Р Е Ш Е Н И Е 53 гр.София, 13.03. 2015 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, ГК, Трето гражданско отделение, в публичното съдебно заседание на 26 февруари 2015 г. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова ЧЛЕНОВЕ Емил Томов Драгомир Драгнев при участието на секретаря Росица Иванова, като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 6867 по описа за 2014 г. приема следното: Производството е по реда на чл.7, ал.7 от Закона за адвокатурата. Образувано е по жалба на Л. М. Г. срещу решение на Висшия адвокатски съвет изх. № 1197 от 30.10.2014 г., прието на заседание от 17.10.2014 г., с което жалбоподателят, който е вписан в Единния регистър на чуждестранните адвокати, не е допуснат до приравнителен изпит по българско право по чл.19а от Закона за адвокатурата. Жалбоподателят твърди, че решението е незаконосъобразно, поради което моли настоящата инстанция да го отмени и да постанови друго, с което да го допусне до този изпит. Ответникът по жалбата Висш адвокатски съвет я оспорва и моли настоящата инстанция да я остави без уважение. Жалбата е подадена в срока по чл.7, ал.5 от Закона за адвокатурата срещу отказ на Висшия адвокатски съвет, подлежащ на обжалване по аргумент от чл.19, ал.7 от Закона за адвокатурата, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения: Жалбоподателят е български гражданин, който е завършил висшето си юридическо образование в България, след което е придобил правоспособност като адвокат в К.. След завръщането си в България той е подал молба и е бил вписан в Единния регистър на чуждестранните адвокати от Европейския съюз. Следващият етап на професионално развитие е чуждестранният адвокат да бъде вписан като български адвокат, което съгласно чл.17 от Закона за адвокатурата може да стане по два начина-след тригодишно действително и непрекъснато упражняване на адвокатската професия на територията на Република България или след успешно полагане на приравнителен изпит по българско право. Жалбоподателят е избрал втория вариант, но с обжалваното решение Висшият адвокатски съвет е отказал да го допусне до приравнителен изпит. Първото съображение за отказа е, че жалбоподателят не може да се ползва от предимствата, предвидени в Директива 98/5/ЕО, тъй като е придобил квалификацията си в Република България. Целта на директивата е да улесни адвокати, които са придобили професионалната си квалификация в друга държава, различна от приемащата държава. На второ място, ако бъде допуснат до процедурата по чл.19а от Закона за адвокатурата, кандидатът ще има неоправданото предимство пред останалите адвокати за адвокатската професия в Република България, които следва да положат изпит по чл.8 от същия закон. Удовлетворяването на молбата на кандидата би нарушило обществения ред, тъй като по този начин ще се създадат условия за заобикаляне изискванията на Закона за адвокатурата за придобиване на правата на адвокат. В мотивите е посочено също, че при приемане на решението си Висшият адвокатски съвет се е съобразил с решението на Съда на Европейския съюз по обединени дела С-58/13 и С-58/13 /решение от 17 юли 2014 г. с предмет преюдициални запитвания на основание член 267 ДФЕС, отправени от C. N. F. (Италия) с актове от 29 септември 2012 г., постъпили в Съда на 4 февруари 2013 г., в рамките на производства по дела A. A. T. (C-58/13), P. T. (C-59/13). Изложените в отказа аргументи на Висшия адвокатски съвет са несъстоятелни. Жалбоподателят е гражданин на държава-членка на Европейския съюз, който има правоспособност да упражнява професионалната си дейност в К. под названието Δικηγόρος. Следователно той е адвокат по смисъла на буква „а” от Директива 98/5/ЕО, а държавата-членка по произход съгласно буква „б” от Директивата е Република К.. В този случай придобиването на качеството български адвокат посредством приравнителен изпит не противоречи, а съответства на целта на Директивата, посочена в т.1-да улесни постоянното упражняване на адвокатската професия в държава-членка, различна от държавата, в която е придобита професионалната квалификация/Република К./. В мотивите за отказа си Висшият адвокатски съвет погрешно е приел, че държавата, чиито гражданин е жалбоподателят и в която е придобил висшето си образование/Република България/, е държавата, в която е получил квалификацията си като адвокат. Своята квалификация като адвокат той е придобил не в Република България, а в К., следователно допускането му до приравнителен изпит отговаря на целта на Директивата и на чл.19а от Закона за адвокатурата. Вторият аргумент за отказа съдържа невярното твърдение, че приравнителният изпит по чл.19а от Закона за адвокатурата може по-лесно да бъде издържан от изпита по чл.8 от същия закон. Само тогава би могло да съществува неоправдано предимство и опит за заобикаляне на изискванията на закона. Съставът на изпитните комисии и формата на изпитите по чл.8 и по чл.19а от Закона за адвокатурата не дават основание за такова твърдение. Двата изпита са еднакви по тежест и проверяват познанията на кандидатите в областта на българското право, поради което не може посредством изпита по чл.19а от Закона за адвокатурата да се заобиколят изискванията на закона за придобиване правата на адвокат. Цитираното от Висшия адвокатски съвет решение на Съда на Европейския съюз не може да се тълкува в желания от съвета смисъл, че за да няма злоупотреба с права, чуждестранният адвокат трябва да продължи да упражнява като такъв дейността си, а не да се стреми да придобие местното професионално звание. В т.48 от решението на Съда на Европейския съюз е посочено, че правото на гражданите да изберат, от една страна, в коя държава желаят да получат своята професионална квалификация, и от друга страна, в коя държава имат намерение да практикуват професията си, е присъщо на упражняването на гарантираните от Договорите основни свободи в единния пазар. Съгласно т.49 и т. 52 обстоятелството, че гражданин на държава членка, който е получил университетска диплома в същата държава, е заминал в друга държава членка, в която е получена адвокатската правоспособност, представлява една от хипотезите, при които е постигната целта на Директива 98/5 и не може да представлява злоупотреба с правото на установяване, произтичащо от чл.3 от Директива 98/5. След като първоначалното установяване и получаването на статут на чуждестранен адвокат на Европейския съюз не е злоупотреба с право, няма причина последващото придобиване на статут на местен адвокат след приравнителен изпит да се преценява като такава злоупотреба. С поредицата от действия на чуждестранния адвокат на Европейския съюз по придобиване статут на местен адвокат не е постигната непозволена от закона цел, а се е осъществила докрай целта на Директивата. По тези съображения настоящата инстанция приема, че отказът на Висшия адвокатски съвет да допусне жалбоподателя до приравнителен изпит по чл.19а от Закона за адвокатурата трябва да бъде отменен и жалбоподателят следва да бъде допуснат до този изпит. При този изход на спора Висшият адвокатски съвет дължи на жалбоподателя 300 лв. разноски по делото. Воден от горното, съдът Воден от горното, съдът Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение на Висшия адвокатски съвет изх. № 1197 от 30.10.2014 г., прието на заседание от 17.10.2014 г., с което Л. М. Г., ЕГН [ЕГН], който е вписан в Единния регистър на чуждестранните адвокати, не е допуснат до приравнителен изпит по българско право по чл.19а от Закона за адвокатурата, КАТО ВМЕСТО ТОВА РЕШЕНИЕ ПОСТАНОВЯВА: ДОПУСКА Л. М. Г., ЕГН [ЕГН], който е вписан в Единния регистър на чуждестранните адвокати, до приравнителен изпит по българско право по чл.19а от Закона за адвокатурата. ОСЪЖДА Висшия адвокатски съвет да заплати на Л. М. Г. 300/триста/ лв. разноски по делото. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: