Р Е Ш Е Н И Е № 189 гр. София, 29.04.2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на деветнадесети април две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА АВДЕВА ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА при участието на секретаря НАДЯ ЦЕКОВА и на прокурора КИРИЛ ИВАНОВ......изслуша докладваното от съдия Кънчева касационно дело № 515 по описа за 2013 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е образувано по искане на осъдения Г. В. С. за възобновяване на наказателното производство по внохд № 2/ 2013 г. на Окръжен съд гр.Монтана и отмяна на постановеното по него решение. Оплакванията са за допуснати процесуални нарушения, довели до неправилно приложение на материалния закон. Претендира се отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане или оправдаване на осъдения С. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура мотивира становище, че искането е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на влезлия в сила съдебен акт, установи следното: С решение от 19.02.2013 г. Окръжният съд в гр.Монтана е потвърдил изцяло присъда от 06.07.2012 г. по нохд № 30174/ 2012 г. на Районния съд в гр.Монтана, с която подсъдимия Г. В. С. е признат за виновен в това, че на 26.02.1012 г. управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 промила, а именно 2.15 промила, установена по надлежния ред с техническо средство „Алкотест Дрегер”, поради което и на основание чл. 343б ал.1 от НК е осъден на шест месеца лишаване от свобода, условно с три годишен изпитателен срок. На осн. чл.343г от НК е лишен от право да управлява МПС за срок от една година и шест месеца. Искането е процесуално допустимо, тъй като е подадено от надлежна страна в шест месечния срок от влизане в сила на решението. Разгледано по същество обаче то е неоснователно. Възражението на осъдения за допуснати нарушения на Наредба № 30/2001 г., регламентираща реда за установяване на употреба на алкохол от водачите на МПС и недоказаност на концентрацията на алкохол в кръвта му е лишено от фактическо основание. Първоинстанционният съд е анализирал внимателно всички събрани в производството доказателства и след обективната им и пълна оценка е формирал извод за безспорна установеност на фактите от значение за правилното решаване на делото. Съобразявайки показанията на свидетелите Н. К. и Г. Г., съдържанието на акта за административно нарушение и съдържанието на писмо № 758/ 06.07.2012 г., придружено със заверено копие от медицинския журнал на ЦСМП в М. е направил обоснованото заключение, че осъденият е управлявал лекия автомобил с концентрация на алкохол в кръвта от 2.15 промила. От своя страна, въззивната инстанция е изпълнила задълженията си по чл. 314 и сл. от НПК и след като е проверила изцяло правилността на присъдата и се е съобразила с указанията на ВКС, дадени в отменителното решение № 603/ 27.12.2012 г. по к.д. № 1931/12 г. на І н.о. и мотивирала виждането си за липса на основание за промяна на приетите от първата инстанция факти. Решаващите съдилища са отговорил подробно на възражението, изложено в настоящото искане пред ВКС. Настоящият състав се съгласява с изразеното от Окръжния съд, че няма допуснати нарушения на Наредба № 30/2001 г. Употребата на алкохол или други упойващи вещества се установява чрез съответни технически средства и/или медицински и лабораторни изследвания. Съгласно чл.2 от Наредбата, към медицинско изследване се пристъпва когато е взета некачествена проба с техническото средство или се оспорва дадения от него резултат, какъвто не е настоящият случай. Както от показанията на свидетелите, така и от Акта за административно нарушение е видно, че осъдения не е оспорил резултата от техническото средство –Дрегер- който е отчел концентрация от 2.15 промила. Безспорно е установен и факта, че поради установената висока алкохолна концентрация на С. е предоставен талон за изследване на кръвта и той е бил придружен от полицаите до ЦСПМ, където е отказал да даде кръв за изследване. Отказът е документиран в медицинския журнал на центъра, чрез подписите на лекаря, медицинската сестра и св. Г.. Този отказ е установен безспорно и от показанията на разпитаните свидетели- полицейски служители. При това положение съдът законосъобразно е счел за неоснователно и е отхвърлил възражението за недоказаност на концентрацията на алкохол в кръвта на осъдения. Тя е установена по надлежния ред , чрез един от предвидените в Наредбата способи, каквото е техническото средство „Дрегер”. Настоящият касационен състав не намира основания за отмяна на влязлото в сила решение, нито за оправдаване на осъдения С.. Водим от горното, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Г. В. С. за възобновяване на наказателното производство по внохд № 2/2013 г. на Окръжен съд гр.Монтана. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: