Р Е Ш Е Н И Е № 382 гр. София, 06.10.2011 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди и единадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лидия Стоянова ЧЛЕНОВЕ: 1. Татяна Кънчева 2. Жанина Начева при секретаря Н. Цекова в присъствието на прокурора Михайлова изслуша докладваното от съдия Ж. Начева наказателно дело № 1826 по описа за 2011 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на защитника на подсъдимия Ц. Ц. Л. против присъда № 17 от 4.05.2011 г. на Софийския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 699/2010 г. В жалбата са отбелязани касационните основания по чл. 348, ал. 1, т.1-3 НПК, Направени са алтернативни искания - за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане или за намаляване на наложеното наказание. В съдебно заседание защитникът (адв. А.) поддържа жалбата. Изтъква, че съдът е боравил с предположения и не е обсъдил възраженията, нарушавайки правото на защита на подсъдимия. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че жалбата следва да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата, устно развитите съображения в открито съдебно заседание и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда № 444 от 15.12.2009 г. по н. о. х. д. № 1136/04 г. Софийският градски съд е признал подсъдимия Ц. Ц. Л. за виновен в това, на 2.02.2004 г. в [населено място] в съучастие като съизвършител с подсъдимите- М. И. М. и П. Т. Л. да е отнел чужди движими вещи – сумата от осемстотин лева, от владението на К. Б. К. с намерение противозаконно да ги присвои като за целта е употребил сила и деянието е било придружено с тежка телесна повреда, поради което и на основание чл. 199, ал. 1, т. 3 вр. 198, ал. 1 вр. чл. 20, ал.2 и чл. 54 НК е наложил наказание от пет години и шест месеца лишаване от свобода, което да се изтърпи при първоначален строг режим. На основание чл. 68, ал. 1 НК съдът е привел в изпълнение наказанието на подсъдимия от шест месеца лишаване от свобода по н. о. х. д. № 1255/96 г. на Софийския районен съд. Подсъдимият Л. е осъден солидарно с другите подсъдими да заплати на К. Б. К. сумата от пет хиляди лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди и сумата от осемстотин – за имуществени вреди, като гражданският иск е бил отхвърлен до пълния предявен размер. С присъда № 17 от 4.05.2011 г. по в. н. о. х. д. № 699/2010 г. Софийският апелативен съд е отменил присъдата на първоинстанционния съд в частта, с която подсъдимите - М. И. М. и П. Т. Л. са били признати за виновни и вместо това съдът е оправдал подсъдимия М. по повдигнатото обвинение, прекратил е наказателното производство в частта за Л. и е отменил присъдата в гражданско-осъдителната част по отношение на тези лица, както и осъждането им за разноските. Софийският апелативен съд е изменил първоинстанционната присъда по отношение на подсъдимия Л., като го е оправдал по обвинението за извършено престъпление в съучастие с подсъдимия М. и го е осъдил да заплати на гражданския ищец сумата от петнадесет хиляди лева за причинени неимуществени вреди, допълнителна държавна такса и разноските пред въззивния съд. Касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Въззивният съд е направил собствен анализ и оценка на доказателствените източници, в т. ч. на показанията на свидетелите, които внимателно е изследвал както поотделно, така и в съвкупност. При положение, че Софийският апелативен съд е констатирал противоречията в доказателствените материали и е изложил съображения защо едни от тях приема, а други отхвърля, изтъкваните от защитника нарушения, касаещи мотивите на първоинстанционния съд не опорочават въззивния съдебен акт, който се обжалва. Софийският апелативен съд е дал прецизен отговор на всички доводи с решаващо значение и не е допуснал нарушение на чл.339, ал. 2 НПК. В рамките на възприетите фактически положения, правната квалификация на деянието е законосъобразна. Не е налице и касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК – явна несправедливост на наложеното наказание. Независимо, че съдът незаконосъобразно е отчитал правната квалификация на деянието, наказанието лишаване от свобода е било индивидуализирано около минималния, предвиден размер за извършеното престъпление. То отговаря на доказаните по делото обстоятелства, очертаващи спецификата на конкретното деяние, личността на подсъдимия и необходимостта да се постигнат целите, посочени в чл. 36 от НК. Не е допуснато и нарушение на чл. 52 ЗЗД при определяне на размера на присъденото обезщетение за неимуществените вреди. Такива нарушения не се сочат от защитника, а и не бяха установени от Върховния касационен съд. По изложените съображения, Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 17 от 4.05.2011 г. на Софийския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 699/2010 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: