Р Е Ш Е Н И Е
№166
гр.София , 02 януари 2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на осемнадесети октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:АНТОАНЕТА ДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:МАЯ ЦОНЕВА
МИЛЕНА ПАНЕВА
при участието на секретаря Невена Пелова
и прокурора от ВКП Атанас Гебрев
след като изслуша докладваното от съдия ДАНОВА наказателно дело № 799/2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по касационни жалби, депозирани от адв.С., защитник на подсъдимия Д. Ц. и от адв. К., повереник на гражданските ищци и частни обвинители Е. С., С. С. и М. С., против решение на Апелативен съд-Пловдив, постановено по внохд №28/2018 г.
В жалбата на защитника на подсъдимия се релевират всички касационни основания по чл.348 ал.1 от НПК. Оплакването за допуснато нарушение на материалния закон се свързва с незаконосъобразното признаване за виновен и осъждане на подсъдимия Ц. за престъпление по чл.123 ал.4 във вр.с ал.1 от НК. В тази насока се твърди, че: 1. съдът е обсъдил пристрастно и необективно гласните доказателствата по делото, като е поставил в основата на фактическите си изводи показанията на св.Д. Б. Д., които са непоследователни, нелогични необективни и противоречиви; 2. превратно е тълкувал показанията на свидетелите Я. Х. и В. Ж.; 3. не е изяснил механизма, по който е причинена смъртта на пострадалия А. С.; 4. не е назначил комплексна съдебно- техническа и медицинска експертиза, при очевидна необходимост от такава; 5. оставил е без анализ и проверка обясненията на подсъдимия Ц., свързани с проведена среща с изпълнителния директор на дружеството в деня преди инцидента, на която е било взето решение за преразпределение на функциите, като извършването на изкопните работи е било възложено на геодезиста. Основанието по чл.348 ал.1 т.2 от НПК се обосновава с нарушение на чл.13 и чл.14 от НПК, тъй като въззивният съд не е предприел необходимите действия за разкриване на обективната истина по делото. По отношение касационното основание „явна несправедливост на наложеното наказание“ се твърди, че не са взети предвид многобройните смекчаващи отговорността обстоятелства, а относно гражданската част на решението- че същата е несправедлива. Прави се искане в условията на алтернативност- подсъдимият да бъде оправдан или делото да бъде върнато за ново разглеждане.
В жалбата на повереника на частните обвинители и граждански ищци е посочено, че решението на апелативния съд е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, наложеното на подсъдимия Ц. наказание е явно несправедливо, а гражданските обезщетения, присъдени на близките на починалия, са в занижен размер. Моли се атакуваният съдебен акт да бъде изменен, като по отношение на подсъдимия Ц. бъде отменено приложението на чл.66 ал.1 от НК и наложеното му наказание от една година и четири месеца се изтърпи ефективно; подсъдимите Ц. и А. да бъдат осъдени да заплатят на гражданските ищци обезщетения в пълния предявен размер, както и направените от тях разноски.
В съдебното заседание пред ВКС, защитникът на подсъдимия Ц.-адв.С. поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения. Акцентира на това, че по делото не са се събрали доказателства, от които по категоричен начин да се установи престъпно поведение на подсъдимия Ц., че показанията на св.Д., поставени в основата на фактическите изводи на съда, са вътрешно противоречиви и необективни, като въззивната инстанция неправилно ги е интерпретирала. Твърди, че вещото лице, изготвило техническата експертиза не е отговорило на въпроса за механизма на причиняване на злополуката, че скицата към експертизата е неточна и, че изцяло са игнорирани обясненията на подсъдимия. Изложени са съображения и относно оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание и несправедливост на присъденото обезщетение на гражданските ищци, в посока необоснованото им завишаване. Направените в жалбата искания се допълват и с искане за намаляване размера на наложеното наказание лишаване от свобода и редуциране на обезщетенията по гражданския иск. По отношение жалбата на частните обвинители и граждански ищци изразява становище за нейната неоснователност.
Повереникът на частните обвинители и граждански ищци моли да бъде уважена касационната им жалба по съображенията, изложени в нея и с направените искания, а касационната жалба на подсъдимия- да бъде оставена без уважение.
Представителят на Върховната касационна прокуратура намира решението на апелативния съд за законосъобразно, а двете касационни жалби за неоснователни. Заявява, че въззивната инстанция е изпълнила задълженията си за цялостна проверка на първоинстанционната присъда. Посочва, че са били установени задълженията, които подсъдимият Ц. не е изпълнил в качеството си на технически ръководител на обекта и които имат значение за правилното решаване на делото. По отношение на наказанието-намира същото за съответно на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, а присъденото обезщетение по гражданските претенции- за справедливо. Моли жалбите да бъдат оставени без уважение, а решението на АС-Пловдив- в сила.
Подсъдимият О. А. и защитника му адв.Г., редовно призовани, не се явяват, поради което не вземат становище.
В последната си дума подсъдимият Д. Ц. изказва съжаление за случилото се.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето наказателно отделение като обсъди доводите, релевирани в касационните жалби, становището на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното:
С присъда №94 от 07.11.2017 г., постановена по нохд №1266/2017 г., Пловдивски окръжен съд е признал подсъдимия Д. И. Ц. за виновен в това, че на 22.02.2017 г. в [населено място], /област/, на [улица], като технически ръководител на обект „Изграждане на вътрешна канализационна мрежа в /квартал/, [населено място]“, при независимо съпричиняване с О. Б. А., е причинил смъртта на А. Р. С., поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, като неизпълнил задълженията си по Наредба №2/22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи-чл.26 т.1, т.10 изр.2 и в нарушение на т.1.25.2 от Приложение №1 към чл.2 ал.2 от Наредбата, допуснал преминаването и престоя на човек в обсега на действие на строителна машина-багер, изпълняващ земни работи, като след деянието е направил всичко зависещо от него за спасяване на пострадалия, поради което и на основание чл.123 ал.4 във вр.с ал.1 и чл.54 от НК го е осъдил на една година и четири месеца лишаване от свобода, като на основание чл.66 ал.1 от НК е отложил изпълнението на така наложеното наказание с изпитателен срок от три години.
Със същата присъда е бил признат за виновен и подсъдимия О. Б. А. в това, че на 22.02.2017 г. в [населено място], /област/, на [улица], като оператор на строителна машина-багер, при независимо съпричиняване с Д. И. Ц., е причинил смъртта на А. Р. С.,поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност,представляваща източник на повишена опасност, като неизпълнил задълженията си по Наредба №2/22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи- чл.28 т.1, т.4 изр.2 и чл.59 ал.2, като след деянието е направил всичко зависещо от него за спасяване на пострадалия, поради което и на основание чл.123 ал.4 във вр.с ал.1 и чл.54 от НК го е осъдил на една година лишаване от свобода, като на основание чл.66 от НК изтърпяването на това наказание е отложил с изпитателен срок от три години.
Подсъдимият Ц. е бил осъден да заплати на Е. С. и М. С. сумите от по 25 000 лв., а на С. С.- сумата от 20000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, със законните лихви и разноските по делото.
Подсъдимият О. А. е бил осъден да заплати на Е. С. и М. С. сумите от по 20 000 лв., а на С. С.- 15000 лв., обезщетение за неимуществени вреди, със законните лихви и разноските по делото.
В тежест на подсъдимите са възложени и направените по делото разноски .
По въззивни жалби на подсъдимия Ц. и на частните обвинители и граждански ищци, пред Пловдивски апелативен съд е било образувано внохд №28/2018 г., приключило с решение № 120 от 26.04.2018 г., с което първоинстанционната присъда е била изменена в гражданско-осъдителната й част като: подсъдимият Д. Ц. е бил осъден да заплати на гражданските ищци Е. С. и М. С. сумите от по 28 000 лв., а на С. С.- сумата от 23 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва; подсъдимият О. А.- да заплати на Е. С. и М. С. сумите от по 22000 лв., а на С. С.-17 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, а гражданските искове до пълните им предявени размери са били отхвърлени като недоказани.
Двамата подсъдими са били осъдени да заплатят допълнителна държавна такса. В останалата част присъдата е била потвърдена.
Преди да се занимае с въпросите по съществото на делото, настоящият касационен състав намира за необходимо да очертае пределите на касационната проверка. Подсъдимият А. не е жалбоподател в настоящото производство, а подадената касационна жалба от повереника на частните обвинители и граждански ищци касае единствено несправедливост на размера на обезщетенията за неимуществени вреди, за които този подсъдим е осъден. При това положение, за разлика от подсъдимия Ц., решението на апелативния съд ще бъде предмет на проверка досежно подсъдимия А. единствено в гражданско-осъдителната му част.
На следващо място е необходимо да се подчертае, че не следва да бъде обсъждано обстоятелството за съпричастност на други лица /в частност св.Д./ към настъпването на вредоносния резултат, в какъвто смисъл са изложени подробни съображения в касационната жалба на подсъдимия, доколкото единствено прокуратурата е компетентния орган да прецени спрямо кои лица и за какви престъпления да повдигне и поддържа обвинение. В настоящото наказателно производство съдът е длъжен да даде отговор единствено на въпроса дали привлечените към отговорност две лица- подсъдимия Ц. и подсъдимия А. са виновни в извършването на престъплението по чл.123 от НК, каквото решаващите съдилища са сторили.
Оттук насетне, оплакването на защитника на подсъдимия Ц. за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, ВКС намира за неоснователно.
В правомощията на касационната инстанция е да проверява дали са допуснати нарушения на процесуалните правила, свързани със събирането и оценката на доказателствата, начина на формиране на вътрешното убеждение на съда и правилното приложение на закона в рамките на установените фактически положения, но не и да установява нови такива или да замества изграденото вътрешно убеждение на решаващия орган. По настоящото дело, при извеждане на значимите за обективната и субективна съставомерност на поведението на подсъдимия Ц. обстоятелства, са спазени изискванията на чл.13, чл.14 и чл.107 ал.5 от НПК, поради което не се констатират пороци, които да поставят под съмнение правилността на формиране на вътрешното убеждение на съда. Предложеният в касационната жалба анализ на част от събраните доказателства и изводимите на базата на него различни от приетите в решението на АС-Пловдив фактически изводи, не могат да бъдат предмет на обсъждане от касационният съд. И това е така, тъй като необосноваността не представлява касационно основание.
От съществено значение за правилното приложение на материалния закон, с оглед инкриминираното на подсъдимия Ц. обвинение за неизпълнение на чл.26 т.1 от Наредба №2/22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи: „Техническият ръководител изпълнява и контролира спазването на изискванията за здравословни и безопасни условия на труд“; т.10 изр.2 –„в случаите, когато машинистът няма достатъчно видимост, техническият ръководител определя към него сигналист“ и в нарушение на т.1.25.2 от Приложение №1 към чл.2 ал.2 от Наредбата- „ при извършване на земни работи,допуснал преминаването и престоя на човек в обсега на действие на строителна машина-багер, изпълняващ земни работи“, е било изясняването на два фактически въпроса- 1. знаел ли е подсъдимия Ц., че в изкопа се намира пострадалия А. С. и 2. по чия инициатива операторът на строителната машина /багер/- подсъдимият А., е предприел разстилането на земната маса в изкопа, където по същото време се е намирал работника С., и които действия са довели до причиняване на несъвместими с живота му травми.
Апелативният съд е дал отговори на тези въпроси в своето решение, при изложение на приетата от него фактическата обстановка. Според мотивите , „ подсъдимият Ц. е наредил на С. да вземе лопатата и да слезе в изкопа, за да намери и разчисти отвора в долната част на шахтата. ……..въпреки че А. С. бил все още в изкопа и в обсега на багера, подс. Д. Ц. наредил на подс. О. А. да „подсипе“ с пръст дъното на изкопа, за да заравни нивото“.
Тези фактически изводи на АС-Пловдив не са произволни, а добре аргументирани чрез анализа на събраните по делото доказателства. Впрочем, подсъдимият Ц. не оспорва знанието си за това, че пострадалият С. е бил в изкопа, като отрича единствено обстоятелството да е нареждал на багериста да „подсипе“ с пръст дъното на изкопа, заявявайки, че към момента, в които О. А. е предприел тези действия, той си е тръгвал и е бил с гръб към него. Тук е мястото да се отбележи, че и трите намиращи се на обекта лица – подсъдимите Ц. /технически ръководител/ и А. /багерист/ и св.Д.Б.Д. /геодезист/ не отричат факта, че са знаели, че пострадалият С. се е намирал в изкопа. При наличието на това знание, дали подсъдимият А. е имал видимост към работника в изкопа, е без правно значение, доколкото като оператор на строителна машина, той има задължение да спазва инструкциите за безопасност и здраве и да не упражнява дейност, когато някое лице се намира в обсега й. В този смисъл всички наведени доводи, че не е изяснена видимостта на багериста към пострадалия, при извършване на действията в изкопа, която видимост би била различна с оглед различния механизъм на причиняване на смъртта на пострадалия , са ирелевантни. В тази насока, ВКС не намира за основателен и довода, че по делото е останал неизяснен механизма на причиняване на смъртта на пострадалия. Въззивният съдебен състав е обсъдил съдебно –медицинската експертиза, според която всички травматични увреждания са били причинени по механизма на удар или притискане с или върху твърд тъп предмет и добре отговарят по време и начин да са получени в резултат от притискане с кофата на багер при станалата злополука. В съдебното заседание пред първостепенния съд, вещото лице, изготвило СМЕ на труп е пояснило, че тежките увреждания са отпред на тялото /„основната и важната в случая е гръдната травма“/, а нараняванията по гърба най-вероятно се дължат на това, че пострадалият е бил с гръб към шахтата. В изпълнение на задълженията си за всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото, въззивната инстанция е преразпитала и вещото лице, изготвило техническата експертиза, което е отговорило на въпроса, свързан с механизма на причиняване на смъртта от техническа гледна точка. Експертът е посочил, че е бил налице контакт между А. С. и кофата, със задната част на кофата при разстилането на пръстта в изкопа. Обстоятелството, че вещото лице не е отговорило на въпроса дали пострадалият е бил притиснат или ударен с кофата, е обяснимо, доколкото той не разполага с медицинска компетентност. Същевременно експертът е категоричен, че от техническа гледна точка причината за настъпването на злополуката е движението на кофата на багера в момента на разстилането на пръстта напред в изкопа.
Действително, изготвената към съдебно-техническата експертиза скица страда от известни недостатъци, но при преразпита на вещото лице пред апелативния съд, се е установило, че неправилното изображение на посоката на кофата на багера не променя техническите изводи, а изображението на пострадалия с гръб към кофата е в момента, в който той е държал латата, а не към момента на съприкосновението с кофата. От друга страна, защитата не е оспорила така приетата експертиза и не е поискала назначаването на повторна, въпреки, че двукратно е имала възможност за това -в хода на първоинстанционното и въззивно съдебно следствие. По делото не се констатират обстоятелства за препятстване активността на страните, осъществено било от първостепенния съд, било от въззивната инстанция. Упрекът към АС-Пловдив, че служебно не е назначил повторна експертиза, е неоснователен. Принципно, съдилищата по фактите имат задължение на изследват всестранно и пълно всички обстоятелства по делото, но в конкретния случай, не са били налице основания за назначаване на повторна техническа експертиза, доколкото не са били налице съмнения в правилността на експертните изводи. Най-важното в случая е, че обстоятелствата, които се сочат за неизяснени и които според защитата са изисквали необходимост от такава експертиза, нямат онова правно значение, което им се придава в жалбата. Както се посочи и по-горе, по делото е безспорно установено,че както подсъдимият Ц. ,така и подсъдимият А. са били наясно, че в изкопа се намира работника А. С. и затова видимостта на багериста към него към момента на посипването и разстилането на пръстта, е ирелевантно.
На следващо място, въззивната инстанция основателно е приела ,че подсъдимият Ц. е дал нареждане на подсъдимия А. да „подсипе“ пръст в изкопа, когато в него се е намирал пострадалия. Съдът мотивирано е отхвърлил обясненията на подсъдимия Ц., в които е отрекъл да е издавал подобно нареждане, съпоставяйки ги внимателно с показанията на св.Д. Б. Д. и обясненията на неговия съпроцесник- О. А.. Прочитът на показанията на св.Д., дадени както на досъдебното производство, така и в съдебната фаза на процеса, действително сочи на последователност и липса на колебание при предоставяне на информация относно коментирания факт,така както е приел АС-Пловдив. На л. 126 от внохд №28/18 г. е записано, че „по отношение на този факт /по нареждане на подсъдимия Ц.-„П.!, подсъдимият А. е извършил маневра с кофата на багера/ свидетелят Д. е последователен, категоричен и непротиворечив . Вярно е твърдението на защитата, че в показанията на свидетеля се набелязват известни противоречия, но същите не касаят съществените факти от предмета на доказване, а се отнасят преди всичко до детайлите от фактическата обстановка, което е напълно обяснимо с оглед темпоралната отдалеченост на част от разпитите му от настъпването на инцидента. Защитата оспорва възможността свидетелят Д. да е чул посочената команда „Подсипи!“, поради наличието на шум от работещия багер, правейки собствени изчисления къде е следвало да се намира свидетеля към този момент, пренебрегвайки обаче неговите показания, че се е намирал срещу Ц., когато е чул, че е прекопано и трябва да се подсипе, а отивайки към латата, за да я даде на работника, е чул командата „Подсипи!“.
За обстоятелството, че багеристът е започнал подсипване и разстилане на пръст, докато в изкопа е бил А. С., като тези действия е извършил по нареждане на подсъдимия Ц., е дал обяснения и подсъдимия А.. Разбира се към депозираните от него обяснения, съдът следва да се отнася с особено внимание, предвид качеството му в производството. Те обаче не са изолирани, а намират потвърждение и в други гласни доказателствени източници, а именно показанията на свидетелите- полицейски служители Г. Т. и С. Г.. Двамата свидетели са пристигнали непосредствено след инцидента и са разговаряли на място с присъстващите лица, като подсъдимият А. е споделил, че не е действал сам, а в сътрудничество с техническия ръководител. Вярно е, че предоставените от свидетелите факти са с производен характер, но в настоящия случай не съществува забрана за тяхното ползване, доколкото те служат за проверка на първични доказателства- фактическите данни, съдържащи се в обясненията на подсъдимия А.. Правилно съдът е кредитирал с доверие казаното от свидетелите Т. и Г., тъй като двамата са абсолютно незаинтересовани от изхода на делото, а и съобщават за факти, състояли се минути след инцидента, когато трите присъствали на злополуката лица все още са били в шок от случилото се, поради което лансирането на защитна теза от тях, точно в този момент, е неприемливо. Освен това, обясненията на А. и показанията на св.Д.Б.Д., за това, че багеристът е разстлал по дъното на изкопа пръст, се потвърждават и от заключението на техническата експертиза. Този факт, преценен на базата и на мястото на установяване на тялото на пострадалия, както и обективните медицински находки за следи от притискане в задната част на тялото му, които според съдебния лекар най-вероятно са от шахтата, както и мястото, на което се е намирала латата /до шахтата/ опровергават тезата на подсъдимия Ц., че А. С. е предприел излизане от изкопа, което го е накарало да счита ситуацията за безрискова.
Неоснователно е и отправеното обвинение към въззивния съд, че е оставил без анализ и проверка обясненията на подсъдимия Ц., свързани с проведена среща с изпълнителния директор на дружеството, на която е присъствал и св.Д.Б.Д. в деня преди инцидента, когато е било взето решение за преразпределение на функциите, като извършването на изкопните работи е било възложено на геодезиста. Именно въз основа на обясненията на подсъдимия Ц., въззивният съд е приел от фактическа страна, че „предната вечер се била провела среща……,на която бил обсъден вариант за разделяне на работата на обекта, като геодезистът следвало да се занимава с изкопите“/л.123-на гърба от съд.дело/. Този факт е бил интерпретиран от АС-Пловдив, в контекста на това дали постигнатата договорка по отношение разпределението на работата изключва наказателната отговорност на подсъдимия Ц., и е намерил вярно разрешение. Технически ръководител на обекта към датата на деянието е бил Д. Ц., който по силата на нормативен акт е имал задължение да изпълнява и контролира спазването на изискванията за безопасни условия на труд, от една страна, а от друга- към момента на инцидента той се е намирал на местопроизшествието. Но дори да не беше там, задължението за осигуряване на безопасни условия на труд е в негова тежест. В последния случай, техническият ръководител не би носил отговорност единствено при липса на пряка причинно-следствена връзка между настъпилия резултат и нарушените норми, касаещи безопасни условия на труд, каквото обстоятелство не се установява. Нещо повече, задължителната практиката на ВКС е категорична, че дори в случаите, когато отговорният за осигуряване на безопасни условия на труд отсъства по време на злополуката, поради отпуск или напускане, той пак ще носи отговорност за допуснато от него нарушение на правилата за безопасността на труда, стига да не е прекъсната причинната връзка между поведението му и настъпилия резултат /ППВС №2/79 г./.
По-нататък касационната инстанция не намира да е допуснато нарушение на материално правните разпоредби на НК във връзка с ангажирането на наказателната отговорност на подсъдимия Д. Ц. за извършено от него престъпление по чл.123 ал.4 във вр.с ал.1 от НК. Приетите фактически обстоятелства от въззивната инстанция, касателно дейността му правилно са били подведени под нормата на посоченото по-горе престъпление. Чрез съответните доказателствени способи са били установени всички елементи от обективната и субективна му страна.
ВКС единствено не се съгласява с извода на въззивната инстанция, че подсъдимият Ц. е нарушил разпоредбата на чл.26 т.10 изр.2 от Наредба №2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строително монтажни работи. Посочената разпоредба, прочетена в цялост, вменява задължение на техническия ръководител да определи сигналист, когато машинистът няма достатъчна видимост, но само в случаите при преместване на строителни машини и механизация на строителната площадка, но не и при изпълнение на самата дейност, която се осъществява чрез машината- „земни работи“. В последната хипотеза, престоят и преминаването на хора дефинитивно не се допуска. Тази забрана ясно е разписана в т.1.25.2 от Приложение №1 към Наредбата, а именно „Не се допускат: преминаването и престоя на хора, както и изпълнението на други видове СМР в обсега на действие на строителната машина /багер, булдозер, скрепер, валяк и др./, изпълняващи земни работи“.
Що се отнася до справедливостта на наказанието, и двете касационни жалби навеждат това оплакване. Подсъдимият иска налагане на наказание в предвидения от закона минимум, или приложение на разпоредбата на чл.55 от НК, а частните обвинители възразяват срещу приложението на чл.66 от НК. В тази насока и двете жалби са неоснователни.
За престъплението по чл.123 ал.4 във вр.с ал.1 от НК, законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода до три години.
Посочените в жалбата смекчаващи отговорността обстоятелства- чистото съдебно минало, трудовата ангажираност на подсъдимия ,добрите характеристични данни за личността и професионалните му качества, са били отчетени от въззивната инстанция. В допълнение, ВКС счита,че към кръга на смекчаващите обстоятелства следва да се включи и влошеното здравословно състояние на съпругата на подсъдимия, което изисква постоянна грижа. От друга страна, не може да бъде оставено без внимание естеството на допуснатите от Ц. нарушения на правила за минимални изисквания за здравословни и безопасни условия на труд, което обстоятелство завишава конкретната обществена опасност на деянието, а и на дееца, тъй като характеристиките по изпълнение на престъпната деятелност винаги намират отражение и върху личната обществена опасност. Настоящият касационен състав не се съгласява с преценката на апелативния съд, че подсъдимият Ц. и друг път е нарушавал правила за безопасност на труда и поставял в риск здравето на работниците, факт, отчетен като отегчаващо отговорността обстоятелство. За да изведе това заключение, съдът се е позовал на показанията на свидетелите Д. Х. Д. и В. Ж.. Прочитът на показанията им сочи, че Д. е свидетелствал за инцидент от 2016 г., когато Д. Ц. не е бил технически ръководител, а Ж.- за инцидент с друг работник, случил се след злополуката с А. С.. Поради противоречие между казаното от св.Ж. и св.Х. и липсата на документи, установяващи по обективен начин наличието на посочената от св.Ж. злополука и виновните за нея лица, ВКС приема, че няма достатъчно сигурни данни за това събитие, както и за неправомерно поведение от страна на подсъдимия при сочения инцидент. Отпадането на обстоятелството за повторяемост на поведението на подсъдимия Ц., свързано с нарушаване на правилата за безопасност на труда, настоящият състав ще отчете във връзка с преценката относно приложението на чл.66 от НК.
С оглед на всичко изложено дотук, касационната инстанция не намира основания за допълнително смекчаване на наказателната отговорност на подсъдимия Ц., както чрез приложението на чл.55, тъй като не са налице нито многобройни, нито изключителни по характер смекчаващи отговорността обстоятелства, когато и най-лекото, предвидено в закона наказание се явява несъразмерно тежко, а така също и чрез намаляване на размера на наложеното му наказание лишаване от свобода. Следва да се отбележи, че определянето на размера на наказанието не е в резултат на механичен математически сбор на смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, а е следствие на една комплексна логическа дейност по цялостната им оценка, позволяваща установяване на действителната конкретна тежест на извършеното престъпление като сложно обществено явление и налагането на онова наказание, което с оглед на тази тежест и личността на дееца най-добре отговаря на целите по чл.36 от НК. Ето защо, наказанието от една година и четири месеца лишаване от свобода, е справедливо.
Искането на частното обвинение за отмяна приложението на чл.66 ал.1 от НК, не може да бъде удовлетворено. Като единствен аргумент, обосноваващ тази претенция се сочи липсата на разкаяние за случилото се от страна на подсъдимия Ц.. В тази насока, съдебната практика е категорична, че след като подсъдимият не се счита виновен в извършване на инкриминираното му престъпление, няма как от него да се изисква да се разкайва, като това обстоятелство не следва да се отчита в негова вреда.
В допълнение, ВКС намира за необходимо да отбележи, че преценката на решаващите съдилища за прилагане на института на условното осъждане е правилна и се споделя от настоящата инстанция. Не са налице обстоятелства, от които да се изведе заключение, че поправянето на дееца не може да се осъществи без въдворяването му в пенитенциарно заведение. Точно обратното, касае се за образован човек в зряла възраст, който да този момент не е имал каквито и да е било криминални и противообществени прояви, социално адаптиран, професионално и семейно ангажиран, полагащ грижи за съпругата си, претърпяла инсулт. Личните му и професионални характеристики не сочат на необходимост от изолирането му от обществото,поради което разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК следва да намери приложение.
Във връзка с гражданските искове,ВКС намира следното:
Пловдивският апелативен съд е увеличил размера на присъдените обезщетение на гражданските ищци, като окончателния размер по отношение на съпругата на починалия –Е. С. и едната му дъщеря- М. С., е по 50 000 лв., от които по 28 000 лв., платими от подсъдимия Ц., а от подсъдимия А.- по 22 000 лв. На гр. ищец С. С., също негова дъщеря, съдът е присъдил обезщетение в размер общо на 40 000 лв., от които платими 23 000 лв.от подсъдимия Ц. и 17 000 лв. от подсъдимия А..
На първо място, настоящият касационен състав намира за нужно да отбележи, че обезщетението за неимуществени вреди касае репариране на претърпените болки и страдания. В този смисъл намира за алогично определянето на по-нисък размер за едно от децата на пострадалия, само защото то е живеело самостоятелно. Болката от загубата не се определя от местоживеенето на наследника, а от отношенията му с наследодателя приживе. В конкретния случай, не са налице каквито и да е било основания, С. С. да бъде възмездена с по-ниско обезщетение, в сравнение с майка си и сестра си. Именно защото обезщетението за неимуществени вреди се свързва с действителния обем болки и страдания, претърпени от ищците, без правно значение е финансовото и имотно състояние на подсъдимите. Тук не става дума за налагане на наказание „глоба“, когато този факт по силата на закона подлежи на преценяване, и в този смисъл доводът за недобро финансово състояние на подсъдимия Ц., като аргумент за намаляване на обезщетенията, е лишен от основание.
Преценявайки действителния обем на понесените болки и страдания от трите граждански ищци, отношенията им с починалия наследодател, внезапността на настъпване на трагичното събитие и преживения шок от това, и по справедливост, съобразно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, ВКС приема, че присъдените обезщетения за неимуществени вреди на Е. С. и М. С. не следва да бъдат коригирани, а размерът на обезщетението на С. С. следва да бъде увеличен до размера на обезщетенията на другите граждански ищци,а именно общо 50 000 лв., от които платими от подсъдимия Ц. -28 000 лв., а от подсъдимия А.- 22 000 лв. Върху разликата следва да бъде заплатена и държавна такса. Доколкото пред касационната инстанция не са ангажирани доказателства относно размера на направените разноски от частните обвинители и граждански ищци, независимо, че са поискани, е невъзможно тяхното присъждане. Разноските по пълномощното, представено пред първоинстанционния съд, са били възложени в тежест на подсъдимите с присъдата.
Водим от горното и на основание чл.354 ал.2 т.5 във вр.с ал.1 т.4 от НПК, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето н.о.Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯВА въззивно решение №120 от 26.04.2018 г., постановено по внохд №28/2018 г. по описа на Пловдивски апелативен съд, само в гражданско- осъдителната му част, касаеща гражданския ищец С. А. С., като УВЕЛИЧАВА размера на присъденото й обезщетение с 10 000 лв. /десет хиляди лева/, ведно със законната лихва от 22.02.2017 г. до окончателното изплащане, от които 5 000 лв. /пет хиляди лева/ да се заплатят от подсъдимия Д. И. Ц. и 5 000 лв./пет хиляди/ – от подсъдимия О. Б. А..
Осъжда подсъдимите Д. Ц. и О. А. да заплатят допълнителна д.т. върху увеличения размер на гражданския иск от по 200 лв./двеста лева/ за всеки един от тях.
ПОТВЪРЖДАВА въззивното решение в останалата му част.
РЕШЕНИЕТО не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1/
2/ |