Р Е Ш Е Н И Е № 12 София, 24.01.2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 18 януари две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА при участието на секретаря Д. Н. и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА гр.дело 1092 /2010 година Производство по чл. 307, ал.2 от ГПК. Постъпила е молба от [фирма] със седалище[населено място] за отмяна на основание чл. 303, ал.1 т.1 от ГПК на влязлото в сила решение № 144/29.04.2010г. по гр.д.№ 4912/2008г. на ВКС, с което е оставено в сила решение от 10.06.2008г. по гр.д.№ 134/2008г. на Бургаски окръжен съд. Молителят представя доказателства, които счита, че са нови и от съществено значение на изхода от спора и биха променили изводите на съда. Същите са му били предоставени от областен управител при преговори след приключване на делото Ответникът.[фирма] оспорва молбата, тъй като молителя е могъл да се снабди с представените доказателства, те не установяват нови обстоятелства и не променят изводите на съда. Върховен касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като разгледа молбата и данните по делото, намира следното: Молбата е подадена на 22.07.2010г. от надлежна страна, против която е постановено неизгодно решение, влязло в сила на 29.04.2010г., поради което съдът приема, че е допустима. Разгледана по същество, молбата е основателна.. С потвърденото от ВКС решение е оставено в сила решение № 1972/06.01.2006г. по гр.д.№ 753/2002г. на Бургаски РС, с което е осъдено [фирма] да предаде на [фирма] владението върху част от собствения му недвижим имот с площ 5120 кв.м., находящ се в С. промишлена зона[населено място], целият с площ 65 000 кв.м., която част е разположена между имоти 173 и 177 по неодобрения кадастрален план от 1992г., отразена в скица № 816/11.04.1995г. към ОДС № 7/01.03.1996г. ведно с построените сгради столова-амбалажно поле с площ 72,30 кв.м., работилница № 1 и № 2 с площ 133,60 кв.м. и да заплати обезщетение за лишаване от ползване за периода 01.06.2000г. – 13.03.2002г. сумата 23946,24 лв. За да постанови това решение, въззивният съд при второ разглеждане на делото след отмяна на първото възивно решение е приел следното: Ищецът [фирма] е правоприемник на съществувалото към 1965г. Д.”Б.-Б.”, което е реорганизирано в П. търговско изкупвателно предприятие- Б., а през 1970г. става ДСО Б. – Б., през 1974г. след обединение става О. стопанско предприятие “Б.”-Б., което през 1976г. тава О. предприятие “Б.”, а през 1990г. е регистрирано като държавна фирма “П.-плод”. Тя е преобразувана в ЕООД с държавно имущество на основание разпореждане на МС № 29/29.10.1991г., вписано с решение от 27.10.1992г. на Б. с капитал 8580 хил. лв. С разпореждане на МС № 200/21.05.1968г. са отчуждени от ТКЗС 15 дка и те заедно с 50 дка от езеро Вия и с акт № 18 от 30.10.1970г. Д.”Б.” Б. е въведено във владение на тази площ с описани граници от югозапад и югоизток езеро Вия и североизток ж.п. линия. Теренът е актуван за държавен с А. № 5/01.03.1996г., но по скицата към акта, в която е отразен имот 173 по изготвения кадастрален план от 1992г. този имот е с площ 45 дка. ИК на ОНС Б. отрежда с протокол от 02.04.1987г. терен с площ 45 дка при описани граници по не действащ регулационен план и още 15 дка. Съдът се е позовал на А. № 5112/19.11.1973г., за който е докладвала СТЕ, но не е бил приет като доказателство по делото. Съдът е приел, че с този акт са актувани за вържавни 45 дка разликата от пет дка, които са е предоставена на ДСО “А.”, а през 1987г. са отнети от АС”Т. превози” и са предоставена на ОП”Б.” след възстановяване от последното на разходите за засипване на терена. Въззивният съд е приел, че графично терена на имот 173 е с площ 44 750 кв.м., но процесната площ от 5120 кв.м. е част от тях. С ПМС № 201/25.10.1993г. е постановено, че с преобразуването на държавните предприятия Е. с държавно имущество земята, предоставена им за стопанисване и управление да се внесе в капитала им, освен ако в акта за преобразуване не е предвидено друго. На основание това ПМС е издадено Разпореждане № 459/08.11.1993г. за внасяне в капитала на ЕООД с държавно имущество на внасяне в капитала на земята, предоставена им за стопанисване и управление. Със заповед на министъра на търговията № РД-18531/10.10.1995г. е преобразувано на [фирма] в Е. по баланса към 31.12.1994г., който е бил на стойност 138895000 неденом. лв. вписано с решение от 25.10.1995г. но не е установено земя с каква площ е включена в тази стойност към посочената дата.. От А. № 7/1996г. съдът е приел, че целия терен от 65 дка е оценен и включен в баланса, тъй като намаляване капитала на дружеството не е констатирано. Въз основа на тези доказателства и на основание пар. 17а от ЗППДОП, съдът е приел, че П.-плод” АД е собственик на процесната площ от 5120 кв.м., която областен управител, като представител на държавата не е могъл да продаде през 2005г. на [фирма], тъй като държавата не е била неин собственик след включване в капитала на ищцовото дружество и на основание чл. 2, ал.4 от ЗДС. Заповедите за извършени регулационни промени и за променяне границите на имотите по кадастралния план не се отразяват на правото на собственост. Тези мотиви са възприети от ВКС в решението, чиято отмяна се иска. Съдът е приел допълнително, че заповедта за частична отмяна на А., с която е актуван терен над 45 дка и заповедите на кмета на общината за корекция на границите на имот 173 са ирелевантни, тъй като няма влязъл в сила план, а целия имот от 65 дка е предоставен за стопанисване и управление. Няма одобрен регулационен план, който би имал вещно правно действие и одобрена кадастрална карта. Молбата за отмяна се основана на чл. 303, ал.1 т.1 от ГПК. За да е налице това основание за отмяна е необходимо новооткритите доказателства да установяват нови обстоятелства, с които страната не е могла да се снабди, или да узнае в хода на производството въпреки положената грижа и тези нови.обстоятелства да са от съществено значение за изхода от спора. Тези предпоставки следва да са налице кумулативно. С молбата за отмяна се представя у-ние № 99-10722-02-10-10455/18.05.2010г. , от което е видно, че със заповед от 30.01.2009г. е одобрена кадастралната карта на[населено място], в която е заснет имот с идентификатор 07079.605.158 с площ 11 620 кв.м., записан на [фирма], от които 4930 кв.м. по договор за покупка от държавата от 22.02.2005г. Това доказателство не променя изводите на инстанциите по същество, тъй като кадастралната карта няма правопораждащо правото на собственост действие, а тя само отразява правото на собственост, като идентифицира пространствените му предели. Одобрената кадастрална карта не създава права за ищеца. Тя показва актуалния геодезичен статут на имота. По тези съображения представеното удостоверение и скица към него не обосновават отмяна на влязлото в сила решение. Заповед № 546/26.03.1993г и докладна записка от 27.02.1993г. за отреждане на парцели за дребен и среден бизнес също са неотносими към спора, предмет на иска.Дворищно-регулационния план при действието на З./отм/ имаше вещно правно отчуждително действие само за терените, придадени по регулация към съседен парцел /чл. 110 от З. отм/. И при действието на З. обаче отреждането на парцели за обществено, или каквото и да е друго мероприятие няма отчуждително действие и не трансформира правото на собственост. По тези съображения тези доказателства не могат за послужат като основание за отмяна на решението Останалите доказателства обаче имат значение за изхода от спора. Представеният към молбата А. № 5112/19.09.1973г. и заповед № 156/16.03.1977г. за отреждане на терен с площ 40 дка, за нуждите на “Автотранспор”, в които според мотивите на съда са включени процесните 5120 кв.м. установяват, че отчуждените за “Б.” терени не са усвоени от него и то не ги е стопанисвало и управлявало, защото са предоставени изцяло, или частично на друго дружество.. Видно от писмо № 415/13.02.1987г., ОП Б. иска от ОНС да му се отреди терен от 35 дка за плодохранилище и терен от 15 дка за амбалажно поле. С решение от 28.06.1989г. на ИК на ОНС Б. е отнета площта от 40 дка от транспортното предприятие и е предоставена на ОП”Б.”, след възстановяването на разходите по засипване на дерето. Процесния имот е отразен в кадастралната карта до 1992г. именно като дере. С протокол 9 от от 03.05.1988г. на ИК на ОНС се отреждат безвъзмездно още 15 дка за Б.”. Или общата предоставена на дружеството площ не е повече от около 50 дка., а според СТЕ, приета в хода на процеса реално заградената площ, която е заснета като имот 173 е около 45 дка.. Така представените доказателства, преценени в съвкупност със събраните в хода на производството доказателства за площта на имот 173 в скицата към А. № 5/1996г., обстоятелството, че този акт е съставен след заповедта за преобразуване на едноличното ООД с държавно имущество в Е. с държавно имущество и това, че на место процесния имот остава извън оградата на имота на ищеца, сочат на това, че след въвода във владение от 1970г. са се развили други юридически факти, които решаващия съд не е могъл да обсъди, поради това, че не са били представени доказателства за тях. Същите са се намирали в Областната управа и молителя не е имал свободен достъп до тях. Тези доказателства установяват, че първоначално предоставения терен е бил предоставен в последствие на друго дружество, а на ищеца е предоставена по-малка площ. Това разколебава извода на съда, че процесния имот от 5120 кв.м. е част от предоставения на дружеството-ищец имот. Поради това, че по делото не е работила ССЕ за установяване записванията в баланса към 31.12.1994г. и счетоводно не може да се направи извод дали процесната площ е била включена в капитала на дружеството-ищец при преобразуването му през 1995г., а следващата 1996г. имота е актуван за държавен. Или в обобщение, представените доказателства са от значение за изхода от спора и ако фигурираха, като доказателства при решаването на делото, биха се отразили върху крайните изводи на съда. Това мотивира съда да отмени решението на въззивния съд и потвърдилото го решение на ВКС на основание чл. 303, ал.1,т.1 от ГПК. и да върне делото за ново разглеждане от въззивната инстанция за събиране на представените доказателства, относими към спора и евентуално за събиране на доказателства за проверката им, или връзката им с вече събраните доказателства. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ на основание чл. 303, ал.1 т.1 от ГПК решение № 144/29.04.2010г. по гр.д.№ 4912/2008г. на Върховен касационен съд, ІІІ гр.о. и оставеното с него в сила решение от 10.06.2008г. по гр.д.№ 134/2008г. на Бургаски окръжен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Бургаски окръжен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ