2 Р Е Ш Е Н И Е № 712 гр. София, 21.12.2010 г. Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на осемнадесети октомври през две хиляди и десетата година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА СТОИЛОВА МИМИ ФУРНАДЖИЕВА при секретаря Борислава Лазарова, като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1132 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по касационната жалба на З. М. Х. от[населено място], чрез процесуалния й представител адв. М. Г., против въззивното решение № 654 от 16 декември 2008 г., постановено по в.гр.д. № 590 по описа на окръжния съд в[населено място] за 2008 г., с което е потвърдено решение № 15 от 7 май 2008 г., постановено по гр.д. № 66 по описа на районния съд в[населено място] за 2008 г. за отхвърляне на иска на Х. против С. “Х. Б.” -[населено място] за заплащане на обезщетение за оставането й без работа поради незаконно уволнение за частта над 1282,45 лева, а в останалата част първоинстанционното решение е отменено и исковете на Х. за отмяна на незаконното уволнение, за възстановяване на работа и за заплащане на обезщетение поради оставането й без работа поради незаконното уволнение за сумата до 1282,45 лева, са отхвърлени. Касационният контрол е допуснат с определение № 258 от 1 март 2010 г. поради наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по материалноправния въпрос дали разпоредбата на § 5, ал. 1 от ПЗР КСО представлява правна възможност само за работника или и за работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение и приложим ли е при условията на тази разпоредба чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ. По поставения въпрос касаторката сочи, че разпоредбата създава лично субективно право на работника и само той има правото да преценява дали ще се възползва от тази възможност или не; прекратяването на трудовото правоотношение по ч. 328, ал. 1, т. 10 КТ от страна на работодателя може да бъде предприето само при придобиване право на пълна пенсия. Ответникът С. “Х. Б.”[населено място], представлявано от директора С. Д. В., в отговор по реда на чл. 287, ал. 1 от ГПК, приподписан от адв. Н. Г., сочи, че в действащата редакция на чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ не се прави разлика между пълна и непълна пенсия, поради което текстът се отнася за всички случаи, в които е придобито право на пенсия. С решението си по поставения въпрос въззивният съд приел, че приложимата редакция на текста на чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ не изисква да е налице условието да е придобито право на “пълна” пенсия, като работодателят може да уволни работника и при двата вида пенсия за осигурителен стаж и възраст, предвидени в чл. 68 КСО, като работодателят е имал право да прекрати трудовото правоотношение с ищцата предвид правилото на § 5 от ПЗР КСО. След постановяване на определението за допускане на касационния контрол, са постановени редица решения по поставения въпрос, които по реда на чл. 290 ГПК уеднаквяват съдебната практика. Така например в решение № 396 по гр.д. № 1324 за 2009 г. на ІІІ ГО ВКС приема, че с изменението на чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ от 2001 г. законът изоставя изискването за придобиване на право на пълна пенсия за осигурителен стаж и възраст, като включи в кръга на работниците и служителите, които могат да бъдат уволнени по посочения текст, и придобилите право на намалена пенсия за осигурителен стаж и възраст; разпоредбата на § 5 ПЗР КСО, отнасяща се само за учителите, е специална спрямо общата норма на чл. 68 КСО и при прекратяване на трудовото правоотношение с учител на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ, право на работодателя е да прецени с коя норма – с общата или със специалната на осигурителния кодекс, ще се съобрази. Настоящият съдебен състав възприема напълно даденото разрешение на въпроса. Касационната жалба е неоснователна. Съдът е сезиран с искове по реда на чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ. В исковата си молба касаторката сочи доводи за незаконосъобразност на уволнението във връзка с неправилното тълкуване от страна на работодателя на правото на едностранно прекратяване на трудовото правоотношение при хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ – ищцата била навършила само 59 години към момента на уволнението си, а не необходимите по закона 59 години и 6 месеца; незаконосъобразно е отправяне на предизвестие преди придобиване на правото на пенсия. Трудовото правоотношение между страните е прекратено на 12 март 2008 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ във връзка с § 5 ПЗР КСО и чл. 68, ал. 1 и 2 КСО, след като на 11 февруари 2008 г. ищцата получила предизвестие. Към момента на прекратяване на трудовото правоотношение ищцата била навършила 59 години. Не е спорно, че към датата на уволнението ищцата имала 39 години, 11 месеца и пет дни учителски стаж. Според правилото на чл. 68 КСО, за да се придобие право на пенсия за осигурителен стаж и възраст през 2008 г. е било необходимо жените да са навършили възраст от 59 години и половина. Същевременно §5 ПЗР КСО в действащата към момента на уволнението редакция предвижда, че до 31 декември 2009 г. включително учителите придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при учителски осигурителен стаж 30 години за мъжете и 25 години за жените и 3 години по-рано от възрастта по чл. 68, ал. 1 и 2 КСО. С оглед даденото със задължителното тълкуване разбиране, при наличието на 25 години учителски осигурителен стаж за жените, работодателят към момента на процесното уволнение е имал право да прекрати трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ в момента, когато учителка навърши 56 години и половина. При тези данни следва да се приеме, че работодателят е осъществил прекратяването на трудовото правоотношение в съответствие с правилата на закона. Предвид данните за възрастта и осигурителния учителски стаж на касаторката, без значение е обстоятелството, че в предизвестието работодателят е използвал израза “във връзка с предстоящо придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст”, тъй като и към момента на получаването на предизвестието изискването на закона за пенсиониране на ищцата е било изпълнено. Ответникът претендира присъждане на разноски за касационното производство по реда на чл. 78, ал. 3 ГПК за заплатените от него средства по договор за правна защита и съдействие в размер на 250 лева. Предвид представения договор за правна защита и съдействие, посочената сума се дължи. Мотивиран от изложеното, състав на четвърто гражданско отделение на ВКС Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение № 654 от 16 декември 2008 г., постановено по в.гр.д. № 590 по описа на окръжния съд в[населено място] за 2008 г. ОСЪЖДА З. М. Х., ЕГН [ЕГН], с адрес в[населено място], [улица], да заплати на С. “Х. Б.” с адрес в[населено място], [улица], представлявано от директора С. Д. В., сумата от 250,00 (двеста и петдесет) лева сторени разноски за касационното производство. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: