РЕШЕНИЕ                                                               N 555 София, 01.07.2010 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение в съдебно заседание на петнадесети юни две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ:  МАРГАРИТА СОКОЛОВА ДИАНА ЦЕНЕВА при секретар Даниела Никова изслуша докладваното от председателя (съдията) Ж. Силдарева гражданско дело N1259/2009 год. Производството е по чл. 290 ГПК. Е. Т. К. е подала касационна жалба срещу решение от 30.04.2009 г. по гр. д. № 182/2007 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е оставено в сила решение от 03.10.2006 г. на Пловдивски районен съд за отхвърляне на предявения от касаторката срещу К. А. Т. и М. И. Т. иск за установяване, че касаторката е собственик на недвижим имот, съставляващ дворно място с площ от 10 дка и представляващо реална част от имоти пл. №№ 194 и 195 по действащия регулационен план на парк “О” в гр. П.. Развит е довод необоснованост на правните изводи, нарушаване на процесуалните правила и неправилно прилагане на материалния закон. Ответниците по жалбата я намират за неоснователна. С определение от 13.01.2010 г. по гр. д. № 1259/09 г. тричленен състав на ВКС, І г. о. е допуснал касационна проверка на обжалваното решение от 30.04.2009 г. по гр. д. № 182/2007 г. на Пловдивски окръжен съд, в частта с която е оставено в сила решение от 03.10.2006 г. на Пловдивски районен съд в частта, с която е отхвърлен предявения от касаторката срещу К. А. Т. и М. И. Т. установителен иск за собственост на недвижим имот с площ от 10 дка, съставляващи част от имот пл. № 66 по кадастралния план от 1952 г. на гр. П.. Върховният касационен съд разгледа жалбата и провери съдебния акт с оглед посочените касационни основания. Въз основа на събраните по делото доказателства от фактическа страна е установено следното: В исковата молба касаторката е поддържала, че е придобила вещни права върху имота на основание договор за покупко-продажба сключен през 1992 г. В хода на процеса, поради предявен от ответниците насрещен иск за установяване нищожността на нотариалното удостоверяване на този договор, касаторката се е позовала и на придобивния способ давностно владение. От фактическа страна е установено, че на 17.09.1992 г. Николай С. К. , М. Х. К. и Х. С. К. са продали на В. Д. С. недвижими имоти както следва 1. нива с площ от 19 дка, намираща се извън регулацията на гр. П. в м.“Х” и индивидуализирана със съседи: ”Г”, “Р” и Пазарджишко шосе; 2. празно място ( нива) с площ от 570 кв. м. в същото землище и местност , индивидуализирана с граници и 3. а нива с площ от 900 кв. м. в м. “М”, индивидуализирана със съседи: наследници на Г. П. , н-ци на С. К. , Д. К. и път, за които имоти е записано, че имат обща площ от 20.470 кв. м. и са обособени в имот пл. № 6* извън регулацията на гр. П.. При сключване на договора продавачите са се легитимирали като собственици на имотите с нот. актове издадени през 1935, 1934 г. и 1943 г. и скица, в която е отразено, че те са извън регулацията на града, както и с решение на ОСЗ от 26.02.1992 г. Договорът е обективиран в н. а. № 1* т. ХХV, н. д. № 8268/1992 г. Този нот. акт е поправен на 02.04.1993 г. с нот. акт № 1* т. ХІ, н. д. 3060/1993 г. Поправката се изразява в това, че имотът е в регулация, а не извън нея, променени са границите на имота № 1, като новите са: път, Г. П. , наследници на З. Л. и от две страни Т. М. Записаното на редове от 33 до 36 е изменено в смисъл, че имот № 1 и имот № 3 с обща площ от 19900 кв. м. са обособени в имот пл. № 66, в регулацията на гр. П. по плана на “П”. При съставянето на акта за поправка е взета предвид и скица издадена за имота на 16.03.1993 г. от община П.. В съдебно заседание, проведено на 25.01.2005 г., повереникът на ищцата е заявил, че за имота, предмет на продажбата, има постановено решение за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, което страната не е в състояние да представи. На 18.09.1992 г. Валентин С. е продал на ищцата Е дка от нива извън регулацията индивидуализирана с границите по нот. акт. № 189 от 17.09.1992 г. За продажбата е съставен н. а. № 29, т. ХХVІ по н. д. № 8335/92 г. На 09.04.1993 г., т. е. след поправката на акта, с който е придобил вещни права върху имота, В. С. е сключил договора за ипотека с “Б” АД гр. П. за обезпечаване на чужд дълг – на лицето В. М. , действащ като едноличен търговец с фирма “В”. След преценка на събраните доказателства съдът е направил извод, че ищцата не се легитимира като собственик на реална част от имот пл. № 66 по плана от 1952 г., тъй като в договора за покупко-продажба, не е формирана воля за това. Продадените 10 дка от цялата нива с площ от 19.90 дка не са индивидуализирани с граници. В нот. акт са описаните границите на целия имот, от което е направен извод, че ищцата е придобила идеални части от имота в размер на закупените кв. метри – 10/19. Съдът е намерил за неоснователно позоваването на давностно владение по аргумент, че този придобивен способ е изключен по разпореждане на закона – чл. 59 ЗТСУ за реално определени части от дворищно-регулационни парцели. Приел е, недоказано придобиването на вещни права на основание този придобивен способ и поради това, че ищцата не е установила каква част от имота е владяла, за което носи доказателствена тежест. Решението е постановено при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила относно събирането и обсъждането на гласните доказателства. При направено позоваване от страна на касаторката на придобивния способ давностно владение, доказателственото търсене е следвало да бъде ориентирано към установяване на релевантните за него факти – местонахождението и границите на владения имот, началния момент на установяване на фактическа власт върху него и неговата продължителност както и крайния момент на това владение. Наличието на субективния елемент е установен с факта на сключения договор за продажба, от което следва че ако е установено владение, това е станало със знанието и без противопоставянето на собственика. Неизяснен по делото е и въпросът дали праводателите на В. С. са се легитимирали като собственици на имота към датата на сключване на договора за продажба предвид на това, че имотът преди отреждането му за обществено мероприятие – парк е бил със статут на земеделска земя и ако е бил внесен в кооперативното стопанство, е подлежал на реституция по реда на ЗСПЗЗ. Процедурата по реституиране на имота завършва с постановяване на решение по чл.14, ал.1 ЗСПЗЗ и чл. 18ж ЗСПЗЗ, в което имотът следва да се индивидуализира с местонахождение и граници и статут. Към решението се прилага и скица. Само решение, което отговаря на тези изисквания за редовност легитимира правоимащите лица като собствениците на възстановените им имоти. Установяването на това дали имотът е подлежал на реституция по ЗСПЗЗ и дали тя е завършила и към кой момент е от значение и с оглед на това, че по отношение на земеделски земи, които подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ изтеклата придобивна давността не се зачита по разпореждане на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ, а след влизане на нормата в сила (обн. в ДВ бр. 107 от 1997 г.) започва да тече нова давност. Този въпрос е от значение и за да се направи извод дали праводателят на касаторката се е легитимирал като собственик на имота и при сключване на договора за ипотекирането му с цел обезпечаване паричен дълг на трето лице. Необоснован е изводът, че касаторката не е могла да придобие имота по давност, тъй като той е бил реална част от парцел, а с нормата на чл. 59 ЗТСУ (отм.), е била установена забрана за придобиване на реални части от парцели. Нормата намира приложение по отношение на реално обособени части от дворищнорегулационни парцели, а имотът, предмет на иска, е бил включен в терен отреден за обществено мероприятие. С приета техническа експертиза е установено, че имот пл. № 66 е включен в терен, отреден за парк с изработен проект за улична и дворищна регулация, който е бил утвърден със заповед № 5995/01.10.1952 г. Заповедта е издадена при действието на ЗПИНМ и съгласно чл. 39 от него в редакцията му до изменението от 06.07.1956 г., недвижимите имоти на частни лица и обществени организации, отредени за мероприятия по улично-регулационния план се считат отчуждени по силата на самата регулация. Ако имотът не е бил обобществен към датата на влизане на заповедта за утвърждаване на уличната регулация, то той е станал държавна собственост и бившите собственици не са могли да се разпоредят с него през 1992 г. ако отчуждаването не е било отменено по предвидения за това административен ред. В случай, че имотът е бил коопериран към момента на утвърждаване на улично-регулационния план, той е подлежал на реституция по реда на ЗСПЗЗ и при съобразяване нормата на чл. 10б от закона. Изясняването на тези относими за спора факти са от значение за разрешаване на материалноправния въпрос за приложимостта на оригинерния придобивен способ – давностно владение по отношение на спорния имот. Постановяването на решение при неизяснено дело е предпоставило и до необоснованост на правните изводите. Налице са релевираните основания за касирането му. Тъй като се налага да бъдат извършени процесуални действия – изслушване на свидетелите с оглед установяване относимите за спора факти, след отмяна на решението делото ще бъде върнато на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав. По изложените съображения Върховният касационен съд, І г. о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА решение от 30.04.2009 г. по гр. д. № 182/2007 г. на Пловдивски окръжен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: