Р Е Ш Е Н И Е   № 226 гр.София, 22 май  2009 година   В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България,   Първо наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и четвърти април   две хиляди и девета  година в  състав:                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ПЛАМЕН ТОМОВ                                                 ЧЛЕНОВЕ:    КАПКА КОСТОВА                                                                         БЛАГА ИВАНОВА                                                                                                                                              със секретар   Румяна Виденова при участието на прокурора   АНТОНИ ЛАКОВ изслуша    докладваното  от    председателя        (съдията)   ПЛАМЕН ТОМОВ наказателно  дело под № 191/2009 година   Задочно осъденият К. С. И. чрез свой з. е направил искане по реда на гл.33 НПК за възобновяване на наказателното дело, по което е бил осъден от районния и окръжния съд в Благоевград, съответно като първа и втора инстанция, както и от ВКС като последна (трета) инстанция. Искането е датирано от неговия подател на 9 януари 2009 год. и първоначално се основава на факти, смятани за неизвестни на съдилищата, разгледали делото, но след това и съобразно дадените му указания, подателят на искането е уточнил, че има предвид специалното основание по чл.423 НПК за възобновяване на делото, което има задочно осъдения по него. Искането за възобновяване на делото е поддържано в съдебното заседание на ВКС, срещу него не възразява пострадалият, а прокурорът в тази инстанция е за неговото отхвърляне. Върховният касационен съд намери искането за основателно поради следното. Искането е подадено и се разглежда при действието на НПК след промяната му в края на 2008 год. (ДВ, бр.109 от 23 декември 2008 год.). Според действащия чл.423, ал.1 НПК основателността на искането е поставена вече в зависимост от изпълнението на процедурата по чл.254, ал.4 НПК, т.е. преди всичко от връчването на подсъдимия на обвинителния акт или тъжбата, по които е образувано делото. Верно е, че въпросната процедура е в сила едва с посочената промяна в закона, но в случая въобще не се е стигнало до връчването на обвинителния акт. Задочното провеждане на наказателното производство е започнало още в досъдебната му фаза, когато е станало ясно, че К. И. е напуснал страната на 21 октомври 2000 год. и е обявен за издирване с телеграма 1059 от 24 януари 2002 год. (л.84 от делото в тази му фаза). При тези условия са постановени присъда № 952 от 18 март 2004 год. по нохд № 225/2002 год. на районния съд, въззивно решение № 100 от 25 юли 2005 год. по внохд № 670/2004 год., с което присъдата от окръжния съд, е потвърдена, и касационно решение № 478 от 25 май 2006 год. по нд № 1002/2005 год., с което ВКС е оставил в сила решението. Наказанието 4 години лишаване от свобода, което е наложено на К. И. при осъждането му, е с начало на изтърпяването му от 19 септември 2008 год. (л.204 от съдебното дело в районния съд), когато И. е бил екстрадиран от Кралство Испания и това е от значение не само за спазването на шестмесечния срок по чл.423, ал.1 НПК, но и за приложението на ал.4 от разпоредбата. В последната насока ВКС смята, че развитието на делото до осъждането на И. не налага промяна на взетата преди спрямо него мярка за неотклонение „задържане под стража (л.181, гърба, съд.дело в първата инстанция).   Ръководен от всичко изложено и съобразно всички останали, приложими разпоредби от гл.33 НПК, ВКС-І наказателно отделение Р Е Ш И:   ОТМЕНЯ по реда за възобновяване на наказателните дела влязлата в сила присъда № 952 от 18 март 2004 год. по нохд № 225/2002 год. на Благоевградския районен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане в досъдебната му фаза.       ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/       /СЛ Вярно с оригинала! СЕКРЕТАР: