Ключови фрази
Иск за обявяване предварителен договор за окончателен * обявяване на предварителен договор за окончателен * договор за строителство * предварителен договор * мотиви на въззивно решение

Р Е Ш Е Н И Е

№ 62

Гр.С.,06.04.2015 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на седемнадесети март през двехиляди и петнадесета година, в състав:

П.: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Илияна Папазова
Майя Русева

при участието на секретаря Анжела Богданова, като разгледа докладваното от съдията Русева г.д.N.5310 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение №.76/30.05.14г. по г.д.№.138/14г. на Апелативен съд [населено място] - с което е отменено решение №.22/9.01.14г. по г.д.№.1728/12г. на Окръжен съд Варна и предявеният от [фирма] иск с правно основание чл.19 ал.3 ЗЗД за обявяване за окончателен на предварителен договор от 3.04.07г. за учредяване право на строеж е отхвърлен като неоснователен. Моли се за отмяна на решението и уважаване на иска или връщане на делото за ново разглеждане. Претендират се разноски.
Ответните страни И. Н. М., К. Н. М. и В. Н. Я. оспорват жалбата и претендират разноски; И. Х. М. не взема становище.

С определение №.1253/4.12.14г. е допуснато касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса задължен ли е при постановяване на решението си въззивният съд да изложи в мотивите си собствени фактически и правни изводи по съществото на спора.
С обжалваното решение въззивният съд е намерил предявения иск с правно основание чл.19 ал.3 ЗЗД за неоснователен. Приел е, че с договора от 3.04.07г. страните са уговорили само общите параметри на бъдещия договор за учредяване на право на строеж, като сключването му с посочване на конкретните обекти е било поставено в зависимост от изпълнението от страна на ищеца на определени ангажименти /т.2 от договора/, които не представляват условия на договора, а дължима престация по него. От друга страна липсата на конкретност на обектите на правото на строеж е пречка пред обявяването на процесния договор за окончателен - доколкото предварителният договор трябва да съдържа уговорки относно съществените условия на окончателния, а в случая липсват уговорки относно предмета на сделката; договорът не би могъл да се обяви за окончателен и за ид.части от правото на строеж и в частност за уговорените 75% от разгънатата застроена площ, защото тя е неизвестна величина поради липса на одобрен архитектурен проект към момента на сключване на споразумението. На следващо място е прието, че договорът е развален поради виновно неизпълнение на ищеца, и с оглед на това също не би могъл да бъде обявен за окончателен. В подкрепа на този извод е отразено, че ищецът не може да се позовава на кредиторовата забава по смисъла на чл.95 ЗЗД вр. с чл.131 ал.2 ЗЗД - защото сам е бил в забава относно изработването на идейния проект, а изпълнението на задължението за изработването му е било условие за определянето на обектите в сградата от възложителя, че при тези обстоятелства той не е разполагал с право на избор на обекти в бъдещата сграда и едностранно съставения от него протокол за избор на такива не може да замести липсващото изявление относно предмета на предварителния договор, че при така посочените обстоятелства договорът е бил развален с оглед отправеното писмено изявление за разваляне му от ответниците поради виновно неизпълнение на ищеца.
В отговор на поставения въпрос, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, Върховният касационен съд намира следното:
В. съд следва да даде свое собствено разрешение по предмета на делото, като извърши самостоятелна преценка на доказателствата и изложи собствени фактически и правни изводи по съществото на спора, които да изрази писмено в мотивите към решението си. Мотивите на въззивното решение трябва да отразяват решаваща, а не проверяваща правораздавателна дейност. Те не следва да се изчерпват само с констатации по повод правилността на обжалвания с въззивната жалба съдебен акт, а трябва да съдържат и изложение относно приетата за установена фактическа обстановка по делото, преценката на доказателствата, доводите и възраженията на страните и приложението на закона. В този смисъл е налице задължителна практика на ВКС, в това число решения по чл.290 ГПК /ТР 1/4.01.01г. на ОСГК на ВКС, т.19, реш. №.157/8.11.11г. по т.д.№.823/0г. на ВКС, ІІ ТО, реш. №.134/30.12.13г. по т.д.№.34/13 на ІІ ТО и др./, която настоящият състав изцяло споделя.

По основателността на касационната жалба:
В. съд е приел, че процесният предварителен договор не би могъл да бъде обявен за окончателен, тъй като от една страна не съдържа индивидуализация на обектите, предмет на сделката, а от друга страна е бил развален от ответниците поради виновно неизпълнение на ищеца – непредставяне на идеен и архитектурен проект. На практика, формирайки тези два извода, съдът не е обсъдил направени от ищцовото дружество доводи, възражения и представени доказателства, обосноваващи същите – за възможността конкретизацията да бъде в отделен документ /вкл. с оглед уговорката в чл.8 от договора, предвиждащ, че подписаният идеен архитектурен проект и протокол за избор на отделните обекти съставляват неразделна част от договора, който може да бъде обявен за окончателен от изправната страна/ и относно наличието на законовите предпоставки за разваляне на договора - има ли виновно неизпълнение /вкл. твърденията, че ответниците не са оказали необходимото съдействие и са възпрепятствали изпълнението на договора и строителството в имота/, респективно дали неизпълнената част е незначителна с оглед интересите на кредитора и има ли той интерес от забавено изпълнение. В. инстанция не е изложила съответни свои мотиви относно съвкупната преценка на доказателствата в тяхната цялост, релевантните факти, доводите и възраженията на страните и приложението на закона. При тези обстоятелства въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение – което е основание за отмяна на обжалваното решение съгласно чл.281 т.3 ГПК.
От друга страна необсъждането на доводи и възражения на страните и на доказателства във връзка с тези доводи и възражения – при надлежно сезиране, препятства касационния съд да извърши необходимата проверка за правилността на обжалвания акт. Липсата на възможност за проверка правилността на решението с оглед доводите в касационната жалба, наведени в подкрепа на необсъдените доводи и доказателства, води до наличие на предпоставки за връщане на делото за ново гледане. С оглед на това то трябва да се върне на основание чл.293 ал.3 ГПК на същия съд за ново разглеждане от друг състав. При новото гледане следва да се извършат процесуални действия, изразяващи се в обсъждане на надлежно заявените от ищеца доводи и възражения и доказателства – относно надлежната конкретизация на предмета на сделката в отделен документ, към който договорът препраща, и относно липсата на твърдените от ответниците предпоставки за разваляне, уредени с императивни законови разпоредби – в това число липса на виновно неизпълнение, респективно неоказване на съдействие и възпрепятстване на изпълнението, незначително ли е неизпълнението и имат ли ответниците интерес от забавено изпълнение, и на ангажираните в тази връзка писмени доказателства, свидетелски показания и заключение на техническа експертиза.

С оглед разпоредбата на чл.294 ал.2 ГПК настоящият съдебен състав не следва да се произнася по искания за пресъждане на разноски.
Мотивиран от горното и на основание чл.281 т.3 пр.2 ГПК и чл.293 ал.3 ГПК, Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение №.76/30.05.14г. по г.д.№.138/14г. на Апелативен съд [населено място].

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Решението е окончателно.

П.: ЧЛЕНОВЕ: