Р Е Ш Е Н И Е № 406 София 31.10.2012г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в открито заседание на девети октомври през две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА при секретаря Юлия Георгиева и в присъствието на прокурора.................... като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 1532 по описа за 2011 год.за да се произнесе,взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. Ж. В. чрез пълномощник адв.Й. М. срещу решение № 196 от 13.07.11г.по в.гр.дело № 268/11г.на Окръжен съд – Стара Загора.С него е отменено решение № 166 от 8.11.10г.по гр.дело № 282/10г.на Районен съд- Раднево и е постановено друго,с което са отхвърлени исковете с правно основание чл.344 ал.1 т.1 и т.2 КТ,предявени от същата страна против [община]. С определение № 558 от 10.05.12г.състав на ІV г.о.на ВКС е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса: от кого следва да изхожда съгласието за уволнение – еднолично от председателя на синдикалната организация или от синдикалното ръководство като колективен орган. По въпроса,обусловил допускане на касационната жалба до разглеждане по същество има постановени решения на ВКС по реда на чл.290 ГПК,с които практиката е уеднаквена - решение № 490 от 16.06.10г.по гр.дело № 1315/09г.на ІІІ г.о. и решение № 824 от 26.01.11г.по гр.дело № 1221/09г.на ІV г.о.Прието е,че по смисъла на разпоредбата на чл.333 ал.4 КТ съгласието за уволнение трябва да бъде дадено не еднолично от председателя на организацията,а от синдикалното ръководство като колективен орган. С обжалваното решение въззивният съд е приел ,че заповед № 3 от 16.03.10г.на кмета на [община],с която е прекратено трудовото правоотношение с ищцата В. Ж. В. от длъжността „инкасатор”на основание чл.328 ал.1 т.2 и т.3 КТ – поради съкращение в щата и намаляване обема на работа,е законосъобразна.Направен е извод,че ищцата не може да се ползва от закрилата на чл.333 ал.1 т.4 КТ,тъй като заболяването й е възникнало след получаване на предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение.Изложени са съображения,че не е налице нарушение на чл.333 ал.4 КТ,тъй като работодателят е изпълнил задълженията си по КТД да вземе съгласие от синдикалното ръководство преди уволнението.Писмото до работодателя е подписано от еднолично от председателя на СО на К.,но удостовереното в него съгласие за уволнението е на синдикалното ръководство. В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон,съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл.281 т.3 ГПК.Жалбоподателката поддържа,че за уволнението липсва съгласие на синдикалното ръководство като колективен орган,не е налице и приложеното основание по чл.328 ал.1 т.2 и т.3 КТ.Моли решението да бъде отменено и исковете по чл.344 ал.1 т.1 и т.2 КТ да бъдат уважени. Ответникът по касационната жалба [община] счита,че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл.290 ал.2 ГПК,намира следното: Решението е неправилно. Установено е,че преди уволнението с писмо изх.-№ 9100-64 от 29.01.10г. до Председателя на ОСО на К. – [община] кметът е поискал съгласие за прекратяване на трудовия договор с ищцата,членуваща в синдикалната организация.Върху приложения документ на същата дата председателят на синдикалната организация е дал съгласието си за прекратяване на трудовото правоотношение.По делото няма данни за проведено заседание на синдикалния орган,на което да е взето такова решение и председателят на синдикалната организация да е само лицето,което удостоверява взетото решение на колективния орган.Като е приел обратното въззивният съд е постановил незаконосъобразно и необосновано решение. С оглед отговора на въпроса,по който е допуснато касационно обжалване,съгласието за уволнение трябва да бъде дадено не еднолично от председателя на организацията,а от синдикалното ръководство като колективен орган.В случая неправилно е прието от въззивния съд,че е осъществена предвидената в колективния трудов договор закрила по чл.333 ал.4 КТ.Неполучаването на предварителното съгласие на синдикалното ръководство за уволнението на служителката - синдикален член поради съкращение в щата и при намаляване обема на работата,прави уволнението незаконно само на това основание съгласно чл.344 ал.3 КТ. Следва да се отбележи,че използваният термин „мнение” в чл.13 от КТД следва да се тълкува в съответствие с разпоредбата на чл.333 ал.4 КТ,а именно,че е предвидено изискване за предварително съгласие.В този смисъл е решение № 431 от 21.05.10г.по гр.дело № 1134/09г.на ІІІ г.о.на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК.В него е прието,че независимо,че в колективния трудов договор е употребен израза „предварително становище”на синдикалния орган, по същество се касае за изискване на предварително съгласие, като липсата му е самостоятелно основание за незаконност на уволнението.Касае се за норма от КТД,която се основава на изрична разпоредба на закона /чл.333 ал.4 от КТ/, установяваща императивното изискване за предварителното съгласие на съответния синдикален орган,за да може работодателят да уволни работник или служител поради съкращаване на щата или при намаляване на обема на работата.Предмет на уредба в колективния трудов договор са само онези трудовоправни или социално правни въпроси, които не са уредени с повелителни разпоредби от закона.В случая императивно е уреден вида на предварителното становище –съгласие, а с КТД е дадена възможност за разширяване на приложното поле на предварителната закрила на работниците и служителите до всички членове на синдикалната организация. В случая закрилата на чл.333 ал.4 КТ е приложима и не е спазена,поради което уволнението подлежи на отмяна като незаконно само на това основание,без да се разглежда трудовия спор по същество. С оглед извода за незаконосъобразност на уволнението следва да се приеме,че са основателни обективно съединените искове по чл.344 ал.1 т.1 и т.2 КТ.С оглед основателността на главния иск и безсрочния трудов договор между страните следва да се уважи и иска по чл.344 ал.1 т.2 КТ за възстановяване на предишната работа. При този изход на делото ответникът следва да заплати на ищцата направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 550 лв общо за инстанциите по делото. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 196 от 13.07.11г.,постановено по в. гр.дело № 268/11г.на Окръжен съд – Стара Загора. ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ уволнението на В. Ж. В.,извършено със заповед № 3/16.03.2010г.на кмета на [община],на основание чл.328 ал.1 т.2 и т.3 КТ. ВЪЗСТАНОВЯВА В. Ж. В. на заеманата преди уволнението длъжност”инкасатор”в [община]. ОСЪЖДА [община] да заплати на В. Ж. В. от [населено място], [улица],вх. сумата 550 лв/петстотин и петдесет/ разноски по делото. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.