Ключови фрази
Отмяна на влязло в сила решение по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК * отмяна-нови обстоятелства * отмяна-нарушено право на участие


3
Р Е Ш Е Н И Е

№ 10

С. 24.01.2011


В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б., първо гражданско отделение в публично заседание на 18 януари 2011 година в състав :


ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА

при секретаря Даниела Никова
изслуша докладваното от съдията Д. Ц. гражданско дело № 1393/10 година и за да се произнесе, взе предвид :

Производството е по чл. 303 ГПК.
Образувано е по молба от М. Л. И., К. Л. Б., С. Л. Б., М. И. М., Д. М. М. и Л. М. М. за отмяна на влязлото в сила решение № 218 от 30.10.2010 г. по гр.д. № 664/09 г. на ВКС, ІІ г.о. Молителите поддържат, че с това решение съдът се е произнесъл по касационна жалба, която не е подлежала на разглеждане от касационната инстанция по аргумент от чл. 280, ал.2 ГПК, тъй като е срещу въззивно решение е постановено по дело с обжалваем интерес под 1000 лв., както и поради това, че не са били налице предпоставките за допускане на касационно обжалване. Освен това при постановяването му съдът е нарушил Конституцията и законите на Р. Б. и за пръв път в съдебната практика е било постановено решение, с което имот, останал в наследство, се признава за собственост на един от наследниците, без да е имало изкупуване на дялове или прехвърляне приживе от наследодателя.
В съдебно заседание молителите уточняват, че се позовават на на чл. 303, ал.1, т.1 и 5 ГПК. Първото основание обосновават с това, че след постановяване на решението на ВКС им е станало известно определението по чл. 288 ГПК, с което въззивното решение е допуснато до касационно обжалване, съставляващо според тях ново обстоятелство, от значение за делото. Поради това, че определението по чл. 288 ГПК не им е било съобщено, е нарушено правото им на защита по делото пред ВКС - основание за отмяна по чл. 303, ал.1, т.5 ГПК.
Ответниците по молбата за отмяна изразяват становище, че същата е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по молбата за отмяна взе предвид следното:
С решението, чиято отмяна се иска, съставът на ВКС е: обезсилил въззивното решение, постановено на 10.01.2008 г. по гр.д. № 698/08 г. на Благоевградския окръжен съд в частта, с която е оставено в сила решение № 166 от 26.02.2008 г. по гр.д. № 403/07 г. на Районен съд- Гоце Делчев в частта, с която са признати права на собственост на ответника върху 1/6 ид. част от дворно място УПИ ХІІ в кв.6 по плана на[населено място], цялото с площ 500 кв.м., ведно с построената в него сграда; отменил е въззивното решение в частта, с която е уважен иск с правно основание чл. 97, ал.1 ГПК/ отм./ за признаване за установено, че ищците са собственици на общо 5/6 ид. части от описаното дворно място и в тази част е постановил друго, с което е отхвърлил предявения от М. Л. И., К. Л. Б., Ф. Л. Б., С. Л. Б., М. И. М., Д. М. М. и Л. М. М. против М. Л. Б. и З. Н. Б. за установяване правото на собственост на ищците върху 5/6 ид. части от дворното място; оставил е в сила въззивното решение в останалата част / с която е отменен нот. акт № 109, т.ІІІ, нот. дело № 473/07 г. до размера на 5/6 ид. части от описания в него имот/.
Съдът е приел, че страните са наследници на Л. И. Б., поч. през 1975 г. Дворното място било дадено на Б. от ТКЗС през 1961 г. В него той построил жилищна сграда и до смъртта си го владял. След неговата смърт в имота останал един от наследниците му- ответникът Мюдеин Б. със семейството си. През 2007 г. същият се снабдил с констативен нотариален акт за собственост на дворното място и 1/6 ид. част от къщата, придобити по давност. Изводът за неоснователност на предявения от жалбоподателите установителен иск за собственост на общо 5/6 ид. части от дворното място е мотивиран с това, че придобивната давност не се прилага служебно и след като общият на страните наследодател не се е позовал на този придобивен способ, ищците не могат да се легитимират като собственици по наследство.
Производството за отмяна по чл. 303 и сл. ГПК е извънреден способ за съдебен контрол, чрез който се осъществява защита срещу влезли в сила съдебни решения, когато те са неправилни и порочността им се дължи на някои от причините, изчерпателно посочени в закона. Когато влязлото в сила решение е засегнато от други пороци, включително и такива, водещи до неговата нищожност или недопустимост, този способ е неприложим.
Изложените в молбата за отмяна обстоятелства не попадат в нито една от хипотезите на чл. 303 ГПК, а съставляват единствено оплаквания за неговата незаконосъобразност и не могат да бъдат обсъждани в настоящото производство, което е уредено от закона като извънинстанционно, а не като фаза от исковия процес.
Допълнително уточнените в съдебното заседание основания за отмяна по чл. 303, ал.1,т.1 и 5 ГПК също не са налице. Съгласно чл.303, ал.1, т.1 ГПК отмяна на влязло в сила решение може да се иска, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Определението по чл. 288 ГПК не отговаря на тези изисквания. С него касационната инстанция се произнася по допустимостта на касационното обжалване, преценявайки наличието на основанията по чл. 280, ал.1 ГПК, без да дава разрешение по същество на въпроси, включени в предмета на делото. Следователно, фактически и правно е невъзможно то да е съществувало по време на висящността на делото пред въззивната инстанция, за да бъде съобразено от нея, нито да повлия върху изхода на спора. От друга страна, определението по чл. 288 ГПК не подлежи на обжалване, поради което по аргумент от чл.7, ал.2 ГПК то не се връчва на страните. Затова не е налице и твърдяното от молителите процесуално нарушение, което да рефлектира към правото им на защита пред ВКС.
По тези съображения молбата за отмяна на влязлото в сила решение е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Водим от гореизложеното съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ по молбата от М. Л. И., К. Л. Б., С. Л. Б., М. И. М., Д. М. М. и Л. М. М. за отмяна на основание чл. 303, ал.1, т.1 и 5 ГПК на влязлото в сила решение № 218 от 30.10.2010 г. по гр.д. № 664/09 г. на ВКС, ІІ г.о.



ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :