Р Е Ш Е Н И Е № 87 гр. София, 25 април 2018 г. Върховният касационен съд на Република България, I НО, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА КОСТОВА ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА СПАС ИВАНЧЕВ при секретар Мира Недева, при становището на прокурора Атанас Гебрев от ВКП, изслуша докладваното от съдия Спас Иванчев наказателно дело № 178 по описа за 2018г. Производството е по чл.423 ал.1 от НПК. Направено е искане от осъденото лице С. Р. К. за възобновяване на наказателно производство по НОХД № 185/2013г., по описа на Районен съд – гр. Враца, по което е постановена осъдителна присъда № 95 /12.12.2014г. В допълнение към искането се релевират неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на съдебния акт. Посочва се, че на 26.10.2012г. на осъденото лице е предявено обвинение, като на тази дата са му предявени и материалите от досъдебното производство, наред с други двама обвиняеми. В допълнението се посочва, че в съдебно заседание на 22.03.2013г. на подс.К. е изменена определената до този момент мярка за неотклонение „Подписка“ в „Задържане под стража“. Твърди се, че на подс.К. никога не е връчван обвинителен акт предвид дълготрайното му отсъствие от страната, не е могъл да се ползва от адвокат и да се запознае с фактите по акта. Бил в неведение какво се случа и че делото е в съдебна фаза.В продължение на пет години той нямал никаква комуникация със своя служебен защитник, нито с другите подсъдими или свои близки и роднини, като всички призовавания били нередовни. Предвид на това моли да се възобнови наказателното производство. Прокурорът от ВКП в съдебното заседание пледира да се остави искането без уважение, като сочи, че искането е неоснователно. През 2012г. – на 26.10, на осъденото лице е повдигнато обвинение, определена е мярка за неотклонение „Подписка“, като месец и половина по-късно то е напуснало страната, без да остави адрес на който може да бъде открит. Бил е обявен за общодържавно издирване, без да бъде намерен, след което поради неспазване на определената мярка за неотклонение съдът е разгледал делото в негово отсъствие. Поради това прокурорът счита, че не са налице основанията по чл.423 от НПК за възобновяване на производството, тъй като осъденото лице само се е лишило от възможността да участва лично в съдебната фаза на процеса. Моли да се остави искането без уважение. Осъденото лице се явява представлява се от защитник, който пледира, че направеното искане е основателно и моли да се уважи. Посочва, че осъденото лице, подсъдим тогава, не е получил препис от обвинителния акт, като по делото е установено кога е напуснал страната. Според защитата осъденият К. не е имал реална възможност да се защитава при постановяване на присъдата, тъй като не е знаел, че делото е в съдебна фаза. В подкрепа на твърденията си се позовава на годеж на осъденото лице и очакването на дете от неговата годеница. Това било доказателство, че осъденият К. не чувствал вина, тъй като едва ли би се върнал в страната и би правил годеж. Моли да се възобнови делото, за да бъде преразгледано от РС-Враца, където следвало да бъдат обсъдени всички изложени доводи в допълнението към искането и да се даде реална възможност на С. К. за участие в процеса с упълномощен защитник. Осъденото лице пледира да бъде уважено искането и делото да се върне за ново разглеждане на разследващите полицаи, тъй като те били подвели прокурора и съда с инструментите, които са намерили. Моли да му се даде възможност да се защити. В последното си изказване моли да му се измени мярката за неотклонение в по-лека. Определя становището на прокурора като неоснователно При последната си дума осъденото лице моли да му се даде възможност да се защити. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Искането е подадено в срок и е процесуално допустимо, разгледано по същество, се явява неоснователно. На С. Р. К. на 26.10.2012г. е повдигнато обвинение за извършено при условията на продължавано престъпление по чл.196, ал.1, т.2 от НК –за периода от 28.05.2012г. до 02.07.2012г. На тази дата му е определена и мярка за неотклонение „Подписка“, като на същата дата, както впрочем посочва и защитата в допълнението, са му предявени и материалите от разследването. На 03.12.2012г. в 10.29ч. той е напуснал страната през ГКПП „Калотина“, видно от писмо, рег.№ 24275/28.05.2013г. на областната дирекция на МВР-Враца, л.141 от съдебното производство по НОХД № 185/2013г. на РС-Враца. Обвинението е внесено в РС-Враца на 14.02.2013г. Осъденото лице не е намерено на адреса, като при издирването му е установено цитираното напускане на страната. След поредица съдебни заседания на 19.07.2013г. е даден ход на делото в отсъствие на осъденото лице, като след нова поредица от съдебни заседания, през които се е провеждало съдебно следствие, на 12.12.2014г. е постановена осъдителната присъда. Присъдата е обжалване от другите двама подсъдими, като на 16.06.2016г. е проведено въззивното заседание, отново в отсъствието на осъденият К., но в присъствието на служебен защитник.На 24.06.2016т. е постановено потвърдително решение № 57 по ВНОХД № 156/2016г. на Врачански окръжен съд, което не е обжалвано и е влязло в сила. С окончателно влезлият в сила първоинстанционен съдебен акт на осъденият К. му е наложено наказание от 5 години лишаване от свобода при първоначален строг режим. Нормата на чл.423, ал.1, изр.2-ро от НПК не позволява уважаване на искането, тъй като на осъденият е предявено обвинение в негово присъствие и едва след това същият е напуснал пределите на страната, без за това да уведоми органите на досъдебното производство. Такова задължение му е било вменено с предявяване на постановлението за привличане в качеството на обвиняем и с вземането на мярка за неотклонение „Подписка“. По делото той е посочил постоянен адрес в [населено място],[жк], бл.№ ,вх. „“, ап. където не е намерен. При разглеждане на делото са били налице всички предпоставки по чл.269, ал.3, т.1 от НПК, които са послужили на съда от първата, а и от въззивната инстанция, като процесуално основание за провеждане на производството в отсъствие на подсъдимия К.. Касационният състав приема процесуалното поведение на осъденото лице като укриване, което осъществява заложените в нормата на чл.423, ал.1, изр.1-во от НПК критерии. Именно неговото поведение – при определена мярка за неотклонение напускане на местоживеенето си за продължителен период от време, без затова да уведоми органите на досъдебното производство или съда, е била причината процедурата по чл.254 ал.4 от НПК да не може да се изпълни. Възраженията относно начина на разследване и качеството на извършеният анализ на доказателствата по време на инстанционното разглеждане на делото не следва да се разглеждат в това производство, а само на плоскостта на процедура по чл.424, ал.1 вр.чл.422, ал.1, т.5 от НПК. С оглед изложеното, искането се явява неоснователно и като такова следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на основание чл.423 ал.1 от НПК, Върховният касационен съд, І-во наказателно отделение, РЕ Ш И : ОСТАВЯ без уважение искането на осъденото лице С. Р. К. за възобновяване на НОХД № 185/2013г., по описа на Районен съд – гр. Враца, по което е постановена осъдителна присъда № 95 /12.12.2014г. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: