Р Е Ш Е Н И Е № 100 София 08.07.2019 г. Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на осми април две хиляди и деветнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА ЗОЯ АТАНАСОВА при секретаря Ани Давидова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА гр.дело № 2682 по описа за 2018 година Производство по чл.290 ГПК. С определение № 56 / 17.01.2019 г. е допуснато на основание чл.280, ал.1,т.1 ГПК касационно обжалване по касационни жалби на Прокуратура на Република България ,подадена чрез прокурор от Апелативна прокуратура – Пловдив,Окръжен съд – Пловдив и от адв.Кр.М. – процесуален представител на А. П. М. против решение № 28/ 14.02.2018 год., постановено от Пловдивски апелативен съд по гр. д. № 682/2017 год. Ищцата А. П. М. обжалва въззивното решение в частта, с която е отхвърлен иска с правно основание чл.2б ЗОДОВ относно неимуществените вреди за разликата над 10 000 лв. до 300 000 лв. ,както и в частта,с която е отхвърлен иска с правно основание чл.2,ал.1,т.3 ЗОДОВ относно неимуществените вреди за разликата над 45 000 лв.до 600 000 лв. ,както и по отношение на евентуалните искове и разноските за всички инстанции. Ответникът по исковата молба Прокуратура на Република България обжалва решението в частта, с която е осъден да заплати обезщетение за неимуществени вреди на ищцата на основание чл.2,ал.1,т.3 ЗОДОВ,както и в частта,с която е осъден да заплати солидарно с Окръжен съд – Пловдив обезщетение за неимуществени вреди на основание чл.2б ЗОДОВ. Ответникът по исковата молба Окръжен съд – Пловдив обжалва решението в частта,с която е осъден да заплати на основание чл.2б ЗОДОВ обезщетение за неимуществени вреди солидарно с Прокуратура на РБ. Касационното обжалване е допуснато по обуславящите изхода на делото въпроси: 1.Как се прилага общественият критерий за справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД,към който препраща чл.4 ЗОДОВ и при определяне размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди съдът извършва ли преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства; и 2. Когато в едно и също производство са предявени кумулативно обективно съединени искове с правна квалификация чл.2б ЗОДОВ и чл.2,ал.1,т.3 ЗОДОВ,следва ли да се присъди отделно обезщетение за неимуществени вреди поради нарушаване правото на ищеца да бъде решено и разгледано делото в разумен срок,както и отделно обезщетение за неимуществени вреди поради незаконно обвинение,доколкото при последното обезщетение подлежат на преценка и вредите в резултат от продължителността на наказателното производство. Решението в частта за имуществените вреди е влязло в сила. Върховния касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение ,след като провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе по поставените въпроси,съобрази следното: Отговорът на поставения първи въпрос , следва да се съобрази със задължителната практика на ВКС, опредметена в решения по чл.290 ГПК , т.3 и т.11 от ТР № 3/22.04.2005 г.по т.д.№ 3/2004 г.на ОСГК на ВКС,а и според възприетото в т.ІІ на ППВС № 4/1968 год.,според които,въпрос на фактическа преценка, с оглед конкретните факти и обстоятелства, както и личността на увредения, е определянето на конкретния паричен еквивалент на обезщетението за неимуществени вреди.Размера на обезщетението за неимуществени вреди е свързан с критерия за справедливост, дефинитивно определен в чл.52 ЗЗД, спрямо който настъпилата вреда се съизмерява. Справедливостта, винаги трябва да се свързва с преценката на конкретни, според случая, обективно настъпили и установени по делото обстоятелства, които, в конкретния случай, носят обективни характеристики за реално причинените морални вреди, в каква степен и колко продължително са засегнати чувствата на конкретния индивид, което още е от значение и за извършване на съпоставка с разрешенията на съдебната практика в аналогични случаи. Такива обстоятелства са личността на увредения, данните за предишни осъждания, начина му на живот и обичайната среда; тежестта на престъплението, за което е повдигнато обвинението, продължителността на наказателното производство, наложените мерки на принуда; отражение върху личния, обществения и професионалния живот; разгласа и публичност; причиняване на здравословни увреждания. Във всички случаи на приложение на чл. 52 ЗЗД, не само по искове с правно осн. чл. 2 ЗОДОВ, за база при определяне на паричното обезщетение за причинени неимуществени вреди, служат стандарта на живот в страната и средностатическите показатели за доходи по време на възникване на увреждането. Справедливостта изисква сходно разрешаване на аналогични случаи, като израз на общоприетата оценка и възприетото в обществото разбиране за обезвреда на неимуществени вреди от един и същи вид, поради което следва да се съобразява и съдебната практика в сходни хипотези, а също и не бива да се допуска размерът на обезщетението да бъде източник на обогатяване за пострадалия. Следва да се отчита и това, че осъждането за заплащане на обезщетение съдържа в себе си признание за незаконността на деянието, от което са причинени вредите, което само по себе си е вид морално обезщетяване, наред с паричното. Отговорът на поставения втори въпрос следва да се съобрази със задължителната практика на ВКС, опредметена в решения по чл.290 ГПК и ТР № 5/2015 г.на ОСГК на ВКС,според които "обвинение в извършване на престъпление" по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, се тълкува по-широко за нуждите на специалния деликт, а не в тесния му наказателно процесуален смисъл. Решаващо значение за негативно отражение на обвинението върху неимуществената сфера на ищеца има и неразумно дългата продължителност на воденото наказателното производство .Касае се за обстоятелство, което след изменението на ЗОДОВ , в чл. 2б /Нов - ДВ, бр. 98 от 2012 г./ законът посочва като основание за отговорност на държавата независимо от основателността на обвинението, а когато то е незаконно ,се увеличават вредните последици за обвиняемия , което е от значение при глобалното определяне на обезщетението по справедливост в хипотезата на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ. Неразумната продължителност на наказателното производство и в тези случаи се констатира с оглед процесуалните факти, произвели началото на наказателното преследване и прекратяването му. В тази времева рамка вредите се преценяват конкретно и съгласно посоченото в чл.2б,ал.2 ЗОДОВ . Справедливо е неспазването на разумен срок от правозащитните органи да обосновава завишаване на глобално определеното обезщетение при незаконно обвинение , но не в геометрична прогресия .Отчита се интензивността на конкретно предприетите действия в хода на разследването - субективното,вътрешно и обективното, обществено отражение на обвинението ,въздействието на наказателното разследване и неговата продължителност върху начина на живот и поведение.Съобразява се отражението на търпяната процесуална принуда върху конкретната личност. Както е изяснено в ТР № 5/2015 г. на ОСГК на ВКС, процесуален субституент на държавата по искове с правно осн. чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е само прокуратурата на РБ, а отговорността е обективна. Без значение кои от правозащитни органи - съд, прокуратура и разследващи органи, и в каква степен с действията си, са допринесли за увреждането. Държавата, чрез своя процесуален субституент - Прокуратурата на РБ, не може да се освободи от отговорност, нито тя да бъде намалена, поради това, че цялостното увреждане е причинено и от действия на други държавни органи по чл. 2 ЗОДОВ, извън Прокуратурата, като е без значение дали действията им са били процесуално законосъобразни и вината на длъжностите лица. По касационните жалби За да постанови този резултат въззивната инстанция след съвкупна преценка на доказателствата по делото и твърденията на страните във въззивните жалби е приела при съобразяване с критериите по чл. 2б, ал. 2 от ЗОДОВ , че наказателното производство е продължило необосновано дълго време, като е отчетено, че делото е било от значителна фактическа и правна сложност, което е налагало извършване на множество процесуални действия и събиране на разнородни по вид доказателства, като за тази продължителност са допринесли както органите на досъдебното производство и съда, така и самата М., особено в съдебната фаза и впоследствие при връщането на делото за допълнително разследване поради невъзможността да бъде намерена на посочения по делото адрес.Независимо от процесуалното й поведение на подсъдима обаче, основната причина за посочената продължителност на производството е поведението на прокуратурата и съда, свързано с допускане на процесуални нарушения, които са можели да бъдат отстранени в досъдебната фаза, както и да бъдат констатирани преди насрочване на делото от окръжния съд, а не впоследствие от въззивната инстанция. При така установеното съдът е приел, че в резултат на воденото против М. наказателно производство в неразумно дълъг срок ,тя е претърпяла вреди поради създадената несигурност в бъдещето й, неизвестността как ще завърши производството, накърняване на доброто й име в обществото и усложненията в бизнеса й.При определяне размера на обезщетението съдът е взел предвид вида и интензитета на тези неимуществени вреди, както и обстоятелството, че репариране на част от вредите е претендирано с иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ,поради което Прокуратура на РБ и Окръжен съд Пловдив следва да бъдат осъдени солидарно да заплатят на ищцата обезщетение в размер на 10 000 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 23.02.2015 г. до окончателното й изплащане , като в останалата част до пълния предявен размер от 300 000 лв. искът е отхвърлен.Съдът е приел,че не следва да бъде обсъждано като самостоятелно възражението на ответниците за наличие на предпоставките по чл. 5 от ЗОДОВ, тъй като процесуалното поведение на М. е един от критериите по чл. 2б, ал. 2 от ЗОДОВ за определяне доколко наказателното производство е разгледано и решено в разумен срок, т.е. дори без да е направено изрично такова възражение, съдът го съобразява при извършване на тази преценка и на основа на нея – на дължимото обезщетение. По отношение на иска по чл.2,ал.1,т.3 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди съдът е приел за безспорно установено, че на М. е било повдигнато обвинение в извършване на три тежки умишлени престъпления - по чл. 212, ал. 4 от НК, за което се предвижда наказание лишаване от свобода от 3 до 15 години; по чл. 257, ал. 1, пр. 1 от НК, за което се предвижда наказание лишаване от свобода от 2 до 10 години, и по чл. 203, ал. 1 от НК, за което се предвижда наказание лишаване от свобода от 10 до 20 години/ и за едно умишлено престъпление, което не е тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК /за него е предвидено наказание лишаване от свобода до 2 години/, по които наказателното производство е било прекратено /по първите три с постановление от 09.01.2014 г., а по последното – с определение от 01.03.2010 г./. При определяне справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди съдът е отчел преживяния силен психически и емоционален стрес, уронване на доброто й име в обществото в личен и професионален план, още повече, че тя живеела в сравнително малко населено място – [населено място], където хората знаят всичко за съседите си, а те се отнасяли негативно към нея и семейството й, невъзможността да упражнява в пълен обем задълженията си по ръководене на две търговски дружества, което довело до намаляване на доходите й и несигурност за бъдещето, поради враждебността на околната среда тя ограничила социалните си контакти, променила обичайния си начин на живот, чувствала се в безизходица, в семейното им жилище постоянно идвали служители да връчват призовки, а по време на периода на задържането й под стража /12.03.2008 г. – 28.03.2008 г./ отслабнала много, била изтощена, неориентирана и без желание за живот, а по време на цялото наказателно производство била силно притеснена за изхода на делото, не знаела как да се държи с децата си, за да ги предпази.Вземайки предвид,че описаните неблагоприятни последици са в пряка причинна връзка с повдигнатите незаконни обвинения и воденото против нея наказателно производство, продължило повече от 10 години,както и взетата спрямо нея мярка за процесуална принуда „парична гаранция” в размер на 500 лв., по-късно 5 000 лв., заменена за период от около две седмици със „задържане под стража“, която е променила коренно ежедневния й живот за този период,както и отчитайки факта, че за част от вредите е предявен иск по чл. 2б от ЗОДОВ, съдът прилагайки принципа на справедливост е осъдил ответникът – Прокуратура на РБ да заплати обезщетение за нанесените й неимуществени вреди в размер на 45 000 лв.,като до пълния предявен размер от 600 000 лв. искът е отхвърлен. По касационните основания В двете касационни жалби се прави оплакване за нарушение на чл. 52 ЗЗД ,а именно,че размерът на обезщетението за причинените неимуществени вреди не съответства на критерия за справедливост. Прокуратурата на Република България счита, че съдът не е анализирал правилно събраните по делото доказателства имащи съществено значение за определяне размера на обезщетението и връзката му с повдигнатите обвинения,както и обстоятелството,че са прилагани най-леките мерки за неотклонение по НПК „парична гаранция”,поради което неправилно е приложил нормата на чл.52 ЗЗД , следствие на което е достигнал до грешни крайни изводи. В касационната жалба на А. М. се поддържа , че съдът не е анализирал правилно събраните по делото доказателства имащи съществено значение за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди и не е дал конкретен отговор кои обстоятелства налагат намаляване на присъденото обезщетение по чл.2,ал.1,т.3 ЗОДОВ.Същевременно са пренебрегнати определени обстоятелства /месеците на предварителната проверка,отказът за прекратяване на производството и връщане за доразследване/,които са довели до неправилно определяне на дължимото се обезщетение по чл.2б ЗОДОВ и неправилно приложение на нормата на чл.52 ЗЗД. В касационната жалба на Окръжен съд – Пловдив се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение.Изводите на съда за самостоятелно разглеждане на исковете по чл.2,ал.1,т.3 ЗОДОВ и чл.2б ЗОДОВ са неправилни,тъй като неимуществените вреди от наказателното производство са идентични,а фактът че се претендират на различни правни основания не ги прави различни,т.е. продължителността на наказателното производство е едно от обстоятелствата,които се преценяват при определяне на едно общо обезщетение дължимо по чл.2,ал.1,т.3 ЗОДОВ.Освен това съдът не е легитимиран да отговаря,като представител на държавата,по нито един от предявените искове. Оплакването на Прокуратурата на РБ за необоснованост в извода на съда при определяне на дължимото се обезщетение за неимуществени вреди е неоснователно. Въззивната инстанция след съвкупна преценка на доказателствата по делото е проследила хронологически отделните етапи на проведеното наказателно производство.Посочила е и констатациите за допуснатите тежки процесуални нарушения,явната недобросъвестност на органите на досъдебното производство,нарушението за спазване на разумен срок,неефективното изпълнение на задълженията на наблюдаващия прокурор,станали причина за връщане за допълнително разследване и отстраняване на несъответствието на обвинителния акт с разпоредбата на чл.246 НПК и прекратяване на наказателното производство.Съдът е съобразил неразумно дългата продължителност на воденото наказателно производство – повече от 10 г.и 1 м.,както и приложената спрямо М. най-лека мярка за неотклонение „парична гаранция”,заменена за период от около две седмица със“задържане под стража“,като наред с тях е съобразил и всички други релевантни обстоятелства,имащи отношение към справедливото обезщетение за причинените й неимуществени вреди, установени по вид ,интензитет и продължителност,както и настъпилата промяна в начина й на живот,вследствие на изживения стрес,която рефлектирала върху отношенията й в семейството и най- близките й,неблагополучията й в личен ,социален и финансов план,съобразени с характера на повдигнатите й обвинения и предвидените за тях наказания.Освен това е отчел и обстоятелството,че М. е живяла в сравнително малък град,където публичната разгласа и негативната представа за нея и семейството й във връзка с наказателното производство,както и създаденото негативно отношение се отразили върху възможността й да управлява двете търговски дружества,което от своя страна довело до намаляване на доходите й и несигурност за бъдещето.Взел е предвид и чувствата на срам,обида ,вина и болка за загубения професионален и обществен авторитет,които изпитвала по време на цялото наказателно производство и понастоящем. Основателно е оплакването на М. ,че въззивният съд не е дал конкретен отговор кои обстоятелства налагат намаляване на присъденото обезщетение,като при определяне на обезщетението за неимуществени вреди не е отчел начинът по който трите етапа на наказателното производство - досъдебно,съдебно и отново досъдебно са се отразили върху репутацията й,материалното й състояние и невъзможността й да развива успешния си бизнес,както и възможността за тяхното възстановяване. Основателно е оплакването на Окръжен съд – Пловдив относно правото да се претендира обезщетение за нарушаване на изискванията на чл.6 от ЕКПЧ за разглеждане на делото в неразумен срок и приетото от съда,че същото не е процесуална предпоставка за предявяване на иска по чл.2,ал.1,т.3 ЗОДОВ,а представлява самостоятелно право по чл.2б ЗОДОВ,както и легитимацията му да отговаря,като представител на държавата. Неправилно вредите от водено в неразумен срок наказателно производство и в трите му етапа не е преценено по същество при определяне на обезщетението глобално по чл.2,ал.1,т.3 ЗОДОВ ,тъй като обезщетението по чл.2б ЗОДОВ се поглъща от основанието,на което ищцата следва да получи обезщетение,поради което не следва да се постановява и отделен диспозитив по чл.2б ЗОДОВ. Прокуратурата е процесуалният субституент на държавата при реализиране отговорността по чл.2,ал.1,т.3 ЗОДОВ на което основание в случая ищцата следва да бъде обезщетена ,като се отчете и продължителният период на наказателно преследване, при нарушение по чл.6,§1от Конвенцията.При реализиране на отговорността, предвид принципа на пълното обезщетение за всички неимуществени вреди в причинна връзка с обвинението е без значение действията на кой правоохранителен или правораздавателен орган са довели до този резултат и в коя фаза на наказателното производство е допуснато забавяне. Съобразно изложеното въззивното решение,в частта ,с която е присъдено отделно обезщетение по чл.2б ЗОДОВ дължимо солидарно от Прокуратура на РБ и ОС – Пловдив следва да бъде обезсилено. Неразумната продължителност на воденото наказателно производство следва да се отчете като степен при увреждането и да се обезщети. Наказателното производство е продължило повече от десет години и един месец. При положение , че продължителността както в досъдебна , така и в съдебна фаза не е предизвикана от обвиняемата,дори при усложнено от фактическа и правна страна дело с множество обвинения по различни състави на НК, разнородни и многобройни доказателства и пр. , разумна и обоснована продължителност може да се допусне за половината от този срок . Горепосочените обстоятелства обуславят по-висок интензитет на претендираните неимуществени вреди от приетия с въззивното решение и по - висок размер на обезщетение спрямо присъдения размер от 10 000 лв, поради което доводите на касатора М. за нарушение на материалния закон,поради несъответно прилагане на чл. 52 ЗЗД при определяне на процесното обезщетение в занижен размер, са основателни. Ищцата е понесла тежко повдигнатите обвинения, злепоставена е публично , изпаднала е в социална изолация и е преживяла пълен срив в личния и професионален живот , в резултат на образуваното срещу нея наказателно производство.Предвид изложените по-горе съображения,следва в по-голяма от отчетената в обжалваното решение степен да се съобрази накърнената възможност за социална и професионална реализация на ищцата,която вреда следва да бъде справедливо обезщетена при съобразяване с общественоикономическите показатели и невисокия жизнен стандарт в страната,както и забраната обезщетението по чл.52 ЗЗД да служи за неоснователно обогатяване,както и формиралата се съдебна практика в аналогични случаи. За да определи размера на следващото се обезщетение,настоящият състав съобрази продължителността на наказателното преследване,броя на деянията,по които незаконно е било повдигнато обвинение, вида на деянията /умишлени/, гореизброените причинени вреди,които невъзвратимо са променили професионалната й дейност и начина й на живот и счита , че сумата 100 000 лв. е справедливия размер, който ще ги репарира. Предвид изложеното, решението в частта, с която искът за обезщетение за неимуществени вреди по чл.2,ал.1,т.3 ЗОДОВ е отхвърлен за разликата над 45 000 лв.до 100 000 лв. следва да се отмени и по реда на чл.293, ал.2 ГПК се постанови ново, с което се уважи за сумата от 55 000 лв. /разликата над 45 000 лв.до 100 000 лв./. При този изход на спора Прокуратура на РБ дължи направените от М. разноски за настоящата инстанция в размер на 1870 лв. Водим от гореизложеното Върховният касационен съд,състав на ІV г.о. Р Е Ш И: ОБЕЗСИЛВА въззивно решение № 28/ 14.02.2018 г.,постановено от Пловдивски апелативен съд по гр.д.№ 682/2017 г.,в частта,с която Прокуратура на РБ и ОС – Пловдив са осъдени да заплатят солидарно на А. П. М. сумата 10 000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на разглеждането и решаването на воденото против нея наказателно производство по сл.д. № 1956/2003 г. на Окръжна следствена служба – Пловдив и н.о.х.д. № 1188/2006 г. на Пловдивски окръжен съд, продължило 10 години и 1 месец, в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 23.02.2015 г. до окончателното й изплащане ОТМЕНЯ въззивно решение № 28/ 14.02.2018 г.,постановено от Пловдивски апелативен съд по гр.д.№ 682/2017 г.,в частта,с която е отхвърлен предявения от А. П. М. против Прокуратура на Република България иск с правно основание чл.2,ал.1,т.3 ЗОДОВ за разликата над 45 000 лв.до 100 000 лв. ,представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди ,ведно със законната лихва,считано от 09.01.2014 год.до окончателното й изплащане и ПОСТАНОВЯВАВА: ОСЪЖДА Прокуратура на Република България,гр.София, бул."Витоша"№ 2 да заплати на А. П. М., ЕГН [ЕГН],гр.Р.,обл.П., съдебен адрес – [населено място],пл.”С. Н.”№ 16 – адв.К. И. М., сумата 55 000/ петдесет и пет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди на основание чл.2,ал.1,т.3 ЗОДОВ, ведно със законната лихва,считано от 09.01.2014 год.до окончателното й изплащане ,както и разноски за настоящата инстанция в размер на 1870/хиляда осемстотин и седемдесет/ лв. ОСТАВЯ в сила решението в останалата обжалвана част. Решението в частта за имуществените вреди е влязло в сила. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: Членове: