Ключови фрази
отрицателен установителен иск * допустимост на иск * правен интерес


О П Р Е Д Е Л Е Н И Е


№ 190

гр. София, 18.06.2013 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А


ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети юни две хиляди и тринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

като разгледа докладваното от съдията Николова ч. гр. д. № 3593 по описа на Върховния касационен съд за 2013 год. на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, образувано по частната касационна жалба на [фирма], чрез пълномощника му адв. Р. М., против въззивното определение от 14.03.2013 год. по ч. гр. д. № 16585/2012 год. на Софийски градски съд. С него е потвърдено първоинстанционното определение от 26.11.2012 год. по гр. д. № 21724/2012 год. на Софийския районен съд, с което е върната исковата молба на дружеството, сега жалбоподател, срещу Н. С. К., действащ като [фирма], като недопустима.
Жалбоподателят поддържа становище за незаконосъобразност на въззивното определение и иска то да бъде отменено и делото се върне за продължаване процесуалните действия по разглеждане на предявения отрицателен установителен иск против едноличния търговец.
В приложеното изложение на основанията за допускане на касационното обжалване на въззивното определение жалбоподателят се позовава на противоречие в произнасянето в обжалваното определение по въпроса за правния интерес от предявяване на отрицателен установителен иск със задължителната съдебна практика, цитирана и представена към изложението – основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
В представен писмен отговор ответникът по частната касационна жалба оспорва наличието на релевираното основание за допускане на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, в настоящият състав на ВКС, ІІ г. о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Налице е основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното определение, поради изложените в него съображения за недопустимост на предявения отрицателен установителен иск за собственост върху процесната сграда поради липса на правен интерес у ищеца – въззивният съд приел, че същата е обусловена от липсата на твърдения на ищеца за упражняване на фактическа власт върху имота, която да е смутена от неоснователни претенции на ответника, напротив твърденията на ищеца са за несъществуването на тази сграда.
Произнасянето по този релевантен за изхода на спора правен въпрос е в противоречие с представената задължителна съдебна практика, в която е прието, че правният интерес от предявяването на установителния иск е конкретен във всеки един случай и следва да се прецени от съда с оглед твърденията и доказателствата /Р № 665 по гр. д. № 1921/2009 год. І г. о./, за предмета на същия и хипотезите, в които е налице /Р № 90 по гр. д. № 846/2010 год. ІІ г. о./ и зависи ли правният интерес от такъв иск от поведението на ответника – т. е. дали се претендира, че се накърняват правата на ищеца с действия или бездействия. В същия смисъл е и Р № 66 по гр. д. № 795/2011 год. на ІІ г. о. Налице е и противоречие по поставения въпрос и с ТР № 178/86 год. на ОСГК на ВС в частта му, в която е прието, че с издаването на нотариален акт за собственост на недвижим имот по обстоятелствена проверка на лице, което не е собственик на имота, се поражда спор за правото на собственост между това лице и собственика. При тези обстоятелства последният има правен интерес да търси защита на правото си на собственост, като от вида на засягане на това материалното право зависи характера на иска за защитата му.
Противоречивата съдебна практика по въпроса за правния интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права и предпоставките за допустимостта му е предмет на образуваното ТР № 8/2012 год. на ОСГТК на ВКС, до произнасянето на което настоящето производство следва да се спре.
По изложените съображения, настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение № 5149 от 14.03.2013 год. по ч. гр. д. № 16585/2012 год. на Софийски градски съд.
СПИРА ПРОИЗВОДСТВОТО по ч. гр. д. № 3593/2013 год. на ВКС, ІІ г. о. до постановяване на тълкувателно решение по т. д. № 8/2012 год. на ОСГТК на ВКС.





ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.