О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 356 гр. София, 02.08.2022 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на осми юни, две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА като изслуша докладваното от съдията Първанова гр. дело № 951/2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх.№5309/21г. на община Стара Загора, представлявана от кмета Ж. Т., чрез юрисконсулт С. Н., и вх.№ 6054/21г. на А. Д. Д., [населено място], чрез пълномощника адвокат С. Д., срещу въззивно решение № 44/13.10.2021г. по гр. д. № 356/2021 г. на Апелативен съд – Пловдив. Община Стара Загора обжалва въззивното решение в частта, с която е потвърдено решение № 260039/21г. по гр.д.№3128/2020г. на ОС – Стара Загора, с което е осъдена да заплати на А. Д. Д. 25 100 лева – обезщетение за неимуществени вреди, причинени от падане на тротоар, довело до травматични увреждания, на 20.10.2017г., заедно със законната лихва, считано от 20.10.2017г. до окончателното изплащане. В касационната жалба се правят оплаквания, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към тази касационна жалба се твърди наличие на основанието по чл.280,ал.1,т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпросите : Следва ли съдът при определяне размера на неимуществените вреди, едновременно с преценката на негативните изживявания на ищеца, да съобрази и икономическата обстановка в страната към момента на злополуката през 2017г., в т.ч. стандарта на живот и средностатистическите показатели за доходи и покупателните възможности на населението; Липсата на преценка на преживяванията на ищеца едновременно с икономическата обстановка в страната и стандарта на живот през 2017г., води ли до необоснованост на решението и до несправедливо обезщетение за неимуществени вреди; Какво е съдържанието на понятието „справедливост“, заложено в разпоредбата на чл.52 ЗЗД и какви конкретни обстоятелства следва да вземе предвид съдът при определянето на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди. По въпросите се сочи противоречие с решение № 124/2019г. по гр.д.№3057/2018г., на ВКС, ІV г.о. Ответникът по касационната жалба на община Стара Загора - А. Д. Д., в отговор по чл.287 ГПК сочи, че не са налице предпоставките на чл.280,ал.1,т.1 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение обжалваната част, а по същество, че касационната жалба е неоснователна. А. Д. Д. обжалва въззивното решение в частта, с която е обезсилено решение № 260039/21г. по гр.д.№ 3128/20г. на ОС-Стара Загора в частта, с която община Стара Загора е осъдена да й заплати 5 371,70 лева – обезщетение за причинените имуществени вреди от непозволено увреждане, заедно със законната лихва,считано от 20.10.2017г. до окончателното изплащане, и делото е върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК към тази касационна жалба се твърди, че в обжалваната част въззивното решение е очевидно неправилно, поради което касационно обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.2, предл.3 ГПК. Твърди се и наличие на основанието по чл.280,ал.1,т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по следните въпроси : 1. Може ли претендиращият обезщетение за имуществени вреди да предяви с един иск срещу деликвента цялото си вземане за всички имуществени вреди, произтичащи от едно непозволено увреждане. Твърди се, че даденото от въззивния съд разрешение на този въпрос е в противоречие с решение №196/2011г. по гр.д.№ 1724/2009г. на ВКС, ІVг.о.; 2. При присъждане на обезщетение за имуществени вреди и на законната лихва за забава на плащането, кой е моментът, който съдът трябва да определи като начален за възникналото увреждане на пострадалия – момента на плащане на сумите от последния, или този на увреждането; 3. Длъжен ли е съдът да приеме, че деликвентът изпада в забава по отношение на вземането на увредения като обезщетение за претърпени имуществени вреди, от момента на настъпване на деликта и от този момент дължи законната лихва за забава върху заплатената от увредения сума за изследвания, лекарства и пр., без значение, че е разходвана по-късно. Твърди се противоречие с т.2 на ППВС №2/1981г. и решение № 11/2018г. по т.д.№643/2017г., І т.о. Ответникът по тази касационна жалба – община Стара Загора, е подал отговор по чл.287 ГПК , в който сочи, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение в посочената част. Касационните жалби са подадени срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, в срока по чл.283 ГПК и отговарят на изискванията на чл.284 ГПК, поради което са процесуално допустими. При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел от фактическа страна, че на 20.10.2017 г., при ясно и слънчево време, при придвижването си пеша по тротоар на ул. "Г.С.Роаковски" в гр.Стара Загора, в района на сграда - дом № 22, ищцата е пропаднала с десния си крак поради липсата на тротоарни плочки, залитнала и паднала на земята на лявата си страна. Участъкът от тротоара бил без плочки, не бил обезопасен и обозначен, обрасъл с трева и нямало възможност да бъде забелязано наличието на неравности по тротоара. След падането не била в състояние да стане, защото изпитвала силна болка в областта на бедрото. Помогнали свидетелите К. и Т.. С помощ на минувачи, чрез дърпане на тялото, ищцата била настанена да легне на задната седалка на автомобила на свидетеля Д., изпитвала силни болки, стенела, а левият й крак висял. Приета била за лечение с установено счупване на шийката на тазобедрената става, настанена в „Ортопедично отделение“. Два дни била неподвижна на легло, а на 23.10.2017 г. била оперирана и счупената става - подменена с изкуствена. Въззивният съд е обсъдил писмените доказателства и заключението на медицинската експертиза и е приел, че те установяват, че при препъване и падане на посочената дата ищцата получила счупване на лявата бедрена шийка. Счупването е получено по механизма на падане от собствен ръст с енергийно травмиране на зоната на таза в твърда повърхност. Осъщественото лечение е оперативно, с ендопротезиране на лява тазобедрена става, последваща рехабилитация в специализирано заведение и в домашни условия, и постепенно прохождане с помощни средства и по-късно без тях, до изглаждане и балансиране на походката. Нормалният период за възстановяване след ендопротезиране с механично закрепена ендопротеза, при оперативно лечение само три дни след травмата бил 6-7 месеца, а предвид възрастта на ищцата може да се увеличи до 8-10 месеца максимум. Изхождайки от този стандарт и при липса на усложнения, възстановителният период може да се определи в разширен диапазон като 10-12 месечен. На възраст от 63 г. възстановяването след счупване на бедрената шийка, лекувана оперативно с имплантиране на изкуствена става, би трябвало да е напълно. Вещото лице установило при прегледа, че движенията на лявата тазобедрена става са относително ограничени спрямо тези на дясната - флексия - 100 градуса, при 120 градуса норма; екстензия- пълна; вътрешна ротация – 15 градуса, при 30 градуса норма; вътрешна ротация - 5-7 градуса, при норма от 15 градуса; абдукция - 20 градуса, съответно на нормата; аддукция - 15 градуса, съответно на нормата. С оглед на измерванията вещото лице сочи, че дори три години след травмата максимумът в движението не е бил постигнат, като този дефицит ще остане и за в бъдеще. От заключението на техническата експертиза е прието за установено, че на източния тротоар към уличното платно на ул. "Г.С.Роаковски" в града, до сградата с административен адрес № 22, липсва тротоарна настилка - има отломки от бетон, а бордюрите са изкъртени и на две места разбити, за да се оттича водата от водосточните тръби, като такова било състоянието и към 20.10.2017 г. На посоченото място има тротоар с разрушена настилка, която изисква повишено внимание от пешеходците, а свободното оттичане на водосточните тръби на съществуващата сграда върху тротоара, дори и при наличието на добра настилка, създават през зимата условия за заледявания, както и за повреди по нея/разрушаването й от течащите води. За периода от началото на октомври 2017 г. до ноември 2020г. няма извършвани строително- монтажни работи, които биха променили състоянието на тротоара. От показанията на свидетелите въззивният съд е приел, че от около 10-12 години източният тротоар пред сградата на посочената улица е с нарушена настилка, като на мястото, където е паднала ищцата, са падали и други пешеходци. При установените данни, въззивният съд е посочил, че съгласно разпоредбите на чл. 8, ал. 3, чл. 5, ал. 2, чл. 19, ал.1, чл. 31 и § 6, т. 1, 6 и 7 ЗП, задължение на съответната община е да поддържа общинската пътна мрежа, отговарящо на изискванията за движението, което означава и отстраняване на всяка настъпила неизправност на настилката, която създава опасност за пешеходците. Налице е хипотезата на чл. 49 ЗДД. Ответникът следва да репарира причинените неимуществени вреди, тъй като носи отговорност за изправността на тротоарната настилка. Въззивният съд е обсъдил и гласните доказателства във връзка с понесените от ищцата болки и неудобства,прием на лекарства, в т.ч. и психични преживявания, вследствие на инцидента. Посочил е, че с оглед претърпените медицински интервенции, времетраенето на оздравителните процеси, медицинската прогноза относно възстановяването, обема и интензитета на изпитаните болки и страдания, личните и семейни притеснения и при прилагане на чл.162 ГПК и чл. 52 ЗЗД, сумата от 25100.00 лева е справедлив паричен еквивалент на претърпените неимуществени вреди, като последица от увреждането на ищцата, получено на 20.10.2017 г. По отношение на претенцията за заплащане на имуществените вреди, претърпени вследствие на увреждането, въззивният съд е посочил следното : В исковата молба се твърди, че в резултат от непозволеното увреждане на 20.10.2017 г., довело до травматични увреждания, са причинени имуществени вреди, описани по отделни позиции и суми на страници 4, 5 и 6. В случая не е предявен един иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди. На практика съдът е сезиран с множество обективно съединени искове за заплащане на определени парични суми, като всяка представлява имуществена вреда: с един общ юридически факт (падането) и с множество допълнителни юридически факти (плащане). В първоинстанционното решение е присъдена обща сума, без да са е посочено изрично, кои отделни обективно съединени искове са включени в нея. По този начин е невъзможно да бъде определено какви ще бъдат обективните предели на силата на пресъдено нещо на обжалваното решение в тази част. Посочване на всички отделни обективно съединени искове с описание на техните правни основания (фактите, от които произтичат) няма и в мотивите на решението. При това положение, първоинстанционният съд се е произнесъл по нещо различно от предявеното. Налице е хипотезата на чл. 270, ал. 3, изр.3 ГПК. Изводът се подкрепя и от обстоятелството, че имуществените вреди са присъдени ведно със законната лихва от датата на травматичното увреждане. Но в случая обезщетенията за забава следва да бъдат присъждани от датата на всяко имуществено увреждане – т. е. от датата на всяко отделно плащане и това следва изрично да бъде посочено в съдебното решение. Ето защо първоинстанционното решение следва да бъде обезсилено в частта по отношението на претенцията за заплащане на имуществени вреди и делото следва да бъде върнато за произнасяне по всяка отделна претенция, включително и по отношение на началния момент, от който се дължи обезщетение за забавено плащане при приложението на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззвното решение в обжалваната от община Стара Загора част, поради липса на соченото основание по чл.280,ал.1,т.1 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК. Той трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Посоченият от касатора правен въпрос определя рамките, в които следва да се извърши селекцията на касационните жалби по реда на чл. 288 ГПК. Даденото от въззивния съд разрешение на поставените от касатора община Стара Загора въпроси не е в противоречие с практиката на ВКС. Съобразно приетото в ППВС № 4/23.12.1968 г., понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението, а в мотивите към решенията на съдилищата трябва да се посочат както релевантните конкретни обстоятелства, така и значението им за присъдения размер. Такива обстоятелства са видът, характерът, интензитетът и продължителността на увреждането на ищеца, както и по какъв начин всичко това се е отразило на ищеца и какви са конкретните му преживявания. Във всеки конкретен случай следва да се отчитат релевантните факти и обстоятелства, имащи отношение към обезщетяването на понесените неимуществени вреди. В разглеждания случай въззивният съд е определил обезщетението по справедливост, съобразявайки всички вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането. Съдът е изпълнил задължението си да обсъди обстоятелствата, на които се основава претенцията. Извършил е преценка на приетата по делото съдебномедицинска експертиза, както и на събраните писмени и гласни доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност. Взел е предвид всички релевантни факти и обстоятелства и ги е изложил при обосноваване на изводите си във връзка с присъдения размер на обезщетение, макар изрично да не е посочил каква е икономическата обстановка в страната. Обжалваното решение е съобразено с практиката на ВКС, вкл. цитираното ППВС, както и посоченото от касатора решение на ВКС, поради което не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на основание чл.280,ал.1,т.1 ГПК. Липсва противоречие с посоченото решение № 124/2019г. на ВКС, ІV г.о. по отношение прилагане на критерия за справедливост. По касационната жалба на А. Д. Д.. Налице са предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част относно претенцията на имуществени вреди. Повдигнатите въпроси са относими към решаващите изводи на въззивния съд, че обжалваното решение е недопустимо в частта по присъденото обезщетение за имуществени вреди, тъй като не е предявен един иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, а множество обективно съединени искове за заплащане на определени парични суми, като всяка представлява имуществена вреда: с един общ юридически факт /падането/ и с множество допълнителни юридически факти /плащане/. Обезщетенията за забава върху отделните претенции следва да се присъждат от датата на всяко имуществено увреждане – т. е. от датата на всяко отделно плащане. Въпросите дали ищецът /пострадалият/ може да предяви с един иск срещу деликвента цялото си вземане за всички имуществени вреди, произтичащи от едно непозволено увреждане, както и дали деликвентът изпада в забава по отношение на вземането на пострадалия, като обезщетение за претърпени имуществени вреди, от момента на настъпване на деликта и от този момент ли се дължи законната лихва за забава върху заплатената от постарадалия сума за изследвания, лекарства и пр., макар че е разходвана по-късно, са относими към решаващите изводи на въззивния съд относно недопустимостта на първоинстанционното решение. Касационното обжалване следва да се допусне с оглед проверката за съответствие на решаващите изводи на въззивния съд с приетото в посочените от касатора решения на ВКС № 196/2011г. по гр.д.№1724/2009г., ІVг.о. и №11/2018г. по т.д.№643/2017г., Іт.о. На касатора А. Д. Д. трябва да се укаже да представи доказателства за внесена държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане на касационната жалба в размер на 107,50 лева. Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о. ОПРЕДЕЛИ: ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 44/13.10.2021г. по гр. д. № 356/2021 г. на Апелативен съд – Пловдив в частта, с която е обезсилено решение № 260039/21г. по гр.д.№ 3128/20г. на ОС-Стара Загора в частта, с която община Стара Загора е осъдена да заплати на А. Д. Д. 5 371,70 лева – обезщетение за причинените имуществени вреди от непозволено увреждане, заедно със законната лихва,считано от 20.10.2017г. до окончателното изплащане и делото е върнато за ново разглеждане от въззивния съд. УКАЗВА на А. Д. Д. да внесе в едноседмичен срок от съобщението държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане на касационната жалба в размер на 107,50 лева и да представи вносен документ. В противен случай производството по делото ще бъде прекратено. НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 44/13.10.2021г. по гр. д. № 356/2021 г. на Апелативен съд – Пловдив в останалата обжалвана част. След изтичане на срока делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание или за прекратяване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: