Р Е Ш Е Н И Е № 60185 София, 21.12.2021 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година, в състав: Председател: Бисер Троянов Членове: 1. Петя Шишкова 2. Петя Колева при секретаря Илияна Рангелова и с участието на прокурора Кирил Иванов разгледа докладваното от съдия Троянов наказателно дело № 900 за 2021 г. Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Б. А. Б., чрез неговия защитник адвокат И. И., против въззивно решение № 64 от 15.06.2021 г., по в.н.о.х.д. № 86/ 2021 г., по описа на Великотърновския апелативен съд, І наказателен състав. С жалбата се навеждат касационните основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 3 от НПК. Жалбоподателят счита, че въззивният съд неправилно е приложил спрямо него материалният закон, осъждайки го за престъпление което не е извършил. Декларираните за ползване недвижими имоти са обявени от подсъдимия като пасища, а не като овощни градини, защото имал разрешението на собствениците им да коси и да прибира сено, както и за пбша на стопанисването от него животни, поради което не е извършил невярно деклариране. Твърди още, че обвинителната власт не е представила доказателства за наличието на пряк умисъл към престъпното деяние, за което е осъден. Явната несправедливост на наказанието е обвързана пряко с нарушението на материалния закон за липса на престъпление. С допълнение към касационната жалба новоупълномощеният защитник на подсъдимия – адвокат В. А., излага съображения, че въззивният съд не е приложил правилната редакция на чл. 248а, ал. 5 от НК, което е довело до незаконосъобразното осъждане на подсъд. Б., защото за част от земеделските проекти (по схема НДП и схема НР1) финансирането не е изцяло с евросредства, а е бюджетно съфинансирано от българската държава – обстоятелство, което е пояснено с изменението на ал. 5 през 2017 г. Извън касационния срок за обжалване навежда и ново касационно основание – по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, защото вътрешното убеждение на въззивния съд е изградено в нарушение на чл. 13 и 14 от НПК – непълен и неправилен доказателствен анализ, което е довело до неверни фактически и правни изводи. Гражданският ищец по делото – ДФ „Земеделие“, с писмено възражение срещу касационната жалба настоява за потвърждаване на въззивния съдебен акт като правилен и законосъобразен. В съдебно заседание пред касационната инстанция подсъдимият Б. А. Б. и неговият защитник адвокат В. А. поддържат жалбата по изложените в нея и в писменото допълнение подробни съображения. Защитникът твърди, че материалният закон е приложен в неактуална редакция, а въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение изразило се в представянето на писмени бележки от прокурора, залегнали в заключението на вещото лице, което изцяло е кредитирано и изводите му са залегнали в мотивите на осъдителната присъда. Защитата възразява срещу използването на непредвидено от процесуалния закон „инструмент“, наречен писмени бележки. Представителят на Върховната касационна прокуратура счита обжалваното въззивно решение за правилно и законосъобразно, защото обвинението е доказано, направените от съда изводи са обективни и аналитични, а наказанието е снизходително определено при условията на условното осъждане. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на постъпилата жалба, изложените от страните съображения в открито съдебно заседание и извърши касационната проверка в законоустановените предели, намери следното: С решение № 64 от 15.06.2021 г. по в.н.о.х.д. № 86/ 2021 г. Великотърновският апелативен съд, І наказателен състав потвърдил изцяло присъда № 260010 от 01.12.2020 г., постановена по н.о.х.д. № 291/ 2019 г., по описа на Ловешкия окръжен съд, с която подсъдимият Б. А. Б. бил признат за виновен в това, че в периода от 29.05.2013 г. до 30.05.2014 г., в [населено място], при условията на продължавано престъпление, чрез две отделни деяния, представил пред Общинска служба „Земеделие“, гр. Троян и Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие“, гр. Ловеч, неверни сведения в заявление-форма за физически лица за подпомагане на кампания 2013 и 2014г., съгласно изискванията на чл. 32, ал. 1, чл. 41, ал. 2 и чл. 46, ал. 1 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/, и в приложените към заявлението като неразделна част таблица за използваните парцели през 2013 г. и 2014 г., както и изискуемите по чл. 32, ал. 2 от ЗПЗП карти на блок за земеделско стопанство /БЗС/, като заявил, че трайно ползва земеделските площи към датата на подаване на заявлението и те отговарят на условията за поддържане на земята в добро земеделско и екологично състояние, намиращи се в землището на селата Б. и Д. д., обл. Л., но в действителност земеделските парцели не били ползвани от него, за да получи средства от фондове, принадлежащи на Европейския съюз и предоставени от ЕС на българската държава от „Европейски фонд за гарантиране на земеделието“ по мярка „Схема за единно плащане на площ“ /СЕПП/ и от „Европейски земеделски фонд за развитие на селските райони“ по мярка „Плащания за природни ограничения в планински райони“ /НР1/, схема за преразпределително плащане /СПП/ и схема за „Национални доплащания на площ“ /СНДП/, получавайки средства за 2013 г. в размер на 3 878,44 лева по мярка НР 1, мярка СЕПП и мярка СНДП, а за 2014 г. – в размер на 2 071,21 лева по мярка НР1, мярка СЕПП и мярка СПП, поради което и на основание чл. 248а, ал. 5 във вр. с ал. 2 във вр. ал. 1 във вр. с чл. 26, ал.1 от НК и чл. 54 от НК му наложил наказание от две години лишаване от свобода, като го оправдал за част от обвинението за конкретно ползвани земеделски парцели и получени средства за 2013 г. в размер на 340,24 лева и за 2014 г. в размер на 667,91 лева. Окръжният съд определил, на основание чл. 25 във връзка с чл. 23, ал. 1 от НК едно общо най-тежкото наказание от две години лишаване от свобода на подсъдимия Б. А. Б. измежду наказанието по това наказателно производство и наказанието наложено му по н.ч.х.д. № 393/2015 г., по описа на Троянския районен съд. На основание чл. 25 във вр. с чл. 23, ал. 3 от НК съдът присъединил към така определеното общо наказание изцяло наказанието глоба в размер на 1000 лева, определено по н.ч.х.д. № 393/2015 г. от Троянския районен съд. Изпълнението на определеното общо най-тежко наказание от две години лишаване от свобода било отложено, на основание чл. 66, ал. 1 от НК, за изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. С присъдата подсъдимият Б. А. Б. е осъден да заплати на Държавен фонд „Земеделие“ обезщетение за имуществени вреди в размер на 3 878,44 лв, заедно със законната лихва от 20.06.2013 г., като и обезщетение в размер на 2 071,21 лева, заедно със законната лихва от 30.06.2014 г., като отхвърлил предявения гражданския иск в останалата му част за разликата до 35 405,07 лева, приемайки го за неоснователен и недоказан. В тежест на подсъдимия били възложени разноските по делото. Съдебните производства са втори по ред, постановени след отмяната на първоначалната присъда № 11 от 08.04.2019 г. по н.о.х.д. № 441/ 2018 г., по описа на Ловешкия окръжен съд, с Решение № 139 от 03.07.2019 г. по в.н.о.х.д. № 180/ 2019 г. на Великотърновския апелативен съд. Касационната жалба на подсъдимия Б. А. Б. е процесуално допустима, подадена в законовия срок, от легитимирано лице и срещу акт подлежащ на касационна проверка по чл. 346, т. 1 от НПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. 1. Подсъдимият Б. Б. е признат за виновен в престъплението по чл. 248а, ал. 5 във вр. с ал. 2 във вр. ал. 1 във вр. с чл. 26, ал.1 от НК, защото с две отделни деяния, през 2013 и 2014 г., кандидатствал за субсидия пред общинската служба „Земеделие“ в гр. Троян. Подсъдимият обаче не е бил ползвател на заявените от него земеделски площи по смисъла на чл. 2, ал. 1 от наредба № 5/ 27.02.2009 г. на министъра на земеделието и храните, защото недвижимите имоти били собственост на други лица и не са му отдавани за ползване под аренда или под наем. По своя молба подсъдимият влизал в чуждите имоти да коси и прибира сеното, и вкарвал животните си на пбша, но не разполагал с необходимите документи по чл. 2, ал. 2 от цитираната наредба. Част от земите били овошни градини, а не пасища, за друга част собствениците ги били декларирали за получаване на субсидии, а трети – не били изобщо ползвани и поддържани в добро състояние. Затова и представените от подсъд. Б. сведения пред общинската служба по земеделие били неверни, поради което деянието му законосъобразно е прието за противоправно и виновно извършено. Правилно въззивният съд е приложил материалният закон, който е следвало да бъде приложен. 2. Защитата възразява в писменото допълнение към жалбата, че е нарушен материалният закон и защото по част от европейските програми имало съфинансиране от българската държава, парите не били изцяло от европейски фондове, а подсъдимият бил осъден по неактуалната редакция на закона. Възражението, претендирано в писменото допълнение към жалбата и подновено в устните прения, е несъстоятелно. Подсъдимият Б. е осъден за престъпление по чл. 248а, ал. 5 във вр. с ал. 2 от НК в редакцията, която е била в сила по време на извършване на деянието. Последващите промени на текстовете през 2017 г. не водят до приложението на по-благоприятен закон, защото не засягат вида и размера на наказанията. С допълнение на чл. 248а, ал. 2 и ал. 5 (Д.В., бр. 101/ 2017 г.) са добавени думите: „… както и средства, принадлежащи на българската държава, с които се съфинансират проекти, финансирани със средства от тези фондове.“ Допълненията на двете разпоредби не изменят основния и квалифицирания състав на престъплението. Съставът на престъплението по чл. 248а, ал. 2 от НК е самостоятелен и различен от този по ал. 1, като предвижда наказателна отговорност за субект, който представи неверни сведения или затаи сведения в нарушение на задължение да предостави такива, за да получи средства от фондове, принадлежащи на Европейския съюз или предоставени от Европейския съюз на българската държава. От субективна страна освен пряк умисъл е необходима и специална цел – да получи средствата, за които е кандидатствал. Съставът на ал. 5 е квалифициран на основния по ал. 2, защото предвижда и престъпен резултат – получаване на средствата, за които деецът измамливо е кандидатствал, като превръща престъплението от формално (по ал. 2) в резултатно. Съставът по чл. 248а, ал. 5 от НК е довършен с престъпното облагодетелстване на дееца – от момента на получаване на паричните средства, тогава настъпва и престъпния резултат. През 2017 г. е добавен израз, който не променя признаците от състава на престъплението. Законодателната промяна се отнася само до терминологично уточнение, без да засегне специалната цел от субективната страна на престъпния състав по чл. 248а, ал. 2, нито престъпния резултат по ал. 5. Непосредствен обект на това престъпление са обществените отношения, свързани с правилното заявяване и кандидатстване за получаване на субсидия на земеделски земи по проекти, финансирани изцяло или отчасти от Европейския съюз. Когато са финансирани отчасти е предвидено съфинансиране на проектите и от българската държава, но това не променя характера на престъплението, нито защитаваните с него обществени отношения. Субектът на престъпление няма пряк досег със службите или фондовете на Европейския съюз – както кандидатстването, така и изплащането впоследствие на субсидиите, се извършва само от български държавни и общински органи. Независимо от обстоятелството, че деецът кандидатства по проекти, които са изцяло финансирани от ЕС (напр. по СЕПП), а по други (НД1 и НДП) – финансирането е частично от фондове на ЕС и частично от републиканския бюджет, умисълът на дееца обхваща преследваната с деянието цел и получаването на престъпната облага, но не и осъществяваните от държавата публични правомощия – каква част от целената или вече получената субсидия е съфинансирана. Защото взаимоотношенията по повод земеделските проекти на ЕС и начините им на финансиране са публично-правен въпрос, разрешен от Съюза, Европейския парламент и от държавите-членки. Паричните средства са родово определени вещи. Измамливото деянието на субекта на престъплението по чл. 248а, ал. 2 от НК не се различава в зависимост от вида на проекта, за който се кандидатства и дали е изцяло или частично е финансиран от Европейския съюз. В конкретния случай подсъд. Б. е получил недължими парични средства и не се е интересувал каква част от тях са съфинансирани и каква част – изцяло или частично предоставени от ЕС. По делото дори не е разкрито негово правомерно поведение за връщане на престъпно полученото имущество, включително и на онази негова част, която е била съфинансирана от българската държава – подсъдимият дори не знае дяловото отношение при съфинансирането и затова не може да развие умисъл към него. Подсъдимият е признат за виновен в престъпление според актуалната му редакция, а обстоятелството, че по част от проектите, за които е кандидатствал през 2013 г. и 2014 г., е имало съфинансиране от републиканския бюджет, не прави деянието несъставомерно. Доводът за нарушен материален закон, защото бил приложен в неактуална редакция, е неоснователен. 3. Неоснователно е и възражението от касационната жалба, че обвинителната власт не е представила доказателства за наличието на пряк умисъл у подсъдимия за извършване на престъплението. Субективната страна на извършено престъпление се разкрива от поведението на дееца, а за мисловните представи на дееца не могат да бъдат представяни други доказателства, освен разкриващите противоправното деяние. Подсъд. Б. не е ползвал земеделските земи според изискванията на Закона за подпомагане на земеделските производители, не ги е обработвал и не е поддържал земята в добро екологично и земеделско състояние. Ползвал е чуждите земи за косене и пбша. Не е разполагал с нужните документи и договорености, представящи го за ползвател по смисъла на закона, а дори част от декларираните от него земи били пустеещи, защото не били стопанисвани от техните собственици. Прекият умисъл се налага еднозначно от двукратно извършените действия по кандидатстване за две поредни години и получаване на недължими парични суми, с измамлива цел. Престъплението по основния състав по чл. 248а, ал. 2 от НК и по квалифицираните му състави не може да бъде осъществено при евентуален умисъл, заради специалната цел заложена като признак от субективната страна. Материалният закон не е нарушен. Съставът на престъплението по чл. 248а, ал. 5 във вр. с ал. 2 от НК правилно е приложен. 4. В писменото допълнение и в устните прения защитникът твърди, че е допуснато съществено процесуално нарушение по време на изменение на обвинението и представените от прокурора писмени бележки, залегнали по-късно в заключението на вещото лице. Като процесуално нарушение се възразява срещу използването на непредвиден в закона „инструмент“. Нарушение на процесуалните правила не е допуснато, защото с отмяната на първата по ред първоинстанционна присъда се заличава и правното значение на всички съдебни актове и процесуални действия, извършени в хода на отмененото съдебното производство, включително и последиците от ненужно извършеното и опорочено изменение на обвинението по чл. 287 от НПК. Предмет на касационна проверка е въззивния съдебен акт и действията на въззивната инстанция, а тя е упражнила служебните си правомощия след повторното разглеждане на първоинстанционното съдебно производство, поради което сочените от защитата съществени процесуални нарушения са отстранени. 5. Извън законовия срок за касационно обжалване жалбоподателят навежда ново касационно основание – по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. Заради непредявяването му в срок касационното основание не може да бъде предмет на касационна проверка. Възможно е и след законовия срок за обжалване да бъдат наведени нови доводи, но в подкрепа на вече посочено в жалбата касационно основание за атакуване на въззивния съдебен акт. Дори и да беше посочено от касатора в срок, касационното основание не подлежи на касационна проверка. Въпреки изрично заявеното от автора, че доводите за съществено процесуално нарушение не касаят обосноваността на въззивния съдебен акт, изложените съображения в писменото допълнение са именно такива. Защитата е направила собствен анализ и съпоставяне на отделни доказателства и доказателствени средства. Част от доводите са взети от отменителното решение на Великотърновския апелативен съд. Ето защо, претендираните за съществено нарушени разпоредби на чл. 13 и 14 от НПК, без конкретни доводи по същество и представляващи твърдение за необоснованост, представлява второ основание за отказ от касационна проверка. 6. Доводи за явната несправедливост на наказанието не са изложени. Основанието по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК е обвързано не с предпоставките по ал. 5, а с твърдението за неправилно осъден подсъдим за престъпление, неизвършено от него, поради което не предполага излагането на касационни съображения. Касационната жалба на подсъдимия Б. А. Б. се оказва неоснователна, поради което залегналите в нея правни искания за постановяване на нова присъда и оправдане, въз основа на присъщите за въззивната инстанция правомощия по чл. 334, т. 4 във вр. с чл. 336, ал. 1, т. 3 от НПК, не подлежат на удовлетворяване. Неоснователно е и посоченото в писменото допълнение към жалбата искане за отмяна и връщане на делото за ново разглеждане. Въззивният съдебен акт като правилен и законосъобразен следва да бъда потвърден. Искането на защитата в писменото допълнение за присъждане на разноски (платения от подсъдимия адвокатски хонорар за касационното производство), не отговаря на законовите основания за удовлетворяването му по чл. 189-190 от НПК. Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 64 от 15.06.2021 г., по в.н.о.х.д. № 86/ 2021 г., по описа на Великотърновския апелативен съд, І наказателен състав. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.