1 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 41 гр. София, 01.02.2011 г.. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховен касационен съд, Първо гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и пети януари през две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА ВАСИЛКА ИЛИЕВА при секретар и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА ч.гр.дело № 357/2010 год. Производството е по реда на чл. 274 ал.3 т.1 ГПК. Образувано е по частна жалба от М. Л. П. - М., чрез пълномощника й – адв.Н. М. срещу определение № 1227 от 06.07.2010 г. по в.ч. гр.дело № 435/2010 г. на Б. окръжен съд, с което е потвърдено определение на Районен съд[населено място] № 772 от 23.02.2010 г.за връщане на исковата й молба на основание чл.129 ал.3 от ГПК и прекратяване на производството по делото. В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение и се иска неговата отмяна. Позовава се като основание за допускане на касационния контрол на хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Твърди, че процесуалноправния въпрос – уведомлението на процесуалния представител или уведомлението на страната е от значение относно срочността на изпълнение на дадените указания от първоинстанционния съд по отстраняване нередовността на исковата молба, е решен в противоречие с практиката на ВКС,без да сочи и представя такава. Ответникът по частната жалба – Л. К. е изразил становище за неоснователност на частната жалба. Останалите ответници по частната жалба не са изразили становище. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, при данните по делото намира следното: Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275,ал.1 от ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на касационно обжалване определение, поради което е допустима. За да потвърди обжалваното определение въззивният съд е приел, че съобщението за оставяне на исковата молба без движение,ведно с препис от определението са връчени на пълномощника на ищцата адв.Н.М. на 10.12.2009 год.Във връзка с изпълнение на указанията на съда ищцата е представила на 15.02.2010 год.надлежно пълномощно с молба,в която е заявила,че потвърждава всички извършени действия от пълномощника й ,който е и неин съпруг.Съдът е приел за недопустима молбата от 18.12.2009 год. с правно основание чл.63 ал.1 ГПК депозирана от адв.Н.М. ,тъй като е подадена след изтичане на законоопределения срок. Налице са основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.3 ГПК по посочения въпрос,тъй като въпреки богатата и безпротиворечива съдебна практика на ВКС по отменения ГПК,по отношение на връчването на съобщения, призовки и приложените към тях книжа законодателят е въздигнал нови моменти в сега действия ГПК,които са относими в настоящия случай. Понятието „адресат” е по-широко от понятието „призовавано лице” използвано от отменения ГПК, тъй като включва и други посочени в съобщението лица, на които съобщението се връчва с ефект за призоваваното лице – законен представител, пълномощник, съдебен адресат.Правилата за адресата се отнасят за всички посочени в съобщението лица, без оглед на процесуалното им качество и особеностите на правния им статут. Съобщението се връчва лично на адресата.Съобразно разпоредба на чл.45 ,изр.второ ГПК връчването чрез представител е приравнено на лично връчване, без да е необходимо спазването на някаква поредност.Ищцата е редовно уведомена за оставяне на исковата молба без движение на 10.12.2009 год.по реда на чл. 39 ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 51 ал. 1 от ГПК чрез процесуалния си представител адв.М. и от този момент е започнал да тече срокът за отстраняване нередовностите на исковата молба.Липсват твърдения и доказателства ищцата да е уведомила съда за оттегляне на пълномощното по предвидения в чл. 35 от ГПК ред. Напротив тя е представила на 15.02.2010 год.надлежно пълномощно с молба,в която е заявила,че потвърждава всички извършени действия от пълномощника й ,който е и неин съпруг.С оглед на редовното връчване,първоинстанционният съд не е бил длъжен да връчва лично съобщение на М. М..Дори впоследствие такова съобщение да бъде връчено, то не може да промени началната дата, от която е започнал да тече срока. В случая правилно е прието, че молбата по чл.63 ал.1 ГПК е просрочена, тъй като е постъпила на 18.12.2009 г., а съобщението е връчено на 10.12.2009 г. Обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на І г.о. О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1227 от 06.07.2010 г. постановено по в.ч. гр.дело № 435/2010 г. на Б. окръжен съд. ОСТАВЯ В СИЛА определение № 1227 от 06.07.2010 г. постановено по в.ч. гр.дело № 435/2010 г. на Б. окръжен съд. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: