде настанен, съгласно чл. 59, ал. 1 ЗИНЗС в затворническо общежитие от открит тип за изпълнение на наказанията и по двете съвкупности, което да води до определянето на общ режим, на основание чл. 61, т. 3 ЗИНЗС. Както вече се изтъкна, законът не допуска едновременното настаняване в затворническо общежитие от закрит тип и изпълнение на наказанието лишаване от свобода при общ режим. В обсъждания аспект настоящият съдебен състав изцяло споделя аргументите, изтъкнати в искането на Главния прокурор, в подкрепа на довода му за нарушение на закона при определяне на режима. Предвид горните съображения, като констатира допуснатите от компетентния съд нарушения на материалния закон, релевирани в искането на Главния прокурор на Р България, ВКС в настоящия си състав намира, че следва да се възобнови производството по НЧД № 12124/ 2009г., по описа на СРС, наказателно отделение, 20 състав, да се отмени влязлото в сила определение от 15. 12. 2009г., постановено по същото дело, и делото се върне за ново разглеждане на първоинстанционния районен съд, от стадия на съдебното заседание- за законосъобразното цялостно произнасяне по искането за групиране на наказанията на осъдения К. И. З., в производство по чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК. При решаването на въпроса какво по размер наказание следва да изтърпи осъденото лице в условията на конкретното множество престъпления, следва да бъдат съобразени и задължителните предписания, дадени с Постановление № 4/ 65г. на Пленума на ВС, ТР 14/ 87г. на ОСНК на ВС и ТР № 3/ 2009г., на ОСНК на ВКС, като при определянето на подлежащите на групиране, респ.- на отделно изтърпяване наказания, да се приложи най- благоприятното за осъдения съчетание. При новото разглеждане на делото, следва да се отстранят допуснатите нарушения на материалния закон, като се съобразят задължителните указания на касационната инстанция по приложението му, съгласно чл. 426 вр. чл. 355, ал. 1, т. 2 НПК. Воден от изложените съображения и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение   Р Е Ш И :   ВЪЗОБНОВЯВА НЧД № 12124/ 2009г., по описа на Софийски районен съд, наказателно отделение, 20 състав, ОТМЕНЯВА влязлото в сила ОПРЕДЕЛЕНИЕ от 15. 12. 2009г., постановено по същото дело, с което са групирани наказанията на осъдения К. И. З., от гр. С., и ВРЪЩА ДЕЛОТО ЗА НОВО РАЗГЛЕЖДАНЕ- на Софийски районен съд, от стадия на съдебното заседание. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: