Върховен касационен съд на Република България ГК, ІІ г.о. дело № 4341/2013 год. Р Е Ш Е Н И Е № 26 гр.София, 30.04. 2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в съдебно заседание на четвърти февруари две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА ВЕСЕЛКА МАРЕВА със секретар Зоя Якимова изслуша докладваното от председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ гражданско дело под № 4341/2013 година Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. Я. Я. и Р. Я. Я. срещу въззивното решение № 555 от 25.01.2013 год. по гр.дело № 1295/2011 год. на Софийския градски съд, гражданско отделение, ІІ-„в” въззивен състав, с което е оставено в сила решението от 16.08.2010 год. по гр.дело № 10025/2006 год. на Софийския районен съд, 39-ти състав за отхвърляне на предявените от касаторите срещу Г. В. П., В. В. П. и А. Г. Г. искове по чл.108 ЗС за признаване право на собственост въз основа на земеделска реституция с решение № 8682/27.01.2006 год. на ОСЗГ”О. купел” и предаване владението върху УПИ VІІ-211 и УПИ І-211 в кв.3 по плана на [населено място], в.з.”С.-Д.-ІІ част”, при граници за УПИ VІІ-211: от две страни улици, УПИ І-211 и УПИ VІ-210 и граници за УПИ І-211: УПИ VІІ-211, улица, УПИ ІІ-208 и УПИ VІ-210. Поддържат се оплаквания за нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени процесуални нарушения. Касационното обжалване на решението е допуснато за проверка на неговата допустимост – дали е налице абсолютна отрицателна предпоставка /процесуална пречка/ за предявяване на ревандикационен иск. Преди да се произнесе по основателността на касационната жалба Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. взе предвид следното: С исковата молба вх.№ 15094 от 04.05.2006 год. ищците/сега касатори/ основават правото си на собственост на реституция по ЗСПЗЗ с влязло в сила решение № 8682 от 27.01.2006 год. на ОСЗГ”О. к.”, с което им е възстановена собствеността върху ливада от 1.442 дка в строителните граници на Д., м.Ч.-С., имот № 188, к.л.№ 735 от 1950 год./сега попадащ в парцел VІІ-211 и парцел І-211 на в.з.”Д.-С.-ІІ част”. С първоинстанционното решение претенциите по чл.108 ЗС са отхвърлени, като е прието, че е налице сила на пресъдено нещо на решението от 22.04.2009 год. по гр.дело № 3776/2005 год. на Софийския градски съд, влязло в сила на 15.02.2010 год., с което в отношенията между страните е установено, че към датата на приключване на устните състезания пред въззивния съд – 26.02.2009 год., правото на собственост върху процесните недвижими имоти принадлежи на ответниците Г. В. П., В. В. П. и А. Г. Г.. С въззивната жалба от 08.12.2010 год. ищците /сега касатори/ са поддържали, че решението от 22.04.2009 год. по гр.дело № 3776/2005 год. на СГС, ІІ-а състав не е влязло в сила нито към момента на първоинстанционното решение от 16.08.2010 год. по гр.дело № 10025/2006 год. на СРС, 39-ти състав, нито към момента на подаване на жалбата срещу последното. В заседанието на 28.11.2012 год. по гр.дело № 1295/2012 год. на СГС, ІІ-„в” въззивен състав, когато са проведени и устните състезания, жалбоподателите /сега касатори/ представили препис от решение № 10086 от 15.11.2012 год. на ОСЗ”О. купел”, с което на основание заповед № РД-03-0175/16.07.2012 год. е възстановено в стари реални граници правото на собственост върху ливада от 1.425 дка, бивш имот № 188, кад.лист № 735 от КП от 1950 год., попадащ в границите на ЗРП на м.”в.з.С.-Д.-І част”/680 кв.м. в УПИ І-211 и 745 кв.м. в УПИ VІІ-211 в кв.3/. Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, като е приел, че с решение от 22.04.2009 год. по гр.дело № 3776/2005 год. на СГС, ІІ-а отделение, влязло в сила на 04.04.2011 год., спорът между страните досежно правото на собственост върху процесните недвижими имоти е разрешен със сила на пресъдено нещо. Посочено е, че с исковата молба, определяща основанието на претендираните права, не са посочени нововъзникнали факти, настъпили след 04.04.2011 год. Добавено е, че евентуалното придобиване на права от ищците съгласно решение № 10086/15.11.2012 год. на ОСЗ”О. купел”, предвид липсата на отбелязване същото да е влязло в сила, не е относимо към решаването на настоящия спор, който е със заявено различно основание за източника на правото на собственост – решение № 8682 от 27.01.2006 год. на ОСЗГ”О. к.”-гр.С.. Необходимостта от проверка на допустимостта на въззивното решение произтича от представеното по делото решение от 22.04.2009 год. по гр.дело № 3776/2005 год. на СГС, ІІ-а отделение, влязло в сила на 04.04.2011 год. С него е било изцяло отменено първоинстанционното решение от 15.08.2005 год. по гр.дело № 48741/2002 год. на Софийския районен съд, 43-ти състав и спорът е решен по същество, като е признато за установено на основание чл.97, ал.1 ГПК/отм./ по отношение на Н. Я. Я. и Р. Я. Я., че Г. В. П., В. В. П., Е. Г. П. и А. Г. Г. са собственици на УПИ VІІ-211 и УПИ І-211, при съседи: от две страни-улици и УПИ VІ-210 по регулационния план на [населено място], м.”С.-Д.-І ч.”. С решението от 22.04.2009 год. по гр.дело № 3776/2005 год. е прието, че Г. и Вихър П. са придобили собствеността върху процесните имоти на основание договор за дарение, а Е. и А. П.-по наследство. Със същото решение е било прието, че представените по делото решения на ОСЗГ-„О. купел” не легитимират Н. Я. Я. и Р. Я. Я. като собственици на процесните имоти. Посочено е, че решение № 8682 от 27.01.2006 год. на ОСЗГ-О. купел не е било придружено със скица по смисъла на чл.18ж ППЗСПЗЗ, поради което не е бил завършен фактическия състав по възстановяване правото на собственост. В исковата молба от 05.05.2006 год., въз основа на която е образувано гр.дело № 10025/2006 год. на СРС, 39-ти състав, ищците/сега касатори/ първоначално са се позовавали на реституционния ефект по ЗСПЗЗ по силата на споменатото вече решение № 8682/27.01.2006 год. на ОСЗГ”О. к.”. По основанието, послужило за допускане на касационно обжалване, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. прие следното: Съобразно постоянната практика на Върховния касационен съд по приложението на чл.188, ал.3 ГПК/отм./, а понастоящем по чл.235, ал.3 ГПК, съдът е задължен да вземе предвид всички факти, независимо дали са се осъществили преди предявяване на иска или са настъпили след това, но преди приключване на устните състезания, ако са от значение за спорното право. Съгласно решение № 238 от 12.07.2011 год. по гр.дело № 533/2010 год. на ВКС, І г.о., след като в исковата молба е било посочено, че ищците се легитимират като собственици с решение на поземлената комисия, с представеното пред въззивния съд ново решение по чл.14, ал.1 ЗСПЗЗ не се въвежда ново основание за придобиване на собствеността – представянето на ново доказателство за въведеното в исковата молба основание, не представлява изменение на иска по смисъла на чл.116, ал.1 ГПК/отм./. Според цитираното решение, както и решение № 117 от 21.05.2013 год. по гр.дело № 20/2013 год. на ВКС, ІІ г.о. и решение № 253 от 18.01.2013 год. по гр.дело № 295/2012 год. на ВКС, ІІ г.о., и трите постановени по реда на чл.290 ГПК, въззивният съд е бил длъжен да обсъди представеното пред него и прието като доказателство ново решение по чл.14, ал.1 ЗСПЗЗ, както го задължава разпоредбата на чл.188, ал.3 ГПК/отм./, а сега нормата на чл.235, ал.3 ГПК. Настоящият състав на ВКС, ІІ г.о. споделя изцяло възприетото с посочените решения на състави на ВКС разрешение. Обжалваното въззивно решение е постановено при съществено нарушение на чл.188, ал.3 ГПК/отм./. Градският съд неправилно е приел, че спорът досежно собствеността върху процесните имоти е разрешен със сила на пресъдено нещо с решението от 22.04.2009 год. по гр.дело № 3776/2005 год. на СГС, ІІ-а отделение, влязло в сила на 04.04.2011 год., а с исковата молба от 04.05.2006 год., определяща основанието на претендираните права, не са посочени нововъзникнали факти, настъпили след 04.04.2011 год. Незаконосъобразен е и извода, че евентуалното придобиване на права от ищците съгласно решение № 10086/15.11.2012 год. на ОСЗ”О. купел”, предвид липсата на отбелязване същото да е влязло в сила, не било относимо към решаването на настоящия спор, който бил със заявено различно основание за източника на правото на собственост – решение № 8682 от 27.01.2006 год. на ОСЗГ”О. к”. Решението по чл.14, ал.1 ЗСПЗЗ, с което се възстановява собствеността върху земеделските земи е административен акт с вещноправни последици и е елемент от административна процедура, а не придобивен способ, поради което с представеното пред градския съд в заседанието на 28.11.2012 год. по гр.дело № 1295/2012 год. на ІІ-в въззивен състав решение № 10086 от 15.11.2012 год. на ОСЗ”О. купел” не се въвежда ново основание за придобиване на собствеността. С това решение на органа по поземлената собственост се установява, че след предявяването на иска на 04.05.2006 год. и след постановяване на решението от 22.04.2009 год. по гр.дело № 3776/2005 год. на Софийския градски съд, ІІ-а отделение /влязло в сила на 04.04.2011 год./ са настъпили факти от значение за спорното право на собственост, които съгласно чл.188, ал.3 ГПК/отм./, е следвало да бъдат взети предвид, а не се касае за новонастъпили юридически факти, съставляващи основание за предявяване на нов иск. Неправилно е прието, че представеното в заседанието на 28.11.2012 год. по гр.дело № 1295/2012 год. на СГС, ІІ-в въззивен състав решение № 10086 от 15.11.2012 год. на ОСЗ”О. купел” не следва да бъде обсъждано и поради липса на отбелязване, че е влязло в сила. В частта, с която се възстановяват правата на собственост върху земеделските земи в лицето на наследниците на А. И. Л., решението на ОСЗ”О. купел” е положително за тях и не е налице правен интерес от обжалването му, тъй като поражда незабавно конститутивното си действие. Следователно, налице е основание за отмяна на въззивното решение по чл.281, т.3, предл.второ във връзка с чл.293, ал.2, предл.второ ГПК и тъй като не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. следва да се произнесе по съществото на спора. С исковата молба от 04.05.2006 год. Н. Я. Я. и Р. Я. Я. първоначално са основали правото си на собственост на решение № 8682/27.01.2006 год. на ОСЗГ”О. купел”, с което на наследниците на А. И. Л. е възстановено правото на собственост върху ливада от 1442 кв.м. в строителните граници на Д., м.”Ч.-С.”, имот № 188, к.л.№ 735 по КП от 1950 год./попадащ в парцел VІІ-211 и І-211, „в.з.С.-Д. ІІ част”. В съдебното заседание на 25.05.2009 год. по гр.дело № 10025/2006 год. на СРС, 39-ти състав, процесуалният представител на ответниците Г. В. П., Вихър В. П. и А. Г. Г. е заявил, че те не оспорват правото на собственост на праводателя на ищците/сега касатори/ към момента на внасяне на земите в ТКЗС. На основание чл.109, ал.4 ГПК/отм./ в същото заседание районният съд е приел за безспорно установено и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ответниците владеят процесния имот. От заключението на вещото лице /л.98-л.101 от делото в СРС/ е видно, че процесният имот ливада от 1.442 дка с пл.№ 188 от кад.лист № 735 от КП от 1950 год. е идентичен с парцел VІІ-211 и парцел І-211 по плана на в.з.”С.-Д.-І част” от 1990 год. Същият имот е незастроен и е в регулация от 21.08.1958 год. Като доказателства са приети Заповед № РД-09-18/25.01.2010 год. на кмета на район „В.”, с която е одобрено решение № 1 по протокол № 1 от 18.01.2010 год. на комисия за издаване на удостоверение по чл.13 ППЗСПЗЗ; удостоверение № 94-Н-14 от 12.02.2010 год. по чл.13, ал.5 ППЗСПЗЗ и скица № 94-Н-14 от 12.02.2010 год. по чл.13, ал.6 ППЗСПЗЗ на Столична община, район „В.”. Пред въззивната инстанция е прието удостоверение № 9400-1345/12.04.2012 год. на Столична община, район „В.”, че заповед № РД-09-18/25.01.2010 год. е влязла в сила. Представен е препис от влязлото в сила на 04.04.2011 год. решение на Софийския градски съд, ІІ-а отделение от 22.04.2009 год. по гр.дело № 3776/2005 год. В заседанието на 28.11.2012 год. по гр.дело № 1295/2012 год. на СГС, ІІ-в въззивен състав е прието решение № 10086 от 15.11.2012 год. на ОСЗ”О. купел”, с което е възстановена собствеността върху ливада от 1425 кв.м. в строителните граници на Д., м.”Ч.-С.”, имот пл.№ 188, к.л.№ 735 от кад.план от 1950 год., сега в границите на ЗРП на м.”в.з.С.-Д.-І част”/680 кв.м. в УПИ І-211 и 745 кв.м. в УПИ VІІ-211 в кв.3/. Не е спорно между страните, че преди образуването на ТКЗС процесният имот е бил собственост на праводателя на ищците съгласно нотариален акт от 1937 год. и разписния лист към плана от 1950 год. Ответниците твърдят да са придобили спорните имоти в резултат на покупко-продажба от ТКЗС. Ответниците поддържат, че производството по иска от 04.05.2006 год. е недопустимо и заявяват отвод за сила на пресъдено нещо на решението от 22.04.2009 год. по гр.дело № 3776/2005 год. на СГС, ІІ-а отделение, с което е било признато за установено, че са придобили собствеността, както следва: Вихър и Г. Владимирови П. – по договор за дарение от 1980 год. от родителите си В. и Е. П., а А. Г. Г.-по наследство от Г. Й. Г.. Безспорно е, че с нотариален акт № 174, нот.дело № 2796/1964 год. ТКЗС”В.”-С. е продало на В. В. П. и Г. Й. Г. по реда на ЗРПВПННИ/отм./ дворно място от 1570 кв.м., съставляващо парцел І-188 в кв.3 по плана на вилна зона „С.-Д.-І част”. Възразяват още, че ищците не са се легитимирали като собственици. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че ревандикационната претенция е основателна и следва да бъде уважена. Съществуващата колизия между правата на двете срани следва да се разреши в полза на правата на ищците по делото поради следните съображения: С чл.10, ал.13 ЗСПЗЗ /нова-ДВ, бр.98 от 28.10.1997 год./ се отнема вещнопрехвърлителния ефект на сделките на разпореждане със земеделски земи в полза на трети лица, извършени от селскостопанските организации с изключение на случаите по чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ, в които правата на приобретателите се запазват, ако е построена сграда при спазване на всички нормативни изисквания или законно разрешеният строеж на сграда въз основа на отстъпено право на строеж е започнал към 01.03.1991 год. В чл.10, ал.13 ЗСПЗЗ е предвидено и че приобретателите на такива имоти не могат да се позовават на изтекла в тяхна полза придобивна давност. В случая, имотите не са застроени, а ответниците не правят възражение за изтекла в тяхна полза придобивна давност. С влязлото в сила решение от 22.04.2009 год. по гр.дело № 3776/2005 год. на СГС, ІІ-а състав, в отношенията между страните е установено, че решение № 8682/27.01.2006 год. на ОСЗ”О. купел” е постановено за имот, включен в строителните граници и не е придружено със скица по смисъла на чл.18ж ППЗСПЗЗ и не е бил завършен фактическия състав по възстановяване правото на собственост в полза на Н. и Р. Я., както и че имотите не са подлежали на възстановяване, тъй като са били продадени на трети лица и не е представено влязло в сила решение по § 4и от ПЗР на ЗСПЗЗ, с което сделката на разпореждане да е обявена за недействителна. Предвид постановеното решение № 10086 от 15.11.2012 год. на ОСЗ”О. купел”, с което е възстановено правото на собственост върху процесните имоти и което се преценява като факт от значение за спорното право на собственост по смисъла на чл.188, ал.3 ГПК/отм./, а не като новонастъпил юридически факт, съставляващ основание за предявяване на нов иск за собственост, ищците се легитимират като собственици на процесните имоти и ответниците следва да бъдат осъдени да им предадат владението върху тях. С оглед изхода на делото, ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищците разноски за всички инстанции в размер общо на 626 лева. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯВА решение № 555 от 25.01.2013 год. по гр.дело № 1295/2011 год. на Софийския градски съд, гражданско отделение, ІІ-в въззивен състав, вместо което ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА на основание чл.108 ЗС Г. В. П., ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], вх.Б, Вихър В. П., ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица], вх.Б и А. Г. Г., ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], да предадат на Н. Я. Я., ЕГН [ЕГН] от [населено място], кв.Д., [улица] Р. Я. Я., ЕГН [ЕГН] от [населено място], кв.Д., [улица], владението на собствените им недвижими имоти: УПИ VІІ-211 и УПИ І-211, кв.3, по плана на [населено място], в.з.”С.-Д.-ІІ част”, при граници за УПИ VІІ-211:от две страни-улици, УПИ І-211 и УПИ VІ-210 и граници за УПИ І-211: УПИ VІІ-211, улица, УПИ ІІ-208 и УПИ VІ-210, както и да им заплатят разноски по делото за всички инстанции в размер на 626/шестстотин двадесет и шест/лева. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: /СЛ