1 Р Е Ш Е Н И Е № 744/10 София, 07.04.2011 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в съдебно заседание на двадесет и първи октомври две хиляди и десета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА с участието на секретаря Емилия Петрова изслуша докладваното от съдията Д. В. гр. дело № 1698/ 2009 г. и за да се произнесе съобрази следното: Производството е по чл.290 ГПК. С определение № 510 от 11.06.2010 г. е допуснато касационно обжалване на решение № 1024 от 8.06.2009г. по гр.д.№ 3571/ 2008 г. на П. окръжен съд, с което по отрицателен установителен иск, предявен от [община] по чл.97, ал.1 ГПК / отм./ във вр. с чл.336 ГПК / отм./ е прието за установено, че ответникът ЗК “С.” не е собственик на 1/3 ид. ч. от обект “Б.” на първия партерен етаж и на 1/3 ид. ч. от втория етаж на административната сграда “Д. на специалиста” в[населено място], а по отношение на втория ответник К. “С.” - че не е собственик на 1/2 ид. ч. от останалата част от първия партерен етаж / без библиотеката/ и на 1/3 ид. ч. от втория етаж на същата сграда. Ответници по уважените искове са и ПК “Н.”- правоприемник на част от имота по договор[населено място] “С.” и [фирма]- дружеството- взискател, което е насочило принудително изпълнение върху горните имоти за задължения на първите две кооперации. Кооперациите „С.” и „Н.” са подали касационни жалби срещу решението на въззивния съд, като развиват оплаквания за необоснованост на изводите на съда относно собствеността на имота и допуснати съществени процесуални нарушения поради необсъждане на доказателства по делото и неуважаване на възражението им за придобиване на имотите по давност. Тъй като данните по делото са, че сградата е строена от А., от когото кооперациите са получили имота, правният въпрос по който е допуснато обжалването е дали А. е бил собственик и на какво основание, кои организации са негови правоприемници и дали е възможно ответниците да са придобили имотите по давност. Поставен е и въпросът за евентуалното приложение на чл.2, ал.2 ЗОбС/ отм/. За да се произнесе по жалбите настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното: По делото не е спорно, че кооперациите „С.” и „С.” са длъжници по изп.д.№ 4030/ 2000 г. и 4029/ 2000 г. с взискател [фирма], като за удовлетворяване на вземането му изпълнението е насочено върху процесните имоти, за които съдебният изпълнител е преценил, че са собственост на двете кооперации. Общината е трето лице, което заявява собствени права върху имотите, с което се обосновава правния й интерес от предявения отрицателен установителен иск. Спорът по делото е за административна сграда, наречена „Д. на специалиста” в[населено място], построена през 1980-85 г. върху държавно място, отредено по плана за същото мероприятие, с инвеститор ОАПК[населено място], но без да има отстъпено право на строеж. Това дава основание на общината да твърди, че сградата е нейна собственост, придобита по приращение върху бившия държавен терен, станал общинска собственост на основание §7, т.6 ПЗР ЗМСМА. Относно правата на кооперациите се представя договор от 26.07.1995 г., с който те са закупили от К.[населено място] по ½ ид.ч. от правото на собственост върху пететажната административна сграда „Д. на специалиста”. Отделно от това кооперация „Съгласие” се позовава и на придобиване по давност за периода от 1985 до 2006 г. Съгласно акт за частна общинска собственост № 1 от 9.01.1997 г. сградата е записана като съсобствена на О.[населено място], ЗК „Свобода” и К „ С.”, като всеки от съсобствениците притежава по 1/3 ид. ч. Актът е издаден въз основа на договор от 1.06.95г. с който трите страни като съсобственици с равни дялове разпределят ползването на сградата. В качеството на съсобственик общината е поканена от ЗК „Съгласие” да изкупи нейната част от имота, но тъй като с декларация от 14.09.1999 г. отказала, кооперацията е продала същата част на ПК „Н.”- нот.акт № 56 от 13.10.1999г, където в приложенията е описана декларацията по чл.33 ЗС. Налице са и две заявления от [община]- № 1100-128/5.01.2005г. и № 1800/2000 г., подадени до съдебния изпълнител, в които се признава, че правата на кооперациите и общината върху имота са по 1/3 ид.ч. С горните данни се обяснява защо на публична продан се изнасят по 1/3 ид.ч. от съответните етажи от сградата. С оглед на изложеното по поставените въпроси по реда на чл.290 ГПК становището на настоящия състав е следното: Съгласно представеното решение № 654/ 94 г. на 5 чл.състав на ВС съдебната практика приема, че постройките на ТКЗС са собственост на стопанството, без да е необходим специален титул на собственост или учредено вещно право на строеж. От друга страна има установена практика и по приложението на чл.2, ал.3 ЗОбС / отм./, според който текст сградите, построени със средства на кооперациите, са тяхна собственост, въпреки че нямат отстъпено право на строеж върху държавна земя. Настоящият състав на ВКС намира, че и двете разбирания могат да се отнесат и към сграда, построена от А. върху държавен терен без отстъпено право на строеж. Аргумент в тази насока е обстоятелството, че А. са обединение на държавна и кооперативна собственост, като основни членове са ТКЗС, които са вид кооперации и съгласно ПУ на А.- ДВ бр.25/80 г. с включването си в А. не са загубили юридическата си самостоятелност. Ако ТКЗС е построило сграда със собствени средства върху терен, отреден за нуждите на ТКЗС, последното следва да се счита за собственик на сградата, въпреки че няма отстъпено право на строеж, по силата на разпоредбата на чл.2, ал.3 ЗОбС / отм./ От друга страна, ако се отдаде приоритет на държавната собственост, следва да се приеме, че не е било необходимо да се отстъпва право на строеж за мероприятие на самата държава, каквото е построяването на сграда на А.. С приемането на Указ № 922 за ползването на земята и осъществяване на селскостопанска дейност / Д.в.бр.39/ 89 г./ са създадени колективни земеделски стопанства, които съгласно чл.10 и 11 от Указа са правоприемници на А. и придобиват стопанисваните от тях сгради безвъзмездно. Съгласно §12 от ПЗР ЗСПЗЗ съществуващите селскостопански организации, включително и К., създадени по силата на Указ № 922 се прекратяват, като имуществото им се разпределя между лицата по чл.27, ал.1 от ЗСПЗЗ с право на дял, а общото събрание на тези лица може да вземе решение и за продажбата му- §29 от ПЗР ЗСПЗЗ. С оглед на изложеното по настоящото дело следва да се приеме, че сградата е била собственост на А., чийто правоприемник по силата на Указ № 922 е станало К.[населено място], което е организация по §12. ПЗР ЗСПЗЗ и имуществото й подлежи на ликвидация. Съгласно договор от 26.07.1995 г. упълномощените лица по §29 от ПЗР ЗСПЗЗ като представители на общото събрани на правоимащите са продали сградата на ЗК „С.” и К „С.”, като за валидността на сделката не се изисква сключването й с нотариален акт. О. с построяването на сградата в нея е имало част, отредена за общината, като последната и сега ползва някои помещения или ги отдава под наем. До възникване на спора сградата е третирана като съсобствена между двете кооперации и общината. Доколкото съдът е сезиран с отрицателен установителен иск, правото на собственост на общината и размера на нейната квота, ако е съсобственик, не са предмет на доказване в настоящото производство. Доказателствената тежест е за ответниците, които следва да установят, че са собственици на имуществото, върху което е насочено изпълнението, като от представените доказателства и правния режим на сградата с оглед действащото законодателство следва да се приеме, че те са доказали, че притежават права върху сградата и принудителното изпълнение правилно е насочено върху това им имущество. По тези съображения отрицателните установителни искове на Общината следва да се отхвърлят като неоснователни. Водим от горното и на основание чл.293, ал.2 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И ОТМЕНЯВА решение № 1024 от 8.06.2009 г. по гр.д.№ 3571/2008г. по описа на П. окръжен съд и вместо това постановява: Отхвърля исковете, предявени от Общината[населено място] против Земеделска кооперация „С.” /в ликвидация/, К. „С.” / в ликвидация/, [фирма] и П. кооперация „Н.” за признаване за установено, че ЗК „С.” не е собственик на 1/3 ид. ч. от обект “Б.” на първия партерен етаж и на 1/3 ид. ч. от втория етаж на административната сграда “Д. на специалиста” в[населено място], а по отношение на втория ответник К. “С.” и на ПК „Н.” - че не са собственици на 1/2 ид. ч. от останалата част от първия партерен етаж / без библиотеката/ и на 1/3 ид. ч. от втория етаж на същата сграда. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: