Р Е Ш Е Н И Е № 404 гр. София, 24.10.2011 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение, в публичното заседание на пети октомври през две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ ЧЛЕНОВЕ:1. МАРИО ПЪРВАНОВ 2. ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ при участието на секретаря Райна Пенкова като разгледа докладваното от съдията Владимиров гр. дело № 1037 по описа за 2010 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 и сл. от ГПК. Допуснато е касационното обжалване на решението от 27.01.2010 г. по гр. д. № 1503/2008 г. на Софийски градски съд, ГО, ІV – Г състав, с което е оставено в сила решение от 06.12.2007 г. по гр. д. № 14427/2007 г. на Софийския районен съд, ГК, 43 състав, с което предявеният иск за заплащане на сумата от 6 000 лв., представляваща стойността на извършени подобрения в недвижим имот – апартамент № *, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] е отхвърлен. Обжалването е допуснато по материалноправния въпрос, решен с въззивното решение в противоречие с решение № 2527/20.01.2005 г., по гр. № 2247/2003 г., ІV г.о., ГК, и решение № 1415/13.02.2009 г. по гр. д. №6220/2007 г., ІІ г.о., ГК, и двете на Върховния касационен съд на РБ, в които се застъпва становището за принципната дължимост на обезщетение за извършени в апартаментите подобрения преди отмяната на отчуждаването по ЗВСВНОИ по З., ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС. По поставения въпрос Върховният касационен съд намира, че принципа за правна симетрия изисква при разместване на собствеността в хипотезата на отмяна на отчуждаването по благоустройствените закони, независимо от състоянието и стойността на имотите, подобрителят да разполага с иск за парично вземане срещу собственика, произхождащо от обогатяване на последния, от увеличението на стойността на предоставения в обезщетение имот. Обратното би довело до неоснователно обогатяване за собственика. Защото бившият собственик получава това, което е дал в обезщетение на отчуждения собственик – недвижимия имот, но и нещо повече - подобренията върху имота, довели до увеличаване на стойността му. А отмяната на отчуждаването има за последица разместване на собствеността върху предоставения в обезщетение имот. Подобряването на една вещ е юридически факт извън съставните елементи на придобивното основание. То не е и престация по последното. Затова и не представлява нещо „дадено” по смисъла на чл. 34 и чл. 88 от ЗЗД. По време на подобряването, извършено до влизане в сила на заповедта по чл. 4 от ЗВСВНОИ по З., ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС – за отмяна на отчуждаването, подобрителят на такъв имот е имал съзнанието, че упражнява свои правомощия на собственик. Тази хипотеза разкрива особеност, изразяваща се в това, че реституцията се свързва с връщане на полученото парично или имотно (както в случая) обезщетение, при което придобивното основание за подобрителя върху предоставения му в обезщетение имот се трансформира в такова върху отчуждения му (бивш) имот. При това, предпоставка за възстановяване на собствеността е изискването мероприятието, за което имотът е бил отчуждаван, фактически да не започнало – т.е. предположението е, че имотът е запазен такъв, какъвто е бил при отчуждаването. Последващото разместване на собствеността обаче не заличава по правната си действителност както протеклата фактическа власт, така и факта на подобренията, станал при съзнанието на подобрителя, че подобрява своя вещ, придобита на валидно законно основание – т. е. той е бил нейн действителен собственик (така раздел ІV на ППВС № 6/27.12.1974 г.). Ето защо, след като законодателят е счел за справедливо ликвидацията на правоотношенията, породени с подобрител, който не е знаел за недостатъка на сделката и не е бил причина с виновното си поведение за унищожаването, развалянето или отменяването на придобивното основание, да се извърши на плоскостта на чл. 72 от ЗС, по аргумент от това основание няма пречка на подобрителя в хипотезата на отмяна на отчуждаването по благоустройствените закони, да не се признае това право. Той има вземане срещу собственика на вещта за подобренията, които е направил след обезщетяването му до реституцията, с по-голямата сума между увеличената стойност на вещта и действителните разходи, защото това подобряване се е извършило със съзнанието, че вещта е окончателно придобита на законно основание, поради което се влага повече усърдие за по-добро качество и по-голяма дълготрайност на подобрението. Касационната жалба срещу въззивното решение съдържа оплаквания за нарушения на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила от въззивния съд и необоснованост - касационни основания по чл. 281, т. т. 1, 2 и 3 от ГПК. Иска се отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Ответникът по касационната жалба – Столична община я намира за неоснователна, а атакуваното въззивно решение за правилно и законосъобразно. Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, като провери атакуваното решение във връзка с оплакванията по същество в касационната жалба и с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 от ГПК, я намира за частично основателна, съображенията за което са следните: С атакуваното решение Софийският градски съд е оставил в сила решението от 06.12.2007 г. по гр. д. № 14427/2007 г. на Софийски районен съд, 43 състав, с което предявеният от Г. А. А. от [населено място] против Столична община иск за заплащане на сумата от 6 000 лв. – стойността на извършени подобрения в отстъпен срещу отчужден имот апартамент - № 3, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] е отхвърлен. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че иницииралият отмяната на отчуждаването ищец е преценил, че получаването на отчуждения имот в актуалното му състояние съответства на неговия интерес, поради което ответната община като собственик, не дължи разноски за подобренията в имота, получен в обезщетение, до отмяна на отчуждаването, което е настъпило като последица от основателното искане за реституция. В нарушение на материалния закон въззивният съд е счел, че за ищеца отсъства основание за присъждане на разноски за подобренията в имота, получен от него в обезщетение, претендирани след отмяна на отчуждаването, но извършени до този момент. По изложените по – горе съображения и с оглед на дадения отговор на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, настоящият състав намира, че подобрителят на отстъпен срещу отчужден по благоустройствените закони недвижим имот, след отмяна на отчуждаването има вземане срещу собственика за подобренията, които е направил с по – голямата сума измежду сумата, с която се е увеличила стойността на имота и сторените разходи за подобренията. Изложеното се явява в противоречие с приетото от въззивния съд, което налага частична отмяна на постановения от него акт и решаване на въпроса по същество, тъй като делото е изяснено от фактическа страна и не се налага връщането му на въззивния съд за ново произнасяне от друг негов състав, с оглед повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия – арг. чл. 293, ал. 3 от ГПК. Подобренията в имота са извършени по време, когато процесният апартамент е бил собственост на ищеца – преди влизане в сила на заповедта за отмяна на отчуждаването по чл. 4 от ЗВСВНОИ по З., ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС. Затова правното му положение е сходно с това на добросъвестния владелец, независимо от факта, че е инициирал отмяната на отчуждаването. Той е извършвал подобренията със съзнание, че имота е окончателно придобит на законно основание и е негов, собствен. Към този момент той не могъл да предполага, че след време ще постигне разместване на собствеността и ще реституира отчуждения му имот като върне полученото имотно обезщетение – процесния апартамент. Установява се, че извършените от ищеца разходи за подобренията през процесния период са съответно 4 814 лв. (като нови, оценени към датата на депозиране на заключението на съдебно – техническата експертиза – м. април 2009 г.) и 3 091 лв. (оценени с овехтявяне, по действителното им фактическо състояние), докато увеличената стойност на отстъпения в обезщетение имот (определена отново към датата на заключението), който след отмяна на отчуждаването е преминал в патримониума на ответната община, в резултат на тези подобрения, възлиза на 4 400 лв. (към датата на заключението). С оглед на това и предвид показанията на разпитания по делото свидетел се налага, че предявеният иск е основателен и подлежащ на уважаване за сумата от 3 091 лв. Това е така, защото липсват данни по делото както за увеличената стойност на имота към момента на влизане на решението за отмяна на отчуждаването (2003 г.), а така също и за това какви средства са вложени за извършване на подобренията, по цени към извършването им. Затова съдът, по правилото на чл. 162 от ГПК (чл. 130 от ГПК – отм.) намира, че установения по своето основание иск следва да бъде уважен за сумата от 3 091 лв. За разликата до претендираните 6 000 лв. като неоснователен следва да бъде отхвърлен. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 2 от ГПК атакуваното въззивно решение следва да бъде отменено частично – в отхвърлителната част по иска за сумата от 3 091 лв. и вместо него се постанови друго, с което искът се уважи за тази сума. В останалата си част решението е правилно по своя краен резултат и следва да бъде оставено в сила, на основание чл. 293, ал. 1 от ГПК. Пред настоящата инстанция касаторът не е поискал присъждане на разноски, поради което такива не му се следват. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решението от 27.01.2010 г. по гр. д. № 1503/2008 г. на Софийски градски съд, ГО, ІV – Г състав в ЧАСТТА, в която предявеният от Г. А. А. от [населено място] против Столична община иск за заплащане стойността на извършени подобрения в отстъпен срещу отчужден имот апартамент - № *, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] е отхвърлен за сумата от 3 091 лв. и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА С. о. – [населено място], [улица] да заплати на Г. А. А. от [населено място] сумата от 3 091 (три хиляди и деветдесет и един) лева, съставляваща стойността на извършени подобрения в отстъпен срещу отчужден имот апартамент № * , находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес]. ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в останалата му обжалвана част. Решението е окончателно ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.