Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 546 гр. София, 29 декември 2009 г.   В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А   Върховен касационен съд на Република България, ….Второ наказателно отделение, в публично заседание на четиринадесети декември.........две хиляди и девета година в състав:                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:   САВКА СТОЯНОВА                                                                         ЧЛЕНОВЕ:    ЮРИЙ КРЪСТЕВ                                                                                                 БИЛЯНА ЧОЧЕВА при секретаря Кр. Павлова......……………..…………………….…в присъствието на прокурора Искра Чобанова..………….…………...………..изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА ……………………...….наказателно дело № 576 по описа за 2009 г. и за да се произнесе взе пред вид следното: Производство пред ВКС е по реда на чл. 420 ал. 1, вр. чл. 422 ал. 1, т. 5 от НПК и е образувано по искане на Главния прокурор за възобновяване на НОХД № 1790/2008 г. по описа на Софийски градски съд и отмяна на постановеното по него определение от 03.07.2009 г., с което по реда на чл. 25, вр. чл. 23 от НК. са били групирани наложени на осъдения С. Н. Ч. наказания по 14 влезли в сила присъди. В искането, поддържано в с. з. пред ВКС, се твърди, че при образуване на третата съвкупност неправилно са били включени не само престъпления в реална съвкупност, но и това по НОХД № 1527/2000 г., което е в съотношение на рецидив с тези по НОХД № 521/2002 г. и № 7940/2003 г., а поради това и е следвало да се постанови отделното му изтърпяване. При такъв вариант осъденият следва да търпи сборно наказание от 11 години и 4 месеца лишаване от свобода, а не както е определено – 10 години и 6 месеца (без чл. 24 от НК). За отстраняване на допуснатото нарушение на материалния закон, което е съществено, се иска отмяна на постановеното определение и връщане на делото за ново разглеждане на Софийски градски съд. Осъденият лично и чрез служебния си защитник изразява позиция за основателност на искането. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване, намери следното: Искането е за утежняване положението на осъдения с оглед налагане на по-тежко наказание и е депозирано в изискуемия 6-месечен срок по чл. 421 ал. 1 от НПК. Поради това то е допустимо и разгледано по същество е ОСНОВАТЕЛНО. Предмет на групиране с определението от 03.07.2009 г. по НОХД № 1790/2008 г. по описа на Софийски градски съд (по което е била постановена последната влязла в сила присъда) са били наказанията за деяния, извършени от С. Ч. по общо 14 влезли в сила присъди, като са били формирани 3 съвкупности: - първата, включваща наказанията по НОХД № 1790/2008 г., № 274/2007 г., № 2575/2007 г., по която е било определено общо наказание от 6 години лишаване от свобода, което съгласно чл. 24 от НК е било увеличено с 1 година. - втората, обхващаща наказанията по НОХД № 1511/2003 г., № 431/2004 г., № 959/2005 г., № 1736/2005 г., № 30/2004 г., по която е било определено общо наказание 3 години лишаване от свобода, към което е било присъединено наказанието по НОХД № 883/2004 г. – обществено порицание и е бил приложен чл. 24 от НК – увеличение на общото наказание с 1 година лишаване от свобода. - третата, включваща наказанията по НОХД № 1374/2001 г., № 521/2002 г., № 7940/2003 г. и № 1527/2000 г., по която е било определено общо наказание 1 година и 6 месеца лишаване от свобода, като е било присъединено наказанието обществено порицание, наложено по НОХД № 868/2001 г. При формиране на първите две съвкупности не са допуснати нарушения на материалния закон, но такова действително е налице при третата съвкупност. Неправилно в нея е било включено и престъплението по НОХД № 1527/200 г. с определено наказание 10 месеца лишаване от свобода, тъй като то е в съотношение не на съвкупност, а на рецидив с престъпленията по НОХД № 521/2002 г. и № 7940/2003 г. Последните две са били извършени съответно на 20.09.2001 г. и на 06.07.2001 г. или след влизане в сила на присъдата по НОХД № 1527/2000 г. – на 19.01.2001 г. Това е налагало да се постанови отделното му изтърпяване, като по този вариант осъденият би търпял сборно наказание от 11 години и 4 месеца лишаване от свобода, а не 10 години и 6 месеца лишаване от свобода без да се има предвид приложението на чл. 24 от НК. С оглед изложеното ВКС намира, че при групирането по третата съвкупност Софийски градски съд е допуснал нарушение на закона по смисъла на чл. 348 ал. 1, т. 1 от НПК, което е основание за цялостна отмяна на определението му от 03.07.2009 г., непроверявано по касационен ред и връщане на делото на същия съд за законосъобразно групиране на наказанията при спазване на правилата по чл. 25, вр. чл. 23 от НК и прилагане на принципа за най-благоприятното съчетание. Предвид гореизложеното Върховният касационен съд, второ наказателно отделение намира, че са налице условията по чл. 422 ал. 1, т. 5, вр. чл. 348 ал. 1, т. 1 от НПК, поради което и на основание чл. 425 ал. 1, т. 1 от НПК   Р Е Ш И:   ВЪЗОБНОВЯВА НОХД № 1790/2008 г. по описа на Софийски градски съд като ОТМЕНЯВА постановеното по него определение от 03.07.2009 г., с което на основание чл. 25 ал. 1, вр. чл. 23 от НК са били групирани наложените на С. Н. Ч. наказания по влезли в сила присъди и ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: