Р Е Ш Е Н И Е     №  75   София,  26 февруари 2009 година       В ИМЕТО НА НАРОДА       Върховният касационен съд на Република България, II наказателно     отделение, в съдебно заседание на 18 февруари, две хиляди и девета година, в състав:       ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лидия Стоянова           ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев Татяна Кънчева       при участието на секретаря Кр. Павлова и в присъствието на прокурора А. Лаков изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев наказателно дело № 692/2008 година.       Производството е по реда на чл. 419 и следващите НПК, и е образувано по искане на задочно осъдения М. К. Г., понастоящем в затвора гр. С., за възобновяване по нохд № 4114/2006 г., на Софийски градски съд. Има за предмет влязлата в сила присъда № 4/11.02.2008 г., на 9-ти наказателен състав. Основанието за направеното искане, е по чл. 423, ал. 1 НПК – осъденият не е знаел за постановената срещу него присъда.     Представителят на Върховната касационна прокуратура счита, направеното искане за неоснователно, поради което следва да бъде оставено без уважение.     Върховният касационен съд, като обсъди доводите в искането, за да се произнесе, взе в пред вид следното:     С посочената влязла в сила присъда, молителят е бил признат за виновен в това, че на 21.08.2001 г., в гр. С., до паметника „Братска могила”, е отнел чужда движима вещ – велосипед „Бианчи”, модел „ХС – Леопард”, на стойност 168 лв., от владението на А. А. Ц., с намерение противозаконно да го присвои, като употребил за това сила и деянието е извършено в условията на опасен рецидив, поради което и на основание чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „б” и чл. 54 НК, осъден на пет години лишаване от свобода, при първоначален “строг” режим и оправдан по квалификацията досежно б. „а” на чл. 29 НК.   Присъдени са и направените разноски.   С въззивно решение № 279/29.05.2008 г., по внохд № 403/2008 г., Софийският апелативен съд, наказателно отделение, 3-ти състав, е потвърдил посочената присъда на Софийски градски съд.   С решение № 377/14.10.2008 г., по н. д. № 359/2008 г., състав на 3-то н. о. при Върховния касационен съд, е оставил в сила решението на Софийския апелативен съд.   Искането е неоснователно. При проверката на материалите по делото се установява, че с постановление от 25.08.2001 г., за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение, осъденият М. К. Г., в присъствие на защитник е бил уведомен, че срещу него започва наказателно преследване, за извършено престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4 НК и му се взема мярка за неотклонение “парична гаранция 100 лв.”, по силата на която поема задължение да не напуска местоживеенето си без разрешение на съответните органи, като се явява пред тях при призоваване. На същата дата е бил разпитан в това качество – протокол за разпит от 25.08.2001 г., в който е посочил адрес за призоваване – София, кв. „Христо Ботев”, ул. 527, № 2*ъщите следствени действия са били извършени на 27.09.02 г. и 26.05.2005 г., отново в присъствие на защитник, като са му били предявени и материалите от досъдебното производство. В съдебните заседания на 16.11.2006 г., 19.12.2006 г., 15.02.2007 г. и 11.04.2007 г., за първото от които е бил редовно призован от посоченият адрес, а за другите уведомяван в при приключване на заседанието, се е явявал лично.     В нарушение на това свое задължение и под страх от наказателна отговорност, осъденият напуснал посоченият от него адрес в гр. С., кв. „Христо Ботев”, ул. 527, № 27, видно от безспорните данни по делото, поради което е бил обявен и за общо национално издирване –бюлетин 338/2007 г. и телеграма 13604/2007 г., заменена мярката за неотклонение със “задържане под стража”. На съдебното първоинстанционно производство, са приложени върнати призовки в цялост за подсъдимият Г, включително и от адрес в кв. Ботунец, бл. 5, посочен от негова приятелка – л. 137 – 139, че не са намира на същите. За заседанието на 03.10.2007 г., също не се е явил въпреки редовното му призоваване чрез негов първи братовчед – Б. Б. И. , поради което му е била изменена мярката за неотклонение. От приложените писма на СД „Полиция” и справка – л.189 – 194, е установено че при извършените многократни проверки на адреса и на такива на негови близки и роднини, подсъдимият не е бил открит, нито е получена информация за местонахождението му.     При тези данни, законосъобразно в съдебно заседание на 11.02.2008 г., в присъствието на назначен служебен защитник – адвокат С е бил даден ход на делото при условията на чл. 269, ал. 3, т. 2 НПК.     Първоинстанционният съд правилно и законосъобразно е разгледал делото в негово отсъствие, като му е дал ход, приемайки, че е с неизвестно местоживеене, че не е открит въпреки общонационалното издирване и че с оглед на събраните данни по делото, неявяването му няма да попречи на разкриване на обективната истина. Именно посоченият текст, чл. – 268, ал. 3, т. 2 НПК, дава процесуалната възможност на съдилищата, дела с обвинение за извършено тежко престъпление, да може де да се разглеждат в отсъствие на подсъдимия. По този ред е било разгледано делото пред въззивната и касационна инстанции, които също са направили необходимото за призоваването на подсъдимия М писмо № 15171/24.04.2008 г., на СД „Полиция”.     Както бе посочено по-горе в мотивите, по силата на взетата първоначално мярка за неотклонение “парична гаранция”, осъденият е поел задължение да променя местоживеенето си, само след разрешение на разследващите или съдебните органи. Ако бе изпълнил това си задължение, чл. 268, ал. 3 НПК, не би могъл да се приложи, без надлежното му призоваване. Като не го е сторил, сам виновно се е поставил в положение да не може да бъде уведомен за развитието на наказателния процес, по който знае, че е уличен в извършване на посоченото тежко престъпление.     Да се приеме обратното би означало, да се изпразни от съдържание процедурата “задочно производство”, когато съдилищата са направили всичко необходимо за редовното призоваване на подсъдимите и връчване н книжата. По принцип, никой не може да черпи права от собственото си виновно поведение. Правото на искане за възобновяване на наказателно производство от задочно осъден, не е безусловно. Той не може да се позовава на незнание за започнато срещу него наказателно преследване, включително и за постановена осъдителна присъда, след като с действията си, органът по ръководство и решаване на делото в съответната процесуална фаза, е изчерпал задълженията си по осигуряване упражняване на правото му на лично участие в процеса.     С оглед на всичко изложено, Върховният касационен съд прие, че не са налице посочените основания, за възобновяване на производството, поради което направеното искане не следва да бъде уважено.     Водим от гореизложените съображения, Върховният касационен съд, състав на 2-ро наказателно отделение       Р Е Ш И :     ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения М. К. Г., понастоящем в затвора гр. С., за отмяна по реда на възобновяването, на влязлата в сила присъда № 4/11.02.2008 г., постановена по нохд № 4114/2006 г., на Софийски градски съд, 9-ти наказателен състав.       Председател :       Членове: