Р Е Ш Е Н И Е № 160 гр.София, 13 май 2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна колегия, трето наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на осми април, две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вероника Имова ЧЛЕНОВЕ: Даниела Атанасова Красимир Шекерджиев при участието на секретаря Илияна Петкова и прокурора Антони Лаков, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД № 368 по описа за 2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е образувано въз основа на касационна жалба от защитника на подсъдимия Т. Г. К. срещу присъда № 251 от 18.07.2013 г., постановена по ВНОХД № 800/2013 г., по описа на СГС, НО, Х въззивен състав, с което е отменена присъда от 19.10.2011 г., постановена по НОХД № 13474/2010 г. по описа на СРС, НО, 17 състав и подсъдимият К. е признат за виновен в това на 18.01.2010 год. в [населено място],[жк], пред ресторант „Бордо”, чрез нанасяне на удари в областта на главата е причинил на С. В. С. средна телесна повреда, изразяваща се в избиване на два предни горни и един преден долен зъб, като всяко увреждане е причинило затрудняване на дъвченето и говоренето и на основание чл.129, ал.2, във вр. с ал.1 НК му е наложено наказание една година „лишаване от свобода”, което да бъде изтърпяно на основание чл.61, т.2, във вр. с чл.60, ал.1 ЗИНЗС при първоначален „строг” режим в затворническо общежитие от „закрит” тип. В касационната жалба и допълнението към нея се релевират доводи за допуснати от въззивният съд съществени нарушения на процесуални правила, свързано с неправилен анализ на доказателствените материали, като съдът е направил неверни изводи, относно релевантните за изхода на производството факти. Поддържа се, че незаконосъобразно въззивният съд е възприел обвинителната теза, като неправилно е ценил показанията на свидетелите К. и Ч. и приетата по делото медицинска документация, издадена от Институт „Пирогов”. Твърди се, че въззивната присъда почива на предположения, като извършването на престъпление от подсъдимия не е установено по несъмнен и категоричен начин. На тези основания се предлага да бъде отменен въззивния съдебен акт, да бъде потвърдена първоинстанционната присъда и да бъде изцяло отхвърлен приетия за съвместно разглеждане в рамките на наказателното производство граждански иск. В хода на касационното производство защитникът поддържа жалбата, като отново възпроизвежда доводите, отразени в нея. Моли да бъдат отчетени показанията на свидетелите С., К. (дадени пред първостепенния съд) и Ч., от които се установява,че травматичните увреждания на пострадалия С. са причинени от инцидент с цигани, развил се в Докторската градина по време, различно от инкриминираното. Моли да се отмени въззивната осъдителна присъда и да бъде потвърдена първоинстанционния оправдателен съдебен акт. Повереникът на частния обвинител и граждански ищец твърди, че от съдържанието на касационната жалба не може да бъдат отграничени оплакванията, относими към твърдените нарушения на процесуалния и материалния закон. Предлага атакувания съдебен акт да бъде оставен в сила. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното: Касационната жалба е неоснователна. По оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуални правила: Касационният съдебен състав споделя изцяло фактическите и правните изводи, направени от въззивният съд и прецени, че събраните в хода на производството доказателствени материали са правилно анализирани. Съдът е съпоставил всички събрани гласни доказателства и правилно е кредитирал показанията на свидетелите С., С., К. (дадени на досъдебното производство и приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл.281 НПК) и тези на свидетеля Ч. (относно естеството на претърпяната от пострадалия травма и състоянието му пред дните, непосредствено след инкриминирания момент). Правилно решаващият съд е преценил, че трябва да бъдат кредитирани показанията на свидетелката К., дадени в досъдебното, а не в съдебното производство, като е приел, че същите кореспондират с останалите доказателствени източници и конкретно с приложените по делото писмени доказателства и заключението на приетата съдебно-медицинска експертиза. Касационната инстанция споделя изводите на въззивния съд по отношение на това, че в хода на наказателното производство са събрани множество доказателства, установяващи факта на извършване на посегателството срещу пострадалия С. и медикобиологичната характеристика на претърпените от него увреждания. Правилно е изяснена и причината за настъпването им – нанесен на пострадалия побой, при който чрез удари с юмрук са му избити предни зъби. Тези обстоятелства се установяват от всички доказателствени източници, а и не се оспорват от страните в производството. Централно значение за изхода на производството има въпроса за авторството на инкриминираното деяние, като доказателствените различия са по отношение на това кой е причинил ударите, довели до съставомерното увреждане. Правилно решаващият съд е приел, че от доказателствения анализ се установява по несъмнен и категоричен начин авторството на подсъдимия К.. В тази връзка правилно са анализирани показанията на свидетелката К., която поддържа неотклонно, че на инкриминираната дата и място е имало конфликт между подсъдимия и пострадалия, той е започнал първоначално като словесен, а впоследствие е преминал във физически, в хода на който С. е бил блъснат от подсъдимия и е паднал на терена. В тази им част показанията на свидетелката кореспондират с тези на пострадалия, като при преценката им е направен верен извод, че безспорно установените травматични увреждания са причинени именно от подсъдимия К.. Този извод не може да бъде опроверган от показанията на свидетеля Ч., който поддържа, че след инцидента С. му е дал информация, че е пострадал от конфликт, развил се в Докторската градинка. Този свидетел не е бил очевидец на случилото се и в тази част показанията му имат деривативен характер и се опровергават от показанията на свидетелите С. и К., които са възприели лично инцидента. Касационният съдебен състав не може да възприеме оплакването, че увреждането на пострадалия не е установено по несъмнен и категоричен начин. Напротив, приложените по делото писмени доказателства-съдебномедицинско удостоверение, издадено от съдебен лекар, в деня следващ инкриминираната дата, извлечение от амбулаторна книга от Институт „Пирогов”, амбулаторен лист, издаден от свидетелката С., приложената по делото рентгенова снимка и заключението на съдебно-медицинската експертиза установяват по несъмнен и категоричен начин естеството на нанесените увреждания и конкретно избиването на предни зъби на пострадалото лице. Не могат да бъдат възприети и оплакванията за това, че осъдителния съдебен акт почива на предположения. Според настоящият съдебен състав той се опира на задълбочен и верен анализ на доказателствените източници, като при оценката им съдът е обсъдил както тези доказателствени материали, които подкрепят обвинителната теза, така и тези, подкрепящи защитната. Липсват логически грешки или неясноти при преценката на доказателствата, като касационният съд прецени, че правилно са изяснени релевантните за изхода на производството факти. Вярно съдът е приел, че подсъдимият е осъществил състава на престъплението по чл.129 НК от обективна и субективна страна и е законосъобразно ангажирана наказателната му отговорност. Предвид изложеното касационният съд прие, че не е налице касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК и атакувания въззивен съдебен акт трябва да бъде оставен в сила. При внимателно запознаване с текста на касационната жалба и допълнението към нея, може да бъде направен извод, че единствените оплаквания (макар и пространни) са свързани с твърдяно съществено нарушение на процесуални правила. Независимо, че са посочени цифрово и останалите касационни основания, в жалбата липсват доводи, относими към тях. Доколкото касационната инстанция няма правомощията на въззивната и не проверява атакувания съдебен акт в неговата цялост, а съгласно чл.347 НПК само в обжалваната му част и на отразените в касационната жалба основания, съдът прецени, че не трябва да излага доводи, свързани с касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.3 НПК. Единствено трябва да бъде посочено това, че въззивният съд правилно е приложил материалния закон, законосъобразно е уважил предявения граждански иск и определения размер на дължимото обезщетение кореспондира с претърпените от пострадалия С. вреди. Наложеното на подсъдимия К. наказание е съответно на тежестта на извършеното от него престъпление и е достатъчно за постигане на целите на чл.36 НК. Ето защо касационният съд прецени, че липсват основания за отмяна или изменение на атакуваното въззивно съдебно решение и същото трябва да бъде оставено в сила. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 251 от 18.07.2013 год., постановена по ВНОХД № 800/2013 г., по описа на СГС, НО, Х въззивен състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: